Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (35)

в. В първите години на монархо-авторитарния режим

На 19 май 1934 г. в страната се извършва военен преврат, който открива зелена улица за налагане по-късно на авторитарна власт начело с монарха, лишаване на гражданите от права и свободи и до въвличане през 1941 г. на България на страната на Тристранния пакт и изправянето й пред прага на трета национална катастрофа.^[1] Новият деветнадестомайски режим извършва редица коренни структурни промени в държавата. С наредба-закон от 14 юни 1934 г. са разтурени политическите партии и са спрени техните печатни органи, разпуснато е Народното събрание, премахнато е общинското самоуправление, суспендирана е Търновската конституция.

Жителите на Медковец посрещат различно деветнадесетомайския преврат. Докато представителите на едрите земевладелци, търговци, лихвари и членовете на местните сговористки групи и деснобуржоазни младежки организации със задоволство приемат политиката на новия режим, то комунисти, земеделци, социалдемократи, радикали и други посрещат прокламираните обновителни идеи враждебно. Съобразно идеите на новите управници за кметове на общините се назначават хора с висше или средно образование и при това запасни офицери. Сливовишката община е обединена с медковската със седалище в Медковец. На 1 ноември 1934 г. е освободен от длъжност избраният преди преврата кмет Горан Костов Порчов^[2] и за кмет на обединената община е назначен запасният капитан Илия Чернев от гара Белово, а за пълномощник в Сливовик — Стоян Гетов Матейски от Медковец. По силата на правителствената наредба за общински съветници са привлечени: Дамян П. Дамянов — директор на прогимназията в Медковец, свещеникът Иван Йорданов Пасланджийски, д-р Живко Михайлов от София, лекар в Медковец, Горан Петров Конов — председател на кредитната кооперация „Пчела“, Саво Станоев — представител на занаятчийското сдружение „Прогрес“, и двама представители от с. Сливовик.

Кметът Илия Чернев се оказва „човек на закона“, инициативен и енергичен, който още с встъпването си в длъжност се залавя с изпълнението на правителствените закони и наредби. Заедно с усилията за укрепване на властта и борба срещу левите сили, той полага похвални усилия за благоустрояването на селото: организира селяните по стопански начин да доставят материали за постилане на централния площад; става инициатор за укрепване на бреговете на барата, която преминава през селото; взема решение и прави опити за построяване на читалищен дом; подкрепя редица полезни общоселски инициативи — за комасиране на земята, като организира референдум; за създаване на овцевъдно дружество, младежка земеделска задруга, проучване делото на войводата Иван Кулин и други. Наред с това той обръща особено внимание на заздравяването на държавния и общинския бюджет, като взема енергични мерки за навременно събиране на всички задължения. Оказва се, че в селото имало доста длъжници не само измежду бедните, но и от богатите. Най-напред притиска по-заможните земевладелци, търговци и лихвари като: Григор Ванков и сина му Рангел, които дължали на общината 600 000 лева, Асен Георгиев — Сливаря, Ефрем Алексов Куткудейски, Димитър Ал. Сарафски и други, които не си плащали редовно данъците. За кратък срок бирникът събира вземанията.^[3] С тази си дейност Илия Чернев си спечелва уважението на бедните и средните селяни и ненавистта на засегнатите, които започнали да го наричат „комунист“.

След прибиране на данъците от богатите медковчани кметът издава заповед на финансовия пристав в общината незабавно да се съберат задълженията от всички данъкоплатци без изключение. Тази акция се съпътствува от покъртителни сцени, когато финансовият пристав продавал на публичен търг добитъка и покъщнината на някои малоимотни селяни и търговците ги купували на ниски цени. Макар че допринася за благоустрояване на селото и за други положителни начинания в обществено-стопанския живот, кметът Илия Чернев не се вслушвал в съветите на помощниците си от общинската управа и налагал своите решения чрез твърдост, която често стигала до крайни мерки и саморазправа. Тези му прояви са използувани от неговите неприятели, силните на деня в селото, които го клеветили пред Окръжното управление, че своеволничи.^[4]

Като преценява, че положението става нетърпимо и няма да може да се справи с медковските богаташи, Илия Чернев си дава оставката и на 26 септември 1935 г. напуска Медковец. След освобождаване на кметското място представителите на влиятелната медковска върхушка решават да не позволят отново да им се изпраща за кмет лице от друго място. В края на октомври 1935 г. в Медковец идват трима министри: Рашко Атанасов, Стоян Никифоров и Тодор Радев. От името на медковските богаташи и поддръжници на властта Рангел Григоров Ванков прави предложение за кмет да се назначи Асен Георгиев — Сливаря, който в момента бил строителен техник в общината, но се занимавал и с търговия и лихварство. Вероятно министрите са уважили искането на медковските чорбаджии, защото през следващия месец ноември 1935 г. е издадена заповед, с която Асен Георгиев бил назначен за кмет на медковската община.

Новият кмет оправдава доверието на своите покровители и привърженици на авторитарния режим. С още по-големи усилия той провежда правителствените нареждания, събира новите данъци, особено железопътния данък, и защитава интересите на заможните стопани. Като специалист техник-землемер има положително отношение към комасацията на земята в Медковец, съдействува и за някои благоустройствени мероприятия. През годините на неговото кметуване (1935-1938) е изградена общинска районна млекарница, довършва се шосирането и настилката на централния площад и други улици в селото, валира се шосето Медковец — Расово, работи се по изграждането на новото прогимназиално училище, подготвя се направата на паметник на загиналите във войните медковчани.^[5] Тези обекти се изграждат главно с общински средства и с труда на жителите на селото.

Мероприятията на деветнадесетомайците и на последвалите ги правителства засягат чувствително интересите на селските труженици и ги настройват срещу политиката на авторитарния режим. Въпреки повишаването на изкупните цени на селскостопанската продукция през 1935 г., броят на малоимотните и на нуждаещите се медковчани нараства. В началото на 1936 г. повече от 260 семейства подават молби до общината за социално подпомагане. С такъв фонд, по уверенията на кмета, медковската община не разполагала и общинската управа оставя без последствие прошенията на бедните.^[6]

След 19-омайският преврат 1934 г. рязко се влошават условията за дейност на политическите леви сили в страната. РП и РМС са принудени отново да търсят подходящи методи и форми за легална и нелегална работа сред селяните. Непосредствено след преврата медковските младежи излизат с декларация, че ще останат верни на комунистическата идея и при всички случаи ще продължат борбата срещу установената диктатура в интерес на класата, която представляват. Вярата им в крайния успех на борбата се подсилва и от съществуването на СССР.

Макар че някои членове на РП и на РМС, стъписвайки се пред терора и насилията на властта, се оттеглили^[7] от активно участие, като цяло организациите продължават своята дейност, предимно чрез участието си в създаваните през 30-40-те години културно-просветни, стопански и други неполитически организации и дружества.

Разнообразна и активна е дейността на ремсовата организация, която в началото на 1935 г. създава законспирирана редакционна група с ръководител Рангел Младенов Симеонов и сътрудници. Нейната цел е: периодично издаване на еднолистен вестник, в който се поместват статии с икономически, политически и културен характер, сочат се произволите на режима. Вестникът се разпространява от сътрудниците сред младежите с леви убеждения или чрез поставяне в правителствените вестници, получавани в читалището.^[8]

Представителите на установения монархо-авторитарен режим започват усилено преследване на най-активните деятели на комунистическото движение. С насилствената смърт на секретаря Андрей Симеонов властта в Медковец нанася чувствителен удар на РП, след което започва разправа с РМС. Неколкократно в Общинския съвет и полицейския участък са извиквани младежките ръководители Кирил Рацов и Петър Пилюшки и предупреждавани. Кирил Рацов се ползува с влияние и авторитет не само в Медковец, но и в околията. Отчитайки този факт, властта търси начин да пречи на неговата активна дейност и това й се удава. На 4 август 1934 г. той е арестуван заедно с още трима свои другари в дома на съученика си Ангел Виденов в Лом. При обиска в околийското управление намират в джоба му нелегалната брошура „Майският военнофашистки преврат и БКП“, издание на ЦК на БКП. На 5 август Рацов успява да избяга от полицията и минава в нелегалност. Отначало се укрива в с. Дългошевци (Ломско) в дома на Замфир Хаджийски, откъдето нелегално е изпратен в София. Там го снабдяват с документи на строителен работник и той заработва по партийна линия сред софийските трудещи се. Около 9 месеца Кирил Рацов живее нелегално в София,^[9] след което се легализира. На 24 април 1935 г. при изваждането на адресен билет е задържан в Обществената безопасност, където е подложен на инквизиции. На следствието се държи достойно и не отрича сътрудничеството си с РП, но не издава нито другарите си, нито квартирата, в която престоява като нелегален.

От София е изпратен в ломския затвор и там прекарва до 20 ноември 1935 г., когато е изправен пред съда да отговаря по ЗЗД. Благодарение на добре скроената легенда и показанията на свидетелите, съдът го оправдава по недоказаност и е освободен от затвора.^[10] Завърнал се в Медковец, макар и с разклатено здраве, Кирил Рацов се залавя отново с комунистическа дейност. Понеже властта не му дава място за учител, той става строителен работник. И въпреки влошеното си здравословно състояние не щади силите си в полза на своите идеи.

С неговото активно съдействие се провежда и стачката на работниците по комасацията в Медковец.^[11] Към комасационното бюро работят около 40 души от селото. Тежката и изморителна работа и ниското заплащане предизвикват общото негодувание на работниците, които през май 1936 г. поискват увеличение на надниците от 20 на 30 лева. Отказът на собственика на комасационното бюро да удовлетвори исканията им става причина за обявяване на стачката. Избира се стачен комитет от трима души: Владимир Ананиев Стипцов — председател, и членове: Рангел Младенов и Ефтим Манастирски — първите двама ремсисти, а третият — ляв земеделец. Комитетът разработва план за провеждане на стачката, одобрен от всички работници. Изграждат се стачни постове, агитационни и охранителни групи. В помощ на стачкуващите се включват и медковски младежи, неработещи по комасацията. Ръководството на стачката се старае да й придаде и политически характер. Чрез секретаря на ремсовата организация Петър Миленов Пилюшки и Владимир Ананиев Стипцов е поставена задача на ремсистите да разясняват целта на стачката и да агитират младежите да не стават стачкозаместници. Със същата цел се обръщат и към изтъкнати комунисти, социалдемократи, леви земеделци и безпартийни.

Стачката започва организирано и протича при висока дисциплина. Собственикът на комасационното бюро инж. Танев, след като не успява да сплаши работниците, макар че получава съдействие от кмета на селото, нито да ги разедини или да намери стачкозаместници, е принуден да задоволи исканията на работниците, като им увеличава надниците с по 10 лева. По такъв начин завършва с успех двуседмичната стачка на работниците. Това е единствената стачка в Ломско през тези години. Дълго време след това тя се коментира не само от жителите на Медковец, но и в съседните села като пример на успешно действие на комунисти, социалдемократи и земеделци. Тя показва, че в селото съществуват благоприятни условия за изграждане на единен фронт.

След VI пленум на ЦК на БКП, проведен в началото на февруари 1936 година, борбата за единен народен фронт става първостепенна политическа задача на комунистическото движение в България. Кирил Рацов е един от медковските дейци, който работи по провеждане новия курс на БКП в Ломска околия. Макар и тежко болен, той продължава да изпълнява възложените му задачи. На 28 август 1936 г. посещава с. Сталийска махала и използува събора на селото, за да избегне подозрението на властта, а на 31 август партийни поръчения го отвеждат в с. Дондуково, където гостува на приятеля си Камен Младенов Петров. През нощта вследствие на настъпилата остра криза той умира.^[12]

Погребението на Кирил Рацов се извършва на 2 септември 1936 г. под строг полицейски надзор. Въпреки това стотици младежи от Медковец и околните селища придружават тленните му останки до вечното жилище.

В това време в селото все още няма учредена комунистическа организация, но нейните бивши членове поддържат постоянна връзка помежду си, която постепенно се заякчава.^[13] По-добре са организирани младежите, срещу които се насочват ударите на властта. Все повече се изострят социалните противоречия, засилва се терорът спрямо прогресивните изяви. Наред с чествуването на 1 май през 1935-1936 г. медковчани се включват и в редица национални и международни начинания, свързани с борбата за мир, за възстановяване на Търновската конституция, за съюз със СССР, в парламентарните и общинските избори. Под призива на френския писател Ромен Ролан, за мир, срещу нова война, донесен в Медковец през април 1935 г. от студента Борис Ценов Германов, само за един ден слагат подписа си 60 прогресивни дейци на селото^[14] с различна политическа принадлежност.

Ремсовата организация обръща особено внимание не само на добрите отношения между своите членове, но развива и чувството на взаимопомощ към социално слаби и болни младежи.

Особено активна дейност развиват левите сили в Медковец по време на общинските избори през 1937 г. и парламентарните — 1938 година. Известно е, че във връзка с тези избори се стига до сътрудничество на всички привърженици на демокрацията и конституцията: „Петорката“, БРП, БЗНС — „Пладне“ и Демократическата партия. Решено е: да участвуват единно в общинските избори, като не издигат кандидати, а гласуват с лозунги за възстановяване на Търновската конституция.^[15]

Тези указания пристигат по страничен път до Георги Филипов Биволарски в Медковец,^[16] който запознава с тях Иван Георгиев Грънчарски, Ангел Младенов Чиков и други по-известни комунисти. Те обаче не се съгласяват, тъй като нямало указание от Лом. За общинските избори, проведени на 21 март 1937 г., от Медковец се явяват 33 кандидати, от които: БЗНС — „Врабча 1“ — 13, БРП — 6, „Демократически сговор“ — 9, демократи — 2, по 1 националлиберал, радикал и безпартиен.^[17]

Поради горепосочената причина бойкотът на изборите в Медковец не се състоя. Броят на гласувалите с недействителни бюлетини е малък. С лозунга „Възстановете Търновската конституция“ са гласували 30 души и с бяла бюлетина — 30-40 души избиратели. За съветници са избрани и двама комунисти: Георги Андреев Жатов и Рангел Миленов Пилюшки.^[18]

По-добре организирана и по-резултатна е дейността на демократичните политически сили при изборите за Народно събрание, проведени от правителството на Георги Кьосеиванов на 20 март 1938 г. Близка и конкретна помощ в предизборната подготовка оказват членове и активисти на Околийския комитет на „Народния фронт“ в Лом, създаден още в началото на 1937 г. Въпреки големите трудности, той разпростира своята дейност и в селата, където се организират съответни групи. Вероятно по това време е изградена народофронтовска група и в Медковец. Инициатори и организатори на предизборната борба в селото са комунистите Георги Биволарски, Иван Грънчарски, Илия Лешов, Милети Биволарски и Ерменко Беремлийски, които се свързват с активните земеделци Тодор Раков, Милан Свинарски, Горан Порчов, Филип Порчов, Ефрем Нейков, Петко Симеонов, Ефтим Пандурски и други дейци. Във втора избирателна колегия с център Медковец са регистрирани 8 кандидати. Между тях е и Евгени Тодоров Попдимитров от Медковец, бивш член на БЗНС, който се ползува с авторитет сред населението като кооперативен деятел в района.^[19]

Правителствените депутати, между които най-големи шансове имал Атанас Попов (адвокат от Видин), водят голяма борба помежду си, което е изгодно за победата на „Народния фронт“.

Благодарение на умелите и навременни действия на местните членове на „Народния фронт“, подготовката на избора е извършена много рано и по начин властта да не разбере кой подпомага П. Забунов. В агитацията си народофронтовците използуват умело предаванията на Радио „Москва“, чрез които в навечерието на изборите се съобщавали имената на кандидатите от „Народния фронт“.

Въпреки пречките и репресиите на полицията „Народният фронт“ спечелва избора във втора избирателна колегия в Медковец на 20 март 1938 г. С голямо мнозинство е избран за народен представител народофронтовецът Парашкев Г. Забунов.

В навечерието на Втората световна война Народното събрание е разтурено и на 21 януари 1940 г. се провеждат нови избори. И този път главни съперници са Атанас Попов (правителствен кандидат) и Парашкев Забунов (от „Народен фронт“). С неголям брой гласове спечелва Ат. Попов. Неговият успех се дължи главно на възприетата тактика да обещава на селяните, че ще съдействува да се намалят данъците, да се увеличат цените на селскостопанските произведения, за правилно провеждане на комасацията, декларира в речите си, че е за сближение със Съветския съюз, което показва, че той долавя болките и предпочитанията на медковските избиратели. Наред с това за победата му помага и обстоятелството, че някои дейци от „Народния фронт“, ръководени от кариеристични и други цели, застават на негова страна. Такива са Горан Костов Порчов (с известно влияние сред БЗНС) и няколко комунисти, начело с Тодор Ангелов Лилов, който му става застъпник. Въпреки активната дейност на ядрото на „Народния фронт“, който разобличава демагогията на Ат. Попов, благодарение на посочените причини и с помощта на някои търговци от Лом и Медковец, на местната власт и полицията, Попов е избран за депутат.

Развитието на международното положение, характеризиращо се с активизиране на хитлеристка Германия и фашистка Италия, предизвиква засилване пропагандата на антикомунистическите организации и групи в България. Най-изявените привърженици на монархическия режим в Медковец полагат усилия да увлекат младежта в редиците на деснобуржоазните младежки организации и да ги откъснат от влиянието на РМС и другите леви движения. С тази цел ръководителите на Легиона организират през 1940 г. „Юнашки туристически съюз“ (ЮТС), в който освен легионери влизат и немалък брой други младежи. През 1941-1942 г. се създава патриотично-националистическата организация „Ратници за напредъка на българщината“. Тя наброява не повече от десетина 15-17-годишни ученици, произхождащи изключително от бедни семейства. След 9 септември групата се разпада и членовете й стават предимно комунисти и социалдемократи.

Наред с това все по-голяма роля в обществено-политическия живот на селото започват да играят административно-полицейските органи. Местните кметове чрез полицията и нейните тайни агенти правят всичко възможно да пречат и ограничават дейността на ремсистите и други дейци в легалните организации. Дават сведения за политическата принадлежност на избраните в УС на въздържателното дружество, кооперация „Пчела“, Занаятчийското сдружение и други, като пречат за утвърждаването на „неблагонадеждните“ председатели;^[20] поставят под наблюдение и следене пътуващите с карти до София;^[21] под засилен полицейски надзор са и „всички бивши политически дейци и народни представители от опозицията, които устройват под различни форми партийно-политически събрания“. Нарежда се на такива да им се съставят актове,^[22] а също да се изземват книгите „Нашата родина“ и „СССР и страните на капитализма“, издадени в Москва.

Разбира се, демократично настроените младежи не стоят със скръстени ръце, а разобличават Легиона, ЮТС и „Ратник“ като националистическа опозиция на монархо-авторитарния режим и отричащи идеите на комунизма. Особено засилват своите политически прояви левите дейци по време на „Соболевата акция“. Студентът Димитър Средков Кольов донася от София около 100 броя позиви с текст „За сключване пакт за приятелство и взаимна помощ със СССР“, които заедно с Лукан Кръстев Сургов разпръскват из селото. Младежът Иван Димитров Виденов, син на обущар, написва на ръка около 200 броя със същото съдържание и заедно с двама чираци-обущари Петко Миланов Стоянчев и Кирил Тодоров Коларски през нощта ги разхвърлят из центъра на селото и по главната улица. По такъв начин, заедно с индивидуалната агитация на ремсистите и другите младежи и дейци, жителите на селото научават вестта за предложението на съветската страна.