Барбара Тейлър Брадфорд
Изгубена невинност (10)

10.

Приятелката й веднага му стана антипатична.

Колкото и да се мъчеше да сподави това чувство, тя пак го дразнеше. Каквото и да кажеше, Джони едвам устояваше на изкушението да се заяде с нея. И не само това, трябваше да полага неимоверни усилия, за да е любезен с нея.

Честно казано, Розалинд Мадиган пробуждаше най-лошото у него главно защото той бе мъж, страдащ от какви ли не комплекси, макар и да не си даваше сметка, че тъкмо те са причина за антипатията му към нея. Джони още не се бе опитал да анализира отношението си към Роузи. Бе прекалено погълнат от това да й намира кусури и да си повтаря колко скучна, грозновата и надменна е, колко снобски се държи.

Роузи, разбира се, изобщо не бе такава. Но още щом я зърна, Джони инстинктивно усети, че тя е различна от девойчетата, които обикновено му се изпречваха на пътя, и че той чисто и просто не знае как да се държи с жена, притежаваща такава класа. Ето защо превърна качествата й в недостатъци — видя я такава, каквато искаше да я види, а не каквато всъщност бе. Роузи не бе грозновата, просто се обличаше скромно, не бе надута, а само възпитана и определено не се държеше снобски, ами се притесняваше в негово присъствие.

Джони й хвърли крадешком един поглед и отсъди, че изглежда ужасно. Не понасяше неугледните жени, направо му се повдигаше от тях. Падаше си по лъскавата фасада, по лустрото и блясъка. Всъщност имаше слабост към хубавелките и това бе една от причините Нел Джефри да му харесва толкова много. Макар че отношенията им бяха чисто делови, Джони направо се прехласваше по нея. С русата си коса тя наистина бе ослепително красива и според него бе самото въплъщение на младостта и женствеността. Много се гордееше, че е в екипа му.

Отпиваше от виното и слушаше как двете му гостенки си бъбрят за общ приятел, прочутата кинозвезда Гавин Амброуз, когато най-неочаквано прозря какво толкова го дразни у тази Мадиган: това, че тя е умна.

Интелигентните жени плашеха Джони Фочън, пробуждаха чувството му за непълноценност, понеже той нямаше и средно образование.

И Нел бе интелигентна, но наред с това бе надарена с прекрасна външност и женственост, ето защо докато беше с нея, Джони не забелязваше колко е умна. Едва след като се разделяха, си даваше сметка колко находчива е тя и колко добре защитава интересите му. Нел Джефри му бе много повече от рекламна агентка и съветничка в деловите въпроси и Джони оценяваше по достойнство таланта й, който според него наистина бе огромен. Откакто се бе заела с рекламата му, направо бе преобразила неговия живот.

След като разбра защо още от самото начало Роузи му е станала антипатична, Джони се почувства много по-добре, взе вилицата и намота около нея от спагетите.

Тримата седяха на масата в трапезарията и ядяха първото ястие от вечерята, приготвена от готвача на Джони — Джовани. Жена му София току-що бе пренесла спагетите, а обученият в Англия иконом Артър им бе налял в кристалните чаши от леденостуденото бяло вино.

Известно време се наслаждаваха мълком на вкусните спагети. Най-накрая Нел наруши мълчанието.

— Страхотни са, Джони, цяла вечност не съм яла толкова хубави спагети! — възкликна тя. — Харесват ли ти, Роузи?

— Великолепни са — съгласи се приятелката й и стрелна с очи Джони. — По-добри са и от спагетите в „Алфредо“ в Рим.

— Джовани няма равен като готвач — почти се тросна Джони и без да обръща повече внимание на Роузи, погледна Нел и я попита вече по-спокойно: — Как ще се справим догодина с толкова много концерти? Имам чувството, че след турнето ще ме изнесат на носилка.

Нел го погледна право в очите и реши да му каже без заобикалки онова, което й се въртеше в главата още от предния ден, когато за пореден път бяха обсъждали световното му турне.

— Мен ако питаш, не бива да изнасяш всички концерти — отвърна тя предпазливо. — Прекалено много са, никой не би издържал. Ще се наложи да пътуваш от единия до другия край на света. Без душа ще останеш. Според мен трябва да ограничиш турнето с Лос Анжелис, Ню Йорк, Лондон, Париж и Мадрид. И без това сме уговорили повечето концерти там. А другите отложи.

Джони бе стъписан от предложението й, върху лицето му се изписа изненада. Той я зяпна с отворена уста.

— Добре си го измислила, скъпа, но се съмнявам, че агентът ми ще е съгласен. Вече е задвижил нещата.

— А, едва ли е уговорил всички концерти и е сключил договори с театрите и залите в чужбина. Знам със сигурност и…

— Откъде знаеш? — прекъсна я смръщен Джони.

— Питах го вчера, малко преди да си тръгна. Ти говореше по телефона в другия кабинет. Докато обсъждахме концертите, ми хрумна, че турнето е доста претоварено и зле обмислено. Ще се наложи да изминаваш огромни разстояния, да се прехвърляш от континент на континент. Ще изнасяш това проклето турне кажи-речи цяла година и както вероятно знаеш, на практика ще живееш в самолета. При всички положения, Джони, такива турнета са си жива съсипия. Наистина смятам, че догодина трябва да се ограничиш с Щатите и Европа. Пък по-догодина, през 1993-та, ще пееш и в Япония, Далечния изток и Австралия.

— Лично аз съм напълно съгласен с теб. Остава да склони и Джеф — усмихна й се лъчезарно Джони.

— Няма начин да не склони, стига да му го обясниш като хората. Всъщност нека аз поговоря с него утре следобед по време на заседанието. Ще му изтъкна доводите, които току-що изброих и на теб. Да не забравяме, че ти предстои да записваш и нов компактдиск, което ще ти отнеме най-малко няколко месеца и съвсем ще те изцеди. Знаеш се какъв перфекционист си. Ще спомена и това.

В очите на Джони проблясна възхита. Той кимна.

— Страхотна си Нел, направо върхът! Много обичам да мислиш вместо мен. Е, разбрахме се. Ти ще пуснеш фитила на Джеф. А аз ще си трая. Ще откриеш огъня. А щом бурята отмине, ще ви поканя всички на вечеря — ухили се певецът. — Ей на това му се вика работа! Джеф е в див възторг от теб. Сто на сто ще го навиеш. Теб той те слуша.

— Благодаря за доверието, Джони, и за ласкавите думи. Но… — млъкна тя насред изречението.

— Какво „но“? — попита Джони и се наведе към нея.

— А, нищо — заувърта Нел. Не й се искаше да му казва, че както личи, напоследък неговият агент Джеф Смейлс му е взел страха. Ето защо рече: — Просто ми се струва, че на този етап от кариерата си не бива да се показваш прекалено често пред публика.

— Да, но покрай концертите скачат и продажбите на дисковете ми!

— Знам, знам. Въпреки това няма да е зле да не се показваш непрекъснато. Няма да ти навреди. В крайна сметка само ще спечелиш.

— Чул те Господ — отвърна Джони и замълча, вторачен умислено в чашата вино. След миг-два вдигна глава и отбеляза: — Хулио току-що приключи световното си турне. През последните години непрекъснато изнася концерти по цял свят, пък не забелязвам това да му е навредило.

— Така е, дума да няма. От друга страна обаче Барбра Стрейзанд не е пяла пред публика от шест години, а парчетата й пак се грабят като топъл хляб.

— Тя се снима и в киното — натърти веднага Джони.

— Само че невинаги пее във филмите — възрази на свой ред Нел и се засмя. — Но хайде да оставим този въпрос за утре. Ако искаш, можем да се видим и в събота. Тръгвам си от Лос Анжелис чак в неделя.

— Ей на това му се вика новина!

Нел искаше да смени темата, да откъсне Джони от вечните му страхове и притеснения да не се провали като певец, ето защо каза:

— Костюмите на Роузи за „Творецът на крале“, новия филм на Гавин, са направо фантастични, Джони. Де да можеше да ги видиш! Всъщност и това ще стане. Надявам се да дойдеш на премиерата догодина. Мен ако питаш, моята скъпа приятелка Роузи ще грабне поредния си „Оскар“.

Роузи пламна цялата и възкликна:

— Изхвърляш се, Нел! На бас, че няма да взема „Оскар“ — допълни смутено.

Джони за пръв път я погледна право в лицето и отбеляза донейде студено:

— От мен да го знаеш, каже ли нещо Нел, става. Няма смисъл да спориш с нея.

Роузи не отговори нищо. Взе чашата с вода и отпи глътка. Не можеше да се начуди защо е толкова антипатична на този човек. Беше го усетила още от мига, когато влезе в къщата: той се държеше с нея направо грубиянски. Съжали, че се е поддала на увещанията на Нел да дойде. Щеше да се чувства много по-добре, ако си бе поръчала нещичко за хапване в хотелската стая и бе погледала телевизия.

Нел също мълчеше. И на нея не й бе убягнал хладният тон на Джони, озадачил я не по-малко, отколкото Роузи. Той се държеше с приятелката й доста странно, очевидната му антипатия към нея бе необяснима.

За да заглади положението и да разсее тягостната тишина в трапезарията, Нел си пое дъх и понечи да отвори дума за новия компактдиск на Джони, който тези дни бе пуснат на пазара и веднага бе оглавил класациите. Но не се наложи да го прави. Вратата се отвори и при тях влезе София, която се зае да раздига чиниите. Веднага след нея се появи и Артър, който сложи пред тях чисти чинии, в които им поднесоха печен морски костур и задушени пресни зеленчуци. След като отпи от виното, Джони се обърна към Нел:

— Какво ще правиш следващия четвъртък по това време? Тогава е Денят на благодарността.

— Ще готвя на Кевин — изстреля Нел и се изненада от самата себе си, ето защо побърза да добави: — И за Роузи, естествено.

— За Кевин ли? Кой Кевин? — поинтересува се домакинът и вдигна вежда.

— Гаджето ми — поясни Нел, решила, че няма смисъл да увърта, — брат е на Роузи. — Срещна стъписания поглед на приятелката си и я стрелна многозначително с присвити очи. — Дотогава ще сме се прибрали на Източното крайбрежие — продължи младата жена. — Ето защо смятам да поканя на вечеря двамата си най-добри приятели, да ги нагостя за Деня на благодарността както подобава: с пуйка, сос от червени боровинки, картофи, пълнозърнест хляб и така нататък. Може и да съм англичанка, Джони, но правя страхотен Ден на благодарността.

— Ами, каква ти англичанка, ти си си американка до мозъка на костите — възрази през смях Джони и допълни някак тъжно: — Както ми го описваш, ще си отживеете.

— Защо не дойдеш и ти? — покани го Нел. — И бездруго ще бъдеш в Ню Йорк, на драго сърце ще сготвя и за теб.

— Не мога. Обещах на вуйчо да карам празника с него и с неговите… приятели. Но ти благодаря за поканата. — Сетне си взе от рибата и пророни: — Гадже, а? Виж я ти нея каква потайна била, да не ми каже!

„Крила е и от мен“, помисли си Роузи и Нел, която седеше срещу нея, разбра по очите й какво й се върти в главата. Съзнаваше колко объркана и учудена е приятелката й и прехапала устна, се извърна. Отговори на заяждането на Джони само с лек смях и се съсредоточи върху храната в чинията си.

След малко домакинът отново й заговори за кариерата си, за своите страхове и ангажиментите, които е поел за догодина. Нел съзнаваше, че той няма да се успокои и да миряса, докато всичко не бъде уточнено до най-малките подробности, затова насочи цялото си внимание към него и се помъчи да му даде най-добрите съвети.

Роузи пък бе погълната от своите си мисли за Нел и Кевин. Дума да няма, гризеше я любопитство, но знаеше, че трябва да изтърпи, докато се приберат в хотела. Чак тогава можеше да разпита приятелката си за това ново развитие в техния живот. В случай че наистина бе ново. Не бе изключено Нел и брат й да ходят отдавна, но защо ли не бяха споменали нищо? Роузи бе озадачена, ала учудването й бе засенчено от огромно задоволство. Какво по-хубаво от това, че двамата са заедно? Тя бе повече от сигурна, че са щастливи. Бе особено доволна за Кевин. Брат й непрекъснато бе изложен на опасности, имаше нужда от спокойна и щастлива връзка.

Улисана в мислите си, се пренесе в „Монфльори“ и започна да прави планове за Коледа, как ще накичат елхата и украсят замъка, какво ще бъде менюто, какви подаръци е купила и какво още й предстои да набави.

Накрая се върна към настоящето, към престоя си в Лос Анжелис и към най-важното в него — срещата й утре с Гавин. Щяха да обядват у него и да обсъдят следващия му филм. Още не й бе казал какъв ще е той, но Роузи знаеше, че при всички положения ще прави костюмите.

В началото на седмицата се бе видяла и с Гари Mapшал. Срещата бе минала много успешно и прочутият режисьор й бе намекнал, че ще се радва, ако Роузи се заеме с костюмите за следващия му филм. Ако не бе Гавин, тя на драго сърце щеше да приеме. Но заради стария си приятел не пое никакъв ангажимент към Гари, най-чистосърдечно сподели, че вече е обещала на Гавин, и каза, че ще му се обади по-късно.

Знаеше, че филмите на Гавин винаги ще стоят на първо място не само защото той бе невероятно талантлив като актьор и все избираше интересни сюжети, но и защото значеше много за нея.

Нел й каза нещо. Роузи се отърси от мислите си за Гавин и навъсена, погледна приятелката си.

— С ваше разрешение ще ида да звънна още сега, да знам, че съм отхвърлила и тази работа — рече Нел, след което бутна стола назад и се изправи.

— Ама разбира се — каза Джони. — Звънни от апарата в кабинета.

— Благодаря ти — отвърна Нел и излезе като фурия от трапезарията.

Джони се облегна на стола, взе чашата и отпи от виното, сякаш Роузи изобщо не бе в стаята.

Тя го погледна и извърна очи. Не знаеше какво да му каже. Усещаше толкова осезаемо антипатията му, че просто не намираше тема за разговор, никаква допирна точка между тях двамата.

В стаята се възцари мъртвешка тишина.