Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Петър Кузманов; Цветан Симеонов; Георги Филипов

Заглавие: История на село Медковец

Издание: първо

Година на издаване: 1995

Националност: Българска

Печатница: Печатница на БЗНС

Редактор: Петър Кузманов

Рецензент: Бойко Киряков; ст.н.с. Владимир Мигев

Коректор: Елена Нягулова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1492

История

  1. — Добавяне

а. Земеделска дейност

Основен поминък на медковчани след Освобождението е земеделието. Климатичните и почвените условия, както се каза и в увода на книгата, благоприятствуват за рационално обработване на земята. Цялото землище представлява предимно равнинна местност, в центъра на която е селото, а в кръг около него са разположени в три пояса общинската мера, обработваемата площ (нивите) и ливадите с богата горска растителност. Почвата е смолница, здрава и плодородна, но много тежка за обработване. При суша селяните са принудени да орат с 2-3 впряга волове или биволи. Основна земеделска култура в Ломско по това време е царевицата, а в Медковец като изключение — пшеницата.[1] През 1903 г. тук са засети 8323,4 дка с жито, царевица — 7355 дка, и на трето място ечемик — 3837,8 дка,[2] от всичко засетите със зърнени храни 23 621 дка. В нито едно село в Ломска околия, с изключение на с. Прогорелец, няма засети такива площи с пшеница. Дори във Вълчедръм, чиято обработваема площ е по-голяма от медковската.

Обработването на почвата продължава да се извършва с рала, плугове, коси, мотики, лопати, сърпове, т.е. по най-примитивен начин. Орането на земята се извършва небрежно, плитко и на едри блани. Почти не се използува тор за подсилването и. Почвата се експлоатира по начин, който ежегодно намалява нейната продуктивност. Такава е констатацията на ломските окръжни управители от 1887 до 1890 г. Този факт се отдава на консервативното отношение на селяните към прилагането на новите земеделски оръдия. Затова те се обръщат към окръжните съветници да съдействуват за преодоляване на това негативно отношение към техническите средства и за получаване на необходимите знания.[3] Едва през 1891 г. се отчита, че има напредък в обработването на земята, което се дължи на използуването на новата система плугове, внесени от Австрия.[4] С тази нова техника почвата се оре по-дълбоко, започва да се тори, преминава се и към угари, с цел да си отпочине и засили земята.[5]

В Ломския край сравнително по-рано населението преодолява неверието в новите селскостопански машини. Това явление има своите обективни обяснения: първо — близост до западноевропейските страни, където много по-рано съществува модерно земеделие; второ — Ломското пристанище на Дунава като важен център, чрез който се извършва вносно-износната търговия със Средна Европа; трето — примерът на 3-те чифлика в Ломско: в землището на с. Пишурка (на Бели Градиано), в с. Крива бара (на Марин Попеску), в с. Котеновци (на Алекси Попангелов), в които по-отрано е въведено рационално обработване на земята с плугове, система „Сак“.[6] Тук селяните могли нагледно да се убедят в предимството на машинното обработване на земята.[7] Важна роля изиграва и субективният фактор в лицето на Ломския окръжен съвет и на Постоянната комисия, която поема инициативата за внос на плугове, жетварки, вършачки и други машини.[8]

В резултат на тези условия за по-малко от десетина години в Ломска околия масово навлизат в употреба новите земеделски машини.

Медковските стопани не изостават и от този икономически напредък. През 1892-1893 г. Ломският окръжен съвет доставя от чужбина разни селскостопански машини за селяните от района.[9] Със сигурност може да се приеме, че част от тях са закупени и в Медковец. Най-ранен документ, който потвърждава този факт, е едно постановление на Медковския общински съвет от 9 април 1894 г., в което четем: „Да се предадат 10-те плуга («Сак» — бел. Цв.С.) и двете жетварки («Воор» — бел. Цв. С.) на желающите лица в с. Медковец и Сливовик по същата цена, гдето ги е купила общината.“[10]

Две години по-късно (1896) учителят Петър Георгиев Манчов съобщава, че земеделието в Медковец, макар и да заема „по-първенствующе място в поминъка на селяните“, все още се извършва „по първобитния способ“. При все това той допълва: „Обаче набавени са вече от някои домакинства и по-усъвършенствувани оръдия, като плугове «Сак», веячки, жътварки и др.“[11]

По инициатива на Окръжния съвет в Лом през 1898 г. са закупени за сметка на съвета 8 вършачки, които смятал да даде на групи от 8-10 земеделски стопани на изплащане в продължение на 10 години. По икономически съображения обаче 6 от тях са продадени на отделни стопани. Останалите две, закупени от Ломската земеделска каса, биват изпратени: едната в Кутловица, а другата в Медковец с право на 8% уем за овършана храна.[12] Това е първата вършачка, движена от парен локомобил, която през 1898 г. вършее житото на медковските селяни. По същото време Първан Иванов от с. Тополовец в съдружие с Георги Шишков от Лом идват в Медковец със собствена вършачка да вършеят снопите в селото ни. Двете вършачки овършали пшеницата на около 80% от медковските стопани.

Изборът на Ломската земеделска каса да изпрати едната вършачка в Медковец не бил случаен. Той е показател за първенствуващото място на селото в производството на жито в околията. Вършеенето с машини убеждава нагледно селяните в големите предимства пред вършеенето с коне на харман; те се ориентират към нововъведенията в селскостопанската работа и броят на земеделските машини започва бързо да се увеличава.

За смилането на брашното медковските селяни трябвало да преодоляват големи трудности, тъй като наблизо нямало река; принудени са да ходят на 10 и повече километра на караджейките, където се бавели цели седмици. Преценявайки добре нуждата и изгодата от откриване на мелници в района на Медковец, собствениците на вършачката Първан Иванов и Георги Шишков построяват мелница с три камъка, движена от парния локомобил на вършачката. В парната мелница работят четирима души: собствениците и двама работници. Тя била построена на 500м североизточно от селото в местността „Брестовата падина“ („Татарската бара“). По-късно, около 1915 г., собственикът на мелницата Георги Шишков я продава на Васил Бенчев от Враца. Новият стопанин превръща мелницата в модерно валцово предприятие, в което работели 6 души машинисти, мелничари и работници.

С въвеждането на жътварките и вършачките в селскостопанската дейност и с построяването на мелницата жителите на селото почувствували голямата роля на техниката в техния непосилен труд. При все това поради големите данъци положението им не се подобрява съществено. Особено тежък е данъкът „десятък“. През 1897 и 1900 г. слабата реколта, поради наводнение и градушка, влошава още повече положението на селските труженици.

В края на XIX век, през 1897 г., в Ломски окръг се появява движение за сдружаване на селското население на кооперативни начала. Главен инициатор на това движение е младият агроном от Медковец Александър Вълчев Нинов,[13] който след завършване на университета в Хале (Германия), като стипендиант на Окръжния съвет, е назначен в Лом за окръжен земеделски надзирател. На 12 януари 1897 г., в присъствието на около 500 селски стопани от околията, се основава в Лом акционерно спестовно земеделско дружество „Орач“ с председател Александър Вълчев.[14] Дружеството си поставя за основна цел: да избави земеделското население от експлоатацията на лихварите и търговците зеленичари; да узнава пазарните цени на земеделските произведения и насочва своите членове към съответния пазар; да ги снабдява със селскостопански машини с първоначална покупна цена; да разпространява аграрни знания и ги поучава на спестовност.[15]

Учредяването на дружество „Орач“ се посреща възторжено от всички прогресивни хора и съчувственици на селското население в Ломска околия. Редакцията на списание „Вечерно училище“ в Лом поздравява инициаторите, изказва мнение, че „техният пример ще бъде назидателен за земеделците от цялата ни татковина“ и отправя апел към учителите да пропагандират тази благородна идея.[16]

Идеите на Александър Вълчев намират благодатна почва в Медковец, където той се ползува с голямо доверие и авторитет. Първенците на селото и някои по-заможни стопани основават през 1898 г. клон на дружество „Орач“. Първоначално в него членуват 22 стопани, които избират ръководство в състав: Александър Вълчев Нинов — председател, Филип Миленов Кольов — касиер-деловодител, и членове: Игнат Иванов Попдимитров, Андрей Игнатиев Тупанкьов (учител) и Петко Ценов Опинчев. Всички членове на дружеството внасят дялов капитал съобразно имотното си състояние.[17] Дружество „Орач“ развива най-активна и разнообразна дейност: доставя от Средна и Западна Европа земеделски машини, изкупува от производителите зърнени храни според пазарните цени и пр. Благородните цели на дружеството да спаси селяните от хищните ръце на лихварите и нечестните търговци за кратко време привличат на негова страна почти всички по-видни и културни земеделци. По неговия пример започват да работят и в други райони, а един горещ привърженик на идеите на сдружаването на земеделците от с. Василовци в своя апел сочи селските стопани в Плевен, Лом и Медковец за пример.[18] Членовете на дружество „Орач“ в Медковец в преобладаващото мнозинство са честни хора, ползуват се с добро име сред населението, искрено работят за реализиране целите на сдружаването, стараят се да защитават общите си интереси. Има обаче и такива, дори членове на „Орач“, които търсят главно своята изгода и без да ги интересува вредата за дружеството.[19]

Кметът на селото и член на дружеството Игнат Иванов Попдимитров организира кервани за извозване на зърното от село до складовете в Лом. Използувайки неопитността и наивността на някои от магазинерите, отделни стопани постъпват нечестно, с цел превозваното от тях зърно да излезе повече, или пък предавали лошокачественото за добро. По такъв начин дружеството се появява на външния пазар с некачествено жито, за което получава по-ниски цени. От друга страна, поради природните бедствия, тежките данъци и грабежа на лихварите, членовете на „Орач“ не могли своевременно да закупят поръчания земеделски инвентар. Лихвите на фирмите нараствали, явяват се дефицити и в търговията със зърнени храни. Всичко това довежда дружество „Орач“ до големи задължения и след 3-4 годишен живот то се разпада.

Фирмите завеждат съдебно дело и осъждат председателя на дружество „Орач“ да изплати задълженията. Той обаче нямал никакви имоти на свое име и фирмите обърнали погледа си към гарантите Андрей Игнатиев Тупанкьов, Петко Ценов Опинчев, Ангел Стоянов Боздуков, Игнат Иванов Попдимитров, Илия Нинов Неков и Петър Дамянов Конов. Поръчителите обаче обжалват делото и фирмите в крайна сметка се съгласили да им изплатят около 30% от задълженията. От своя страна, гарантите биват удовлетворени чрез дяловия капитал и непродадената стока.

Така безславно завършва този първи опит за кооперативно сдружаване на селските стопани в Медковец. Причините за злополучния му край трябва да се търсят в обществено-икономическите и политическите условия в България тогава. Това е време, когато на частната инициатива и на стремежите за забогатяване се отваря широк друм, а лихварите дават кредит срещу 30-40% лихва. В същото време дружество „Орач“ издига идеята за общите интереси на селяните, отпуска заеми със 7-8% лихва и изкупува зърнените храни от стопаните на изгодна за тях цена. По такъв начин то открито влиза в конфликт с лихварите и частните търговци на зърно и земеделска техника. В тази неравна борба сдружението „Орач“ все още няма сигурна подкрепа от кредитните учреждения, БНБ и земеделските каси, както и помощта на органите на държавната власт. Няколко години след разтурянето му редакцията на вестник „Лом“ в статия за кооперативното движение в Ломския край, като се спира на дейността на сдружението, отбелязва: „Работата на това дружество тръгна толкова добре, щото наченаха да му завиждат, а някои даже се мъчеха на всяка цена да му пречат и да го разсипят.“[20]

Наред с това трябва да се каже, че на инициаторите за създаването на „Орач“ им липсвал организационен и делови опит, нямали подготвени пропагандатори на кооперативната идея, а широката селска маса се нуждаела от агитация, с цел да се издигнат до съзнанието за своя обществен интерес. Това би могло да стане в такива селища, в които по-събудената интелигенция би могла да подпомогне чрез съвети селяните и да ги насочи към кооперативните сдружения и земеделските каси. Затова, като говори за кредитните учреждения в Ломското окръжие, управителят Иван Моллов изтъква: „Какво пък може да се направи, когато добрите селски учители всяка година си менят мястото, а голяма част от развитите селяни са същите лихвари, които пречат на сдружението?“[21]

Печалният край на дружество „Орач“ действува обезсърчително на неговите членове в Медковец, които вместо печалба и замогване изгубват капиталите си. Охладняват и се разочароват и най-ревностните проповедници на идеята за сдружаване. Близо десетилетие и половина било необходимо, за да се забрави неуспехът и да се заговори пак за кооперативно дело в селото ни.

След Балканските войни отново е подета агитация за изграждане на кредитна кооперация. Инициатори са няколко души от бившите членове на кооперативното дружество „Орач“. Най-деен пропагандатор и радетел на кооперативното дело в Медковец е учителят Петър Георгиев Манчов, подпомаган от колегите си Андрей Игнатиев Тупанкьов и Нако Петров Монов. На 16 август 1915 г.[22] под ръководството на Петър Манчов е свикано учредително събрание, на което присъствуват 100 души медковчани, но основатели стават 40.

Събранието избира Управителен съвет в състав: Петър Георгиев Манчов, Христо Иванов Торньов, Дамян Димитров Рангелов, Андрей Игнатиев Тупанкьов и Кръстьо Иванов Робов.[23] За председател на кредитната кооперация е избран единодушно учителят Петър Георгиев Манчов. По негово предложение още на учредителното събрание кооперацията е наименувана „Пчела“. Новото сдружение се състои предимно от средни земеделски стопани, притежаващи от 50-150 декара (25 души), няколко едри земевладелци — с над 300 декара (6 души), петима учители, трима чиновници и един търговец.[24]

Кооперацията е зарегистрирана в Ломския окръжен съд на 28 септември 1915 г. като „Земеделско спестовно заемно сдружение «Пчела» с неограничена отговорност“. Основната цел на сдружението е: да подпомага своите членове с кредит за стопански цели, да съдействува за общите покупки и продажби, да разрешава възникналите спорове между членовете и чрез просветна дейност да се грижи за умственото и нравственото развитие на кооператорите. Наред с тази основна цел, отнасяща се главно до членовете на сдружението, кооперация „Пчела“ си поставя и други цели спрямо останалите жители на селото: да се развива спестовност сред всички селяни, да пропагандира и съдействува за създаване на нови сдружавания и да подпомага благотворителната дейност в района.[25] Това показва, че учредителите на кооперация „Пчела“ са имали по-широк поглед за бъдещото развитие на кооперативното дело и са искали не само на думи, но и на практика да бъдат пример на цялото население. С благородни цели и планове кооперация „Пчела“ се готви за активна дейност. Първата световна война обаче спира по-нататъшната работа и ръководството отлага започнатото дело за по-добри дни.

След пропадане на дружество „Орач“ в Лом се откриват частни фирми за доставка на селскостопански машини и инвентар. Такава е и фирмата за внос на модерна техника „Цонзоров“, в която постъпва като магазинер медковчанинът Спас Димитров Куткудейски. Той успява да убеди чичо си Иван (Вако) Куткудейски пръв да закупи и докара в Медковец жетварка-косачка.[26]

През последното десетилетие на XIX век икономическото развитие в Ломския край върви по възходяща линия и изпреварва много други райони в страната. Истински стопански прелом обаче започва след 1900 г.[27] Село Медковец е в първите редици на икономическото развитие в околията. Ярък показател за това е насищането на земеделската дейност с техника. Медковчани се оказват доста възприемчиви към нововъведенията при обработването на земята. Убедили се в предимствата на машинното обработване на земята и при прибиране на реколтата, редица заможни и практични селяни се ориентират към закупуване на селскостопански машини. Пръв завърналият се от Америка през 1911 г. Илия Тодоров Къчов закупува за 12 000 лева вършачка — американско производство. Но тя се оказва дефектна и той я връща на фирмата,[28] след което си купува вършачка марка „Николай Фехер“, движена от локомобил. След Илия Къчов с вършачки се снабдяват: Иван Аврамов в съдружие с учителя Петър Георгиев Манчов закупува марка „Газда Шаги“; Иван Бонов предпочита да работи с вършачка „Николай Фехер“. Последват ги и други заможни селяни, които си набавят вършачки, жътварки и други земеделски оръдия. В продължение само на няколко години в Медковец се внасят над 10 вършачки и няколко десетки жътварки-сноповръзвачки.[29]

Масовото внедряване на механизацията в селското стопанство има и друга страна. Тя измества използуването на човешката ръка в тежкия земеделски труд, набирана чрез аргати от балканските селища или из средата на малоимотните и безимотните жители на селото. Това в известна степен създава условия за безработица. Циганското население тръгва и през лятото на просия, повече от стотина семейства са принудени от беднотия да вземат зърно от чорбаджиите срещу задължение да им работят като аргати на следващата година. По такъв начин процесът на разоряване на малоимотните селяни в Медковец се засилва.

Наред с механизацията през този период се обръща сериозно внимание и на увеличаване на плодородието на земята, на разширяване и разнообразяване асортимента на произвежданите продукти. В тази връзка още през 1903 г. ломският околийски началник Г. М. Бошнаков изказва мнение относно отводняване на някои местности в землището на Медковец, които по време на дъждовни дни се превръщали в необработваеми площи. Той предлага да се отводни почвата чрез изкопаване на хендеци по края на нивите.[30]

С течение на времето се увеличава обработваемата площ, особено чувствително това става след разораване на част от мерите. Ломска околия държи първо място във Видинско окръжие по производство на качествено жито, царевица и ечемик. В резултат на отправения апел от Окръжния съвет за засяване на изкуствени люцернови ливади и на раздаването „даром люцерново семе“ предимно на земеделци, които с личния си пример ще могат да услужат на делото, изкуствените ливади наистина нарастват. През 1908-1909 г. в Ломска околия има засети 868 дка площи с детелина и люцерна.[31]

Отчита се, че въпреки постигнатите успехи земеделието продължава да бъде екстензивно, „при което почвата се използува, като се отнема хранителната й сила чрез зърнените храни, а ней нищо не се повръща“.[32] Това налага да се търсят нови пътища за увеличаване плодородието на почвата. В тази връзка селскостопанските специалисти посочват резултатни мерки: проучване силата на почвата, подсилването й с естествени или изкуствени торове и комасация на земята.[33]

В следващото изложение на Видинското окръжие за 1912-1914 г. се дава основната насока: „От горното се вижда — четем в раздела «Земеделие и отраслите му», — че нашата аграрна политика и селскостопанска дейност трябва да насочим в реорганизирането на съществуващата зърнена система у нас в плодосменна, като за целта се даде с всички средства широко разпространение на кръмните и окопни растения.“[34] И още през означения период се въвежда културата на захарното цвекло, семето на което се разпространява от захарните фабрики в Русе и София. За пръв път в Ломска околия през 1913 г. са засети 1100 дка, от които се получава по 2500 килограма.[35] Отначало местното население приема малко неохотно тази култура, поради трудното обработване и тежкия превоз.

След механизацията, въвеждането на новата плодосменна система в селскостопанската дейност е вторият важен момент в прогресивното развитие на нашето земеделие. Земеделското стопанство в Медковец продължава непрекъснато да се засилва с известно прекъсване по време на Балканските войни и на световния военен сблъсък през 1914-1915 година.

Бележки

[1] Доганов, К. Т. Изложение за състоянието на Ломското окръжие през 1889 г. Лом, 1890, с. 6-7.

[2] 3емеделска статистика за 1903 година, с. 220.

[3] Доганов, К.Т. Изложение…, с. 6-7.

[4] Пак там, 1890-1991 г. Лом, 1891, с. 8-9.

[5] Пак там.

[6] Моллов, Ив. Изложение за състоянието на Ломското окръжие през 1898-1899 г. Лом, 1899, с. 7-8.

[7] Орало, №8 от 1896 г., с. 150-152. Петко Кочанков, кмет на с. Дългоделци (Ломско) през 1890 г., а по-късно и председател на Постоянната комисия в Лом, опровергава с факти твърдението на някои учени, че българските селяни били прости и не могли да оценят ползата от машинното обработване на земята. Когато през 1890 г. ПК при Ломския окръжен съвет закупува 320 плуга „Сак“, а по-късно и жътварки, селяните ги посрещат с интерес. По същия начин те посрещат и първата вършачка, докарана от П. Кочанков за чифлика му. Като виждат как работи вършачката, те възкликват: „Ти гледай бе, братко, колко лесно вършее, как го чисти, хем зян никакъв няма.“

[8] Лазаров, Л. Изложение за състоянието на Ломското окръжие през 1897-1898 г. Лом 1898, с. 6-7.

[9] Доганов, К. Т. Изложение за състоянието на Ломското окръжие през 1892-93 г. Лом, Оряхово, Видин, Свищов, 1893, с. 3-4.

[10] ОДА — Михайловград, ф. 18-к, оп. 1, а.е. 1. Протоколна книга: постановление №5 от 9 април 1894 г.

[11] Георгиев, П. Вървежът на учебното дело в село Медковец (Ломско). — Основно училище, Лом, 1896, кн. VIII, с. 466.

[12] Лазаров, Л. Пос. излож., с. 6-7.

[13] Александър Вълчев Нинов — Дявола (1866-4.12.1938). Роден в революционно медковско семейство. Баща му Вълчо Нинов е съратник на Иван Кулин. Александър завършва първоначалното училище в родното си село, след което следва и получава диплом в Ломското педагогическо училище с много добър успех. Учителствува в Лом, а през 1892 г. продължава образованието си във висшия селскостопански институт в град Хале (Германия). През 1896 г. се завръща в родината и е назначен като агроном (земеделски надзирател) към Постоянната комисия в град Лом. Развива активна агрономическа дейност: създава лозов разсадник и образцово опитно поле край града; активен пропагандатор на кооперативните идеи и деец в обществено-политическия живот. През 1897 г. е заместник-председател на Ломското читалище, а след разтурянето на Окръжния съвет през 1899 г. е сред четиримата дейци, изпълняващи ролята на Постоянна комисия. През 1900 г. пръв издига идеята за политическото организиране на земеделците в Ломския край, като осъществява своите планове на практика. Бил е преподавател в Средното земеделско училище в Образцов чифлик, край Русе. Работи като агроном в Дупница, Кюстендил и към Постоянната комисия на Окръжния съвет във Враца; главен агроном и инспектор на захарните фабрики в София и Горна Оряховица. Пенсионира се като околийски агроном в Лом. Сътрудничи на селскостопански списания и вестници у нас, издава учебник „Кратко ръководство по земеделие“ и брошурата — позив „Земеделците за себе си“.

[14] Орало, 1897, кн. 5, с. 77-78. С Указ №62 от 10 май 1897 г. на Министерството на търговията и земеделието се дава разрешение за учредяването на дружество „Орач“ и се утвърждава уставът му (Държавен вестник, бр. 124 от 11 юни 1897).

[15] Михайлов, Ив. Изложение за състоянието на Ломското окръжие през 1896-97 г. Лом, 1897, с. 27-28.

[16] Вечерно училище, год. I, 1898, кн. IX, с. 155-157.

[17] Основатели на кооперативното дружество „Орач“ в Медковец са: Александър Вълчев Нинов, Андрей Младенов Нейков, Андрей Дамянов Конов, Петър Дамянов Конов, Дамян Генов Каменов, Илия Нинов Неков, Коста Луканов Стипцов, Андрей Игнатиев Тупанкьов, Ангел Стоян Боздуков, Горан Петров Конов, Иван Георгиев Пандурски, Игнат Иванов Попдимитров, Иван Петров Сарафски, Мито Горанов Нейков, Петко Качов Амбов, Петко Койчев Николов, Петър Георгиев Манчов, Петко Ценов Опинчов, Стефан Пешов Йошев, Филип Миленов Кольов, Нако Петров Монов и Тодор Куткудейски.

[18] Орало, 1899, кн.6, с. 147-149.

[19] Материали за историята на село Медковец. Ч. II, с. 130-131.

[20] Лом, бр. 29 от 18 ноем. 1906.

[21] Моллов, Ив. Изложение…, с. 29.

[22] Държавен вестник, бр. 68 от 30 юни 1919, с. 16.

[23] Пак там.

[24] Материали за историята на с. Медковец, с. 150. Ето и списъкът на основателите на кооперация „Пчела“: Андрей Матов Суролейски, Андрей Игнатиев Тупанкьов, Георги Лазаров Генов, Герасим Петков Рацов, Георги Иванов Сивов, Горан Петков Рацов, Дамян Димитров Рангелов, Дамян Рангелов Мартинов, Иван Петров Сарафски, Игнат Ненов Ванов, Кръстьо Георгиев Къчов, Кръстьо Иванов Робов, Мито Горанов Нейков, Младен Петров Сарафски, Милан Тодоров Порчов, Марко Томов Николов, Никола Томов Николов, Нако Петров Монов, поп Ангел Младенов, Панто Фиков Белмъжов, Александър Матов Попдимитров, Горан Петров Конов, Петър Георгиев Манчов, Петко Матов Попдимитров, Петко Христов Рацов, Савчо Петков Рацов, Симеон Торньов, Средко Панков Виняшки, Тодор Митков Попдимитров, Филип Миленов Кольов, Филип Георгиев Влашки, Филип Тодоров Порчов, Христо Кольов, Христо Иванов Торньов, Цветко Костов Стипцов, Цветко Матов Влашки, Цветко Георгиев Къчов, Цено Димитров Лазаров, Горан Костов Порчов, Младен Симеонов Торньов.

[25] Държавен вестник, бр. 68 от 30 юни 1919, с. 16.

[26] В тази връзка Петко Иванов Куткудейски разказва: „Когато докарахме жътварката и отидохме на нивата да жънем за опит, се събра народ около нашия парцел като на сватба, за да видят как се работи с машина. Ние с брат ми Никола карахме с воловете жътварката, която хвърляше ожънатата пшеница на ръкойки. Жените ги наслагваха, а татко връзваше снопите. С тази жътварка изпреварихме всички селяни. И така за три години тя ни остана без пари.“

[27] Попов, Д. Лом града и околията. Икономическо развитие с кратки географски и исторически бележки. Лом, 1927, с. 213.

[28] По-късно американската фирма предявява към Илия Къчов иск за 12 000 лева, тъй като нямало договор. Съдебното дело се проточило дълго време, докато медковският стопанин броил 6000 лева и фирмата преустановила иска (спомени на Петър Илиев Къчов, разказани през 1963 г.).

[29] Материали за историята на село Медковец. Ч. II, с. 148.

[30] ЦДИА, ф. 134, оп. 1, а.е. 189, с. 10-11.

[31] Бечев, М. Изложение…, с. 22.

[32] Ножаров, Кр. Изложение на Видинското окръжие през 1910-1911 г., Видин, 1911, с. 56.

[33] Пак там.

[34] Николов. Г. Изложение на Видинското окръжие през 1912-1914 г., Видин, 1914, с. 123.

[35] Пак там, с. 124.