Майкъл Харви
Така го правят в Чикаго (27)

27

Напуснах лабораторията малко след девет. Трафикът беше намалял и аз неблагоразумно подкарах към езерото, в опасна близост до небостъргача на Ани. Понякога имам чувството, че колата ми е живо същество. Сама вземаше левите и десните завои, за да ме откара пред дома й. Оставах там около час в мрака. Не за да я дебна. Просто ей така, за размисъл. И най-вече за да се самоизмъчвам.

Но тази вечер колата нещо се повреди и стори точно обратното: направи ляв вместо десен завой и започна да ме отдалечава от дома на Ани към някакво ново и доста неясно бъдеще. Даян отвори входната врата още преди да изкача стъпалата. Не попита как е преминал денят ми, не прояви желание да говорим за предишната нощ или за утрешния ден. Просто наля по едно питие и помълча заедно с мен. Понякога това е достатъчно. После си легнахме. Аз заспах още преди главата ми да докосне възглавницата.