Майкъл Харви
Така го правят в Чикаго (12)

12

Малко след десет вечерта си тръгнах от бара и паркирах на ъгъла на „Адисън“, съвсем близо до апартамента ми. Имах нужда от една цигара, затова поех на север по Саутпорт авеню. На половин пряка от Мюзик Бокс Тиътър отърках рамене в миналото. Ани излизаше от старомодното кино в компанията на някакъв тип. Висок и вероятно добре изглеждащ. Той се наведе към нея и подхвърли нещо, а тя се изкиска и уви ръка около кръста му по начин, който предпочитах да не си спомням.

Осветлението се промени, двойката се насочи към мен. Държаха се за ръце и крачеха в безупречен синхрон. Един приятел ми беше казал, че това е сигурен признак за сексуални отношения между двама души. Отбих се в близката уличка, удобно лишена от осветление. Двамата се плъзнаха покрай мен. Успях да зърна част от косата й, а може би и висока скула, блеснала за миг под бледата и далечна неонова светлина. После изчезнаха.

Върнах се на оживения тротоар и вървях около една пряка след тях. Във въздуха се долавяше ароматът на парфюма й. Или така си въобразявах. Все пак продължих след тях, развълнуван повече, отколкото ми се искаше. Никол беше абсолютно права. Не би трябвало да е така, но какво да се прави…

След няколко минути възвърнах самообладанието си и забавих крачка. Пред очите ми се появиха светлините на ирландски пъб на име „Кълънс“. Влязох и си поръчах една халба. После още пет.

Четири часа по-късно обявиха последни поръчки. След още половин час една много красива сервитьорка предложи да ме закара у дома. Приех. Известно време се натискахме в колата й, после тя рече, че ще става рано. Казах „окей“, влязох вътре и си направих чаша чай. Имах искреното желание да хвърля едно око на доклада за убийството на Гибънс, но си дадох сметка, че съм пиян. Пристъпих към прозореца и загледах потока нощни птици, който се точеше покрай дома ми. След известно време допих чая и си легнах. С твърдото намерение да заспя преди появата на спомените.