Джийн М. Оел
Айла през равнината (39)

38

След като се нахраниха, Лозадуна обяви, че ще им предложат нещо на Церемониалното огнище. Гостите не разбраха думата, но скоро научиха, че това е питие, което се сервира топло. Вкусът му беше приятен и смътно познат. Айла реши, че е някакъв вид леко ферментирал плодов сок, ароматизиран с билки. Изненада се, когато научи от Соландия, че основната му съставка е сок от бреза, докато плодовият сок беше само една част от рецептата.

Питието обаче се оказа измамно. То беше по-силно, отколкото Айла го беше преценила. Тя попита Соландия на какво се дължи това, а тя й откри, че билките допринасят до голяма степен за силата на питието. И тогава жената разбра, че смътно познатият му вкус се дължи на пелина, много силна билка, която може да бъде опасна, ако се поема в големи количества или ако се консумира твърде често. Трудно беше да се установи наличието му поради силно миризливата лазаркиня и други ароматични съставки. Тя се зачуди какво още се съдържа в питието, което я накара да го опита.

Попита Соландия какво мисли за силната билка, като отбеляза пред нея опасностите, които тя крие. Жената й обясни, че растението, което тя нарича абсент, рядко се използва, изключение прави това питие, употребяващо се само на Майчини фестивали. Жената не беше склонна да разкрива конкретните съставки на питието поради свещената му природа, но въпросите на Айла бяха толкова точни и съдържателни, че тя не можа да се въздържи да не й отговори. Айла откри, че напитката изобщо не е това, което изглежда на вкус. Това, което отначало реши, че е слаба напитка с приятен вкус, се оказа силна сложна смес, съставена специално да стимулира отпускането, спонтанността и установяването на топли взаимоотношения, които бяха желателни за Майчините фестивали.

Докато хората от Пещерата прииждаха в Церемониалното огнище, тя усети повишена сетивна изостреност в резултат на всичките й опитвания на питието, която скоро отстъпи на приятно отмаляване и чувство за топлота и я накара да забрави за всякакви анализи. Видя, че Джондалар заедно с още няколко мъже разговарят с Мадения, раздели се със Соландия и се запъти към тях. Мъжете я загледаха с възхищение. Тя приближи с усмивка групата и Джондалар усети силната любов, която нейната усмивка винаги предизвикваше. Нямаше да бъде лесно да се спазят напътствията на Лозадуна и да я подтикне да изживее пълноценно Майчиния фестивал, даже и с помощта на отпускащото питие, което Този, който служи на Майката го беше накарал да употреби. Той пое дълбоко дъх и изпи до дъно остатъка от течността в чашата си.

Филония и особено партньорът й Даралди, с когото се беше запознала по-рано, бяха сред тези, които топло приветстваха Айла.

— Чашата ти е празна — каза той, след което гребна с черпак от дървена паница и й напълни чаша.

— Налей и на мен малко — каза Джондалар с пресилено сърдечен тон.

Лозадуна забеляза пресилената му любезност, но прецени, че другите едва ли ще обърнат много внимание на това. Обаче това не се отнасяше за Айла. Тя веднага видя как пулсира мускулът на челюстта му и разбра, че нещо го измъчва. Усети и бързата реакция на другия мъж. Разбра, че между тях имаше нещо, но питието й действаше и тя реши да мисли за това по-късно. Изведнъж ограденото пространство се изпълни с думкане на барабани.

— Започва танцът! — каза Филония. — Хайде, Джондалар. Да ти покажа стъпките. — Тя го хвана за ръката и го поведе към средата.

— Мадения, върви и ти — подкани я Лозадуна.

— Да — обади се Джондалар — Ела и ти. Знаеш ли стъпките? — Той й се усмихна и Айла реши, че вече изглежда спокоен.

Той не беше спирал да говори и да оказва внимание на Мадения през целия ден и макар че тя се стесняваше и бе мълчалива, усещаше присъствието му. Всеки път, когато той я поглеждаше със завладяващите си очи, сърцето й започваше лудо да бие. Когато хвана ръката й, за да я въведе в мястото за танца, едновременно я побиха тръпки и я обля топлина.

Филония за миг се намръщи, но веднага се усмихна на момичето.

— Можем и двете да му покажем стъпките — каза тя и ги поведе към мястото за танцуване.

— Ще ми разрешиш ли да ти покажа… — Даралди се обърна към Айла точно когато Ладуни каза: — Би ми било приятно… — И двамата си размениха усмивки, опитвайки се да си отстъпят думата един на друг.

Тя също им се усмихна.

— Ами защо и двамата не ми покажете стъпките.

Даралди кимна в знак на съгласие, а Ладуни и се усмихна радостно. Те я хванаха за ръце и я поведоха към мястото, където се събираха танцьорите. Докато се подреждаха в кръг, гостите научиха някои основни стъпки. След това всички се хванаха за ръце и засвири флейта. Айла се изненада от звука. Не беше слушала флейта от свирнята на Манен на Лятната среща на Мамутоите. Нима мина по-малко от година, откакто напуснаха Срещата? Виждаше й се толкова отдавна, а вече никога нямаше отново да ги види.

Примига, за да отстрани сълзите при тази мисъл, а когато танцът започна, не й остана време да се рови в болезнени спомени. В началото танцът беше лесен за следване, но с напредването на вечерта стана по-бърз и по-сложен. Нямаше съмнение, че тя беше в центъра на вниманието. Никой мъж не можеше да й устои. Тълпяха се около нея, опитвайки се да спечелят вниманието й, правеха намеци и даже безсрамни покани, едва прикрити като шеги. Джондалар флиртуваше леко с Мадения и по-открито с Филония, но усещаше присъствието на всеки мъж, който се въртеше около Айла.

Танцът стана с по-сложни стъпки и смяна на местата и Айла танцуваше с всички. Смееше се на шегите и неприличните им подмятания, докато хората се откъсваха от танца, за да напълнят отново чашите си или да се оттеглят по двойки в уединени места. Ладуни скочи в средата и изпълни енергично соло. Към края му към него се присъедини другарката му.

Айла почувства жажда и няколко души се присъединиха към нея, за да си налеят по още едно питие. Тя усети, че Даралди я съпровожда.

— И аз искам още да пийна — каза Мадения.

— Съжалявам — обади се Лозадуна и постави ръка върху чашата й. — Ти, скъпа, още не си извършила Обредите си за първите удоволствия. Ще трябва да се задоволиш с чай.

Тя се намръщи и понечи да възрази, но после отиде и си напълни чашата с чай.

Той нямаше намерение да й позволява да се възползва, от която и да е привилегия на зрелите жени, докато не преминеше през ритуала по превръщането в истинска жена, и правеше всичко, за да я окуражи да се подложи на важния ритуал. Същевременно даваше на всички да разберат, че въпреки ужасното нещо, което й се беше случило, тя е пречистена и се е възстановила до нормалното си състояние, така че трябваше да спазва същите ограничения и да бъде обект на същите специални грижи и внимание, които получава всяко друго момиче, на което му предстои да прекрачи прага на превръщането в истинска зряла жена. Той чувстваше, че това е единственият начин напълно да се възстанови от бруталното нападение и многократното изнасилване.

Айла и Даралди пиха последни. Когато всички се пръснаха в различни посоки, те останаха сами. Той се обърна към нея:

— Айла, ти си толкова красива жена.

Докато растеше, тя винаги беше високата и грозната, и колкото пъти Джондалар й кажеше, че е красива, тя винаги си мислеше, че казва това, защото я обича. Тя не се мислеше за красива и думите на Даралди я изненадаха.

— Не — каза тя, смеейки се. — Не съм красива!

Реакцията й го изненада. Не очакваше да чуе такива думи.

— Но… ти наистина си красива.

Цяла вечер правеше опити да предизвика интереса й и макар че тя разговаряше с него топло и приятелски и очевидно танцът й достави удоволствие — движенията й бяха наситени с естествена чувственост, което го окуражаваше, той не можа да запали у нея искрата, която да доведе до повече напредък в отношенията им. Той съзнаваше, че не е непривлекателен мъж и че това е Майчин фестивал. Не можеше да не направи нещо, с което да покаже, че я желае. Накрая реши да го направи по-откровено.

— Айла — започна той, прегръщайки я през кръста. Усети как тя за момент се стегна, но прояви настойчивост и долепи устни на ухото й. — Ти наистина си красива жена.

Тя се обърна с лице към него, но вместо да се притисне с желание, се отдръпна назад. Той я прегърна и с другата си ръка, за да я притегли към себе си. Тя се отдръпна, постави двете си ръце на раменете му и го изгледа право в очите.

Айла не беше разбрала съвсем добре истинския смисъл на Майчиния фестивал. Беше си помислила, че той е просто едно сърдечно и приятелско събиране, независимо че хората бяха говорили за „почитане“ на Майката и тя знаеше какво обикновено означава това. Като виждаше как отделни двойки, а понякога и групички от по три или повече мъже и жени се оттегляха в затъмнените места около параваните от кожи, тя започваше да проумява какво става, но едва след като погледна Даралди и видя желанието в очите му, тя окончателно разбра, какво очаква той.

Отново я придърпа към себе си и се опита да я целуне. Айла изпита прилив на нежност към него и отговори възбудено на целувката. Ръката му намери гърдата й, след това той се опита да бръкне под туниката й. Той беше привлекателен, усещането не бе неприятно, тя се беше отпуснала и бе готова да откликне, но й се искаше да има време да помисли. Трудно беше да устои, умът й беше замъглен… И тогава чу ритмични звуци.

— Да се върнем при танцуващите — каза тя.

— Защо? Така или иначе те останаха твърде малко.

— Искам да изпълня танц на Мамутоите.

Той се съгласи. Беше откликнала на желанието му и мъжът можеше да поизчака.

Когато стигнаха мястото, Айла забеляза, че Джондалар все още е там. Танцуваше с Мадения, като държеше и двете й ръце и й показваше стъпки, които беше научил от Шарамудоите. Близко до тях Филония, Лозадуна, Соландия и още няколко други жени пляскаха с ръце — флейтистът и този, който отмерваше ритъма, си бяха намерили партньори.

Айла и Даралди се присъединиха към пляскащите с ръце. Тя срещна погледа на Джондалар и вместо да пляска с ръце, започна да пляска по бедрата си в стила на Мамутоите. Мадения спря, за да гледа, после се отдръпна назад, когато той се присъедини към Айла с пляскане по бедрата в сложен ритъм. След това двамата започнаха да се движат заедно, после да се отдръпват назад и да обикалят един около друг, да се гледат с обърнати назад глави. Когато застанаха лице с лице, протегнаха ръцете си и ги хванаха. Откакто улови погледа му, Айла не виждаше друг, освен Джондалар. Неопределената нежност и дружелюбие, което беше изпитала към Даралди, се стопи в завладяващото желание, привличане и любов в тези сини очи, които сега гледаха само нея.

Силата на чувството между двамата беше явна за всички. Лозадуна ги погледа внимателно известно време, после кимна почти незабележимо. Очевидно Майката известяваше Своите желания. Даралди сви рамене и се усмихна на Филония. Мадения стоеше с широко отворени очи. Разбираше, че гледа нещо рядко и красиво.

Когато двамата спряха, останаха прегърнати, забравили хората около тях. Соландия започна да ръкопляска и скоро към нея се присъединиха тези, които бяха останали да наблюдават. Най-сетне звукът стигна до ушите на двамата. Те се пуснаха, чувствайки се малко засрамени.

— Мисля, че има останало още малко за пийване — обади се Соландия. — Да го довършим ли?

— Това е добра идея! — възкликна Джондалар, прегърнал Айла през раменете. Вече нямаше никакво намерение да я изпуска.

Даралди вдигна голямата дървена паница, за да налее по чашите останалото от специалното питие, след което погледна към Филония. „Наистина имам голям късмет — помисли си той. — Тя е красавица и ми е родила две деца в моето огнище.“ Не виждаше защо трябва да почита Майката с някоя друга вместо с другарката си.

Джондалар изпи питието си на един дъх, остави чашата, после внезапно грабна Айла и я занесе в леглото й. Тя изведнъж се почувства странно замаяна, изпълнена с щастие, също като че ли се беше измъкнала от някакъв неприятен преврат на съдбата, но щастието й изобщо не можеше да се сравни с неговото. Той я беше наблюдавал цялата вечер, беше видял как я желаят всичките мъже, беше й дал всички възможности да опита съгласно съвета на Лозадуна и беше сигурен, че накрая ще отиде с друг.

И той самият имаше много удобни случаи да се измъкне с някоя друга, но нямаше да го направи, докато не се убедеше, че нея я няма. Затова остана с Мадения, знаейки, че тя още не е готова за мъж. Харесваше му да й оказва внимание, да я гледа как се отпуска, като е с него, да се радва на пробуждащата се у нея жена. Макар че не би се сърдил на Филония, ако тя беше изчезнала с някой друг, а тя имаше много удобни случаи за това, беше му драго, че тя остана при него. Щеше да се почувства ужасно да остане сам, ако Айла избереше някой друг. Разговаряха за много неща. За Тонолан и съвместните им пътувания, за нейните деца, особено за Тонолия, за Даралди и за това колко е привързана към него, но Джондалар просто не можеше да говори много за Айла.

И ето че най-сетне, когато тя дойде при него, той просто не можеше да повярва на очите си. Положи я внимателно на спалния им нар, изгледа я и видя любовта в очите й — почувства болезнена сухота в гърлото си, докато сдържаше сълзите си. Беше направил всичко, което Лозадуна беше казал, беше й дал всички шансове, даже се беше опитал да я окуражи, но тя се върна при него. Почуди се дали това не е знак от Майката, който трябва да му каже, че ако тя забременее, то детето ще бъде заченато от неговия дух.

Размести подвижните паравани, осигуряващи уединение, и когато тя се надигна и започна да се съблича, внимателно я върна обратно на леглото.

— Тази нощ е моя. Искам аз да направя всичко.

Тя се отпусна на леглото и кимна с лека усмивка, предвкусвайки удоволствието от това, което предстоеше. Той излезе иззад параваните, върна се със запалена пръчка, запали малка лампа и я постави в една ниша. Тя не хвърляше много светлина, само толкова, колкото едва да се вижда наоколо. Започна да сваля дрехите си, но спря.

— Мислиш ли, че бихме могли да намерим пътя към горещите извори с това? — попита той, посочвайки лампичката.

— Казват, че това изсушава мъжа и кара мъжествеността му да омекне — каза Айла.

— Бъди сигурна, че това такова нещо няма да стане тази нощ — отвърна той с широка усмивка.

— Тогава ми се струва, че така би било приятно.

Те облякоха шубите си, взеха лампата и тихичко се заизмъкваха навън. Лозадуна помисли дали не отиват да се облекчат, но разбра, че не е така, и се усмихна. Горещите извори никога не бяха намалявали желанието му за дълго време. Просто понякога оказваха малко повече контрол върху самия него. Но той не беше единственият, който ги наблюдаваше.

Децата никога не биваха спирани от участие в Майчиния фестивал. Те научаваха уменията и дейностите, които се очакваше от тях да знаят като възрастни, като гледаха какво правят възрастните. Когато си играеха, децата често подражаваха на своите родители и още преди да бяха действително узрели за осъществяването на истински полови актове, момчетата се друсаха върху момичетата, имитирайки бащите си, а момичетата се преструваха, че раждат с кукли, подражавайки на майките си. Скоро след като съзрееха, преминаваха в зрялата възраст с ритуали, които не само че им даваха статута на възрастните, но и техните задължения, макар че невинаги си избираха другарка или другар в продължение на няколко години. Бебетата се раждаха, когато им дойдеше времето, когато Майката вземеше решение да благослови някоя жена, но твърде млади жени раждаха изненадващо рядко. Всички бебета се посрещаха с радост, за тях се грижеше цялото разширено семейство и негови близки приятели, които образуваха една Пещера.

Мадения беше гледала Майчини фестивали, откакто се помнеше, но този път за нея това беше с нов смисъл. Погледа няколко двойки — това, което правеха, не им причиняваше болка, не беше направено по начина, по който тя беше наранена, даже когато някои от жените избираха по няколко мъже — но тя прояви особен интерес към Айла и Джондалар. Веднага щом те излязоха от пещерата, навлече шубата си и ги последва.

Те намериха пътя до шатрата с двойните стени и влязоха във второто отделение, радвайки се на топлината от парата. Изправиха се вътре, огледаха се, после оставиха лампата на олтара от насипана земя. Свалиха шубите си и седнаха на постелките от сплъстена вълна, покриващи пода.

Джондалар първо свали ботите на Айла, след това и своите. Целуна я дълго и нежно, докато развързваше връзките на туниката и долното й облекло, свали ги през главата й, после се наведе, за да целуне и двете й зърна. Развърза покривалата на краката й, подплатени с козина, и на бельото, свали ги, спирайки се да погали хълма в слабините й, покрит с меки косми — и двамата не си бяха направили труд да обличат горните си покривала за крака с козина от външната им страна. След това той се съблече и я взе в прегръдките си, радвайки се на допира на нейната кожа до своята и моментално пожелавайки я.

Поведе я към димящия басейн и двамата се потопиха в него, после отидоха на мястото за измиване. Той загреба шепа от течния сапун от съда и започна да го натрива на гърба на Айла и на задните й части, избягвайки засега съблазнителните й топли влажни места. Доставяше му удоволствие гладкото хлъзгане на сапуна по кожата й. Тя затвори очи, усети как ръцете му я галят, както само той умееше да го прави, за да й достави удоволствие, и се остави в ръцете му, отмалявайки при всяко негово докосване, наслаждавайки се на всяко възбуждащо усещане.

Той взе още една шепа сапун и я разтри по краката, повдигайки първо едното после другото ходило, усещайки как тя леко потръпна. После я обърна с лице към себе си, бавно я целуна, като си играеше нежно и внимателно с устните и езика й, усещайки реакцията й. Той самият се възбуди и мъжествеността му се издигна, опитвайки се да се допре до нея.

Загреба нова шепа сапун и започна да я разтрива под мишниците й и надолу по стегнатите й налети гърди, усещайки как зърната им се втвърдиха в дланите му. През тялото й преминаха тръпки като светкавици, когато той докосна изключително чувствителните й гърди, и достигнаха до скритото място вътре в нея, откъдето идваше нейното желание за него. Когато ръцете му се спуснаха по корема и слабините й, тя изстена от очакване. Той погали с насапунените си ръце гънките й, напипа мястото на Удоволствията й и леко го разтри. След това взе съда за изплакване, загреба вода от горещия басейн и започна цялата да я полива. Изля още няколко съда вода върху нея, преди да я заведе отново в басейна.

Седнаха на каменните пейки и се притиснаха един в друг. После се потопиха във водата, така че само главите им се подаваха на повърхността. След това Джондалар хвана Айла за ръка и я изведе от водата още веднъж. Положи я на меките подови постелки и я загледа как го очакваше мокра и с грейнали очи.

Тя се изненада, когато той разтвори бедрата й и прокара езика си от край до край по гънките й. Не усети солен вкус, нямаше го и нейният характерен вкус, това беше нещо ново за него, да я вкусва, без да усеща вкуса й, и докато той се радваше на новото усещане, чу как тя започна да стене. Усещането беше толкова изненадващо. Усети как възбудата й се увеличава и достигна връхната си точка, отново я обхванаха спазми на удоволствие, а той изведнъж започна да я смуче.

Тя протегна ръце към него, докато той се наместваше между краката й, и му помогна да проникне в нея. Той нахлу в нея, а тя се изпъна към него и двамата въздъхнаха с дълбоко удовлетворение. Когато той се изтегли назад, тя се изви, копнееща да го поеме отново. Усети как топлата й вътрешност глади и обхваща целия му член и почти стигна до кулминацията си. Когато отново се изтегли назад, от устните му се изтръгна пронизителен стон. Тя се притисна в него и той бликна в нея, сля се с нейната топла влага и двамата изстенаха от взаимното удоволствие.

Постоя отпуснат известно време върху нея, защото знаеше, че тя обожава да усеща тежестта му върху себе си в такъв момент. Претърколи се настрана, изгледа я, видя разнежената й усмивка и я целуна. Езиците им се търсеха с меко нежно движение, без да се опипват един друг, и тя отново усети, че се възбужда. Той разбра и отговори със същото. Този път без припряност я целуна по устата, после по очите, ушите и накрая по нежните места на шията й. Смъкна се по-надолу и напипа зърното й. Бавно го засмука и започна лекичко да го хапе, докато галеше и разтриваше другото, после се прехвърли на първото, а засмука второто и тя започна да се притиска към него с все по-силно и по-силно желание и нарастваща възбуда.

Той също се възбуди. Спадналата му мъжественост отново се издигаше и когато тя усети допира й, рязко седна, за да я поеме в уста и да му помогне. Той се отпусна по гръб и се отдаде на приятните усещания, които тя предизвикваше като пронизващи го тръпки, докато го налапа максимално, засмука го силно, после го отпусна и облиза с устни. Намери твърдия ръб отдолу и бързо го разтри с език; след това дръпна кожата малко назад и започна да облизва въртеливо с език гладката главичка все по-бързо и по-бързо. Той застена от пламенните вълни, които преминаваха през него, после я придърпа върху себе си, докато тя го възседна, протегна се напред, за да вкуси топлината на разтвореното й цвете. Почти едновременно те усетиха как прегърнали се с крака се впиват един в друг, той отново я засмука, после се отдръпна назад, завъртя я, така че тя застана на колене, проникна в нея и отново усети плътната й дълбока пещера. Тя се избутваше назад в такт с всяко негово движение, люлееше се, извърташе се, приклякваше назад и напред, поемайки всяко негово движение напред и назад и тогава отново стигнаха до кулминацията, първо тя и при следващото движение той изпита мощния изблик на великия Дар на Удоволствието на Майката.

И двамата се строполиха, изтощени от удоволствие, премалели от чудесно удовлетворение. За миг усетиха въздушен полъх, но не помръднаха, а даже задрямаха за известно време. Когато се събудиха, станаха, измиха се и отново се потопиха в горещата вода. Когато най-сетне излязоха от басейна, с изненада откриха, че край входа бяха оставени сухи, чисти одеяла от кожа, мека като кадифе, за да се изсушат.

Мадения се върна в пещерата, изпитвайки непознати досега за нея чувства. Беше разтърсена от силната и контролирана страст на Джондалар и топлата му нежност, от жадното откликване и неудържимото желание на Айла да му се отдаде и довери напълно. Тяхното преживяване изобщо не приличаше на онова, което тя беше изтърпяла. Удоволствията им бяха пламенни, но не бяха брутални; това не беше възползване на единия от другия за задоволяване на похотта му, а взаимно отдаване за постигане на взаимно удовлетворение и отблагодаряване. Айла й беше казала истината — Удоволствията на Майката можеха да бъдат възбуждаща, чувствена наслада, радостно и приятно празненство на тяхната любов.

И макар че просто не знаеше какво да направи, тя беше силно впечатлена и физически, и емоционално. Очите й бяха пълни със сълзи. В този момент пожела Джондалар. Поиска й се той да бъде този, с когото да изживее обреда си по превръщането в истинска жена, макар да знаеше, че това е невъзможно. Но в този момент тя реши, че ако може да намери някой като него, е готова да се подложи на церемонията и Обреда на първите Удоволствия на следващата Лятна среща.

* * *

На другата сутрин всички се чувстваха неразположени. Айла приготви питието „против махмурлук“, което беше създала, за да облекчава главоболието на хората от Лъвския бивак след празненство, макар че имаше съставки само за участвалите в Церемониалното огнище. Внимателно провери количеството противозачатъчен чай, който пиеше всяка сутрин, и реши, че ще й стигне до започването на новия растителен сезон, когато ще събере още билки. Добре, че не й трябваха много.

Мадения дойде да види гостите преди пладне. Като се усмихваше срамежливо на Джондалар, тя обяви, че е решила да извърши Първите си обреди.

— Това е чудесно, Мадения. Ще видиш, че няма да съжаляваш — каза високият, красив и много мил мъж.

Тя го изгледа с такова обожание, че той се наведе и я целуна по бузата, сложи глава на шията й и духна лекичко в ухото й. Изправи се и й се усмихна. Тя потъна в удивително сините му очи. Сърцето й така лудо биеше, че едва си поемаше дъх. В този миг Мадения повече от всичко друго искаше Джондалар да бъде избраникът за нейните Обреди за Първи Удоволствия. Тогава се смути и уплаши, че той е разбрал какво мисли, затова бързо изтича навън.

— Жалко, че не живеем близо до Лозадунаите — каза той, като гледаше как тя избяга. — Бих желал да помогна на тази млада жена, но съм сигурен, че ще намерят човек.

— Да, и аз съм сигурна, че ще намерят, но се надявам тя да не очаква кой знае какво. Казах й, че някой ден сигурно ще си намери мъж като теб, Джондалар, защото много е изстрадала и го заслужава. Надявам се да стане така, за да бъде добре за нея — каза Айла. — Но такива като теб не се срещат често.

— Всички млади жени хранят големи надежди и очаквания — каза той. — Но преди първия път всичко е само фантазиране.

— Но тя има на какво да осланя въображението си.

— Разбира се, всички млади жени знаят повече или по-малко какво да очакват. Виждали са мъже и жени, когато правят любов.

— Има и още нещо, Джондалар. Ти как мислиш, кой ни остави снощи сухи одеяла?

— Помислих, че е Лозадуна или може би Соландия.

— Че те бяха в леглата си много преди нас; трябвало и те да почетат Майката. Казаха ми, защото ги попитах. Даже не знаеха, че сме отишли в свещения извор, но на Лозадуна му достави особено удоволствие, като разбра това.

— Ако не са били те, то кой тогава… Мадения ли?

— Сигурна съм, че тя е била.

Джондалар замислено сбърчи чело.

— Толкова дълго време пътешестваме само двамата, че… Не съм го споменавал, но… чувствам се малко… Не знам… струва ми се, че не ми се ще да бъда толкова спонтанен, да се държа така свободно пред други хора. Мислех, че снощи сме били сами. Ако знаех, че тя е там, може би нямаше да бъда така… необуздан — каза той.

Айла се усмихна.

— Знам. — Тя все повече осъзнаваше, че на него не му се нрави да разкрива дълбоко чувствителната страна на характера си, и й беше драго, че се разкрива пред нея с думи и действия. — Радвам се както за себе си, така и за нея, че не си знаел, че тя беше там.

— А защо и за нея?

— Мисля, че точно станалото снощи я убеди да извърши церемонията по превръщането й в зряла жена. Тя често е била при мъже и жени, когато са споделяли Удоволствия, но не се е замисляла за това, докато онези мъже са я насилили. След това се е замисляла само за болката, ужаса да бъде употребена като вещ, без изобщо да помислят, че тя е жена. Това е трудно за обясняване, Джондалар. Едно такова нещо те прави да се чувстваш… толкова ужасно.

— Сигурен съм, че е така, но мисля, че има и още нещо — каза мъжът. — След като на едно момиче е дошло първият лунен период, но не е направило Първите си обреди, то е най-уязвимо и най-привлекателно. Всеки мъж е привлечен от такова момиче, защото то не бива да бъде докосвано. При всички други случаи жената е свободна да избере, но в този период това е опасно за нея.

— Да, също както Лати не биваше да поглежда братята си — каза Айла. — Мамут ми беше обяснил това.

— Е, може би не изобщо — каза Джондалар. — От момичето зависи тогава да покаже въздържание, а това невинаги е лесно. Тя е център на вниманието; всеки мъж я желае, особено по-младите, и на нея може да й трудно да устои на това. Те се увъртат около нея, като се опитват по всякакъв начин да я накарат да им се отдаде. Някои момичета го правят, особено онези, които трябва дълго да чакат настъпването на Лятната среща. Но ако момичето позволи да я отворят без съответните обреди, то тогава то… е било неразумно. Ако това бъде открито, а понякога Майката дарява момичето с рожба, преди то да е станало истинска жена, и всички разберат със сигурност, че то е било отворено… хората понякога са много жестоки — хулят я и й се подиграват.

— Но защо ще хулят нея? Би трябвало да обвиняват мъжете, които са я насилили — каза Айла, възмутена от тази несправедливост.

— Хората казват, че ако момичето не може да покаже въздържание, значи му липсват качествата да поеме отговорностите на Майчинството и Водачеството. Такава жена никога няма да бъде избрана в Съвета на майките или сестрите, или с което име нейният народ нарича своя съвет на най-висшата власт, затова тя загубва репутацията си, което я прави по-малко желана за партньорка. Не че загубва статута си на майка или огнището си — нищо, което й е дадено по рождение, не може да й бъде отнето — но тя никога няма да бъде избрана от мъж с висок статус или дори от такъв, който има заложбите за това. Мисля, че Мадения се е опасявала от това не по-малко, отколкото, от каквото и да е друго.

— Нищо чудно, че Вердения каза, че тя била пропаднала. — Жената загрижено сви вежди. — Джондалар, нейният народ ще приеме ли пречистващия ритуал на Лозадуна? Ти знаеш, че след като веднъж е била отворена, тя не може вече да се върне в предишното си състояние.

— Мисля, че ще го признае. Нейният случай не е бил невъздържание. Тя е била насилена и хората изпитват искрено негодувание към Чароли, така че могат да го излеят върху него. Може да има няколко, които няма да реагират, но защитниците й никак няма да бъдат малко.

Тя помълча известно време.

— Хората са много сложни, нали? Понякога се чудя дали едно нещо е наистина такова, каквото действително изглежда.

* * *

— Мисля, че така ще стане, Ладуни — каза той. — Да, наистина така ще стане! Нека да повторим още веднъж. Ще използваме пирогата, за да превозим достатъчно суха трева и запалителни камъни, за да стопим лед, от който да получим вода, плюс допълнителни парчета скала за изграждане на огнище и тежката мамутска кожа, на която да поставим скалните късове, за да не потънат в леда, когато се нагорещят. Можем да носим храна за нас и вероятно за Вълчо на самарите ни за гръб.

— Ще бъде тежък товар — каза Ладуни, — но не е нужно да кипвате водата — така ще спестите запалителни камъни. Просто трябва да я разтопите достатъчно, за да могат конете да я пият, а също и вие, и вълкът. Не е необходимо да бъде гореща. Но непременно гледайте да не е леденостудена. И пийте достатъчно вода; не се опитвайте да я пестите. Ако имате топли дрехи, почивайте повече и пийте достатъчно вода; така ще издържите на студа.

— Мисля, че трябва предварително да опитат, за да видят колко ще им трябва — обади се Ларония.

Айла видя, че предложението дойде от другаря на Ладуни.

— Това е добра идея — каза тя.

— Но Ладуни е права, товарът ще бъде много тежък — каза Ларония.

— Ами тогава ще прегледаме вещите си и ще се освободим от всичко, без което можем — каза Джондалар. — Няма да ни трябва кой знае колко много. Ще минем оттатък, ще бъдем близо до Бивака на Даланар.

И без това бяха си оставили само най-необходимото. Та от какво още биха могли да се освободят? Това си мислеше Айла преди събралите се да се разотидат. Мадения тръгна редом с нея, докато тя вървеше към мястото им за спане. Момичето-жена не само че харесваше Джондалар, но беше започнало да боготвори и Айла в известна степен, от което тя се чувстваше неловко. За да не обиди Мадения, тя я попита дали не би поседяла при нея, докато си преглежда вещите, за да види кои още може да остави.

Започна да разопакова и разпределя принадлежностите си, като се чудеше за кой ли път го прави през това Пътешествие. Трудно щеше да бъде да реши какво да вземе и какво да остави. Всичките имаха някакъв смисъл за нея, но ако смятаха да пресекат този опасен ледник, за който Джондалар се тревожеше още от самото начало, тя трябваше да се раздели с много неща.

В първия вързоп беше разкошната дреха, направена от мека шамоа, която Рошарио й беше подарила. Тя я издигна и я разпростря пред себе си.

— Ооо! Колко е красиво! Никога не съм виждала такова нещо, с тези избродирани шарки и такава кройка! — възкликна Мадения и я докосна. — И е толкова мека! Никога не съм пипала такава мека материя.

— Подари ми я една жена от Шарамудоите, народ, който живее много далеч оттук, близо до края на Великата майка река, там, където тя наистина е огромна река. Просто не можеш да повярваш колко голяма става Майката река. Шарамудоите в действителност са два народа. Шамудоите живеят на сушата и ходят на лов за диви антилопи. Познаваш ли това животно? — попита Айла. Мадения поклати глава. — То е планинско животно, нещо като дива коза, но по-малко.

— Да, знам го, но ние го наричаме с друго име.

— Рамудоите са Речния народ и ловят есетра — това е една такава голяма риба. Двата народа имат специален начин за обработка на кожите на дивите антилопи, за да ги правят такива меки и еластични.

Айла взе избродираната туника и се замисли за Шарамудоите, с които се беше запознала. Струваше й се, че е било толкова отдавна. Можеше да заживее с тях; не беше променила чувствата си към тях, а знаеше, че повече никога няма да ги види. Никак не й се искаше да се раздели с подаръка от Рошарио. Но тогава видя с какво възхищение го гледа Мадения и бързо взе решение.

— Мадения, искаш ли да имаш тази дреха?

Мадения рязко отдръпна ръцете си, сякаш беше докоснала нещо горещо.

— Не, не мога да я взема! Това е подарък за теб.

— Ние трябва да намалим багажа си. Мисля, че Рошарио би била доволна, ако ти я приемеш, след като толкова много ти харесва. Беше предназначена за сватбена церемония, но аз вече имам такава.

— Сигурна ли си? — попита Мадения.

Айла виждаше как очите й блестяха и не можеха да повярват, че може да стане собственичка на тази дреха.

— Да, сигурна съм. Можеш да я използваш за Бракосъчетателната ти церемония, ако е подходяща за това. Приеми я като подарък от мен, с който ще ме запомниш.

— Не ми трябва подарък, за да те запомня — каза тя с напиращи в очите й сълзи. — Никога няма да те забравя. Ти си причината, поради която един ден може би ще имам Бракосъчетателна церемония, и ако това наистина стане, ще бъда облечена в него.

Тя просто гореше от нетърпение да го покаже на майка си, на всичките си приятелки и връстнички по време на Лятната среща.

Айла беше доволна, че реши да даде подаръка на нея.

— Искаш ли да видиш моята дреха за Бракосъчетанието?

— О, да, разбира се.

Айла разгъна туниката, която Нези й беше направила, когато възнамеряваше да се свърже с Ранек. Беше с цвета на жълта охра, като косата й. В нея беше увита статуетка на кон и две идеално съответстващи едно на друго парчета кехлибар. Мадения просто не можеше да повярва, че Айла има два такива екзотично красиви и същевременно толкова различни един от друг тоалети, но си мълчеше, защото се опасяваше, че тя може да й подари и втория.

Айла се загледа замислено в него, като се опитваше да реши какво да го прави. Поклати глава. Не, не можеше да се раздели с него, това беше Бракосъчетателната й туника.

Ще я облече, когато се свърже с Джондалар. Тя носеше в себе си и нещо от Ранек. Взе статуетката на коня, изваяна от мамутски бивник, и разсеяно я прегърна. И нея ще запази. Замисли се за Ранек, зачуди се как ли е сега той. Никой не я беше обичал повече от него и тя никога нямаше да го забрави. Можеше да се свърже и да бъде щастлива с него, ако не обичаше толкова много Джондалар.

Мадения се беше опитала да потисне любопитството си, но не издържа и попита:

— Какви са тези камъни?

— Наричат се кехлибар. Подари ми ги водачката на Лъвския бивак.

— А това ваяние на твоя кон ли е?

Айла й се усмихна.

— Да, това е ваяние на Уини. Направи я за мен един мъж със смеещи се очи и кожа с цвета на Рейсър. Дори Джондалар каза, че не познава по-добър ваятел.

— Мъж с кафява кожа? — Попита Мадения с изумление.

Жената кисело се усмихна. Не можеше да й се сърди за това, че тя се съмнява.

— Да. Той е Мамутои и се казва Ранек. Първия път, когато го видях, просто не можех да откъсна очите си от него. Опасявам се, че е било много невъзпитано от моя страна. Казаха ми, че майка му е била черна като… парче въглен. Живяла е далеч на юг, оттатък едно огромно море. Един Мамутои, на име Уимез направил дълго Пътешествие. Събрал се с нея и нейният син се родил в неговото огнище. Тя умряла по пътя на връщане, затова той се върнал само с момчето. Отгледала го сестрата на мъжа.

Мадения леко потрепери от вълнение. Тя мислеше, че на юг има само планини, които продължават безкрай. Айла беше пътувала толкова далеч и знаеше толкова много. Може би някой ден тя ще направи Пътешествие като нея и ще срещне някой кафяв мъж, който ще й извае красив кон, и хора, които ще й подарят красиви дрехи, и ще открие коне, които ще й позволят да ги язди, и вълк, който обича децата, и мъж като Джондалар, който ще язди и ще направи дълго Пътешествие с нея. Тя започна да мечтае за големи пътешествия.

Досега не беше срещала друга като Айла. Тя боготвореше красивата жена, която водеше такъв вълнуващ живот, и се надяваше донякъде да стане като нея. Айла говореше със странен акцент, но това само допринасяше за нейната загадъчност, а нали и тя беше преживяла насилничество на мъж, когато е била младо момиче? Беше го преживяла, но разбираше как се чувства жена, която е изпитала такова нещо. Мадения беше започнала да се отърсва от ужаса на сполетялото я нещастие сред топлината, обичта и разбирането на хората около нея. Започна да си представя, че е зряла и мъдра и че говори на някакво младо момиче, което е било подложено на такова насилие, за да му помогне да го преодолее.

Докато бленуваше, видя Айла да взима един добре завързан вързоп. Жената го вдигна, но не го развърза, знаеше много добре какво има в него и нямаше никакво намерение да го оставя.

— Това какво е? — попита момичето, когато тя отдели вързопа настрани.

Жената пак го вдигна — тя не беше виждала вързопа известно време. Огледа се, за да се увери, че Джондалар го няма, и развърза възлите. Вътре имаше чисто бяла туника, украсена с хермелинови опашки. Мадения ахна.

— Бяла е като сняг! Никога досега не съм виждала толкова бяла кожа!

— Правенето на бяла кожа е тайна на Огнището на Жерава. Аз се научих на това от една стара жена, която пък го беше научила от своята майка — обясни й Айла. — Тя просто нямаше на кого да предаде знанията си, затова когато я помолих да ме научи, тя се съгласи.

— Ти ли си направила това?

— Да. За Джондалар, но той не знае за това. Ще му я дам, когато стигнем неговия дом, смятам да му бъде за Бракосъчетателната ни церемония.

Когато вдигна вързопа, от нея изпадна по-малък пакет. Мадения наистина се убеди, че е мъжка туника. С изключение на хермелиновите опашки, по нея нямаше никаква друга украса, никакви бродирани шарки или фигурки, никакви раковинки или мъниста, но те бяха излишни. Всякакви украшения само биха я загрозили. Белият цвят беше зашеметяващ с простотата и чистотата си.

Айла отвори по-малкия пакет. Вътре имаше странна фигурка на жена с изваяно лице. Да не беше чудото подир чудо, което се появяваше пред очите му, момичето щеше да се уплаши — дунаите никога нямаха лица. Но това някак си не важеше за тази.

— Джондалар я изработи за мен — каза Айла. — Каза ми, че я направил, за да хване духа ми и за церемонията по превръщането ми в зряла жена — първия път, когато ме научи на Дара на Удоволствието на Майката. Никой друг не присъстваше, но не ни й трябваше. Джондалар извърши церемонията. По-късно ми даде това да го пазя, защото в него се крие голяма сила, казва той.

— Сигурно е така — каза Мадения. Не изпитваше желание да докосне статуетката, но не се съмняваше, че Айла може да управлява каквато й да е сила, скрита в нея.

Жената усети безпокойството й и внимателно уви фигурката в бялата туника, после я сложи във фините, съшити с тънки конци заешки кожи, които я предпазваха, и след това завърза вързопа.

В друг вързоп бяха някои от подаръците, получила ги, когато я приеха за член на Мамутоите. Тях щеше да ги запази. Естествено ще вземе със себе си и лечителската чанта, комплекта за палене на огън, комплекта за шиене, една смяна вътрешни дрехи, подплати за боти, спалните завивки и ловните оръжия. Прегледа паниците и готварските принадлежности и отстрани всичко, освен най-необходимото. Трябва да почака да дойде Джондалар, за да реши какво ще правят с платнищата за шатрата, въжетата и другите неща.

Канеха се да излязат с Мадения и Джондалар влезе в жилището. Беше се върнал току-що заедно с неколцина други и носеха кафяви въглища. Влезе, за да прегледа своите вещи. С него се появиха Соландия с децата си и Вълчо.

— Ама наистина така се привързах към този звяр, че ще ми липсва. Предполагам, че няма да ви се иска да го оставите — каза тя.

Айла подаде знак на вълка. Колкото и да обичаше децата, той незабавно дойде при нея и застана в краката й, гледайки я с очакване.

— Не, Соландия. Не смятам да го оставяме.

— И аз така помислих, но все пак реших да попитам. И ти ще ми липсваш — добави тя.

— И ти на мен. Най-трудното в това Пътешествие е, че се сприятелиш с някого, а после го напуснеш и знаеш, че едва ли някога пак ще го видиш.

— Ладуни — каза Джондалар, вдигайки парче мамутски бивник със странни знаци, изсечени по него. — Талут, водачът на Лъвския бивак, направи тази карта на територията до далечния изток, на която се вижда първата част от нашето Пътешествие. Надявах се да я запазя като спомен от него. Сега тя не е от първостепенна важност за нас, но никак не ми се иска да я захвърля. Бихте ли ми я запазили? Знае ли човек, току-виж някой ден съм се върнал да си я взема.

— Да, аз ще ти я запазя — каза Ладуни, като взе бивниковата карта и я огледа. — Изглежда интересна. Може би ще имаш възможност да ми я обясниш, преди да тръгнете. Аз наистина се надявам да се върнете, но ако това не стане, може някой, който отива по този път, да ти я донесе.

— Освен това оставям и някои сечива. Можете да ги запазите или да ги изхвърлите. Винаги ми е много неприятно да се разделям с каменен чук, с който съм свикнал да работя, но съм сигурен, че ще си осигуря друг веднага щом стигнем при Ланзадониите. При Даланар винаги има достатъчно. Ще оставя и костните си чукове и няколко остриета. Но все пак ще задържа тесла и брадва, за да мога да къртя лед.

Когато отидоха на мястото за спане, Джондалар попита:

— Айла, ти какво взимаш със себе си?

— Ами то всичкото е тук, на нара.

Той забеляза тайнствения пакет сред другите вещи и каза:

— Каквото и да има в това, сигурно е много ценно.

— Аз ще го нося — отвърна тя.

Мадения се усмихна срамежливо, доволна, че знае тайната. Това я накара да се почувства много горда.

— Ами това? — попита той, посочвайки друг вързоп.

— Това са подаръци от Лъвския бивак — каза тя и го отвори, за да му ги покаже. Откри красивото острие на копие, което Уимез й беше дал, и го взе, за да го покаже на Ладуни.

— Я виж това — каза той.

Беше голямо острие, по-дълго от ръката му и широко колкото дланта му, но беше по-тънко от малкия му пръст, отлично заострено по режещите ръбове.

— Обработвано е двустранно — каза Ладуни, като го обърна в ръцете си. — Но как е било изтънено толкова? Мислех, че обработването на камъка от две страни е груба техника, която се използва при прости брадви. Но това е най-финото произведение на каменоделско майсторство, което съм виждал.

— Уимез го направи — каза Джондалар. — Бях ти казал, че много го бива. Той загрява кремъка, преди да го обработва. Това променя качеството на камъка, така по-лесно от него се отделят фини отломъци и по този начин го изтънява. Горя от нетърпение да го покажа на Даланар.

— Сигурен съм, че ще го оцени — каза Ладуни.

Джондалар го върна на Айла и тя отново го уви внимателно.

— Мисля да вземем само една кожа за навес, по-скоро за да се предпазваме от вятъра — каза той.

— Ами постелка за под? — попита тя.

— Мъкнем толкова тежък товар скални парчета и камъни, че никак не ми се иска да взимаме повече, отколкото ни трябва.

— Глетчерът е от лед. Една постелка за под може да ни бъде от голяма полза.

— Мисля, че имаш право.

— Ами тези въжета?

— Ама наистина ли мислиш, че ни трябват?

— Предлагам да ги вземете — обади се Ладуни. — Може да ви свършат много работа на ледника.

— Щом мислиш така, ще послушам съвета ти — каза Джондалар.

Вечерта опаковаха нещата си и след това се сбогуваха с хората, които им бяха станали толкова мили през краткия престой сред тях. Вердения поиска да говори с Айла.

— Айла, искам да ти изкажа моята благодарност.

— Няма защо да ми благодариш. Ние трябва да благодарим на всички тук.

— Имам предвид това, което направи за Мадения. Не знам какво точно си направила или си и казала, но то й оказа голямо въздействие. Преди да се появиш, тя се криеше и й се искаше да умре. Не искаше да разговаря дори с мен и изобщо не желаеше да чуе, че трябва да стане зряла жена. Мислех, че вече няма да се оправи. А сега тя е почти такава, каквато беше преди, и очаква с нетърпение Първите си обреди. Само се надявам нищо да не й се случи, че отново да промени решението си преди лятото.

— Мисля, че всичко ще бъде наред при нея, стига всички да й оказват подкрепа. Да знаеш, че това е най-голямата помощ за нея.

— Все още искам да накажат Чароли — каза Вердения.

— Мисля, че всички искат това. Щом всички са съгласни той да бъде наказан, мисля, че това ще стане. Мадения ще бъде реабилитирана и ще направи Първите си обреди, за да стане зряла жена. Ще имаш внуци, Вердения.

 

 

Сутринта станаха рано, доопаковаха багажа си и се върнаха в пещерата за прощално сутрешно ядене с Лозадунаите. Присъстваха всички, за да се сбогуват с тях. Лозадуна накара Айла да запомни още няколко стиха мъдрости и силно се развълнува, когато тя го прегърна за сбогом. След това той бързо отиде при Джондалар, за да му каже нещо. Соландия не прикриваше чувствата си и им каза колко й е тъжно, че си тръгват. Дори Вълчо като че ли разбираше, че и той, и децата вече няма да се виждат. Близна лицето на бебето и Мичери се разплака за първи път.

Но щом излязоха от пещерата, Мадения ги изненада. Беше облякла разкошната дреха, която Айла й беше подарила, вкопчи се в нея, като се опитваше да не се разплаче. Джондалар й каза колко е красива и че наистина й се възхищава. Тоалетът й придаваше необичайна красота и зрялост, като загатваше каква истинска жена ще стане един ден.

Яхнаха конете, които бяха отпочинали добре и нетърпеливи да тръгнат, погледнаха назад към хората, застанали на входа на пещерата, и Мадения излезе напред. Но тя беше твърде млада и докато махаха, от очите й рукнаха сълзи.

— Винаги ще ви помня, и двамата — извика тя, след което се втурна в пещерата.

Когато се отдалечиха по посока на Великата майка река, която беше малко по-голяма от поток, Айла помисли, че никога няма да забрави Мадения, нито нейния народ. На Джондалар също му беше тъжно, че се сбогува с тях, но мислите му бяха насочени към трудностите, които ги очакваха. Той знаеше, че най-трудната част от Пътешествието едва сега започва.