Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Петър Кузманов; Цветан Симеонов; Георги Филипов

Заглавие: История на село Медковец

Издание: първо

Година на издаване: 1995

Националност: Българска

Печатница: Печатница на БЗНС

Редактор: Петър Кузманов

Рецензент: Бойко Киряков; ст.н.с. Владимир Мигев

Коректор: Елена Нягулова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1492

История

  1. — Добавяне

Част първа
Медковец от най-старо време до Освобождението от турско робство

Глава първа
Праистория, Античност и Средновековие

1. Следи от праисторически живот

По време на палеолита или старокаменната епоха първобитните хора живеят предимно в пещерите и под скалните навеси, сред географска среда, която липсва в Медковското поле. Затова този първобитен ловец и събирач на храна пребивава из планинските терени на Северозападна България, но не и в нашето землище. Когато обаче в началото на новокаменната епоха оръдията на труда се усъвършенствуват и праисторическите хора започват сами да произвеждат храна, т.е. преминават към първобитно земеделие, те са принудени да излязат от пещерите и скалните навеси и да се придвижат и заселят в долините и равнините. В това далечно време, осем-шест хиляди години преди новата ера, се слага началото и на обществения живот в Медковското поле. Наличието на богата горска растителност и подпочвени води позволява на заселилия се тук първобитен човек да се изхранва от лов на дивеч и диви плодове и постепенно да променя своя начин на живот. Макар и бавно, живеещите в района обитатели пристъпват към изработването на потребните им нови оръдия на труда, посредством които си приготвят храна и съоръжения за подслон и живот. Липсващият за тази цел материал несъмнено е набавян в процеса на общуването с живеещите в планините на региона племена или човешки групи.

Важно е да се изтъкне, че в границите на Медковската община все още не са правени специални археологически проучвания. Но по време на коопериране на земята, и особено при разораване на синорите, и на дълбоката оран тракторните плугове „откриха“ следи от няколко праисторически селища в Медковското поле. В местността „Липена“, на около 5 км западно от селото, трактористите попаднаха на материална култура от праисторическо селище: каменни чукове — със и без дупка — от тъмносив или светлосив камък, кремъчни и костни остриета, керамика с вдлъбната украса. Следи от първобитни обитатели се намериха и в местността „Пчелиньете“, на около 5 км от Медковец и на такова разстояние от Расово: каменни чукове и брадви (с добре оформени и пробити дупки), каменни тесли, мотики, керамика (работена на ръка), примитивен грънчарски кръг. При риголване на лозята в местността „Раковица“, на около 3 км източно от селото, бяха намерени същите находки и предимно домашна керамика с паралели от подобни предмети в Лом, Рациария (дн. Арчар), Криводол (дн. Трайково) и други селища на Ломския край.[1]

Първобитно обиталище бе открито още в местността „Главният геран“, на 1 км югоизточно от селото. Селище от тази епоха се намери в местността „Сухата падина“ край „Пенков кладенец“. При риголване на лозята през 1956 г. трактористът Ангел Виялицата от Расово изорава: каменни чукове, длета, керамични съдове, бойни каменни топки, палешници и няколко железни оръдия на труда. Най-много материална култура обаче се намери в местността „Пенков кладенец“, на около 2 км североизточно от Медковец. Този изобилен материал е пръснат на много места: в археологическия отдел на Ломския исторически музей, в археологическата сбирка на Медковската гимназия, в домовете на десетки медковчани — любители на историческото минало на своето родно място. От запазените находки една бойна каменна брадва се пази в Националния археологически музей, в чиято инвентарна книга е отбелязано: „Намерена в праисторическо селище в м. «Сухия кладенец» — Медковец.“[2], край „Пенков кладенец“. Бойната брадва е изработена от сива скала, единият й край е заострен и слабо разширен, а другият — равен и закръглен; размери — дължина 12,1 см, дебелина 4,2 см и широчина 3,4 см. Посочените места с богат археологически материал сами по себе си свидетелствуват, че в землището на Медковец са съществували поне 5-6 праисторически селища. Тези първобитни обиталища говорят не толкова за едновременното, колкото за последователното им създаване. Поради изтощаване на почвата, нападения на съседни първобитни групи и болестни епидемии, животът в този вид селища е бил краткотраен. Изключение прави само обиталището в местността „Пенков кладенец“, където намерените предмети и от следващите епохи доказват съществуването на непрекъснат обществен живот. Тук трябва да се търсят корените на нашето село, откъдето е започнало неговото постепенно придвижване през вековете до днешното му нахождение. А обикновено селищата от новокаменната и медно — каменната епоха се състояли от 10-15 до 25-30 жилища, в които живеели от 300 до 1200 души.[3]

Във всяко жилище на нашите праисторически предшественици имало пещ, която обикновено заемала дъното на обиталището. Така напр. в м. „Пчелиньете“ бяха намерени глинени съдове, печени тухлички, пещи и др. предмети, разположени сред пепелища на площ от около 10 дка. За разлика от пещите през ранната медно-каменна епоха, които са изградени във формата на подкова и прилепени до задната къса стена, то в късния халколит те са четвъртити и са разположени в един от ъглите на жилището. Непосредствено до пещта стои ръчната мелничка (хромел), каквито в м. „Пенков кладенец“ са намерени няколко: с принадлежащите към хромела глинени преградки за зърнените храни, откъдето първобитният човек ги вземал, смилал и приготвял, брашно.

Намереният в медковското землище археологически материал документира, че по време на медно — каменната епоха (халколита) общественото разделение на труда тук е доста напреднало. Съобразено с ландшафта местните жители се занимават със земеделие и скотовъдство. Познати са и някои занаяти — грънчарство, предачество, тъкачество, ушиване на дрехи и др. Това разделение на труда, както и ловът на дивеч се практикуват в рамките на родовата община. Наличните медни предмети (съдове, игли и др.) говорят за натурална размяна с родове и племенни групи от балканските или предпланинските селища. Налице са утвърждаване на родовото общество и наченки на неговото разложение.

Проучванията на селищната могила Багачина при село Сталийска махала, на около 7-8 км северозападно от Медковец, потвърждават това мнение. И тук при иманярски разкопки са открити фрагменти от новокаменни и медни оръдия на труда. Намерени са също и бронзови предмети, което свидетелствува за по-напреднала материална култура. Затова с основание се констатира, че при системни археологически разкопки тази могила ще даде ценни сведения за праисторическото минало на северозападните български земи.[4]

Необходимо е да се каже, че въпросът за етническия (народностен) произход и състав на обитателите в Медковското поле в частност и в българските земи изобщо от най-напредналата степен на праисторическата епоха, все още не е решен. Владимир Георгиев споделя, че най-правдоподобното предположение при сегашното равнище на научните знания е: живеещото в този регион население още от епохата на неолита е пратраки. Какво е било по-старото население — тракийско или предтракийско, днес не може да се отговори.[5]

Бележки

[1] Божинов, В. Археологическа карта на бивша Ломска околия през античността (дипломна работа), 1982, с. 41-50. — Ломски градски истор. музей.

[2] Национален археологически музей в София, инв. 3986. Находката е продадена от сътрудника на ГИМ — Лом, Пеко Грънчаров за 60 лв. (протокол №687, 1 март 1961 г.).

[3] История на България в четиринадесет тома. Т. 1, БАН, С., 1979, с. 72.

[4] Александров, Г. Новооткрити праисторически селища в Михайловградски окръг. — Известия на музеите в Северозападна България. Т.6. С., 1981, с. 40.

[5] Георгиев, В. Траките и техният език. С., 1977, с. 265.