Майкъл Харви
Така го правят в Чикаго (56)

56

На другата сутрин се събудих рано. Пробягах осемте километра по брега на езерото, взех душ и отскочих до „Интелидженсиа“ за чаша кафе. В единайсет тръгнах към центъра и включих мобилния си телефон.

— Да.

Полицай Мастърс беше в обичайното си възторжено състояние.

— Довечера Винс Родригес ще се появи в новините — рекох. — Слушай сега какво трябва да знаеш.

Разказах му за Полард, Грайм и Бенет Дейвис. Винаги се бях смятал за експерт по екзотичните ругатни, но Мастърс ме накара да се засрамя. Епитетите, с които ме заля, биха накарали дори глухия да се изчерви.

— Свърши ли? — попитах.

— Аха.

— И тъй, днес Винс ще си свърши работата. Ще арестува Дейвис и ще изложи тезата си относно Грайм. Но утрешният ден е изцяло твой.

Разказах му за Канзас и всички съвпадения. Отне ми известно време. Когато свърших, насреща се възцари тишина.

— Там ли си, Мастърс?

— Кога мога да действам?

— В момента влизам в сградата на Канал шест. Ще ти се обадя веднага след като приключа.

Моето момиче с кръстословиците го нямаше на рецепцията. Още по-добре. Днес едва ли ще е щастливият й ден. Родригес ме чакаше в малък офис непосредствено до студиото. Държеше чаша кафе и правеше отчаяни опити да избегне разговора с един от продуцентите на Даян.

— Оставете ни една минута сами, моля — рече той.

Продуцентът ме разкъса с поглед, но все пак излезе.

— Току-що ми се обади Бенет Дейвис — каза Родригес. — Щял да се предаде, но иска споразумение. В един часа ще бъде в централното управление.

— Спомена ли ти някакви подробности?

— Не, но ще го направи. Имам опит с такива типове. Той вече няма желание да се бори. Освен това разполагаме с предварителните ДНК резултати от пурата.

— Съвпадение?

— Почти сигурно — кимна Родригес и добави: — Дейвис ме помоли да ти предам, че в „Кръстникът“ нещата стават много по-лесно, отколкото в реалния живот. Просто нямал достатъчно кураж.

Запитах се как може да се глътне един куршум в реалния живот. Не успях да се сетя за нещо по-гадно. После си представих живота в трудни условия. За бивш прокурор, попаднал в затвора.

— Според мен няма да изкара дълго в затвора.

Родригес вдигна рамене.

— Със сигурност ще стане обект на групово изнасилване още първата нощ. После нещата ще зависят от това, което може да прави за тях отвътре. И дали ще може да си плаща. Ако трябва да се обзаложа, бих казал, че няма шансове.

Главата на Даян надникна през процепа на вратата. Погледът й беше напрегнат.

— Ще ни оставиш ли за малко сами, Винс? — попитах аз.

— Разбира се — кимна той. — И бездруго трябва да вървя. — Обърна се към Даян и добави: — Не успях да ти кажа, че Бенет Дейвис ще се предаде в полицията. В рамките на един час.

— Веднага ще изпратим екип — отвърна тя.

— Няма да стане — поклати глава Родригес. — Дейвис ще бъде сам. Аз вече му обещах, че няма да има репортери. Предлагам ти следното: след като го арестуваме, ще го попитам иска ли да разговаря с теб. Може би пак ще извадиш късмет.

— Благодаря — каза Даян.

Детективът излезе.

— Ти имаш голям късмет — обадих се аз. — Всъщност много повече от голям късмет.

Даян пристъпи към мен, уви ръце около шията ми и облегна глава на гърдите ми.

— Вярно е — въздъхна тя. — Просто ставам алчна. Искам всичко.

— Знам.

— А ти как си, скъпи? Снощи ми се видя малко странен.

Извадих годишниците от спортния сак, който носех със себе си. Сложих ги на бюрото до мен и рекох:

— Сам Бекър ти праща много здраве.

Тя погледна годишниците, после погледна мен. Видях пулса в трапчинката на шията й.

— Значи вече знаеш.

— Разкажи ми.

— Сам вече го е направил.

— Той ми разказа онова, което знае. Но има и още нещо, нали?

Тя отиде да затвори вратата, после седна зад бюрото, събра длани под брадичката си и сведе поглед към годишниците. Известно време остана така, после разгърна годишника на сестра си на страницата с нейната снимка. Погледа я известно време, а после разгърна и своя. Плъзна пръст по снимките. Направи го по начина, по който го направих и аз ден по-рано. Без да получа отговорите, които исках.

— „Опознай себе си“. Звучи просто, нали?

— Не съвсем — отвърнах.

— Даже никак. Мисля, че те обичам, Кели.

— О, моля те.

— Снощи почти ти го казах. Бях на път да ти разкажа всичко.

Гласът й потрепна. И това, кой знае защо, ме изплаши до смърт.

— Почти — повторих аз. — Мисля, че отношенията ти с околните изобилстват с „почти“. Един живот, изпълнен с „почти“. Но в крайна сметка оставаш ти. Нищо друго.

Усмивката й беше самотна. От онези, които не молят за нищо и които не излъчват разкаяние.

— Обичам сестрите си, Кели. Обичам ги и двете.

Замислих се за Даян и за двете й сестри. За баща им, изчакал всяка от тях да навърши дванайсет. Част от мен плачеше за Даян. И може би мъничко за мен самия. Бях длъжен да игнорирам тази част.

— Как започна всичко? — попитах.

— Знаеш как. Всичко е тук.

Тя затвори годишниците и ги побутна към мен.

— Беше четиринайсети юни, три години след убийството на Илейн. Аз вече бях завършила колежа и работех като репортер във Флинт, щата Мичиган. Разказвала съм ти за Флинт, ако си спомняш.

Направи опит да докосне ръката ми, но аз не помръднах. Даян сви рамене и продължи:

— Мери Бет ми се обади от Сан Франциско с новината, че е убила човек. Обясни ми и защо. Взех първия самолет. Оказа се, че нищо не може да се направи. Мери Бет го проследила до някакъв бар, запознала се с него, а после отишла в хотела му. Там го застреляла, постарала се да изглежда като обир и си тръгнала.

— Просто ей така?

— Да. Беше малко замаяна.

— Това е бил първият, нали? Онзи фелдшер от „Спешна помощ“?

— Да — кимна Даян. — Показа ми списък с имена.

— На хората, свързани с разследването на Илейн?

— Да. На хората, които не си бяха свършили работата. На всички, на които изобщо не ги е било грижа, че някакво животно беше убило сестра ни.

— А ти я прикри, така ли?

— Направих каквото трябваше.

Даян вирна брадичка и ме погледна. Може би тренираше за съдебните заседатели. Или поне така ми се стори.

— Хич и не се опитвай да ме съдиш, Кели! Особено след Никол!

Казано с две думи, получих възможност да надзърна в последните щрихи на измамата. Начертани с цената на толкова много човешки жертви. Надзърнах само за миг и никак не ми хареса онова, което видях.

— Набелязала си ме от самото начало! Разбрала си за мен и Никол и си ме набелязала!

— Най-прекрасният миг за теб, Кели. Очистил си един мръсник, който се е гаврил с приятелката ти. За едно четиринайсетгодишно момче това си е истински подвиг.

— А ти си преценила, че съм лесен обект за някакво сурово правосъдие — рекох. — И ми изпращаш уличното досие. Не Мълбъри, а ти и Мери Бет.

— Гибънс казал на Мери Бет, че не познава по-добър детектив от теб. И е бил прав. Ти се представи страхотно, Кели.

— Ами да, страхотно. Лесен за манипулиране, още по-лесен за изнудване, ако това се наложи. А след като Мери Бет ликвидира Гибънс, аз съм човекът, който ще ви помогне да откриете насилника на Илейн.

— Гибънс беше примамката — призна Даян. — Мери Бет искаше да го убие веднага като всички останали. Но аз прецених, че имаме нужда от него, за да стигнем до теб. Затова Мери Бет му се обади, представяйки се за Илейн. Той беше виждал сестра ни само веднъж, полумъртва. И веднага налапа въдицата. После само изчаквахме. И когато Гибънс те вкара в играта, Мери Бет му даде заслуженото.

Кимнах и се замислих за някогашния си партньор. Той беше от хората, които винаги биха помогнали на момиче, изпаднало в беда. В десет от десет случая.

— А моите отпечатъци при убийството на Гибънс?

— Седмица, преди Мери Бет да го застреля, се промъкнах в офиса ти. Вратата беше отключена, Кели. Голяма небрежност от твоя страна.

— Взела си един патрон от кофичката на бюрото ми.

— Взех цяла шепа. Мери Бет подхвърли една гилза на местопрестъплението. Беше достатъчно, за да те вкараме в схемата. Нещо като поддържащ план.

— А онази нощ на улицата на проститутките? Ти си изпратила Мери Бет там.

— Звъннах й, след като ме остави у дома. Казах й, че по всяка вероятност Полард е нашият човек. Тя пожела да се подготви. За лов, както ти би се изразил.

Даян разпери ръце и вирна брадичка.

— Заключението е само едно, Кели, нещата се получиха. Ти ни отведе при Полард. С удоволствие бих го гръмнала лично, стига да можех. В един момент много се надявах, че Родригес ще го направи. В края на краищата би трябвало да си доволен.

За Даян Линдзи животът беше прост и ясен. Смъртта — също.

— А сега? — вдигнах глава аз. — Къде е тя?

Лицето на Даян замръзна в маската на религиозен фанатик. А аз изпитах неприятното чувство, че съм закъснял. Май трябваше да обърна внимание на Мери Бет доста по-рано.

— Ще я арестуват — добавих. — Пистолетът е идентифициран. Същото ще стане и след засичане на времето. Всичко е свършено. Мастърс вече има заповед за арестуването й. Къде е?

Даян отмести поглед към прозореца.

— Има още един в списъка.

Сграбчих я за раменете и я завъртях към себе си.

— Кой?

Тя затвори очи и се усмихна.

— Не разваляй доброто впечатление, Кели. Ти знаеш кой остана…

В известен смисъл можеше да се окаже права. Не ми трябваше много време за размисъл. Включих мобилния и набрах Родригес.

— Намери Дейвис — рекох. — Веднага!