Барбара Тейлър Брадфорд
Изгубена невинност (45)

45.

— Веднъж да ме изпишат, Нел, и заминаваме на тази твоя отпуска, с която ми наду главата — засмя се Кевин.

Нел, която наместваше възглавниците зад гърба му, не каза нищо.

— Къде искаш да идем? — попита я той и я хвана за ръката, докато младата жена опъваше чаршафа.

Нел седна на стола до кревата и най-сетне отвърна:

— Не знам, Кевин. Първо се оправи, пък ще му мислим. Надали ще те изпишат скоро, а и след това ще трябва да се възстановяваш. Оздравей и после ще видим къде да идем.

— Нещо не си много запалена — рече Кевин и се прокашля.

Гласът му бе хриплив, но по-силен от предния ден, когато той бе дошъл в съзнание. Нел го озари с усмивка.

— Дали да не отскочим до Франция, когато Гавин започне снимките?

— Не ми прилича много на меден месец. Там ще е голяма дандания.

— А кой е казвал, че отиваме на меден месец?

— Аз. Току-що.

Нел го зяпна, не можеше да повярва на ушите си.

— Не искаш ли да се омъжиш за мен? — попита я той.

Нел продължи да го гледа вторачено. Кевин още бе мъртвешки блед, но днес се чувстваше много по-добре. Наистина се възстановяваше удивително бързо. Пет дни се бе мятал между живота и смъртта и от притеснение тя не можеше да си намери място. Знаеше, че не е в състояние да изживее още веднъж подобно изпитание. Това щеше да я съсипе.

— Не искаш да се оженим заради работата ми, нали, Нел?

Младата жена усети, че няма сили да отвърне. Обичаше Кевин до полуда, копнееше да му стане жена. Ала се познаваше и разбираше, че не би издържала на страха да не му се случи нещо, докато работи като внедрен агент на полицията. Въздъхна едва чуто.

— Такова напрежение не е по силите ми, Кев, наистина.

— Няма да има напрежение, Нел.

— Как така няма да има? — ахна тя и сърцето й трепна.

— Когато Нийл О’Конър дойде сутринта на свиждане, му казах, че напускам. Другата седмица ще подам рапорт.

— О, Кев, това се казва новина! — възкликна младата жена и се усмихна. После обаче усмивката й помръкна. — Но ако го правиш заради мен, ако напускаш полицията, за да съм доволна, някой ден може и да ме намразиш.

— Я не дрънкай небивалици! Пък и не го правя само заради теб. Правя го заради двама ни. При последното разследване съм допуснал ужасна грешка. И аз нямам представа каква, но съм се издънил. Още не знам в какво, нямах възможност да помисля. Но нещо съм объркал конците, Нел, а както съм казвал винаги…

Тя вдигна ръка.

— Не говори толкова много, изморяваш се. Пък и знам какво ще кажеш. Че си се зарекъл да напуснеш полицията в деня, когато направиш първата си грешка.

Кевин кимна.

— А и Тони е мъртъв…

Той не се доизказа, лицето му помръкна.

— Да, Кев — потвърди Нел и за да го поразсее, го хвана за ръката и повтори: — Разбира се, че ще се омъжа за теб. — Изправи се, надвеси се над него и го целуна по устните. Отстъпи назад и добави: — И нека не протакаме.

На вратата се почука и в болничната стая надникна Роузи. Влезе вътре, следвана по петите от Гавин.

— Знаете ли какво? — възкликна Нел. — Идвате тъкмо навреме! За да ни честитите!

Роузи премести поглед от Нел към Кевин. Видя колко щастливи са и двамата и грейна в усмивка:

— Ще се жените, нали?

Кевин се усмихна и се отпусна на възглавниците. Изведнъж се почувства толкова изнемощял, че не намери сили дори да отговори.

— Ами да! — прегърна Нел приятелката си, а после и Гавин. — Вече си имаме кум и кума, ето ги, нали, Кев? Какво ще кажете? Готови ли сте да ни кумувате?

— И още питаш! Няма да допусна друг да го стори вместо нас — рече Гавин и седна до Кевин. — Честито и на двама ви!

— Кев напуска полицията — оповести Нел.

— Слава Богу! — Роузи погледна брат си. — За един-единствен ден си взел цели две мъдри решения: да не се излагаш непрекъснато на смъртна опасност и да се ожениш за най-прелестното момиче в целия свят.

— Точно така, за най-прелестното — пророни Кевин.

— Добре ли си? — попита сестра му, сетне застана в долния край на болничното легло и се взря в лицето на Кевин. — Едвам говориш. Докато идвахме насам, обсъждахме с Гавин дали да заминем или да поостанем още няколко дни.

— Не се налага, Роузи. Ще ми мине. Пък нали до мен е и моята Малка Нел!

— Да, до теб е — намеси се Нел. — За цял живот.