Барбара Тейлър Брадфорд
Изгубена невинност (34)

34.

Роузи имаше чувството, че Джони Фочън е обсебил живота й. Но тя му бе позволила. По своя воля му бе станала съучастница.

Още откакто във вторник вечеряха в ресторант „Волтер“, той я следваше като сянка. В сряда следобед Роузи го заведе да разгледа „Малмезон“, а после Джони я помоли да му покаже и парижките квартали, които при предишните си посещения в града, погълнат от концертите, не бе успял да види.

Роузи впрегна въображението си и подбра места, които според нея щяха да му бъдат интересни. Прекараха няколко чудесни дни. Обикаляха надлъж и нашир нейния любим град, който тя знаеше на пръсти, обядваха в малки уютни бистра, вечеряха в тежкарски ресторанти като „Тайван“ и „Тур д’Аржан“. Смееха се, непрекъснато си намираха теми за разговор. Между тях се зароди чудесно приятелство.

Ала в петък, докато обядваха в „Рьоле Плаза“, Роузи не можеше да проумее защо поведението на Джони изведнъж се е променило. Той изглеждаше умърлушен, разсеян, дори малко мрачен, почти не говореше.

— Да не се е случило нещо? — попита го накрай и се взря угрижена в него.

— Не — отвърна Джони през шепот.

Роузи се понаведе още малко към него и също изшушука:

— Хайде, виждам, че си кисел. Кажи какво има.

Той не отвърна, само поклати глава.

— Да не съм те обидила с нещо?

— Разбира се, че не — усмихна се едва-едва младият мъж, сякаш за да я успокои.

— Гледаш, като че са ти потънали гемиите.

Той извърна мълком глава.

— Не си хапнал и залък — настоя Роузи, колкото да разсее мрачното му настроение и ако ще и насила, да го накара да си изплаче мъката.

— Не съм гладен, Роузи.

Тя погледна към бърканите яйца пред нея, които също почти не бе докоснала, и пророни:

— Аз също.

Джони погледна чинията й и видя, че е почти недокосната. Дълго не сваля очи от младата жена, която внезапно бе пребледняла. Сложи ръка върху дланта й, отпусната върху покривката, и я стисна толкова силно, че кокалчетата на пръстите му чак побеляха. Кимна бавно, сякаш внезапно проумял нещо.

— Дали да не се качим в апартамента ми?… Да пийнем кафе.

— Добре — отвърна Роузи и вперила поглед в него, също стисна дланта му.

 

 

Носеше в ръка палтото си и щом влязоха в апартамента, Джони го взе от нея. Дланите им се допряха и те се погледнаха притеснено. Младият мъж метна припряно палтото на най-близкия фотьойл, Роузи направи същото с дамската си чанта и ръкавиците.

Джони не сваляше очи от нея.

— Не ми се яде, понеже вече не издържам на това мъчение…

— Знам защо не ти се яде, Джони — прекъсна го едва чуто Роузи. — По същата причина, както и на мен.

Спогледаха се нежно и след миг се озоваха в обятията си, вкопчени един в друг.

Джони намери устните й и ги целува дълго и ненаситно. Плъзна нежно език към нейния и пъхна длани под пуловера й. Напипа закопчалката на сутиена и я разхлаби. Обхвана с ръце корема й и вдигна нагоре пуловера заедно със сутиена, така че оголи гърдите й, които бяха стегнати и красиви. Свел глава, засмука първо едното, сетне и другото зърно, събра гърдите й и зарови лице в тях, после коленичи пред нея.

Смъкна ципа на полата й, която се свлече на пода в нозете й. Роузи изхлузи обувките и застана като вкаменена пред Джони. Бе само по чорапогащник и през тънката материя се чернееше триъгълникът върху Венериния й хълм. Джони допря глава до стомаха й и затворил очи, вдъхна от миризмата й, толкова омайната миризма на жена, на която й се люби до смърт. Зацелува през чорапогащника венериния й хълм, замилва я по дупето, сетне я притегли още повече към лицето си. Сякаш в унес дочу как от устата й се изтръгва тих стон.

Отвори очи, изправи се, отново я прегърна и я притисна до себе си. Пресегна се, натисна бравата на вратата и без да изпуска Роузи от прегръдката си, я поведе към спалнята.

На прага спряха и се целунаха. Най-неочаквано Джони я хвана за хълбоците и я вдигна върху себе си. Тя го яхна, обвила ръце около врата му, и така той я занесе при леглото. Положи я върху него, Роузи се облегна на възглавниците, а Джони й смъкна чорапогащника.

Тя сама си съблече пуловера и загледа как младият мъж запокитва сакото върху фотьойла и разхлабва припряно вратовръзката. Докато се връщаше при леглото, разкопча пътьом и бялата си риза.

Застанал до кревата, започна да я разглежда. Имаше стройно тяло, от което налетите й стегнати гърди изглеждаха още по-големи. Не бе виждал по-прелестни гърди: с възрозови кръгове около малките набъбнали зърна. Идеше му да зарови лице, да се притисне завинаги до тях и да вдишва уханието им.

Съблече и останалите си дрехи, хвана Роузи за ръцете и нежно я притегли да седне. Придърпа я към себе си, прегърна я и прокара лекичко длан по гърба й, та тя да усети колко е възбуден. Ерекцията му бе огромна, на Джони му се искаше да покаже на младата жена колко силно я желае. От няколко дена направо се бе поболял. Още малко, и щеше да се пръсне, толкова много я искаше. Целуна я по устата, сетне по врата и заровил глава в гърдите й, ги замилва и засмука жадно.

Роузи трепереше в ръцете му, докато Джони долепи тяло до нейното, а после я замилва и я обсипа с целувки, така че нозете й се разтресоха. В слабините й се разля приятна топлина, плъзнала и нагоре към стомаха й. Бе невероятно усещане, каквото тя не бе изпитвала отдавна, откакто не живееше с мъжа си, и Роузи си мислеше, че никога вече няма да го изживее. Но ето че пак тръпнеше от страст. С Джони Фочън. Бе хубав и сърдечен, обичаше я и Роузи го желаеше не по-малко, отколкото той — нея, и то още от вечерята във „Волтер“. Всъщност бе чакала младият мъж да направи първата стъпка, бе копняла да я целува и люби.

Джони бе толкова възбуден, че това й подейства още повече и тя го замилва по гърба, докато не обхвана с длани ябълките на таза му и не ги придърпа към себе си. Той вдигна глава от гърдите й и я зацелува с език, като много възбуждащо ту го вкарваше, ту го вадеше от устата й. Роузи прокара пръсти нагоре и се вкопчи в гърба му, сетне го загали по врата и косата. Бяха впили устни така, сякаш щяха да се целуват цял живот.

След миг Джони отметна кувертюрата на леглото и накара Роузи да се пъхне между завивките. Сведе се над нея и промълви:

— Чакай ме тук.

После се скри в банята.

Роузи го зачака със затворени очи. В нея бушуваха какви ли не чувства, всичките й сетива бяха закопнели до болка за Джони. Тя пламтеше цялата.

Чу се тих звук.

Роузи отвори очи и видя, че Джони дърпа пердетата, та да не им свети слънцето. Когато той се обърна и тръгна към нея, младата жена видя колко голям е членът му и неволно потръпна. Сетне осъзна, че е ходил в банята да си сложи презерватив.

Усмихнат, Джони я помилва лекичко, легна до нея и прегърнал я, обсипа лицето й с целувки. Изучаваше с длани тялото й, милваше я страстно. Плъзна бавно и нежно пръсти между бедрата й, напипа клитора и не след дълго я възбуди дотолкова, че тя вече не издържаше.

Внезапно, без да казва и думица, легна отгоре й и проникна в нея така рязко, почти грубо, че Роузи се стегна и едвам сподави вика от болка.

Джони пъхна длани под задника й и вдигнал тялото й към себе си, проникна още по-надълбоко, докато накрая на нея й се стори, че вече опира в сърцето й. Вкопчена в гърба му, се задвижи в един и същи ритъм с него и двамата започнаха да се любят ненаситно, преизпълнени от копнеж и сласт, от неудържимото желание да си доставят наслада един на друг и на себе си.

Роузи усети, че става все по-мокра и отпусната. Разтвори се, за да го поеме целия. Изведнъж Джони ускори темпото, изкрещя името й и й извика да свършва, да му се отдаде. И тя го стори. Получиха оргазъм едновременно.

Младият мъж се отпусна върху нея, допрял лице до гърдите й. Лежа така известно време, после се разтресе от гръмогласен смях.

— Какво толкова смешно има? — попита озадачена Роузи и го докосна лекичко по рамото.

Джони вдигна лице и през смях й обясни:

— Първия път не би трябвало да е така, скъпа. Толкова хубаво. — Той поклати глава. — Би трябвало в началото да се опознаем…

Роузи се засмя и махна от лицето му кичура русолява коса, но не каза нищо. Джони се претърколи внимателно, за да не й тежи, и изсумтя сякаш на себе си:

— Чакай да я махна тази проклетия.

С тези думи изчезна в банята.

После се върна и се просна на леглото до нея. Облакъти се, взря се в очите й, вдигна от челото й една къдрица и я целуна по връхчето на носа.

— Пасваме си идеално, Роузи. Направо сме създадени един за друг. Ей, да не вземеш да си тръгнеш?

— А, нямам такова намерение. Първо ми дай да хапна нещо.

— Нямах предвид сега. Искам да си с мен… поне известно време.

Беше му на устата да каже „винаги“, но не се престраши. Още бе рано. Даваше си сметка, че с Роузи не бива да бърза. Но какво от това? Нали залогът бе толкова голям.

— Разбира се, че ще бъда с теб — усмихна се Роузи. — Защо да не бъда? Все пак ще ми дадеш ли да ям? Умирам от глад.

— И аз, Роузи. За теб.

Той пак се надвеси над нея, целуна я лекичко по устните, взря се в очите й и я замилва благоговейно по косата. Върху лицето му се бе изписало невероятно обожание.

— Никога досега не ми е било толкова хубаво — призна й Джони. — Не съм срещал през живота си човек като теб. Още от ноември, когато се запознахме, не ми излизаш от главата.

Роузи не отвърна нищо, но се пресегна, помилва го по бузата и прокара пръст по нея.

— Кажи нещо, де — прошепна младият мъж. — Кажи ми какво изпитваш.

— Чувствам се обичана и задоволена — отговори му тя.

Стана му приятно, ала това не му стигаше и Джони пак подпита:

— След като се срещнахме, мислила ли си изобщо за мен? И след като започнах да те търся?

— Да — кимна Роузи.

— И какво си мислеше?

— Че ми се иска да те видя пак. А напоследък направо изгарях от нетърпение да се срещнем. И…

— Какво „и“?

— След вторник вечерта те желаех, исках да се любим и…

Тя пак млъкна и Джони подкани:

— Хайде, не се прави на гимназистка, кажи. Интересно ми е.

— Исках да сме заедно в леглото, както сега — усмихна се младата жена. — Но да ти призная, ме беше и малко страх.

— „Страх“ ли? От какво? — възкликна той смаян.

— Може би тази дума не е най-точната. По-уместно е да кажа, че бях притеснена.

Джони сбърчи чело, ала не отвърна нищо. Роузи допълни едва чуто:

— Преди пет години бракът ми се превърна в ад. Всъщност дори по-рано. При всички положения не съм… оттогава не съм спала с мъж. Сигурно затова се притеснявах.

Стана му приятно, че след съпруга си не е имала друг мъж и е харесала именно него. Беше й първият мъж от пет години. Сякаш бе отнел девствеността й и това го трогна и развълнува.

— Разочаровах ли те?

— Какви са тези глупашки въпроси, Джони! Разбира се, че не. Просто ти обяснявах защо съм била притеснена. Все пак от доста време не съм правила секс.

— Да правиш секс е като да караш велосипед, никога не се забравя — подсмихна се той дяволито.

— Сигурно си прав, Джони. Но както казваше майка ми, с практиката се усъвършенстваш.

Той се приближи още повече, целуна я по устата и седна на колене. Наведе се и прокара нежно пръст по тялото й, замилва я по гърдите, по извивките на ръцете, краката и глезените, сетне пак по гърдите. Очите му отново преливаха от нежност и преданост. Беше безумно влюбен в нея.

— Само ме възбуждаш — прошепна Роузи.

— Искам, искам те цялата, Роузи! Божичко, да знаеш как ми действаш, как само ме възбуждаш…

Роузи го прегърна, после седна и обхвана с ръце снажното му тяло, което притисна силно до себе си.

— Хайде да поръчаме сандвичи. Нали ти казах, умирам от глад.

— Дадено! Но да знаеш, че щом хапнем, пак ще те върна в леглото.