Барбара Тейлър Брадфорд
Изгубена невинност (7)

7.

Кръчмата се казваше „Узо-узо“ и се намираше на Баури, само на хвърлей от Хюстън Стрийт.

Кварталът не бе от най-изисканите, но през последните четири години, откакто работеше като внедрен полицай, Кевин Мадиган бе свикнал да се навърта из съмнителни места. Имаше чувството, че половината време прекарва в гнусни свърталища като това тук, в очакване да се добере до някаква информация.

Бе седнал в най-тъмния ъгъл на малкото гръцко заведение в покрайнините на Сохо и Гринич Вилидж и както държеше между длани халбата с бира, си помисли, че му е дошло до гуша от дупки като тази. От друга страна, не можеше без тях. Къде другаде да се среща с изпадналите типове, с които работеше?

Точно преди седмица Роузи му бе подметнала да престане да си играе на стражари и апаши и да се прехвърли на чиновническа работа в полицейското управление на Ню Йорк. Оная вечер Кевин се смя едва ли не до сълзи, но сега се питаше дали сестра му не е права. Ала веднага отхвърли подобна мисъл. Хванеше ли се да работи в самото управление, щеше да умре от скука. Още по-зле — щеше да погуби душата си.

Когато бе навън сред хората, кръвта му направо кипваше. Той преливаше от жизненост и най-важното, бе готов да иде накрай света, само и само да изпълни мисията си. Знаеше, че всяка друга работа ще го съсипе и дори сестра му не бе в състояние да го убеди в противното.

Все пак явно му предстояха промени. Тъкмо затова сега, в седем вечерта в събота, Кевин седеше тук и макар да закъсняваше за срещата си със своята приятелка, продължаваше да чака Нийл О’Конър.

Много си го обичаше. Беше му стар приятел и той навремето бе работил като полицай, внедрен в престъпния свят. Още бе в полицейското управление на Ню Йорк, ала сега бе в отдела за организирана престъпност.

В началото на седмицата най-неочаквано му бе звъннал и го бе попитал има ли желание да се прехвърли при него.

За своя огромна изненада Кевин отвърна, че ще си помисли, и се съгласи да се срещнат и да го обсъдят. От няколко години бе в отряда за бързо реагиране на нюйоркската полиция, който работеше съвместно във Федералното бюро за разследване и стопанската полиция и преследваше главно наркотрафикантите от Колумбия и Азия. Правеше големи удари, бе вкарал на топло с тежки присъди някои от най-прочутите наркобарони и когато излезеха от затвора, те вече щяха да са грохнали старци.

Кевин погледна ръчния си часовник. Видя с крайчето на окото си, че Нийл влиза в кръчмата, и вдигна ръка да му махне. Старият му приятел кимна и се запъти към него.

Нийл бе висок и добре сложен, с пясъчноруса коса, яркосини очи и множество лунички по широкото ирландско лице. Щом дойде при него, Кевин се изправи.

Ръкуваха се и се потупаха радостно и сърдечно по гърбовете, както подобава на хора, изживели заедно доста. После Нийл се дръпна и погледна недовършената бира на приятеля си.

— Още една, Кевин? Или ще пийнеш нещо по-силно?

— Не, предпочитам бира. Светла — отвърна другият мъж и отново седна.

Нийл отиде при бармана и след броени секунди се върна, понесъл две халби. Остави ги на масата, съблече си палтото, което метна на съседния стол, и се настани до Кевин. Запали цигара, вдъхна дълбоко от дима и подхвана без заобикалки — не го свърташе да си дойдат на думата:

— Трябваш ми в моя отдел, Кевин. Ужасно ми трябваш. И то час по-скоро. Само да склониш, и ще уредя да те прехвърлят за един ден. — Понаведе се, взря се в другия мъж и допълни с едва сдържана ярост: — Струва си човек да се запретне и да изтребва тази паплач. Това е предизвикателство точно като за теб. При всички положения ти гарантирам акции, и то много. Е, какво ще кажеш?

Известно време Кевин мълча. Само гледаше съсредоточено Нийл и претегляше внимателно думите му. Наведе глава, та да е по-близо до приятеля си, и отвърна едва чуто:

— Онзи ден по телефона не ми обясни за какво точно става дума.

— Какво толкова има да ти обяснявам? — изгледа го учудено Нийл и вдигнал вежди, отсече: — Името на отдела е достатъчно красноречиво, моето момче. — Той въздъхна и изшушука: — Погнали сме ги тия негодници, искаме да ги изловим, ако може, всичките.

— Това го знам. Питам те под прикритие ли ще работя? И кого точно сте взели на мушка? Или просто си гоните проклетниците?

— Колкото до първия ти въпрос, не е задължително да работиш под прикритие, ако не искаш, но ми се ще да се внедриш сред престъпниците. Нямаш равен като полицай. А по втория въпрос се целим по престъпните кланове в Ню Йорк, сега обаче правим всичко възможно да обезвредим клана на Рудолфо.

Кевин подсвирна, щом чу името. В Ню Йорк действаха шест фамилии, олицетворяващи организираната престъпност: Гамбино, Коломбо, Геновезе, Лукезе, Бонано и Рудолфо. Кланът на Рудолфо бе най-безочливата и най-могъща организация в американската мафия. И полиция, и престъпен свят смятаха дона — Салваторе Рудолфо, за най-всесилния главатар в аналите на организираната престъпност. Беше capo di tutti capi^[1], най-таченият и уважаваният, донът, на когото се кланяха всички други донове по Източното крайбрежие.

— Високо се целите, Нийл! — възкликна Кевин. — Кланът Рудолфо преди доста години е доказал, че в него не може да проникне никой. Доста зор ще видите, докато се доберете до нещо наистина съществено и изобличително. Тъкмо затова е толкова могъщ. Струва ми се почти невъзможно…

— Е, няма невъзможни неща — прекъсна го рязко Нийл. — Направихме пробив, вкарахме свой човек в клана Рудолфо. Сега в него работи внедрен полицай и тъкмо затова ми трябваш, Кевин. Иска ми се да поразнищиш наркоаферите на клана. Нашият човек ще внедри и теб, ще те препоръча, ще те пази и насочва. Стига, разбира се, да се съгласиш да работиш под прикритие.

— Кланът Рудолфо винаги е отричал, че се занимава с наркотици.

— Нима им вярваш? Както и да се казват, всички мафиоти пласират дрога, знаеш го не по-зле от мен. Рудолфо не са по стока от другите си събратя! — възкликна ядно Нийл. — В гласа му внезапно прокънтяха горчиви нотки. Той изгледа вторачено Кевин. — Ти си пръв спец по наркотиците и наркотрафика, направи доста удари. Имам нужда от опита и връзките ти, от невероятната ти способност да се слееш с престъпния свят и да се движиш в него, без да ти пука от нищо. Хайде, отговори ми, моето момче!

Кевин мълчеше. Нийл пак подкани:

— Пък аз си въобразявах, че си твърдо решен да изтребиш до крак всички мръсни копелдаци наркотрафиканти! Слушай, мой човек, предлагам ти великолепна възможност да повалиш един наистина могъщ и много опасен доставчик на смърт. Тия отрепки пласират всякаква дрога, набавят си я и я продават под път и над път. Само по улиците в нашия град печелят милиони. Какви ти милиони, милиарди долари, като сметнеш колко на брой са клановете и количествата, които пласират.

— Приемам, Нийл — каза Кевин, внезапно взел решение. Известно време и двамата мълчаха. Той вдигна халбата, отпи голяма глътка от бирата и добави, сякаш му бе хрумнало едва сега: — И ще работя под прикритие, щом се налага.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб — рече с огромно облекчение Нийл и допълни: — Още в понеделник ще говоря с Еди Ласал и ще се заема с прехвърлянето ти. Както ти обясних и оня ден, Еди ми даде картбланш, каза да поговоря с теб и няма да се учуди, че си приел да дойдеш при нас.

— Не, няма. И аз му споменах, че тази вечер имаме среща.

Нийл остави халбата и избута назад стола.

— Дали да не го полеем с нещо по-силно? — предложи и стана от масата.

— Благодаря ти, Нийл, но вече трябва да тръгвам. Имам среща и закъснявам. Всъщност нека те почерпя аз — настоя Кевин и понечи да се изправи.

— А, без тия, моето момче — поклати глава Нийл и се ухили до уши. — Днес черпя аз. Сигурно имаш среща с гаджето, а? И искаш само малко уиски с лед.

— Позна и за двете.

След броени мигове допряха чаши и си пожелаха да са живи и здрави и да пожънат големи успехи в своето съвместно начинание. Настъпи кратко мълчание. Нийл запали цигара, смукна от дима и се умисли.

Кевин отпи от уискито и докато наблюдаваше съсредоточено по-възрастния детектив, се запита какво ли се върти в главата му. Нийл непрекъснато го изненадваше. По-младият полицай се надяваше това наистина да им е последното питие. Вече не го свърташе в тази окадена дупка, искаше му се час по-скоро да се метне на някое такси, да иде в центъра на града, да забрави служебните грижи и поне в края на седмицата да си почине и да се почувства бял човек. Животът не бе никак сладък, работата му бе тежка, неописуемо тежка, да ти се пръсне сърцето. Единствено приятелката му носеше някаква радост, щастие и утеха. Кевин не обичаше да закъснява както сега, понеже тя винаги се притесняваше, умираше си от страх да не би да са го очистили престъпниците, които Кевин преследваше.

Преди няколко седмици му бе подметнала, че ще скъса с него най-вече защото не можела да живее в непрекъснат страх. Той не се опита да я разубеждава, но най-неочаквано усети, че го обзема паника, каквато изпитваше рядко. Не си представяше как ще живее без нея…

— Дали да не пуснеш слух сред хората, с които работиш, че заминаваш и няма да си в града, че отиваш някъде, и после наистина не заминеш? Така е най-разумно, Кев — рече накрая Нийл и наруши възцарилото се мълчание.

— Прав си. В момента не работя по конкретен случай, току-що направих голям удар с Джо Харви. Слушай, ще кажа на Еди, че преди да се преместя в твоя отдел, ще си взема седмица отпуск. Няма да ми се отрази никак зле.

— Почини си. В нашия отдел няма да има кога и крак да подвиеш. Вече ти казах, нямаме време за губене, трябваш ни час по-скоро и ще те използваме до дупка, ако се наложи — и по двайсет и четири часа в денонощието.

Кевин кимна и каза:

— Да се надяваме, че ще им смажем фасона на ония от клана Рудолфо и веднъж завинаги ще ги обезвредим. Мафията никога не е била така уязвима, както сега. Семейство Коломбо бере душа и се разпада, ония от клана Гамбино здравата са загазили. Както е тръгнало, Готи, вторият човек след онзи хубостник, техния дон, ще пропее пред съда, нали е подведен под отговорност за убийство и изнудвачество.

— Я как знаеш, моето момче! — прихна Нийл. — Яка му гърбина на Джон Готи, нищо че ми се перчи с костюмчетата си за по два бона. Основен свидетел на обвинението е Сами Гравано, известен още като Бичето, направо удар в десетката! Помисли, Кевин, свещеното братство, скрепено с кръв и полято с вино, бе нарушено заради някакъв си запис, който полицията успя да направи на един доста изобличителен разговор между престъпници — ухили се по-възрастният детектив. — На Готи не му мърда затворът. Ще има да гние зад решетките доста години.

— Заради тези разкрития престъпният свят съвсем се е паникьосал. А прокуратурата само това и чака.

— Не ми обяснявай точно на мен. Нали и ние от отдела участвахме в акцията. Гравано е най-високопоставеният мафиот, пропял пред полицията, особено като се има предвид, че е дясна ръка на Готи и че кланът Гамбино се слави като най-големия в престъпния свят. — Нийл поклати глава, сякаш още не можеше да повярва. — Да ти кажа, доста се изненадах, че наруши клетвата за мълчание, която всички мафиоти взимат много присърце. Но ето че Гравано се раздрънка и натопи най-доброто си приятелче. Странно, нали? — Без да изчака реакцията на Кевин, Нийл продължи задъхано: — В края на краищата те двамата, Гравано и Готи де, са почнали заедно, били са момчета за всичко на мафиотите, но са имали достатъчно акъл в главата си, та да се издигнат до босове. — Той вдигна рамене. — Ала ето че Гравано реши да отърве кожата и плю на всичко, и на свещеното братство, и на клетвата за мълчание, и на доброто си старо приятелче Джони, и пропя като славейче.

— А процесът срещу Готи в Бруклин ще е голямо зрелище, помни ми думата — кимна Кевин и погледна часовника си. — По дяволите, Нийл, покрай тия сладки приказки съвсем закъснях. Трябва да тръгвам.

— Аз също. Жената ме чака. Това е първата събота вечер, която ще караме заедно от месеци, а мен ме няма никакъв. Жив ще ме одере.

Грабнаха палтата си и излязоха от кръчмата.