Барбара Тейлър Брадфорд
Изгубена невинност (26)

26.

Когато се върна в апартамента в хотел „Риц“, си поръча сандвич с пилешко и чай с лимон и се отпусна на канапето да прегледа втория вариант на сценария на „Наполеон и Жозефина“.

Келнерът му донесе веднага поръчката и щом се нахрани, Гавин вдигна телефонната слушалка и набра номера на Роузи в замъка край Лоара.

— Замъкът „Дьо Монфльори“. Ало! — каза някаква жена и Гавин моментално я позна.

— Роузи, аз съм, Гавин!

— От няколко дни непрекъснато се опитвам да се свържа с теб в Лос Анжелис. Всъщност от петък! Откакто получих сценария и твоя подарък. Много ти благодаря за перлите. Ужасно хубави са, направо страхотни! Но не биваше да се охарчваш така!

— Заслужаваш и повече, Ангелско личице! Скъса се от работа, докато правеше костюмите за филма, пък и след злополуката ми трепереше като на писано яйце. Поне това ти дължа.

— Я не се занасяй, Гавин, все пак говориш с мен! — възкликна Роузи и попита: — Всъщност къде си?

— В Париж. В хотел „Риц“. Отбих се за няколко дена в Лондон. Знаеш, голям проблем е, когато фоновите звуци заглушават диалога във филма. Наложи се да озвучаваме повторно една-две от баталните сцени с Уорик, там, където той разговаря с Едуард.

— Жалко, не знаех, че си в Европа. Вместо да кукуваш сам в Париж, можеше да наминеш насам за края на седмицата. Стига, разбира се, да си сам — поправи се тя и изрече последните думи по-скоро като въпрос.

— Сам съм. — Известно време Гавин мълча, после се прокашля. — Голям глупак съм, трябваше да ти се обадя. Но да ти призная, нямах представа колко ще ми отнеме повторното озвучаване и напасването. Бях уговорил и няколко срещи с приятелчетата от киноцентъра „Бийанкур“.

— Как минаха?

— Повече от чудесно, Роузи. От началото на февруари почваме снимките в павилионите на киноцентъра. Ще работим главно в Париж. Между другото, продуцент ще е Ейда, надявам се да уговоря за режисьор Майкъл Родинг. Какво ще кажеш, нали са големи симпатяги?

— Да, симпатяги са — засмя се Роузи. — Звучи ми чудесно. Най-вече новината за Ейда. Колкото до Майкъл, аз съм голяма негова почитателка, смятам го за един от най-добрите режисьори.

— Знаех си, че ще одобриш. — Гавин се отпусна върху възглавниците по канапето, вдигна крака на масичката и попита: — Успя ли да прехвърлиш сценария?

— Да го прехвърля ли? Изчела съм го от кора до кора. Страхотен е. Харесва ми, Гавин. Много романтичен е, на места направо се разплаках, изпълнен е с драматизъм. Уцелил си направо десетката. Но вие с Вивиен отдавна сте се сработили. Имам чувството, че това вече е режисьорската книга.

— Да. Бива си го. Трябва тук-таме да го доизкусурим още малко, и готово! Как сте в замъка? Как е Коли? Тревожеше се за нея.

— Слава Богу, изглежда много по-добре. Отслабнала е доста, но инак е по-жизнена, отколкото очаквах. Всички сме добре.

— Ами Ги? Той как е?

На Роузи й се стори, че Гавин просто я взима на подбив. Но не му обърна внимание.

— А, не е тук — отвърна. — Преди около половин месец се изпокара с баща си и на другия ден замина. Оттогава нито сме го виждали, нито ни се е обаждал. Честно казано, всички се надяваме да не се появява скоро.

— Както се изразяваше майка ми, шотландката, най-после сте се отървали. Нали така?

— Точно така! Но чакай да ти кажа нещо наистина радостно — Анри и Кира ще се женят.

— Не думай! И как така?

Роузи му разказа от игла до конец цялата история, без да пропуска нищо.

— Сватбата е няколко дни след Коледа — поясни в заключение. — Тук, в „Монфльори“, в параклиса на семейството. Ще ги венчае селският свещеник, после ще има малка гощавка в замъка. Не искаш ли да дойдеш?

— За искане искам, но не мога. Много се радвам за Кира. Винаги съм мислел, че е свястна жена.

— Така е. Та кога се връщаш в Лос Анжелис?

— Утре. Всъщност утре ще хвана самолета за Ню Йорк и ще преспя там. Вдругиден ще замина за Западното крайбрежие. За да карам Бъдни вечер с Дейвид… и Луиз.

— Ще ти дойде добре да прекараш малко време със семейството си, да си починеш и да се отпуснеш — каза Роузи.

— Да — потвърди лаконично Гавин.

— Веднага след сватбата, в началото на новата година, се връщам в Париж — продължи Роузи. — Мисля да се захващам със скиците за костюмите. Анри изрови тук, в замъка, няколко невероятни книги за епохата на Наполеон. Покрай тях ми дойде вдъхновение.

— Пък аз си мислех, че винаги си вдъхновена — възрази най-искрено Гавин. Смяташе Роузи за най-надарената художничка на костюми в целия свят.

Роузи само се засмя, не каза нищо за комплимента му, и побърза да попита:

— Кога идваш пак в Париж?

— Втората седмица на януари първо ще се отбия в Лондон да видя отново монтирания вариант на „Творецът на крале“ и да чуя окончателното озвучаване. После хващам самолета за веселия Париж и се захващам здравата с „Наполеон и Жозефина“. Как ти звучи?

— Изгарям от нетърпение да почнем.

— И аз. Но всъщност се обаждам да ти пожелая весела Коледа, Ангелско личице.

— И на теб весела Коледа, скъпи ми Гавин. И Бог да ни е на помощ.

— Пази се, Роузи.

Гавин затвори, взе сценария и се зачете в него. Не искаше да си признае, че Роузи му липсва. И то много.