Барбара Тейлър Брадфорд
Изгубена невинност (42)

42.

В понеделник сутринта Роузи и Гавин излязоха от летище „Кенеди“ и моментално поеха към болницата „Белвю“, където, притеснена до смърт, ги чакаше Нел.

След мъчителната неделя едвам се държеше на крака и бе пребледняла като мъртвец. Още щом ги видя, ревна неутешимо. Роузи се опита да я утеши, но също се разплака. Двете жени се прегърнаха, сетне Гавин взе в обятията си Нел и я притисна до себе си, та да й вдъхне надежда, както се бе опитал да стори и с Роузи, докато пътуваха със самолета над океана.

— Кевин е здрав като бик, няма да се даде толкова лесно — рече той на Нел; после я прегърна през раменете и я поведе към столовете в дъното на чакалнята. — Ако някой оцелее при тези рани, то това е именно Кевин.

— Не си съвсем наясно — изхлипа през сълзи Нел. — Той не е просто прострелян с един куршум. Направили са го на решето. Целият е в рани, загубил е много кръв.

Колкото и да бе разтревожена, Роузи добави:

— Гавин е прав. Кев ще се оправи, ще му мине като на кутре. Не може да си позволи да умре като тате. — Както седеше до Нел, тя продължи: — Кога можем да го видим? Къде са лекарите?

— Ще ида при главната сестра — рече Нел. — Тя ще повика доктор Морис. Помоли да го намерим, когато пристигнете.

Роузи кимна и приятелката й забърза по коридора. Гавин хвана младата жена за ръката и я стисна силно.

— Ако Кевин има нужда от кръв, ще дам от моята. Сигурна съм, че и ти ще сториш същото. — Напоследък проверяват кръвта и тя е безопасна, нали? — погледна го вторачено Роузи.

— Да. Но исках да знаеш, че съм готов да дам кръв. И Кев би го направил заради мен.

— Така е, но при всички положения съм ти признателна. Чакай да чуем какво ще каже лекарят.

След малко Нел се върна с мъж в бяла престилка, който, както се досети Роузи, бе от лекуващите лекари на брат й. Ръкуваха се и Роузи попита кога може да види Кевин.

— Още е в безсъзнание, госпожо Мадиган — поясни доктор Морис. — В интензивното отделение е, но ако желаете, бихте могли да го видите за кратко.

— Да, нека го видим — примоли се Роузи и попита: — Има ли шансове да оживее, доктор Морис?

— Днес състоянието му леко се подобри в сравнение с вчера. Рано сутринта му направихме втора операция, извадихме и последния от четирите куршума и състоянието му е задоволително. Все пак, госпожо Мадиган, той е млад, много силен и в чудесно здраве. Всичко това работи в негова полза.

Роузи кимна. Пак й се доплака и извърнала глава, тя се прокашля и затърси в дамската си чанта носна кърпа.

— Ако има нужда от кръвопреливане, ние с госпожа Мадиган сме готови да дадем кръв — намеси се и Гавин.

— Засега не се налага, дано и занапред е така. Но е хубаво да го знам. Благодаря ви. Ще тръгваме ли?

Заедно с доктор Морис, тримата излязоха от чакалнята и се запътиха по коридора към интензивното отделение. Лекарят отвори вратата и покани Роузи и Гавин в стаята. Нел остана да чака отвън. Кевин лежеше на болничното легло, прикрепен към какви ли не системи и медицинска апаратура. Лицето му бе бяло като чаршафите. Бе затворил очи и едвам дишаше.

Роузи отиде при леглото, докосна по ръката брат си, наведе се и го целуна по бузата.

— Аз съм, Роузи, Кев — пророни, едвам сдържайки сълзите. — Дойдох да те видя, и Гавин е тук. Нел също. Обичаме те, Кев.

Той не помръдваше, дори не отвори очи. Сестра му пак го стисна за ръката и се обърна. По страните й се стичаха сълзи, нозете й се подкосиха. Имаше чувството, че брат й е останал без капчица сила. Внезапно тя проумя защо предния ден лекарите не са давали особени надежди, че той ще оживее. Гавин също се доближи до леглото и хвана ръката на приятеля си.

— Аз съм, Гавин! Ще останем край теб, Кев, докато се възстановиш.

Точно както Роузи, и той се наведе и го целуна по бузата.

Когато излязоха от стаята, се сблъскаха в коридора с Нийл О’Конър, който пак бе дошъл да види младия си колега. Нел запозна детектива с Роузи и Гавин. Лекарят се извини и си тръгна, а Нийл отиде с тях в чакалнята.

— Какво се е случило? — попита Роузи, щом лекарят се отдалечи.

— Не знам, Роузи — поклати глава Нийл. — И няма да научим, докато Кев не е в състояние да говори.

— Вчера Нел спомена и че колегата на брат ми е бил ранен. Той не ви ли каза нещо? Или също е в безсъзнание?

Детективът поклати глава и лицето му помръкна. Известно време мълча, сетне рече с тих разтреперан глас:

— За беда Тони издъхна преди малко.

— О, не! — извика Нел и долепила длан до устата си, се разплака неудържимо.

Роузи се вкопчи в ръката на Гавин. Бе пребледняла като платно.

Четири дни и четири нощи тримата приятели бдяха неотклонно над Кевин Мадиган.

На 17 април, петък, той най-сетне се върна в съзнание и отвори очи. Бе Разпети петък, началото на великденските празници.

Нел седеше до леглото му и той видя най-напред нея. Усмихна й се едва-едва.

— Здрасти, скъпа — простена изнемощяло.

— О, Кев! Слава Богу! — извика тя и го хвана с все сила за ръката. Стана, надвеси се над него, целуна го по бузата и му прошепна на ухото: — Обичам те!

— И аз те обичам, Нел — пророни хрипливо Кевин.

Без да пуска ръката му, тя седна отново и се вгледа в неговото лице. В очите й блестяха сълзи.

— Извинявай, Нел.

— Не се притеснявай, недей да приказваш. Още нямаш сили, издържа страхотно изпитание. Сигурна съм, че ще се пребориш.

Нел се опита да дръпне ръката си, но Кевин не я пусна.

— Пусни ме, Кев — примоли се тя. — Искам да изляза за малко и да доведа Роузи и Гавин. В чакалнята са.