Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sinekli bakkal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
Steis (2016)

Издание:

Автор: Халиде Едип

Заглавие: Синекли бакал

Преводач: Гюлчин Чешмеджиева

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: Турски

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1971

Тип: роман

Националност: Турска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Редактор: Недялка Попова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Катина Цанева; Христина Киркова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2048

История

  1. — Добавяне

XXIII

Революцията на младотурците бе извършена през месец юли 1908 година. Тя повя като сляпа, гневна буря. Срина основите на вековни институти, събаряше потисниците, както се събарят дървета. Преобърна наопаки целия обществен и политически живот. Настъпи такъв смут, че никой не знаеше какво точно става наоколо.

И тъкмо тогава започнаха да пристигат един след, друг параходи, претъпкани със заточениците на стария режим. В един от тях се намираше и Тефик. Излегнат на палубата, той блажено се изтягаше срещу слънцето. След един час трябваше да бъдат на пристанището. Единствен той между всички бе зает само с мисълта за семейството си. Останалите бяха опиянени от внезапно повелия над главите им вятър на славата. Бяха изгонени от Истанбул с бой и ритници, като изменници на падишаха. Сега всеки от тях бе станал герой. Дори ония, които бяха пострадали не по политически причини, а само заради лични престъпления, грабеж и шантаж, днес се топлеха под лъчите на слънцето на славата и почитта.

Когато минаваха край Чанаккале, на един хитрец му хрумна блестяща идея. Идея, от която можеха да се спечелят пари. Обсъди въпроса с другите и на бърза ръка основа Дружество на политическите изгнаници. За такова дружество не бяха необходими нито платформа, нито политическа база. При едни избори хората нямаше да се сетят да ги питат какво мислят и в какво вярват, а направо щяха да гласуват за тях. Единственото, което все пак трябваше да правят, бе да се качат върху някой сандък или стол и да разкажат малко по-преувеличено, малко по-красноречиво какво са претеглили в дните на заточение. След това депутатското място щеше да бъде тяхно, техни бяха и високите заплати, техни бяха привилегиите!…

Тефик ги слушаше, излегнат на слънцето. Никой не му предложи да стане член на Дружеството на политическите изгнаници. Палячо! Какъв депутат можеше да бъде някакъв си палячо!

Най-после бяха влезли в пристанището. Истанбул разтвори обятия и радостно прегърна героите си. Тефик зърна Истанбул и заплака като дете. Не помнеше как слезе от парахода, заплува сред море от хора.

Сред навалицата успя да зърне лицето на Сабит бейабей. Зад него се бяха струпали всички познати лица на Синекли бакал. Целият квартал бе дошъл да посрещне своя герой. Разблъсквайки тълпата, той се приближаваше към тях. Абей даде заповед. Синекли бакал заръкопляска, всеки крещеше с цяло гърло: „Да живее Тефик! Да живееее!“.

Тефик толкова се изплаши от всичко това, че търсеше място да се скрие. Младежите на Синекли бакал хванаха някакъв пълен човек и го вдигнаха на раменете си. Единият му крак стъпи на нечие рамо, другият — на второ, в ръката си развяваше знаменце — един от стотиците улични оратори, които изникнаха като гъби през дните на революцията. Сабит бейабей го чу да говори в Беязът. Хареса го, защото най-разпалено от всички хвалеше и защищаваше новия режим. И затова днес реши да го доведе, за да произнесе една реч в чест на Тефик. Синекли бакал обеща на оратора цели десет жълтици.

— Дойдох да поздравя народния герой, поклонника на свободата, отгледан от Синекли бакал — започна ораторът. Гласът му бе плътен и мощен. Около групата на Синекли бакал се събираха все повече хора. — Този човек, жертва на бившата тирания и насилие, е един от героите, които ни дариха свободата! — Той посочи с ръка Тефик. — Ти, човече, влюбен в свободата и справедливостта! Заклевам се пред теб! Ето с тези ръце ще удуша, ще смачкам главата на всеки, който посегне на свещената ни конституция — гаранция на свободата ни!

Ораторът протегна ръцете си, тези доброволни защитници на свободата, към хората наоколо. Две космати, страшни ръце с къси пръсти! Тефик веднага позна ръцете на Музафер Гьозпатлатан. Политна, но се задържа. Той си спомни затвора и сякаш отново почувствува как тези ръце се стоварват по лицето и главата му. При всеки удар от очите му изскачаха искри.

Двама души се отделиха от групата на Синекли бакал и го хванаха под ръка. Бяха Вехби деде и Осман.

— Какво търси тук този човек?

— Оратор на новата власт, приветствува свободата.

— Какво, какво?

— Да се измъкнем от тълпата. — Осман дръпна Тефик за ръката.

— Къде е Рабиа?

— Остана в къщи да нагизди твоя внук. И двамата очакват героя на Синекли бакал!

— Внук… Внук!

От очите на Тефик закапаха сълзи.

— В трупата си ще трябва да приемеш и едно малко момченце, Тефик — каза Вехби деде.

Край