Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Петър Кузманов; Цветан Симеонов; Георги Филипов

Заглавие: История на село Медковец

Издание: първо

Година на издаване: 1995

Националност: Българска

Печатница: Печатница на БЗНС

Редактор: Петър Кузманов

Рецензент: Бойко Киряков; ст.н.с. Владимир Мигев

Коректор: Елена Нягулова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1492

История

  1. — Добавяне

3. Деветоюнски преврат и участие в Септемврийското въстание 1923 година

Земеделското правителство и лично Александър Стамболийски получават сигнали за готвения преврат от редица места, но мерки не се вземат. И наистина на 9 юни 1923 година под ръководството на Военната лига и „Народния сговор“ е извършен военен преврат. Земеделското правителство е свалено, а Александър Стамболийски — умъртвен по най-жесток начин.

На 9 юни земеделците в Медковец са свалени от власт без всякаква съпротива. Не реагирала и комунистическата организация, която изпълнила решението на ЦК на БКП (т.с.) за неутралитет в борбата между БЗНС и представителите на едрия капитал — т.е. между „селската и градската буржоазия“. След завземане на властта от сговористите местният Общински съвет е разтурен и на негово място е назначена тричленна комисия в състав: Евгени Спасов Попов — председател, и членове — Рангел Павлов Префуклийски и Христо Иванов Торньов.[1] Ръководителите на БЗНС са арестувани, задържан е и завърналият се от София командир от Оранжевата гвардия Аврам Петков Рацов. В полицията в Лом са откарани и репресирани следните земеделци: Филип Тодоров Порчов, Андрей Матов Суролейски, Йордан Петров Суролейски, Цветко Костов Стипцов, Аврам Петков Рацов и други. Всички служители в общината, дори и пъдарите, са уволнени. Засегнатите от аграрната реформа земевладелци си вземат земята заедно със засетите култури.

Радостта на медковските малоимотни и оземлени селяни се оказва краткотрайна. Икономическите и социалните придобивки са ликвидирани. Със своя неутралитет определена отговорност за тези трагични събития носи и Комунистическата партия. Постепенно обаче вижданията на комунистите в низините започват да се променят. Още в края на юли 1923 г. Видинската окръжна комунистическа организация разглежда въпроса за „новата тактика“ „Окръжният комитет иска — се казва в приетата резолюция — променение на досегашната тактика на КП. Тя трябва да стане действително революционна партия, т.е. партия на действието“.[2]

В Ломска околия има силни комунистически организации и групи, една от които е и медковската.[3] За това свидетелствува резултатът от парламентарните избори, проведени на 22 април 1923 г., в които тя получава 205 гласа.[4] Връзките й с местната дружба, макар и отслабени в навечерието на 9 юни, не са прекъснати и пред общата опасност след преврата отново започват да се заякчават. Земеделците чувствуват, че след удара срещу тяхната законна власт се подготвя разгромяване и на БКП, поради което проявяват стремеж към сближаване.

В края на юли 1923 г. околийското ръководство на БКП свиква конференция, на която от Медковец присъствуват Андрей Симеонов Рангелов и Иван Георгиев Грънчарски. Събранието разглежда вътрешното положение в страната след деветоюнския преврат. В заключение Крум Пастрамаджиев, член на Окръжния комитет на БКП във Видин, изтъква необходимостта от създаване на „единен фронт“ в селищата на околията. Решаващи все пак се оказват директивите на Коминтерна от Москва, донесени от неговия генерален секретар Васил Коларов в края на юли.

След решенията на ЦК на БКП от 5-7 август започва активна дейност по места за изграждане на единен фронт и подготовка на въоръжено въстание. Все още обаче не всички смятат, че е подходящ моментът за призив към народа за въстание. Това показва и проведената на 19 август 1923 г. конференция в Лом с участието на ръководствата на комунистическите групи в околията. При разискванията по въпроса за въстанието се оформят две становища: Крум Пастрамаджиев и Арсени Георгиев преценяват, че все още не са подготвени, докато Александър Карастоянов[5] от Лом и няколко делегати от селата, между които и Иван Опинчев от Медковец, смятат, че всичко е готово, и настоявали час по-скоро да се обяви революцията.[6] Надделява становището за активни въоръжени действия.

В цялата околия закипява трескава дейност, устройват се събрания, манифестации и митинги на комунистически групи, на които участвуват и сдружени земеделци и безпартийни. Ораторите говорят за революционна борба срещу деветоюнския режим. Наред с политическата се извършва и военна подготовка. Ломският комитет на БКП (т.с.) и създаденият при него въстанически военен щаб изработват подробен план за въстанието. Околията е разделена на 7 района, център на един от които става Медковец.[7]

Особено внимание се обръща на въпроса за набавяне на оръжие. На 12 септември 1923 г. на проведената в местността „Киселевския шумак“ нелегална конференция от Ломския партиен комитет с представители на комунистическите групи в околията се изтъква, че БКП (т.с.) взема курс към въоръжено въстание; поставя се и задачата всички партийни групи да заздравят връзките с БЗНС, да се въоръжат и да чакат паролата за въстание. Ръководят и доминират обаче комунистите и в подготовката, и по време на метежа.

Медковските делегати Андрей Симеонов (партиен секретар) и Цветан Тодоров Опинчев (секретар на комсомола) на общото събрание информират комунистите и комсомолците за взетите решения от конференцията.

Поставена е задачата всички членове да се снабдят в най-кратък срок с оръжие, по възможност бойно. Отговорниците за връзка с БЗНС да съобщят на земеделците за предстоящите събития. Още на следващия ден комунисти, земеделци и техни съмишленици започват усилена подготовка за идващия ден. В продължение на 5-6 дена от единствената в селото бакалница, където се продавали револвери 6/35, патрони, сачми, ловджийски гилзи и барут те са изкупени. Закупува се оръжие и снаряжение и от Лом или околните села. За поправка и привеждане на хладното оръжие в добро състояние се използува железарската работилница на Драган Младенов, която, по израза на един съвременник, се превърнала в „оръжеен арсенал“.

Наред с това се върши разузнаване за скрито оръжие от военните и от властта на различни места из селото. Установява се, че в складовете на гарата има голямо количество бойни снаряди, а в камбанарията и в няколко мазета на селяни са складирани пушки и боеприпаси. Особено активни и съобразителни в това отношение са комсомолците и земсистите. Още през есента на 1922 г. земсистът Ефтим Дамянов Пандурски и един комунист по прякор Пашата успяват да вземат от яхъра на Евгени Спасов Попов (сговорист) 4 пистолета, 4 карабини и 1 картечница.[8] Поради липсата на някои части картечницата не била използувана по време на въстанието. Изобщо — пише един участник в събитието — „революционният дух в селото ни беше доста повишен и с нетърпение се очакваше паролата за въстанието“.[9]

Дейността на компартията обаче не остава скрита за властта в Медковец. Сговористите изострят своята бдителност. Най-верните хора от тях са вдигнати на крак. Организирана е добре въоръжена нощна патрулна служба в селото, ръководена и контролирана от членовете на цанковистката общинска тричленка. Така мобилизирани, превратаджиите се готвят да срещнат с оръжие в ръка въстанието.

В Ломска околия въстанието започва на 22 септември вечерта едновременно в града и селата. В Медковец то е организирано под ръководството на Никола Аврамов — секретар на Ломския партиен комитет, и Кирил Митев (Кабзата), също от Лом, учител в Медковец по това време. Първият от тях е определен за командир на въстаническите сили от Медковския район, а вторият — за негов помощник. На 22 септември 1923 г. на разсъмване те пристигат в Медковец и се свързват със секретаря на комунистическата организация Андрей Симеонов. Известяват му, че паролата за въстанието е получена и че през идващата нощ властта в Медковец, Сливовик, Кърки жаба, Расово и Долно Церовене трябва да бъде в ръцете на въстаниците.

Пръв узнал дългоочакваната вест Дени Симеонов, който се залавя за изпълнение на поставената задача. Извикват Дано Опинчев и още някои от ръководството на БКП и съвместно обсъждат плана за овладяване на селото, допълват го и го конкретизират. За сборен пункт на въстаниците е определена местността „Смесите“, на около 3 километра северно от Медковец. Извикват секретаря на комсомола Цветан Опинчев и му поставят задача: да уведоми партийните отговорници и осигури идването на бойните групи в определената местност и час. С помощта на комсомолците Рангел Симеонов, Ерменко Беремлийски, Григор Бонов и други той изпълнява поставената му задача.

На 22 септември вечерта 76[10] бойци, комунисти, земеделци, комсомолци, земсисти и безпартийни, въоръжени с пушки — бердани и ловджийски, пищови, ножове, секири, вили и други селскостопански сечива, се явяват на сборния пункт. Тук пристигат и военните ръководители на Медковския въстанически район Никола Аврамов и Кирил Митев, придружавани от Дени Симеонов и Дано Опинчев. Появяването им е посрещнато с радостно очакване. Произнасят пламенни слова пред въстаниците.[11] Кирил Митев описва събитието така: „Насъбралото се множество ни посрещна с вдигнати пушки, саби, ножове, коси… Аз застанах на баирчето, така че да мога с един поглед да видя на грейналата месечина лицата на бащите, братята и близките на моите ученици, да им открия душата си и да обявя с огнено слово решението на ЦК на партията за всенародно въстание и за работническо-селска власт. Думите ми бяха кратки. След мен говориха Аврамов и партийният секретар на медковската партийна организация. С Дени разпределихме другарите по роти, взводове и отделения. Конниците потрепваха на конете си и заедно с всички очакваха команда «напред».“[12]

След обявяване на въстанието ръководството съобщава плана за овладяване на селото. Всяка бойна група получава конкретна задача. Главните обекти за овладяване са общината, пощата и гарата. Основните сили начело с Никола Аврамов и командира на бойната група Милан Гергов Свинарски се насочват към центъра на селото и общината. Конниците, водени от Кирил Митев, първи пристигат на селския мегдан. Бойната група на Аврам Свинарски, към която се присъединяват и комсомолците Милан Петров Биволарски, Йордан Драганов Младенов и Спас Николов Белчев, овладява без всякаква съпротива телеграфо-пощенската станция. Прекъсват съобщенията с Лом и София. Ценни сведения за намеренията на сговористите и местата на техните отбранителни пунктове известява началникът на пощата Борис Георгиев Шупов — съмишленик на комунистите. Това ориентира въстаниците за правилно насочване и бързо ликвидиране на съпротивата. В придвижването си към общината бойните групи се натъкват на засилените патрули, поставени от местната общинска власт. Завързва се ожесточена престрелка при моста на площада и в долната махала, в резултат на която са ранени двама въстаници (единият от които е Борис Маринов Пърчоев) и двама от въоръжената охрана на властта — Софрони Спасов Бояджията от патрула и членът на тричленната комисия Христо Иванов Торньов, притичал се в помощ на охраната. Младежите атакуват и къщата на чифликчията Григор Ванков, за да заловят сина му Рангел и зет му Косьо Маждраков, офицер, от които очаквали евентуална съпротива.

След овладяване на пощата, площада и моста основните сили на въстаниците начело с Никола Аврамов и Милан Свинарски завземат общинското управление, залавят и председателя на тричленната комисия Евгени Спасов Попов. Веднага след това е избран революционен комитет от 5 души. За комендант и председател на комитета е посочен Иван Опинчев, за негов заместник Григор Симеонов Рангелов; Панто Фиков Белмъжов — отговорник на превозните средства, Георги В. Неков — по охраната на селото и арестуването противниците на комунистическата власт, и Дени Симеонов.[13] След заминаването на Дени с медковската дружина за фронта при град Лом в помощ на комитета са привлечени: Милан Гергов Свинарски от БЗНС (отговорник за дрехите, обущата и боеприпасите), Стефан Атанасов Върдзов (завеждащ прехраната) и Георги Иванов Сивов — раздавал оръжието на въстаниците.[14]

След овладяване на селото и арестуване на изявените привърженици на сговора по нареждане на въстаническите ръководители Димитър Стефанов Кочов удря камбаните по „тревога“ и известява на селяните, че властта е вече в ръцете на комунистите и сдружените земеделци. Към тревожния камбанен звън се присъединява и гласът на селския глашатай Шамир Асанов, който с барабана обявява обща мобилизация и призовава всички мъже да се явят в училищния двор с храна за три дена. И наистина още при първите изстрели и камбанния звън към въстаниците се присъединяват нови бойци[15] (вж. Приложение №VIII).

Една от първите задачи на революционния комитет е да се завземе гарата. Изпратените 20 бойци обезоръжават полицейския стражар Александър Цв. Порчов и на негово място поставят свои часови. За комендант на гара Медковец е назначен Анани Костов Стипцов. Впоследствие на гарата пристигат въоръжени Иван Опинчев, Кирил Митев и Никола Аврамов, които нареждат на началника Тодор Георгиев, съмишленик на БКП, да спира всички влакове за Лом и Видин. По заповед на Кирил Митев въстаниците правят засада и проверка на пристигащия от София товарен влак.[16]

Сетне ръководителите на въстанието се завръщат в центъра на селото, където училищният двор непрекъснато се изпълва с хора, отзовали се на камбанния звън и съобщенията на селския глашатай. Междувременно изпращат се конни разузнавачи до околните села, с цел да окажат помощ за завземане на властта и придвижването на бойците към сборните пунктове. В Сливовик са проводени Никола Плевенски и Петко Биволарски, а за Долно Церовене и Дългоделци — Стефан Раков от БЗНС.

В същото време под ръководството на Дени Симеонов[17] бойните групи арестуват 40 души най-активни сговористи[18] и ги затварят в класните стаи и в мазето на училището. На пост при задържаните е поставен комунистът Йосиф Швейда.

В училищния двор продължават да се стичат мъже и да се записват във въстаническата армия. Усърдно и бързо работят не само Никола Аврамов и Кирил Митев, но и Дени Симеонов и местните командири на бойни групи. Привежда се в изправност въоръжението, както и конските каруци, за да се тръгне към град Лом. Със записаните повече младежи се съставя конен ескадрон; втори ескадрон се съставя от бойците в Сливовик; организирани са тилови служби, оборудва се и специален обоз с хранителни припаси и военно снаряжение.

По такъв начин в продължение на няколко часа е организирана медковската бойна дружина, която наброявала 120 души — комунисти, земеделци и безпартийни. Към 12 часа на 23 септември 1923 г. начело с дружинния командир Кирил Митев тя потегля от селото с червени и оранжеви знамена към Лом. Комунистическото знаме носел Софрон Дамянов Пецов. В спомените си по-късно той пише, че когато тръгнали за града, партийният секретар Дени Симеонов му подал знамето с думите: „Софроне, знамето ще пазиш ти. И го носи достойно, гордо го развявай, нека то да стряска враговете.“[19]

Минавайки през местността „Липена“, медковската бойна дружина осъмва на м. „Двете чуки“ при с. Криводол, където се присъединяват и въстаниците от Расово и Кърки жаба. С тях сборният отряд нараства на 200 души. За командири на отряда са назначени Никола Аврамов и Кирил Митев от Лом и Божин Кузов от Кърки жаба.[20] По пътя за Лом към отряда се присъединяват и отстъпилите през нощта криводолски въстаници и бойците нарастват на 300 души. След успешни действия срещу Трети ескадрон от Втори конен полк, изпратен по шосето за Белоградчик, отрядът минава през Момин брод и едва към 13 часа медковската и кривобарската дружина успяват да заемат позициите, определени им от околийския революционен комитет при Щърбановата мелница и държавния лозов разсадник. Една част от въстаниците, с командир запасният офицер Петър Петров, заемат покрива на мелницата с фронт към казармата. Замфир Хаджийски от Дългошевци е командир на групата в долната част на мелницата, а позицията в Щърбановата махала се командува от Божин Кузов Йонов. Общ командир на фронта е Кирил Митев, който след 24 септември, когато е изпратен във Фердинанд за оръдието, е заместен от Замфир Хаджийски. На този участък се водят едни от най-ожесточените сражения на 23 и 24 септември. За устрема и проявения героизъм на въстаниците в това сражение свидетелствува и самият противник, командирът на полка, който съобщава на началника на Видинския гарнизон, че „тук (в Лом — бел.Цв.С.) метежниците са много… с висок и нападателен дух“,[21] и моли да му се изпрати незабавно помощ. Упорито се сражават и въстаниците от Медковец. Особено смело се държи в боя Евлоги Якимов Попов (Данко), който стрелял прав по противниковата позиция и викал на висок глас: „Хей, поручик Мирчо Ценков, предай се, предай се, че… ние сме милиони“[22] и ругаел. В сражението са ранени Димитър Матеев Пандурски и Георги Трифонов Белчов.

Въпреки числеността и устрема на въстаниците, на 25 септември следобед съотношението на силите се изменя в полза на армията. След двучасово сражение обръчът на въстаниците е пробит, селяните напускат позициите и в безпорядък се отправят към селата си.

Какво е положението по това време в Медковец? След изпращането на медковската дружина на Ломския фронт революционният комитет в селото взема мерки за укрепване на властта. По-нататъшните арести на сговористи продължават, организира се издирването и изземването на оръжие и боеприпаси, а на 24 септември се извършва нова мобилизация, и то на всички мъже от 20 до 60-годишна възраст. Комитетът полага грижи и за медицинското обслужване на ранени или болни въстаници. Андрей Матов Суролейски, който по време на войната бил фелдшер, е назначен със специална заповед да организира медицинската служба.[23] В тяхна помощ се явяват селянки от женското дружество. Председателката Цвета Биволарска привлича за тази цел известен брой жени, които се отзовават с желание.[24]

Междувременно чрез своите конни връзки с фронта при Лом революционният щаб в Медковец узнава, че за превземането на казармата е необходимо оръдие. Точно тогава достига новината,[25] че при превземането на Фердинанд въстаниците са пленили един топ и картечница. Трябвало да се изпрати човек в града, с цел да поиска оръдие за обстрелване на Ломската казарма. Председателят на революционния комитет Дано Опинчев предлага да се възложи тази задача на поп Андрей. „Ти, отче! — се обръща към него Дано. — Всички знаем, че си служил в артилерията. Само по-бърже! Време за губене няма!“[26] Поставената задача е приета с готовност от божия служител. През Сливовик и Вълкова Слатина черният конник се озовава във Фердинанд, където се представя на Георги Димитров и Васил Коларов. Поп Андрей[27] успява да изпревари Никола Аврамов и Кирил Митев, изпратени със същата задача от ломския комитет, краткият разговор на медковския поп с ръководителите на въстанието им прави силно впечатление, което впоследствие Васил Коларов предава така: „В главния щаб пристигна поп Андрей, началник на медковския отряд, за да моли за помощ. Тоя поп беше наш другар и партиен член, предан революционер и храбър воин, който беше сбъркал професията си. Ходеше с расо и калимавка, но нямаше нищо общо нито с черквата, нито с господа. Духовното началство беше му запретило да служи, но неговият авторитет сред населението беше голям. Със своя исполински стан, внушителна фигура и буйно вееща се коса и брада той внушаваше респект. Той ни изложи тежкото положение, създадено около Лом, и поиска да му дадем «само едно топче», което с няколко изстрела щяло да свърши работата. Ние намерихме, че можем да отделим временно едно планинско оръдие и го предадохме на поп Андрей.“[28]

Все по това време поп Андрей се среща във Фердинанд и с основателя на комунистическата организация в Медковец, учителя Александър Иванов, командир на Лопушанската дружина. Тази среща със своя „идеен кръстник“ повдига още повече бойното настроение на свещенослужителя. Разделят се с пожелания и вяра в успешния изход на започнатото дело. Поп Андрей му заявява: „Мой Сандо, довиждане! Започнахме вече героичната борба с оръжие в ръка. Аз вярвам в победата, както съм убеден, че след нощта ще настъпи ден!“[29]

Скоро той получава възможност да потвърди на дело своите думи. В успешното сражение при гара Бойчиновци поп Андрей получава своето бойно кръщение. От краткия допир с него във Фердинанд и пътуването до Бойчиновци командирът на Лопушанската дружина Георги Дамянов се убеждава, че поп Андрей е човек, който разбира от военно дело. Използува го като помощник при разпределяне на въстаниците и организиране на боя при гара Бойчиновци. „Заедно с поп Андрей — пише Г. Дамянов — поведохме ротите към платото над с. Бойчиновци. Сигналът за атака бе даден. Отдясно на мен на около 50 метра е залегнал поп Андрей. Той, освен сабята, държеше в ръцете си пушка. Нему бе дадено да командува група на определен участък.“[30] Георги Дамянов се възхищава от държанието на поп Андрей, който в атаката е начело на своите бойци, окуражавайки ги с мощния си вик: „Напред, другари!“ В резултат на победоносното сражение при гара Бойчиновци в ръцете на въстаниците падат повече от 300 пушки, 4 картечници и две полски оръдия.

След митинга на гара Бойчиновци, организиран привечер на 25 септември по случай победата, Гаврил Генов поздравява бойците и предава на поп Андрей, Кирил Митев и Никола Аврамов едно планинско оръдие и две картечници. Окръжният революционен комитет решава да се изпрати специален отряд заедно с оръдието и картечниците в помощ на ломските въстаници. Под ръководството на поп Андрей се съставя влакова композиция, състояща се от два открити вагона отпред и след тях два закрити фургона и локомотива. В първия открит вагон е поставено оръдието и двете картечници в ъглите отпред.[31] Отрядът наброява около 80 души въстаници от Мърчево, Габровница, Бойчиновци, част от Лопушанската дружина и 10 души от Ломския фронт с Н. Аврамов и Кирил Митев. Между последните са и двама души от Медковец.

Едновременно с тръгването на отряда от Бойчиновци от името на Окръжния комитет се изпраща телеграма до революционните комитети в Ломска околия за обща мобилизация и съсредоточаване на въстаническите отряди на определените пунктове. Заповедта гласи: „Бърза. Бойчиновци (часа) 22,10. Незабавно изпратете връзки до групите в районите: Медковец, Вълчедръм и Куле махала за обща мобилизация, като мобилизираните въоръжите с пушки и каквото имате, и веднага да бъдат съсредоточени в пунктовете, както следва: за Медковски район в Медковец, Вълчедръмски район — в Расово, Кулемахленски — в Ковачица. Да реквизирате всички коне и да се създаде конница, от която да се изпратят разезди за разузнаване от пункт Медковец към Брусарци — Крива бара, от пункт Расово към Василовци — Сталийска махала, от пункт Ковачица към Лом. Това да стане още сега. Ще организирате чисто по бойному пехотни части. Всички да бъдат готови с началници на ротите и взводовете и с пристигането в Медковец готови за действие. Създайте силни връзки между пунктовете! Влакът тръгва сега. Те (въстаническите отряди) да бъдат готови за действие към 11,30 (23 часа и 30 м.). Пристигаме с оръдието и картечниците. За неизпълнение ще отговаряте с живота (си).

25.09.1923 година «Комитета»

с. Медковец За комендант: Григор С. Хрангелов“

Телеграмата е подпечатана с печата на БКП (т.с.) — село Медковец.[32] Тя е отнесена във Вълчедръм и Куле махала от Христо Йолов Пасланджийски и Тодор Раков Минов (БЗНС), а в Расово е доставена от Илия Иванов Ковачев и Цветко Атанасов Цеков — безпартийни.

През нощта на 25 срещу 26 септември влакът с оръдието се придвижва бавно в посока към Лом. На гара Габровница поп Андрей, Никола Аврамов и Кирил Митев научават, че въстаниците при Лом са разбити от артилерията на Видинския гарнизон, но преценяват, че с помощта на техния отряд ще могат отново да ги вдигнат и си възвърнат завзетите от армията обекти и позиции.

Междувременно влакът с оръдието пристига на гара Медковец. На 25 септември обаче бойните действия, след пробива при Лом, се пренасят в района на гара Брусарци, където се насочват военните роти от Видин и Белоградчик, подсилени от белогвардейските части на генерал Курбатов.

Поп Андрей намира родното си село в готовност. В резултат на обявената обща мобилизация пред общинската сграда се явяват около 250-300 души, разпределени в 4 взвода с командири: комуниста Александър Григоров Табаков и сдружените земеделци Кирил Петров Манчов, Стоян Младенов Свинарски и Стефан Раков Минов. За командир на допълнително формирания отряд е назначен запасният подофицер от инженерните войски Филип Тодоров Порчов (от БЗНС). Преди да тръгнат за Брусарския фронт, командирът на отряда строява бойците в черковния двор и произнася кратко насърчително слово: „Ако ние не разбием и разгромим врага при Брусарци, то след Брусарци идва Медковец, а виждате ли онези гадове — той посочил училището, където били арестувани сговористи и блокари, — дето надничат през училищните прозорци, ще ни избият до един после.“[33]

След това Филип Порчов повежда отряда срещу настъпващите откъм Брусарци войскови части. Заедно с въстаниците от другите околни села Сливовик, Брусарци и Гайтанци успяват да спрат и отблъснат военните до брусарския връх. В това време намиращите се на гара Медковец въстаници посрещат с нова надежда отряда на поп Андрей. За неговото пристигане научава и командирът на войската, който решил да действува с хитрост. С цел да ги заблуди и ги насочи в погрешно направление, от гара Брусарци съобщават на началника на гара Медковец, че ръководителят на Околийския революционен комитет Беремлиев бил наредил оръдието да замине за Лом през местността „Липена“. Въпреки неразумността на такова отклонение от железопътната линия, ръководителите на въстаниците решават да изпълнят заповедта. Изработва се нов план.[34]

Оръдието е свалено от вагона и прикачено за каруца с конска тяга. Намерените в мазето на гара Медковец снаряди се оказват от същия калибър и затова бързо са натоварени на няколко каруци. Късно през нощта поп Андрей се отправя с оръдието и 50-60 въстаници от Медковец в направление към Лом. Сутринта рано отрядът е вече в окрайностите на село Криводол. Тук са настигнати от няколко конници, изпратени от революционния комитет в Медковец, който им съобщава, че по нова „заповед“ на Беремлиев трябва да се върнат с оръдието на гара Медковец, откъдето да настъпят по железопътната линия към гара Брусарци. След като са загубили няколко часа в погрешна посока, с известно вътрешно безпокойство поп Андрей връща обратно топа.[35]

Оръдието е натоварено отново на влаковата платформа и локомотивът потегля към местността „Хайдушки дол“ срещу гара Брусарци. Към 16 часа на 26 септември започва обстрелът на гара Брусарци, откъдето войската им отговаря с повече оръдия и картечници. Ето как описва това сражение един от участниците в събитието: „Нашият отряд заедно с пехотата на поп Андрей се събра на гара Медковец към два часа следобед… Оръдието бе натоварено на вагон-платформа, а пехотата, около 80 човека, построена от двете страни на жп линия под командата на Стойне Милев, запасен офицер и учител в с. Мърчево, бе вече готова за тръгване… Влакът бавно потегли. Пехотата след него… Нашето оръдие зае позиция между медковския кантон и «Хайдушки дол». Започва артилерийският двубой с неприятелските оръдия. Обади се и нашето оръдие. Наблюдателят направляваше стрелбата от едно високо дърво, а от него до оръдието бе образуван жив телефон от въстаници, наредени по на 40-50м един от друг, които от уста на уста предаваха командата на наблюдателя. В разгара на боя поп Андрей заповяда: «Щабът на фронта!» Тръгнахме към нашите стрелци, които напредваха… При всеки изстрел на нашето оръдие момчетата се въодушевяваха още повече — стрелят и викат по фашистите. От вида и настроението на нашите бойци попът също се възпламени и ми каза: «Бягай бързо при оръдието и кажи да не жалят снарядите!» Предадох тази заповед на командира на оръдието. Малко след това наблюдателят издаде команда: «Същи мерник и запалка, прогресивно коси!» Започнахме честа стрелба… Скоро във военния отряд настъпи колебание и той обърна гръб. Нашите приближиха до гарата и заеха позиция до линията. Същата вечер фашистите, които се оттеглиха от Брусарци, се спрели чак в Дреновец.“[36]

Революционният комитет в Медковец прави всичко възможно за поддържане на Брусарския фронт. На 26 септември той продължава мобилизацията на хора, реквизира всички годни коне и каруци. За прехраната на въстаниците Стефан Върдзов реквизирва 102 тона брашно от мелницата на Гаврил Поптодоров в Медковец. Георги Бачов Неков и Георги Лазаров Патов се грижат за конете и каруците. Пристигането на отряда на поп Андрей и неговите успешни боеве срещу неприятелските части на Брусарския фронт активизират местните революционни комитети за нови енергични действия.

На 27 септември медковският комитет формира още един отряд от около 100 души въстаници, разделени на два взвода, с командири подофицерите от запаса Филип Върбанов Кръстев и Ефрем Петков Матов — и двамата безпартийни. Общ командир на отряда става сдруженият земеделец Аврам Петков Рацов. Въстаническата бойна единица, която е слабо въоръжена (1 пушка се пада на 5-6 души), пристига на Брусарския фронт към 9 часа сутринта и веднага заема позиция на възвишението срещу гарата, където Андрей Симеонов Рангелов издълбава специално гнездо за леката картечница.

Окуражени от победоносния бой на 26 септември, въстаниците от Брусарския фронт очакват на 27 септември сутринта отново поп Андрей с оръдието, за да продължи настъплението срещу Лом, но той не се появява. По заповед на Окръжния комитет във Фердинанд, получена на 26 септември вечерта, отрядът на поп Андрей заминава да окаже помощ на въстаниците при гара Бойчиновци, където войската напирала с нови бойни части.

Междувременно командирът на отстъпилия към Дъбова махала противник подполковник Петров алармира началниците на гарнизоните в Лом и Видин за силите на въстаниците в района на Брусарци. В резултат на енергичните контрамерки на подполковник Захов на 27 септември сутринта на Брусарския фронт се съсредоточават 2 оръдия, 12 картечници и много боеприпаси. Към 13,30 часа същия ден военните започват боя за гара Брусарци. Силите са неравни, но въстаниците се бият самоотвержено и посрещат противника със силен пушечен и картечен огън. Неприятелят обстрелва с оръдията гарата и възвишението на изток от нея. Поп Андрей не е тук, за да неутрализира оръдията на войската. След ожесточена съпротива гара Брусарци е овладяна от подполковник Захов. Превзет е и близкият манастир. Въстаниците отстъпват към Медковец. Към 16-17 часа правителственият отряд навлиза в Медковското поле и към залез-слънце достига селото. Безуспешни са опитите на Никола Аврамов и Дени Симеонов да организират съпротива срещу войската. Заедно с група от около 20 въстаници и една картечница, поставена върху вагонетка, те обстрелват настъпващите към гарата части, но не са в състояние да ги спрат.

Виждайки безизходното си положение, революционният комитет в Медковец освобождава задържаните в училището сговористи.[37] Последните изпращат веднага парламентьори при подполковник Захов: Евгени Спасов Попов, Христо Иванов Торньов, Филип Миленов Кольов и Рангел Павлов Префуклийски. Пратениците го уверяват, че в селото няма въстаници. Въпреки това офицерът не се решава да влезе в бунтовното село, а през цялата нощ срещу 28 септември го обстрелва с артилерия и картечници. Едва сутринта командуваните от него военни части овладяват Медковец.

По това време поп Андрей продължава съпротивата. След действията при гара Бойчиновци той се връща отново към Брусарския фронт. За последния бой, който води поп Андрей, участникът в него Илия Томов Виденов от с. Василовци разказва следното: „В края на борбата поп Андрей разполагаше с цяла влакова композиция от няколко затворени вагона. В един имаше хора, в друг коне и катъри. На открития вагон беше поставено оръдието — нашата сила и гордост. При оръдието имаше достатъчно боеприпаси и нужната прислуга — артилеристи. Притежавахме две картечници, хляб, сирене и други продукти. По едно време при нас дойде поп Андрей и бутна във вагона един кош грозде, покани ни да ядем, но ни напомни, че има и други гладни. Разсъмваше се. Поп Андрей нареди да се приберат всички във вагоните. Даде ни няколко напътствени думи и накрая каза: «Момчета, и нас е майка родила, не ни е сврака чупила! Нека знаят нашите врагове, че на тяхното оръжие ние ще противопоставим нашата воля и готовност да се бием за победа!» После даде знак да тръгнем. Машината свирна и потегли… Минахме гара Долно Церовене и спряхме някъде насред пътя. Поп Андрей избра това място за позиция. Наоколо имаше голяма гъста гора… Свалихме картечниците и ги изнесохме напред, а оръдието стреляше от вагона. Наш преден пост наблюдаваше попаденията и предаваше от човек на човек къде и как да се мерят артилеристите. Тази работа вървеше тъй бързо, че оръдието постоянно стреляше. Поп Андрей летеше като вихър напред, връщаше се при нас, качваше се на вагона, скачаше оттам и крещеше: «Дръжте се, момчета! Не се бойте!» Боят трая цял ден. Привечер се наложи да отстъпим…“[38]

Последните изстрели от оръдието на поп Андрей са отправени към войнишкия бивак при гара Медковец. Няколко войници са ранени и един убит. Това стресва военните „усмирители“, които по заповед на подполковник Захов заемат позиция северно от селото. Оттам започват да обстрелват с полски оръдия отряда на поп Андрей. Веднага след това захваща и настъплението на пехотата. Неравният бой продължава до късно следобед. При създаденото тежко положение за въстаниците поп Андрей дава заповед за отстъпление към гара Габровница. Тук узнава, че е обкръжен от две военни части и по-нататъшната съпротива е безсмислена. Нарежда да се свали оръдието и скрие в близкия шумак, а сам той се разделя с бойците си с думите: „Другари, сега кой както може да се спасява.“[39]

Така завършва последното сражение на Септемврийското въстание, водено от поп Андрей на 28 септември 1923 г. в местността „Козаровец“ между Медковец и Долно Церовене.[40] Мнозина от ръководителите на въстанието потърсват спасение зад граница. Между тях са и командирът и пом. командирът на медковската бойна дружина Никола Аврамов и Кирил Митев, към които се присъединява и Никола Горанов от с. Василовци. На поканата им да ги последва, поп Андрей отказва категорично. След раздялата той отива при сестра си в с. Безденица, където се укрива на 29 септември, а след това се отправя към Медковец. В землището на Сливовик научава от един овчар, че домът и чифликът му са изгорени, а „със семейството му нещо станало.“[41] Вечерта стига до чифлика си и с очите си вижда, че е превърнат в пепелище. Пред тази грозна гледка той има страшното предчувствие, че и другите сведения на овчаря за съдбата на къщата и децата му са истина, поради което ускорява крачките си към Медковец. Преди да влезе в селото, се отбива в мелницата на Гаврил Поптодоров, където работел като машинист най-големият му син Николай. На почукването никой не се обажда. Тогава се отправя към селото през железопътния прелез между двете мелници. Тук се натъква на караулния пост от трима медковчани. Те му съобщават, че всички от неговото семейство са живи и здрави, че къщата му не е запалена и го увещават да бяга, защото иначе лошо го очаква. Поп Андрей обаче предпочита да влезе в селото, за да се срещне с вуйчо си учителя Петър Георгиев Манчов. По пътя за общината, където му казали, че се намира Манчов, го срещат войници. Последните го арестуват и откарват на гарата при капитан Харлаков, раздаващ там „правосъдие“. Завързват го с дебело въже и го приковават около стълба с фенера пред гарата.

На 30 септември военният комендант на Медковец изпраща до началника на Видинския гарнизон подполковник Захов следната телеграма: „Командуващият революционните войски свещ. Андрей Игнатов е в ръцете ни хванат. Моля нареждането Ви.“[42] Отговорът е: поп Андрей да бъде обесен публично същия ден, 30 септември, в родното му село Медковец. Военните, които само преди няколко дена са респектирали от името му, сега решават да се гаврят с него. Сутринта на 30 септември чрез селския глашатай разгласяват, че „червеният поп“ е хванат и селяните се призовават да отидат да го видят на гарата. Свидетели и съвременници на събитието изтъкват, че в това време поп Андрей стоически понасял присмехите и оскърбленията на медковските сговористи; разговарял само със снаха си Цвета Тодорова Андреева, на която давал съвети да гледа добре внучето му Андрей, за да бъде запазено за рода му неговото име.[43]

Към обяд глашатаят отново известява, че на 30 септември в 14 часа ще бъде обесен публично на гарата поп Андрей. С това, без съдебно решение, най-тежко наказание военните искали да сплашат и всеят страх сред населението, за да не посмява за в бъдеще да повтаря подобен въоръжен метеж. Ала поп Андрей проявява храброст не само в сраженията срещу войската, но и пред бесилото. Стари хора разказваха, че той бавно се качил на поставеното за случая буре, приближил главата си до въжената примка, която войникът държал с разтреперани ръце, и с изпълнен с вълнение глас заявил: „Целият народ бе с мене! Днес бесите мене, утре той ще беси вас! Запазете въжето за себе си, сатани!“[44] Казва тези думи и сам си нахлузва примката, а войникът ритва с крак бурето и червеният поп увисва на бесилото, „сюблимен и непостижим“, както казва поетът Гео Милев в поемата си „Септември“.

Три дни виси попът на телеграфния стълб край гара Медковец. Едва на четвъртия ден разрешават на родителите му Игнат и Мария Попдимитрови да приберат трупа на бунтовника. Погребват го на чифлика му, като вместо кръст върху вечното му жилище засаждат трендафил. Председателят на сговористката тричленка Евгени Спасов Попов поставя подписа си под смъртния акт, в който невярно се посочва, че същия ден (30 септември 1923 г., 14 часа) двама от синовете на свещеника били дошли в общината и заявили пред него, че баща им бил умрял от естествена смърт в дома си. Днес този документ, целящ да прикрие историческата истина, се пази в архива на медковската община.

Няколко месеца по-късно, в края на март 1924 г., една вечер в Медковец пристига инкогнито поетът Гео Милев. Целта му е да получи сведения за трагичното септемврийско събитие, както и за дейността на поп Андрей и неговите другари, и да се запознае с някои места, свързани с неговия живот и участ. Със съдействието на участниците в метежа Андрей Симеонов, Софрон Влашки, Ангел Чиков и Евтим Пандурски поетът се среща с бащата на поп Андрей и разговаря с него по интересуващите го въпроси. На изпращане му показват телеграфния стълб край гарата, на който „червеният поп“ е обесен.[45]

* * *

Тук трябва да подчертая, че по време на Септемврийското въстание революционният комитет в Медковец проявява великодушие и човещина не само към задържаните сговористи, но и спрямо техните семейства. Местните комунисти и сдружени земеделци не допускат никакво насилие и лично отмъщение. Пример за това дават самите ръководители. Медковските въстаници спазват тези указания. В селото не е бит и не е убит нито един участник от другата страна на политическата барикада. Важно доказателство в това отношение са не само разказите на съвременниците, но и обвинителният акт срещу някои въстаници, в който липсват каквито и да е данни за насилия, грабежи и побоища по време на арестите и бунтовните сблъсъци.[46]

Не така обаче постъпват военните и местните сговористи. След потушаване на въстанието в Ломска околия започва терор и саморазправа от страна на властимеещите, които обикалят селата и с помощта на отделни представители на режима арестуват и избиват комунисти и сдружени земеделци без съд и закон. Така се постъпва и в Медковец. Най-изявените сговористи и блокари забравят човешкото отношение на бунтовниците към тях по време на събитията. Те не само че не се застъпват за Иван (Дано) Опинчев и неговите другари, а ги предават на подполковник Захов и капитан Харлаков, които ги ликвидират по най-жесток начин на 29 септември на гара Медковец. След обесването на поп Андрей някои от сговористите, водени от омраза и от желанието за лично отмъщение, съдействуват на военните при залавяне на група въстаници. На 29 септември заедно с Дано Опинчев на гарата са разстреляни Аврам Петков Рацов, Методи Симеонов Монов и Иван Михайлов Буляшки. На другия ден, пак тук, е убит и Георги Трифонов Белчов. В бой с ломските кавалеристи на 29 септември са съсечени в местността „Търно поле“ край Вълкова Слатина Димитър Младенов Конов и Андрей Петков Конов. На същата дата, на 20 метра западно от моста на река Цибрица, падат убити братята Йосиф и Станко Тодорови Панови; укриващият се в с. Дългоделци Рангел Симеонов Рангелов е ликвидиран заедно с няколко местни комунисти в землището на същото село; на път от Козлодуй за Медковец кавалеристи съсичат в района на с. Черни връх Милен Тодоров Стефанов.

На 30 септември 17 медковски въстаници са натоварени във вагон за добитък и откарани под силна охрана във Фердинанд. Още на другия ден 13 души от тях са изведени извън града, принуждават ги да си изкопаят общ гроб и след разстрела ги заравят тук, край върбалаците на река Огоста. Ето техните имена: Борис Николов Дяволски, Крум Кузманов Конов, Ангел Дамянов Конов, Милан Григоров Табаков, Йосиф Шфейда, Арсен Ангелов Влашки, Найден Павлов Биволарски, Никола Петков Конов, Евгени Андреев Жатов, Димитър (Мито) Матеев Пандурски, Иван Стефанов Кочов, Тодор Рангелов Данков и Григор Петков Бонов. Това са 25-имата убити и „безследно“ изчезнали медковски въстаници, за които медковската община съобщава с официално писмо от 1 декември 1923 г.[47]

Жестоката разправа с тези въстаници хвърля в тревога и ужас медковчани. Разтичват се близки и роднини на останалите живи въстаници и започват да тропат по сговористки врати и да молят да се застъпят или да укрият техните синове, братя и съпрузи. Въстаникът Евтим Дамянов Пандурски (БЗНС) съобщава, че когато го закарват окървавен в общината, големият чифликчия и търговец Григор Банков се скарва на военните за жестокия побой и довежда медицински фелдшер да му помогне.[48] Същият богаташ проявява гражданска смелост и на 1 октомври заминава за Фердинанд, където с помощта на познат офицер успява да освободи от разстрел четирима медковски въстаници: Георги Лазаров Патов, Павел Лазаров Патов, Тодор Иванов Дебийски и Стефан Трифонов Павлов.[49] Евлоги Андреев Тупанкьов, от своя страна, спасява Стефан Върдзов, Рангел Миленов Пилюшки, Иван Алексиев Шупов и Николай Трифонов Вълчев, които предупреждава да се укрият и да не се явяват публично, докато не им съобщи.[50] В продължение на една седмица в дома на богатия търговец Никола Томов (Колчо) се укриват въстаниците Софрон Кузманов Конов (БЗНС) и Анани Костов Стипцов (БКП).[51]

На 5 октомври 1923 г. е издадена заповед до всички, които се укриват, в 3-дневен срок да се явят и регистрират в общината, в противен случай ще се считат за бандити и ще бъдат разстреляни на място. Когато се явяват, те са подложени на жестоки побоища от дошлите да ги приберат полицаи. В тази връзка Тодор Лазаров Пасланджийски разказва: „През ръцете на биячите Г.В.Б. и А.Г.Б. минаха повече от 300 души. Те биеха човек, докато се счупи дърво от него… И двамата са бедняци, но силно фашизирани, вземаха здравето на трудовите хора.“[52] За тези репресии свидетелствува и въстаникът Рангел Миленов Пилюшки: „Привикваха ни няколко пъти в общината и ни пуснаха, след като ни биха до насита.“[53]

След това ги задържат и изпращат в шлеповете на Ломското пристанище. В тях са затворени 32 въстаници от Медковец: 17 комунисти, 12 сдружени земеделци и 3 безпартийни.[54] Впоследствие повечето от тях са прехвърлени в конюшните на Втори конен полк в Лом.[55] На 8 ноември и на 18 декември 1923 г. повечето от задържаните в шлепа и конюшните са освободени и се завръщат в Медковец.

От 14 до 20 декември с. г. Ломският полеви съд издава постановление за привличане под отговорност и следствие следните 22 въстаници от Медковец: Георги В. Неков, Анани Костов Стипцов, Панто Филипов, Тодор Раков, Стефан Раков, Софрон Кузманов Конов, Рангел Захариев Табаков, Иван Цветков Стипцов, Софрони Дамянов Пецов, Евтим Дамянов Пандурски, Никола Христов Турлака, Борис Маринов Пърчоев, Атанас Тончев Патов, Григор Симеонов Рангелов, Евлоги П. Опинчев, Петко П. Биволарски, Андрей Симеонов Рангелов, Ангел Младенов Чиков, Захари Т. Нейков, Александър Г. Табаков, Крум Георгиев Сивов и Софрони Митков Рацов. Всички те са обвинени, че „са взели участие в насилственото изменяване на държавния строй, с цел да се възстанови в България съветско селско-работническо правителство“, поради което съдът постановява да се привлекат като обвиняеми по чл. 99, т. 2 от Наказателния закон.[56] В заключителното постановление от 15 януари 1924 г. се установява, че двама души — Иван Н. Опинчев и Григор Симеонов Рангелов, са действували като „организатори, подбудители и предводители… участвували са като членове на революционния комитет“, а останалите са „действували по заповед“.

В обвинителния акт се приписва вина още и на Григор Симеонов Рангелов, Георги В. Неков, Панто Филипов и Андрей Симеонов, „които са били участници в учредените в тези села революционни комитети или началници и ръководители на бойни метежнически групи“, поради което съдът иска наказанието им по чл. 99, т. 2 от Наказателния закон. Делото е внесено в Софийския апелативен съд, който с обявление №1772 от 23.02.1924 г. заявява, че следственото дело „се прекратява, понеже деянието е амнистирано“.[57] Само срещу Григор Симеонов Рангелов е образувано дело, след което го изпращат в Ломския затвор. Там престоява до средата на август 1924 г., когато и неговото дело е прекратено и той бива освободен.

Бележки

[1] ОДА — Михайловград, ф. 18-к. Протокол №9 от 9 юни 1923.

[2] ЦПА, Н.О.Х.Д. №386/923, т. 5, л. 296-297. — Цит. по: Косев, Д. Септемврийско въстание в 1923 г. С., 1954, с. 135.

[3] Пак там.

[4] Земеделско право, бр. 28 от 25 апр. 1923.

[5] Косев, Д. Пос. съч., с. 136.

[6] ОПА — Михайловград. Спомени за Септемврийското въстание на Илия Божинов Велков от с. Брусарци, инв. №384 от 26 февр. 1973.

[7] Косев, Д. Пос. съч., с. 136-137.

[8] Спомени на Ефтим Дамянов Пандурски. — Архив на БПФК, с. Медковец.

[9] Спомени на Рангел Миленов Пилюшки. — Архив на БПФК, с. Медковец.

[10] Има известни различия в документите и спомените по отношение на броя на явилите се на сборния пункт въстаници. В повечето от показанията на участниците се дава цифрата 40-50 души, която е посочена и в обвинителните актове, В спомените си Ефтим Дам. Пандурски изтъква, че бойците били около 100. В материалите за историята на с. Медковец Георги Филипов Биволарски посочва поименно и по партийна принадлежност 76 души.

[11] В книгата си „През бури“ Кирил Митев съобщава, че той говорил пръв, а след него Ник. Аврамов и Дени Симеонов. В спомените на други участници се твърди, че пръв е произнесъл слово Н. Аврамов, което може да се приеме като по-правдоподобно, тъй като Н. Аврамов е командирът. Различия има и с твърдението на К. Митев по отношение на третото слово, което той приписва на Дени Симеонов. Други пък сочат, че това е бил Дано Опинчев. Твърдението е напълно логично. Макар че Дени Симеонов е партиен секретар, безспорен комунистически лидер и авторитет сред селяните всъщност е бил Дано Опинчев; избиран е за общински и окръжен съветник и дори кандидат за народен представител в последните избори преди 9 юни 1923.

[12] Митев, К. Пос. съч., с. 42-43.

[13] АМВР, ф. 33, а.е. 4, Т. 2, инв. №104665, л. 80, 82, 101 и 105; а.е. 22, инв. №92498-92593, с. 1-6.

[14] Материали за историята на с. Медковец, с. 192. По въпроса за състава на революционния комитет в селото също има известни различия в спомените на участниците. Въз основа на спомени и сведения след 9.09.1944 г. Димитър Пеков и Иван Райкински съобщават в статията си „Органи на работническо-селската власт в Северозападна България по време на Септемврийското въстание през 1923 г.“, поместена в Известия на музеите в Северозападна България (ИМСБ), т. 8, с. 189, следния състав: Иван Николов Опинчев, Ангел Младенов Чиков, Андрей Симеонов Рангелов, Иван Георгиев Грънчарски, Борис Николов Дяволски и Никола Петков Конов. Тук авторът се основава главно на документи от съдебния процес срещу участниците във въстанието от 1923 г.

[15] Пак там, с. 190-192. Посочват се имената на 178 души въстаници от Медковец, които по убеждение се вдигат и участвуват в бойните действия. Кирил Митев известява, че след превземане на гарата броят на желаещите надхвърлял 200 души. Числеността на въстаниците се увеличава особено след проведените две общи мобилизации на 24 и 25 септември. Много от жителите, които вземат участие в събитието като мобилизирани, изпълняват поставените им задачи честно и последователно. Такъв е например безпартийният Методи Симеонов Тикванов, който притежавал много хубави коне и ненапразно се гордеел с тях. Когато комисията по реквизицията идва да ги вземе за превозване на боеприпаси за нуждите на въстанието, той казал: „Моите коне друг не може да ги гледа и да ги кара. Щом са необходими на властта, аз сам ще дойда и ще изпълнявам каквото трябва с тях.“ И наистина остава заедно с въстаниците до прекратяване на бойните действия: помага при тегленето на оръдието на поп Андрей, превозва боеприпаси за бойците, сено и друг фураж за реквизирания добитък.

[16] Със същия влак в служебен вагон пътувал Васил Йорданов Янакиев от София, районен инспектор по железниците, който отивал по служба в Лом. По-късно той записва в спомените си: „Пътувах през нощта на 22/23.09.1923 г., силни удари по стената на вагона ме разбудиха. Отворих прозореца и преди да проговоря, двама селяни с пушки на висок глас извикаха: «В името на съветската власт, слизай долу!» Облякох се и бързо отидох на гарата. Бяхме в гара Медковец. Началникът на гарата Тодор Георгиев, сега жител на гр. Лом, ми каза, че селският свещеник поп Андрей и група селяни провъзгласили съветска власт. Дали му заповед влакът да остане там.“ Така ще стоят 1 1/2 часа (ОПА — Михайловград — инв. №52. Спомени на Васил Йорданов Янакиев).

[17] Андрей Симеонов Рангелов (неизв. — 17.10.1933) е роден в Медковец, по професия шивач. Един от основателите на комунистическата организация в селото през 1919 г. и дългогодишен неин секретар. Взема активно участие в Септемврийското въстание като член на революционния комитет. След септемврийските събития е съден като организатор и ръководител на медковските въстаници. В периода на сговористката диктатура стои начело на нелегалната дейност на комунистическата организация в селото. Инициатор е за създаване на РП и РМС в Медковец. Организатор на редица антисговористки прояви, заради което нееднократно е арестуван и малтретиран. Вследствие на побоищата заболява тежко и умира на 17.10.1933 г.

[18] Материали за историята на с. Медковец, ч. 2, с. 193. Ето имената на арестуваните сговористи: Андрей Томов Лачов, Андрей Мончев Пешов (Дечо), Александър Георгиев Беремлийски, Атанас Георгиев Сарафски, Атанас Пантов Манастирски, Аврам Мончев Пешов, Борис Петков Амбов, Григор Николчев Попценов, Григор Ванков Пенов, Горан Петков Конов, Георги Петков Тулешков, Демян Димитров Рангелов, Димитър Атанасов Боздуков, Димитър Александров Саравски (Синигера), Евгени Спасов Попов, Иван Христов Ерменков, Иван Григоров Селепчийски, Иван Петров Саравски (Керкезина), Иван Стефанов Пешов, Иван Драганов Николчев, Иван Ангелов Боздуков, Методи Петров Манчов, Марко Томов Николов, Найден Григоров Готовански, Никола Томов Николов, Никола Георгиев Цанков, Петко Ангелов Тулешков, Петър Георгиев Манчов, Петко Мончев Ванов (Трайко), поп Андрей Игнатов, Рангел Григоров Ванков, Рангел Петров Мацов, Рангел Павлов Префуклийски, Сретко Пантов Виняшки, Софрон Ангелов Боздуков, Севастиян Петров Ванов, Софрон Спасов Бояджийски, Филип Миленов Кольов, Христо Иванов Торньов и Цено Димитров — Пепелника.

[19] Спомени на Софрон Дамянов Пецов (Влашки) — сбирка спомени в архива на БПФК в с. Медковец. След пробива при Лом той се връща в село заедно със знамето на комунистическата организация, запасано на пояса под дрехата. Вкъщи го поверява на съпругата си Елисавета с поръката: „Поверявам ти бойното знаме на медковската партийна организация. Пази го като зеницата на очите си и твърдо вярвай, че ще дойде ден, когато това знаме ще потрябва пак.“ Елисавета взема знамето и го скрива в едно гърне, закопано в кошарата. На 9.09.1944 г. то е извадено от скривалището и като реликва от септемврийските събития 1923 г. е предадено в Музея на революционното движение в София.

[20] Косев, Д. Септемврийското въстание 1923 г. С., 1973, с. 240-241.

[21] Пак там, с. 244.

[22] Материали за историята на с. Медковец, с. 197.

[23] Цит. по фотокопието в Музейната сбирка къща-музей „Поп Андрей“ в с. Медковец.

[24] Спомени на Рангел Миленов Пилюшки, записани през 1980 г.

[25] Новината за превземането на Фердинанд и Берковица, както и пленяването на оръдието, донася в селото една медковчанка, омъжена в с. Вълкова Слатина. Тя е снаха на въстаник, участвувал в боевете и пленяването на топа, ранен и се завърнал в селото. От него тя научила тези новини и ги разказала на близките си в Медковец. Узнали за това, веднага я извикали в комитета, пред който тя подробно разказва за събитието.

[26] Митев, К. През бури, С., 1957, с. 56. Поп Андрей Игнатов е един от основателите на медковската комунистическа организация през 1919 г. в неговата къща. Делегат на II конгрес на БКП през 1920 г., по неизвестни причини по-късно отпада от нейните редици. По време на 9 юни се сближава с някои представители на селската буржоазия. С това се обяснява отрицателното отношение на комунистическото ръководство в селото към него по време на подготовката на въстанието. Изглежда, че това е било временно отклонение, защото след овладяване на селото от въстаниците той се обижда на командира на въстаническия отряд Кирил Митев, за което се съди от следните негови думи: „Кабзо, къде оставяш стария борец? Защо и дума не ми каза? Цял живот съм мечтал за този ден! Ако ви потрябвам, аз съм вкъщи!“ Като имали предвид връзките му с някои блокари и сговористи, въстаниците го арестуват заедно с привържениците на властта. При това положение поп Андрей написва бележка до председателя на революционния комитет Дано Опинчев, с молба да бъде освободен, за да бъде полезен на въстаническото дело. По нареждане на Опинчев на 24.09. той е освободен и остава на разположение на комитета. От този момент той се хвърля в борбата с цялата си кипяща енергия (по спомени на Милен Петров Биволарски).

[27] Поп Андрей Игнатов Попдимитров е роден в село Медковец на 20 март 1879 г. в заможно селско семейство. Учи земеделско училище във Видин. През 1898 г. се оженва за Райна Цанкова от с. Дондуково. Като войник служи в артилерията през 1901-1903 г. Завършва едногодишен курс за свещеници в Русе и през 1906 г. е ръкоположен за свещеник в село Сливовик. Още от юношески години се отличава с голяма любознателност и желание да научи и узнае повече за обществото и живота. Макар и незавършил гимназия, чрез самообразование разширява знанията си по агрономство и ветеринарна медицина. Когато става свещеник и селото му предоставя 30 дка земя, отделя повече време за обработване на имота, който превръща в образцово стопанство, а само в неделя и празник свещенодействува в черквата. Постепенно увеличава стопанството си, което обработва с модерна за времето си техника: жетварка, пружинен култиватор, сенокосачка, плугове, сеялка, саморезачка за фураж и др. Участието му във войните и в последвалата ги разруха разтърсват дълбоко неговата душа и той все повече се убеждава, че свещеническата служба не му е по сърце. Прегръща социалистическите идеи. През 20-те години поп Андрей притежава вече над 200 дка земя, но и многолюдно семейство от 11 души: 9 деца — 6 синове и 3 дъщери. Заради прогресивните му схващания видинският владика на два пъти го наказва със заточение в Бачковския и в Преображенския манастир, а най-после го уволнява след Първата световна война. На 24 септември 1923 г. той пренебрегва материалното си благополучие и се присъединява към въстаниците.

[28] Коларов, В. „Септември 1923 г.“ — В: Спомени. С., 1968, с. 57-58.

[29] Митев, К. През бури, с. 57.

[30] Дамянов, Г. Поп Андрей. — Възпоменателен септемврийски лист — с. Медковец, Ломско, 1945 г.

[31] ОПА — Михайловград. Спомени на Младен Пенов Тричков от с. Доктор Йосифово, инв. №299.

[32] Косев, Д. Септемврийското въстание, с. 258-259. Телеграмата се намира в експозицията на Ломския исторически музей. В книгата си „През бури“ Кирил Митев съобщава, че текстът на телеграмата е съставен от ръководителите на отряда на поп Андрей, когато влаковата композиция с оръдието пристига на гара Габровница. Тук те научават от началника на гарата за пробива на фронта при Лом и че много от въстаниците са се завърнали по селата. При създаденото положение поп Андрей, Никола Аврамов и Кирил Митев набелязват план за ново повдигане на селяните в Ломска околия. В тази връзка те съобщават по телефона на гара Бойчиновци да се предаде заповедта до незавзетите от войската ломски села (пос. съч. с. 63).

[33] Материали за историята на с. Медковец, с. 195.

[34] Митев, К. През бури, с. 65.

[35] В спомените си Кирил Митев изтъква, че и втората заповед, която им се предава от името на Беремлиев, за връщане на оръдието, е маневра на неприятеля, с цел да съсредоточи силите си и да даде сражение на въстаниците там, където му е удобно (с. 66).

[36] Тончев, П. Въстанието в Ломско. — В: „Народът въстана“, с. 175-176.

[37] Материали за историята на с. Медковец, с. 200.

[38] Митев, К. През бури, с. 67-69. Из спомените на Илия Томов Виденов.

[39] Материали за историята на с. Медковец, с. 201.

[40] ОПА — Михайловград, инв. №299.

[41] Материали за историята на с. Медковец, с. 203. Спомени на Елисавета Игнатова, сестра на поп Андрей.

[42] Косев, Д. Септемврийското въстание в 1923 г., с. 184-185.

[43] Материали за историята на с. Медковец, с. 204.

[44] Коцева, М. И. Коцев. Поп Андрей. Кратка биография. Медковец 1983, с. 27.

[45] Септемврийско слово от 1983. Медковска хроника.

[46] АМВР, ф. 33, а.е. 4. Т. 1, рег. №104 665, с. 110; а.е. 22, рег. №92 498; а.е. 4, 3 рег. №104 665.

[47] Само в един документ, с който се изпращат от Медковец „11 метежници“ при следователя в Лом, се обвинява безпартийният Александър Гунчев, че е разбил на 22 септември вечерта кръчмата на Драган Николчов. Изглежда обаче, че това е клевета, тъй като обвиненият не е съден.

[48] Спомени на Евтим Дамянов Пандурски. — АБПФК в с. Медковец.

[49] Материали за историята на с. Медковец, с. 207.

[50] По спомени на Трифон Алексиев, Джордж Николаев и Славчо Рангелов Пилюшки, разказани пред Цветан Р. Симеонов през 1988 г.

[51] По разказ на Софрон Кузманов Конов, слушан от Петър С. Кузманов и записан на 25 април 1988 г. от същия.

[52] Материали за историята на с. Медковец, с. 208.

[53] Спомени на Рангел Миленов Пилюшки. — АБПФК в с. Медковец.

[54] Материали за историята на с. Медковец, с. 208-209.

[55] На 16 октомври 1923 г. старши подофицеръът Иван Спасов Кръстев от с. Медковец изтегля от шлепа и спасява Милан Гергов Свинарски, Илия Ерменков Свинарски и Аврам Симеонов Свинарски, а войникът Върбан Андреев Лачов изтегля и спасява Иван Цветков Стипцов и Ангел Младенов Чиков. По-късно, на 25 октомври, същите военнослужещи подписват гаранция, в резултат на което затворниците били освободени и се завърнали в Медковец, с изключение на Ангел Чиков, за когото медковските сговористи се възпротивили и той бил върнат отново в шлепа.

[56] АМВР, ф. 33, а.е. 4. Т. 2, рег. №104 665, л. 185-200.

[57] Пак там, а.е. 22, рег. №92 498, с. 2-3, 6 и 33.