Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sinekli bakkal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
Steis (2016)

Издание:

Автор: Халиде Едип

Заглавие: Синекли бакал

Преводач: Гюлчин Чешмеджиева

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: Турски

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1971

Тип: роман

Националност: Турска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Редактор: Недялка Попова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Катина Цанева; Христина Киркова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2048

История

  1. — Добавяне

III

Акушерката Зехра ханъм почти до обед чака Тефик пред вратата на „Истанбулска бакалия“. След снощния скандал Емине се бе върнала в дома на баща си и се бе заклела веднага да сложи край на живота си, ако той не я приеме. Старецът, който много добре познаваше упоритостта на дъщеря си, призори извика ханъм и я изпрати при Тефик. Предлагаха му незабавен развод. Емине вече нямаше да се върне в дюкяна.

Тефик разбра, че бе засегнал болното място на жена си, и мислеше как да измоли прошка. За това дойде в дюкяна доста късно. Пред вратата видя намръщеното лице на старицата и се обърка. Тя го дръпна вътре, разказа му всичко и тогава той още повече се обърка. Въпреки всичко Тефик не можеше да си представи живота без Емине. Беше свикнал да скита и да прекарва времето си безгрижно, но със същата сила изпитваше и нужда да се привърже към някого, да принадлежи и да се прекланя пред някого. Откакто бе умряла майка му, никога досега не бе изпитвал такъв страх от самотата. Тефик беше роден в ръцете на Зехра ханъм и тя много го обичаше. Поглади го по гърба, успокои го, каза, че ще се опита да го сдобри с Емине, вдъхна малко надежда в младия мъж и си отиде.

Според Синекли бакал месецът, който изтече след тази случка, бе най-романтичният във връзката Емине-Тефик. Жените я намираха подобна на Лейля и Меджнун, а мъжете не бяха доволни.

Отначало Тефик всеки ден пращаше на Емине сърцераздирателни писма, пълни с правописни грешки. После започна да обикаля пред къщата на нейния баща и накрая й се обясни в любов на висок глас под решетките на прозорците й.

Всички усилия се оказаха безуспешни и Тефик започна да пие и да споделя мъката си с жените край чешмата. Дюкянът си стоеше затворен. Той обикаляше безцелно по улиците. Изглежда, положението на Тефик „нарушаваше общественото благоприличие“. Махленците се оплакаха на полицейския началник.

Един ден той го извика в кварталния участък. Полицаят беше набожен, консервативен човек и следваше строго проповедите на имамина. Според него Тефик не беше нищо друго освен един нищожен безбожник, змия, чиято глава трябва да се смаже. Като първо предупреждение началникът нареди да хвърлят на Тефик един хубав бой в участъка. Ако още веднъж го види да обикаля около къщата на имамина и чуе, че се оплаква на жените, няма да остави здраво местенце по тялото му.

Тефик съвсем затвори дюкяна си и изчезна от Синекли бакал. Но не след дълго славата му отново прогърмя из махалата. Отново бе започнал да изпълнява женски роли в ортаоюну. Този път бе измислил играта бакалски чирак. Това бе историята на една бакалка и нейния чирак, който й бе и съпруг. Целият Истанбул се превиваше от смях, та дори и чужденците отиваха в Гьоксу, за да видят тази пиеска. Тефик бе станал артист, когото канеха не само в големите конаци, но дори и в двореца.

Емине научи това в бащиния си дом. Най-трагичното беше, че едва след като напусна дюкяна, разбра, че е бременна, и то доста напреднала. Целият Синекли бакал говореше, че жената в пиеската „Бакалски чирак“ е Емине. Когато минаваше по улицата, момчетиите се побутваха и се смееха. Отчасти поради настояванията на Емине, отчасти поради яда си към Тефик, имаминът се обърна към съда за развод. С красноречие, надминаващо всичките му проповеди, той разказа пред съда какво е претеглила дъщеря му от Тефик. Виждал ли е някога господин съдията някой истински мюсюлманин така да злепоставя пред чужди хора най-съкровеното за законната си съпруга? Пази боже! Никога!

Дори ония слушатели, които дължаха доста приятни минути на Тефик, под влияние на думите на имамина му се ядосаха. Той беше принуден да се разведе официално с Емине. Но с това историята не бе приключена. Клюките се увеличиха. Всеки, на когото му скимне, пращаше писмени доноси до падишаха за това, че вярата и аллаха били забравени, че се вършели неугодни на бога неща. Дворецът реши да изсели Тефик за известно време от Истанбул, за да успокои общественото мнение. Изпратиха го в Галиполи.

Не измина и една година и веселият и непостоянен Истанбул сякаш забрави този на времето толкова обичан от него артист и провинението му. Само Синекли бакал гледаше дъщерята на Тефик в скута на Емине и си спомняше за него. Кръстиха дъщеря му Рабиа.