Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Петър Кузманов; Цветан Симеонов; Георги Филипов

Заглавие: История на село Медковец

Издание: първо

Година на издаване: 1995

Националност: Българска

Печатница: Печатница на БЗНС

Редактор: Петър Кузманов

Рецензент: Бойко Киряков; ст.н.с. Владимир Мигев

Коректор: Елена Нягулова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1492

История

  1. — Добавяне

Глава втора
Социално-икономическо развитие 1949-1970 г.

1. Изграждане на нови структури в търговията, услугите и селското стопанство. Строителство

а. Потребителна кооперация „Девети септември“

Наред с борбата за укрепване на отечественофронтовската власт се организират и мероприятия, които целят дълбоки промени в икономиката на селото. И тук ръководната роля е на БРП(к), която в началото се съобразява с традицията на кооперативното движение в България. Въпреки известни трудности, произтичащи от неблагополучията с кооперациите преди 9 септември 1944 г., на 15 октомври с.г. е организирано учредително събрание, на което се слагат основите на потребителната кооперация „9 септември“. Първите учредители са 42 души, които избират управителен съвет в състав: Петър Тодоров Митков — председател, Рангел Миленов Пилюшки — зам.-председател, и членове — Ерменко Христов Беремлийски, Кирил Атанасов Сарафски и Иван Петков Петров. В контролния съвет влизат: Рабчо Иванов Опинчев — председател, Методи Александров Конов — секретар, и Илия Маринов Лешов — член.[1]

Новоучредената кооперация започва работа с около 200 000 лева дялов капитал и заем от банката. С тази сума най-напред се открива магазин за бакалски стоки с магазинер Рангел Христов Кожлеев и счетоводител Петър Миленов Пилюшки. За разлика от кооперациите „Орач“ и „Пчела“, които не получавали подкрепа от тогавашната власт, то ПК „9 септември“ се радва на специално внимание и постоянна помощ от страна на ОФ управление. Това й дава възможност все повече да укрепва и да взема връх над частните търговци. През 1945 г. тя разширява своята дейност и обхваща повече отрасли в търговията — доставка на строителни материали, зърнени и фуражни храни. Откриват се още два магазина: в Горната махала (Припека) и в Долната махала. По същото време кооперацията се залавя със свинеугояване, създава и спестовен отдел. Първоначалните успехи водят към увеличаване на нейния състав. В края на 1945 г. тя има 100 членове с 320 000 лева дялов капитал, а през 1953 г. наброява вече 211 членове.[2]

През 1951-1952 г., поради несполучлива подмяна в ръководството, на мястото на председателя Петър Митков, който минава на друга работа, е избран Димитър Средков Бърдов, и кооперацията преживява тежки моменти. След ликвидиране на частната търговия тази дейност пада изцяло върху нея както в търговията и изкупуването, така и в промишлеността. Разширява се и търговската мрежа. Изискванията към ръководството и служителите на кооперацията нарастват, а новият председател, който бил млад и неопитен, не смогвал само с енергичност да компенсира тънкостите на специфичната дейност. Работи на доверие и не се вслушва много в съветите на по-опитните. Неправилните методи на работа довеждат до нарушаване на финансовата дисциплина както от председателя, така и от подчинените му. Като резултат при направената ревизия са надчетени магазинерите Димитър Ефтимов Кютов, Илия Маринов Лешов, Герго Димитров Убовилски, Христофор Борисов Шупов и Тодор Ангелов Лилов. Председателят е освободен от длъжността и осъден да възстанови отклонените парични средства. Същата съдба постига и магазинерите. Този случай, както и пожарът в един от магазините, поради неспазване на противопожарните изисквания от магазинера Тодор Софрониев Амбов, костват около 10 000 лева на кооперацията и я поставят в затруднено положение, а през 1952 г. — и пред крах. В продължение на кратко време изредилите се трима председатели не съумяват да се справят с положението, поради което се оттеглят доброволно. Едва след излизане на министерското постановление за създаване на ликвидационен заем и с назначаването на Рангел Миленов Пилюшки за директор (впоследствие избран и за председател) кооперацията се изправя на крака и започва редовна дейност. Новият председател, макар и с незавършено средно образование, но опитен кооперативен деец, подобрява работата в кооперацията и на самия управителен съвет. Раздвижва се не само търговската дейност, но се създават и промишлени предприятия — пивоварна работилница за лимонада и боза, производство и продажба на хляб и др. Към 1956 г. кооперацията укрепва и започва да развива активна дейност без нови сътресения. Увеличава се членската маса, натрупват се печалби от търговията, редовно се изплащат дивидентите на членовете. Възвръща се доверието към кооперацията. За това допринася без съмнение и липсата на конкуренция — след ликвидиране на частния сектор в търговията. Преди обединението с производителната кооперация в с. Сливовик, през 1960 г. със своята дейност и добро финансово състояние медковската кооперация се нарежда на едно от челните места в окръга.

Обединителното събрание на потребителните кооперации „9 септември“ в Медковец и „Единство“ в Сливовик се провежда на 22 април 1960 година. Избран е управителен съвет от 7 души: Рангел Миленов Пилюшки — председател, Ангел Дамянов Иванов — зам.-председател, и членове — Петко Иванов Шоков, Радко Тодоров Опинчев, Борис Русинов Амбов, Славчо Тодоров Игнатов и Георги Стойнов Вълчев.

Събранието решава обединената кооперация да се именува „9 септември“. Управителният съвет се заема сериозно с увеличаване на членския състав и подобряване на цялостната търговска дейност, в резултат на което в края на 1969 г. броят на кооператорите нараства на 1599 души (само от Медковец 1110), а дяловият капитал е увеличен на 18 969 лева. Благодарение на опитните в търговията и кооперативното дело председатели Рангел Пилюшки, а след пенсионирането му, Ангел Дамянов и особено Цветан Угринов — с добър организационен опит и икономическо образование, на добре комплектувания и квалифициран състав на счетоводството и магазинерите, потребителната кооперация засилва своята ползотворна дейност. Тя обхваща почти всички отрасли на търговията както в снабдяването на населението със стоки, така и в изкупуването на селскостопанските произведения — птици, яйца, свинска мас, кожи и др. Показатели за нарасналите възможности са стокооборотът и печалбата. Докато през 1962 г. стокооборотът възлиза на 944 550 лева, то през 1969 г. достига 1 531 879 лева. Естествено това влече след себе си нарастване и на печалбата, която в края на 1959 г. възлиза на 50 104 лева, докато при обединението двете потребителни кооперации отчитат общо 30 001 лева.[3] Това й дава възможност да започне търговия предимно със собствени средства и по-малко да прибягва към банков кредит.

Нарасналите възможности на потребителната кооперация позволяват на управителния съвет да построи в Медковец през 1965-1966 г. масивна двуетажна сграда от 250 кв.м, оборудвана с нова съвременна мебел, в която се настаняват гастрономът, ресторантът и два магазина — за домашни потреби и за конфекция. През следващите 1968-1969 г. подобна сграда се построява и в с. Сливовик. И двете са изградени главно със собствени средства на кооперацията и с известна помощ на Централния кооперативен съвет (ЦКС). Кооперацията успява да се снабди и със свои превозни средства — лекотоварна кола и камион.

Бележки

[1] ОДА — Михайловград, ф. 554, оп. 1, кн. 8, прот. №1 от 15 окт. 1944 г. на ПК „9 септември“ — с. Медковец.

[2] Пак там, л. 1-173.

[3] Материали по историята на кооперативното движение в с. Медковец, Михайловградски окръг, от Георги Филипов Биволарски, 1971, с. 15-16.