Джийн М. Оел
Айла през равнината (37)

36

Ще искаш ли да направя нещо? — попита Айла.

— Все още не зная — отговори Лозадуна. — Чувствам, че една жена при тези обстоятелства трябва да бъде с нас. Мадения знае, че аз съм Този, който служи на Майката, но аз съм мъж, а тя сега се бои от мъжете. Мисля, че ще бъде много полезно, ако тя поговори с някого и понякога е по-лесно да се говори на някой съчувстващ непознат. Хората се страхуват, че някой, когото познават, винаги ще съхрани дълбоката тайна, която са му поверили, и всеки път, когато видят отново този човек, той може да им напомни за болката и гнева.

— Има ли нещо, което не трябва да казвам или правя?

— Ти имаш природен усет и ще го разбереш сама. Притежаваш също и рядка естествена дарба към езиците. Аз съм искрено изненадан колко бързо се научи да говориш лозадунайски, а също така и щастлив заради Мадения — каза той.

Айла се смути при тези хвалебствия и отвърна погледа си встрани. За нея съвсем не беше толкова удивително.

— Езикът ви е съвсем сходен със зеландонийския.

Той видя смущението й и не продължи. Двамата вдигнаха погледи, когато влезе Соландия.

— Всичко е готово — каза тя. — Ще взема децата и ще подготвя мястото за вас, когато свършите. Айла, ще имаш ли нещо против, ако взема Вълчо? Бебето се привърза към него, а и той се занимава добре с всички деца — засмя се тихо жената. — Кой би помислил, че някога ще моля за вълк да се грижи за рожбите ми?

— Мисля, че ще бъде по-добре, ако той отиде с теб — отговори Айла. — Мадения не познава Вълчо.

— В такъв случай да отидем и я вземем — каза Лозадуна.

Докато вървяха към жилището на Мадения и майка й, Айла забеляза, че е по-висока от мъжа, и тя си припомни първото впечатление от него за дребен и боязлив човек. Забеляза с изненада колко много са се променили възприятията й. Въпреки че беше нисък на ръст и сдържан в поведението си, несъмненият интелект му придаваше внушителност, а спокойното достойнство прикриваше дълбока чувствителност.

Лозадуна драсна по коравата, сурова дивечова кожа, опъната между четириъгълник от тънки пръти. Входната врата се отвори и те бяха посрещнати от възрастна жена. Тя се намръщи, когато видя Айла, видимо недоволна от присъствието на непознат.

Жената заговори с глас, изпълнен с горчивина и гняв:

— Открихте ли го вече? Този, който открадна внуците ми още преди да са имали възможността да се родят?

— Намирането на Чароли няма да върне внуците ти, Вердения, и не за него мисля сега, а за Мадения. Как е тя? — попита Лозадуна.

— Не иска да стане от леглото и едва хапва по нещо. Даже не иска да говори с мен. Тя е толкова хубаво дете и беше започнала да се превръща в красива жена. Нямаше да бъде трудно да си намери съпруг, ако Чароли и хората му не я бяха погубили.

— Защо мислиш, че е погубена? — попита Айла.

Възрастната жена я изгледа презрително.

— Тази жена нищо ли не знае? — обърна се тя към Лозадуна, а после каза на чужденката: — Мадения дори не беше преминала през Първите си Обреди. Сега тя е омърсена и погубена. Майката никога няма да я благослови.

— Не бъди толкова сигурна за това. Майката не е чак толкова неопрощаваща — каза мъжът. — Тя знае пътищата на Нейните деца и е предвидила средства, други начини, по които да им помогне. Мадения може да бъде пречистена и обновена, така че все пак да премине през Обредите на Първите Удоволствия.

— Това няма с нищо да помогне. Тя отказва да има каквото и да било с мъже, дори и за Първите си Обреди. Всичките ми синове отидоха да живеят при съпругите си; всички казаха, че в пещерата ни няма достатъчно място за толкова много нови семейства. Мадения е последното ми дете, единствената ми дъщеря. Откакто почина мъжът ми, все очаквах тя да доведе тук съпруг, да има мъж наоколо, който да помага при отглеждането на децата, които тя ще роди, моите внуци. Сега тук няма да има внуци. И всичко това заради… този мъж — просъска тя, — а никой не прави нищо.

— Знаеш, че Ладуни очаква вест от Томаси — каза Лозадуна.

— Томаси! Какво може да направи той? Неговата пещера създаде този… този мъж.

— Трябва да им дадеш шанс. Но ние не трябва да очакваме от тях да помогнат на Мадения. След като тя бъде пречистена и обновена, може да промени мнението си относно Първите си Обреди. Най-малкото трябва да опитаме.

— Можете да опитате, но тя няма да стане — каза жената.

— Може би ще успеем да я окуражим. Къде е тя? — попита Лозадуна.

— Ей там. Зад завесата — посочи Вердения към закритото място близо до каменната стена.

Мъжът се приближи и отдръпна завесата на затъмнената ниша. Момичето в леглото вдигна ръка, за да се запази от светлината.

— Мадения, стани — нареди той. Гласът му беше твърд, но нежен. Момичето отвърна лицето си встрани. — Помогни ми, Айла.

Двамата й помогнаха да стъпи на краката си. Мадения не се възпротиви, но и не помогна. Придържайки я от двете страни, те я изведоха от нишата, а след това и от пещерата. Момичето не даде вид да усеща студа от покритата със сняг земя, въпреки че беше босо. Насочиха се към голяма конусовидна палатка, която Айла не беше забелязала преди. Беше закътана зад едната страна на пещерата, скрита от скали и храсти, и от една дупка в горната й част се виеше дим. Въздухът беше проникнат от силна миризма на сяра.

Влязоха и Лозадуна дръпна коженото покривало върху входа и го завърза плътно. Намираха се в малко преддверие, отделено от останалата част на вътрешността с тежки завеси от мамутска кожа, както определи Айла. Въпреки че навън температурата беше много ниска, вътре беше топло. Двустенната палатка беше построена върху горещ извор, който осигуряваше топлината, но стените бяха сравнително сухи, независимо от изпаренията. Въпреки че част от влагата се събираше по стените, образуваше капки и се стичаше надолу по наклонените повърхности до пода, по-голямата част от кондензираната вода се събираше отвътре на външната стена, където студът отвън се срещаше с топлината от вътре. Изолиращият пласт въздух между двете стени беше топъл и поддържаше вътрешната облицовка почти суха.

Лозадуна им нареди да се съблекат и когато Мадения не се помръдна, каза на Айла да го направи вместо нея. Младата жена се вкопчи в дрехите си, а широко отворените й очи се бяха втренчили в Този, който служи на Майката.

— Опитай се да свалиш дрехите й и ако не ти позволи, вкарай я вътре с тях — каза Лозадуна и се измъкна зад тежката завеса, позволявайки на струйка пара да се измъкне навън. Когато мъжът излезе, Айла успя да свали дрехите на момичето, съблече се бързо и въведе Мадения в стаята зад завесата.

Облаци пара скриваха в топла мъгла пространството вътре, размазваха очертанията и замаскирваха подробностите, но до изпускащия пара естествен горещ извор Айла успя да различи малък басейн, облицован с камъни. Изворът и басейнчето бяха свързани с дупка, запушена с издялана от дърво тапа. От другата страна на басейнчето имаше издълбан дънер за довеждане на студена вода от един близък поток. Дънерът беше повдигнат и наклонен обрат, но, за да не позволява на водата да тече в басейнчето. Когато издигащата се на талази пара се разчисти за момент, Айла видя, че вътрешните стени на палатката бяха нарисувани с животни, много от които бременни и почти изличени от кондензиралата се вода, със загадъчни триъгълници, кръгови, трапецовидни и други подобни форми.

Около басейнчето, без да стигат съвсем до стените на палатката, бяха наредени дебели подложки, натъпкани с вълна от муфлони. Те бяха поставени направо върху покритието на пода, което беше удивително меко и топло под босите им крака. Подложките бяха белязани с фигури и линии, водещи към по-плитката лява страна на басейнчето. Под водата можеха да се видят каменни пейки, издълбани в стената на по-дълбоката дясна страна. Близо до задната част бяха издигнали платформа от пръст, която поддържаше три блещукащи каменни лампи — купи във формата на чинийки, напълнени с разтопена мазнина, с фитили от нещо ароматично, плуващи в средата. Лампите бяха наредени около малка статуйка на щедро надарена жена. Айла различи в нея фигурата на Великата майка земя.

Пред пръстения олтар, в средата на почти идеален кръг от обли камъни, сравнително еднакви по форма и размер, се намираше внимателно положено, огнище. Лозадуна изникна от парата и вдигна малка пръчица, оставена до една от лампите. В единия й край имаше топчица от тъмна материя, която той поднесе към пламъка. Тя се запали бързо и по миризмата Айла позна, че е била потопена в смола. Той понесе малката факла, пазейки пламъка в шепа, към подготвеното огнище и запали огън. Разнесе се силно ароматично и приятно благоухание, което премахна миризмата на сяра.

— Последвайте ме — каза той. След това постави левия си крак върху една от вълнените подложки между две успоредни линии и тръгна по прецизно очертаната около басейнчето пътека. Мадения се потътри след него, без да знае или да се интересува къде поставя краката си, но Айла го следеше и стъпваше в дирите му. Направиха пълен кръг около басейнчето и горещия извор, прекрачвайки входния отвор за студена вода и дълбоката вада за източване. В началото на втората обиколка Лозадуна започна да напява, обръщайки се към Майката с нейните имена и титли.

— О, Дуна, Велика майко земя, Велика и благодатна повелителко на семейството, Велика майко на всички, Единствена, Неповторима майко, Тази, която ощастливяваш всички жени, Най-състрадателна майко, чуй молбата ни.

Мъжът повтаряше молитвата си отново и отново, докато обикаляха за втори път водата. Когато стъпи с левия си крак върху подложката, от която бяха тръгнали, беше стигнал до „Най-състрадателна майко, чуй молбата ни“, но вместо да повтори, продължи с „О, Дуна, Велика майко земя, едно от твоите чеда беше наранено. Едно от твоите чеда беше насилено. Едно от твоите чеда трябва да бъде пречистено, за да получи благодатта ти. Велика и благодатна повелителко на семейството, едно от твоите чеда се нуждае от помощта ти. Тя трябва да бъде изцелена. Тя трябва да бъде възстановена. Обнови я, Велика майко на всички и й помогни да опознае насладата от твоите Дарове. Помогни й, Единствена, да опознае твоите ритуали на Първите удоволствия. Помогни й, Неповторима майко, да получи твоята благодат. Най-състрадателна майко, помогни на Мадения, дъщеря на Вердения, рожба на лозандунаите, деца на Земята, които живеят близо до високите планини.“

Айла беше развълнувана и очарована от думите и церемонията и й се стори, че е забелязала признаци на интерес у Мадения, което я зарадва. Завършиха третия кръг и Лозадуна ги поведе с внимателно премерени стъпки към пръстения олтар, където трите лампи горяха около малката фигурка на Майката. До друга лампа беше поставен приличащ на нож предмет, издялан от кост. Беше доста широк, с двойно острие и заоблен връх. Той вдигна предмета и се упъти към огнището.

Седнаха около огъня с лица към басейнчето и близо един до друг. Мадения беше в средата. Мъжът взе от близката купчинка кафяви горящи камъни и ги добави към огъня. След това Лозадуна взе една паница от алкова отстрани на издигнатата пръстена платформа. Паницата беше направена от камък, който вероятно в началото бе имал естествена форма на купа, но е бил издълбан с твърд каменен чук. Дъното й беше потъмняло. Той напълни паницата от мехчето за вода в нишата, добави изсушена трева от една малка кошничка и я постави върху горещите въглени.

След това с костения нож направи знак в едно равно място от ситна суха пръст, заобиколена с вълнени подложки. Внезапно Айла разбра за какво служи костта. Мамутоите използваха подобно приспособление, за да правят белези в праха, да записват резултатите и сметките при игра на комар, да съставят ловни стратегии и като нож за разказване на случки, рисувайки с него картини. Докато Лозадуна продължаваше да рисува знаци, Айла разбра, че той използваше ножа, за да си помогне да разкаже някаква случка, а не за забавление. Той разказваше историята с монотонно припяване, което беше използвал при молбите си към Майката, и рисуваше птици, за да привлече вниманието им и подсили местата, върху които искаше да наблегне. Скоро Айла разбра, че историята беше алегоричен преразказ на насилието над Мадения и птиците бяха използвани като действащи лица.

Младата жена определено беше започнала да проявява интерес, разпознавайки себе си в младата женска птица, за която той разказваше и внезапно започна да плаче със силни хълцания. Този, който служи на Майката изтри цялата сцена с плоската страна на чертожния нож.

— Изчезна! Никога не се е случвало! — каза той и след това нарисува само женската птица. — Тя отново е цяла, каквато беше в началото. Ето какво ще се случи на теб, Мадения, с помощта на Майката. Ще изчезне, като че ли никога не се е случвало.

Наситената с пара палатка започва да се изпълва с аромата на мента, приятна остра миризма, която Айла не можа да определи точно. Лозадуна провери изпускащата пара вода върху въглените и след това извади пълна чаша от нея.

— Изпий това! — заповяда той.

Мадения беше сварена неподготвена и изгълта течността, преди да успее да помисли или да се противопостави. Той гребна още една чаша за Айла и една за себе си. След това се изправи и ги поведе към басейнчето.

Лозадуна бавно, но решително навлезе в изпускащата пара вода. Мадения влезе след нея и Айла я последва. Но рязко извади крака си, когато стъпи във водата. Беше гореща. „Тази вода е толкова топла, че почти може да се готви с нея“ — помисли тя и само с огромно усилие отново потопи крака си във водата, но остана така за известно време, преди да направи още една крачка. Често се беше къпала и плувала в студените води на реките, потоците и езерата, дори в толкова студена вода, че чупеше тънката ледена корица по повърхността й; беше се къпала във вода подгрявана на огън, но никога преди не беше влизала в гореща вода.

Въпреки че Лозадуна ги въведе бавно в басейнчето, за да им даде възможност да свикнат с топлината, на Айла й трябваше повече време да достигне до каменните седалки. Но докато навлизаше в дълбокото, усети как в тялото й се разлива успокояваща топлина. Седна до брадичката във вода и се отпусна. „Не е съвсем лошо“ — помисли тя. В действителност от топлината й беше добре.

Когато се настаниха и свикнаха с водата, Лозадуна нареди на Айла да поеме въздух и потопи главата си под водата. Щом се надигна усмихната, той каза на Мадения да направи същото. Накрая се потопи и той и след това ги изведе от басейнчето.

Отиде до завесата, закриваща входа, и взе оттам една дървена купа, пълна с гъсто, бледожълто вещество, наподобяващо обилна пяна. Лозадуна остави купата на място, облицовано с плътно наредени плоски камъни. Бръкна в нея, извади пълна шепа от пяната, намаза тялото си и нареди на Айла да направи същото с Мадения и след това със себе си, като не забравя косите.

Мъжът пееше без думи, докато разтриваше тялото си с мекото, плъзгаво вещество и Айла имаше чувството, че пеенето му не беше толкова ритуал, колкото израз на наслада. Тя беше замаяна и се питаше дали не се дължи на отварата, която бяха пили.

Когато сапунената пяна свърши, Лозадуна вдигна дървената купа, отиде до басейнчето и я напълни с вода, след това се върна при облицованото с камъни място и я изля върху себе си, отмивайки пяната. Обля се с още две пълни с вода купи, след това донесе още и ги изля върху двете жени. Водата се оттече встрани от басейнчето и попи в пукнатините на облицовъчните камъни. След това Този, който служи на Майката ги поведе отново към горещия басейн, пеейки без думи.

Седнаха в минералната вода и Айла се почувства напълно отпусната. Горещият басейн й напомни за потните бани на мамутоите, но беше, разбира се, много по-добър. Когато Лозадуна реши, че им е достатъчно, бръкна в дълбокия край на басейнчето и извади дървената тапа. Тя се стресна, когато водата започна да се оттича през дълбокия изпускателен канал и мъжът започна да крещи.

— Сатанински дух, върви си! Пречистващи води на Майката, отнесете всички следи от докосването на Чароли и хората му. Нечистотии, изтичайте заедно с водата, напуснете това място. Когато всичката вода изчезне, Мадения ще бъде изцерена и пречистена. Водите на Майката ще са я направили каквато е била преди! — и те излязоха от водата.

Лозадуна ги изведе навън, без да им позволи да се облекат. Бяха така затоплени от горещата вода, че студеният вятър и мръзнещата земя под босите им крака ги освежиха. Малкото хора отвън не им обърнаха внимание или извиха главите си встрани при преминаването им. Айла внезапно си припомни с неприязън за един друг път, когато хора я гледаха, но отказваха да я видят. Но сега не беше както при проклятието на Клана. Тя беше сигурна, че хората наистина ги виждаха, но се преструваха по-скоро от учтивост, отколкото заради проклятие. Ходенето ги охлади бързо и когато стигнаха церемониалния навес, с радост намериха горещ ментов чай и сухи одеяла, с които да се завият.

Айла погледна ръцете си стиснали чашата. Бяха набръчкани, но абсолютно чисти. Започна да реши косата си с прибор от няколко зъба от кост и забеляза, че косата й скърца, когато прекарва пръстите си през нея.

— Каква беше тази мека, хлъзгава пяна? — попита тя. — Мие като сапунен корен, но много по-добре.

— Соландия я прави — отвърна Лозадуна. — Има нещо като дървесна пепел и мазнина, но ще трябва да питаш нея.

Айла се среса и се зае с косата на Мадения.

— Как правите водата толкова гореща?

Мъжът се усмихна.

— Това е дар на Майката за Лозадунаите. В този район има няколко горещи извора. Част от тях се използват от всички и по всяко време, но останалите са свещени. Считаме този за централен. От него идват всички други, така че е най-свещеният. Той прави тази Пещера особено почитана. Ето защо е толкова трудно да бъде напусната, но вече е пренаселена и част от младите възнамеряват да потърсят друга. Надолу по реката, от другата й страна, има едно място, което, може би ще харесат, но е в територията на плоскоглавците или поне много близо до нея, така че все още не са решили какво да правят.

Айла кимна, чувствайки се така затоплена и отпусната, че не й се искаше да мърда. Забеляза, че и Мадения е по-отпусната, вече не така скована и затворена в себе си.

— Какъв чудесен Дар е тази топла вода! — възкликна чужденката.

— Важното е да се научим да бъдем благодарни за всички дарове на Майката — каза мъжът — и особено за Дарът на удоволствието.

Мадения се вдърви.

— Дарът й е лъжа! Не е удоволствие, а само болка — за пръв път проговори тя. — Те не спряха, независимо от молбите ми. Само се смееха и когато някой свършеше, започваше друг. Исках да умра — каза и избухна в хълцания.

Айла се изправи, приближи се до момичето и го хвана за ръка.

— Беше ми за пръв път, а те не искаха да спрат. Не искаха да спрат — продължаваше да плаче жената. — Никой мъж няма повече да ме докосне.

— Имаш право да се сърдиш. Имаш право да плачеш. Това, което са ти направили, е ужасно. Зная как се чувстваш — каза Айла.

Младата жена се отдръпна встрани.

— Как можеш да знаеш какво чувствам? — попита, и изпълнена с горчивина и гняв.

— Някога и аз изпитах същата болка и унижение.

Младата жена се изненада и Лозадуна кимна, като че ли внезапно е разбрал нещо.

— Мадения — гласът на Айла беше изпълнен с нежност, — когато бях почти на твоята възраст, може би малко по-млада, скоро след като бяха започнали месечните ми цикли, аз също бях насилена. Беше ми за пръв път. Не знаех, че трябваше да бъде Удоволствие. Усещах само болка.

— Но само един мъж? — попита Мадения.

— Само един мъж, но след това той го искаше много пъти и аз го намразих — отвърна тя, изненадана от гнева, който все още усещаше.

— Много пъти? Дори и след като си била насилена първия път? Защо никой не го спря?

— Всички вярваха, че това е негово право. Мислеха, че греша, като изпитвам такъв гняв и омраза, и не разбираха защо изпитвам болка. Започнах да се питам дали нещо не е наред с мен. След известно не изпитвах нито болка, нито Удоволствие. Не беше правено за Удоволствие, а за да ме унижи и аз никога не престанах да го мразя. Но… престанах да обръщам внимание. Случи се чудо и независимо от това, което той правеше, аз мислех за нещо друго, нещо радостно и не му обръщах внимание. Когато разбра, че не може да ме накара да чувствам нещо, дори и гняв, мисля, че се почувства унижен и накрая се отказа. Но аз вече не исках мъж дори и да се докосне отново до мен.

— Никой мъж повече няма да докосне и мен.

— Не всички мъже приличат на Чароли и бандата му, Мадения. Някои са като Джондалар. Той беше този, който ми показа щастието и Удоволствието от Дара на Майката, и аз те уверявам, че това е великолепен Дар. Дай си възможност да срещнеш мъж като Джондалар и ти също ще опознаеш това щастие.

Мадения поклати глава.

— Не! Не! Това е ужасно!

— Зная, че е ужасно. Даже и най-хубавите Дарове могат да бъдат използвани погрешно и доброто да се превърне в зло. Но някой ден ще поискаш да станеш майка, Мадения, а никога няма да можеш, ако не поделиш Дара на майката с някой мъж.

Жената плачеше и лицето й беше мокро от сълзите.

— Не говори така. Не искам да слушам за това.

— Зная, че не искаш, но е истина. Не позволявай на Чароли да разруши доброто за теб. Не му позволявай да ти отнеме шанса да станеш майка. Премини през Първите си Обреди, така че да разбереш, че не е ужасно. Научих го най-накрая, въпреки че нямаше събиране и церемония, за да бъде отпразнувано. Майката намери начин да ми даде това щастие. Изпрати ми Джондалар. Дарът е нещо повече от Удоволствие, Мадения, много повече, ако се споделя с нежност и любов. Ако болката, която изпитах първия път, беше цената, с радост бих я платила многократно за любовта, която опознах. Ти си изстрадала толкова много, че може би Майката също ще те възнагради с някой необикновен, ако й дадеш тази възможност. Само си помисли за това, Мадения. Не казвай не, преди да си помислила.

Айла се събуди по-отпочинала и освежена, отколкото си спомняше някога да е била. Тя се усмихна лениво и протегна ръка към Джондалар, но той вече беше станал и излязъл. Почувства за момент разочарование, но след това си спомни, че я беше будил, за да й каже, че отива на лов с Ладуни и няколко други от ловците, и да я попита дали иска да тръгне с тях. Тя беше отклонила предложението, което й беше направено и предишната вечер, защото имаше други планове за деня и беше останала в леглото да полежи в топлите кожи.

Този път реши да стане. Протегна се и прокара ръце през косата си, наслаждавайки се на копринената й мекота. Соландия беше обещала да й покаже как да прави пенливия сапун, който я бе накарал да се почувства така чиста и направил косата й мека.

Закуската беше същата, която получаваха всяка сутрин, откакто бяха пристигнали — бульон от сварени сушени парчета речна риба, хваната в началото на годината с мрежи във Великата майка река.

Джондалар й бе казал, че Пещерата изпитва недостиг от хранителни запаси, което беше причината да тръгне на лов, въпреки че не месото и рибата бяха нещото, за което хората жадуваха. Не гладуваха, дори не изпитваха липса на храна, имаха достатъчно за ядене, но краят на зимата беше толкова наблизо, че разнообразието се беше изчерпило. Сушеното месо и риба бяха омръзнали на всички. Даже прясното месо щеше да бъде някаква промяна, въпреки че нямаше да ги задоволи напълно. Бяха гладни за зеленина и издънки от зеленчуци, пресни плодове. Айла беше обиколила района около пещерата, но лозадунаите го бяха правили през целия сезон и обрали всичко. Все още разполагаха с достатъчно количество мазнина, което ги предпазваше от липса на белтъчини и им даваше достатъчно калории, за да ги поддържа здрави, макар че винаги се прибавяше към супите за по-късните хранения.

На празненството, което беше част от Церемонията на майката на следващия ден, храната щеше да бъде ограничена. Айла вече беше решила да даде последната си сол и някои от сезонните билки, да прибави подправки и ценни хранителни добавки — витамини и минерали, от които се нуждаеха телата им и към които основно се стремяха. Соландия й бе показала малките си припаси от ферментирали напитки, най-вече брезова бира, за които бе казала, че ще направят случая празничен.

Жената бе казала също, че ще използва част от складираната мазнина, за да направи сапун. Когато Айла изказа загрижеността си, че ще употребят за това от необходимата им храна, Соландия отговори, че на Лозадуна му харесва да го използва при церемониите, и заяви, че запасите им от сапун са почти изчерпани. Докато по-възрастната жена се занимаваше с децата си и подготвяше всичко, Айла излезе с Вълчо, за да нагледа Уини и Рейсър и да прекара известно време с тях.

Соландия отиде до широкия вход на пещерата, за да каже, че е готова, но остана там и се загледа в гостенката си. Айла току-що се беше върнала от галопирането през полето, смееше се и си играеше с животните. От начина, по който тя се отнасяше с тях, на по-възрастната жена й хрумна, че животните й бяха като деца.

Няколко от младоците на Пещерата, включително и две от нейните деца, също наблюдаваха. Крещяха и викаха Вълчо, който погледна към Айла, очевидно нетърпелив да се присъедини към тях, но изчака съгласието й. Тя забеляза жената, стояща до входа на пещерата, и побърза към нея.

— Надявах се, че Вълчо ще се занимава с бебето — каза Соландия. — Вердения и Мадения ще дойдат да помогнат, но процесът иска съсредоточаване.

— О, майко! — извика най-голямото момиче, Дозалия. То беше едно от тези, които се опитваха да примамят Вълчо да отиде при тях. — Бебето винаги се заиграва с него.

— Ами, ако искаш да се погрижиш за бебето вместо…

Момичето се намръщи и веднага след това се усмихна.

— Може ли да го изведем? Няма вятър, а и ще го облека топло.

— Мисля, че може.

Айла погледна към вълка, който беше вдигнал поглед в очакване.

— Пази бебето, Вълчо — заповяда му тя и той излая радостно в отговор.

— Имам малко добра мамутска мас, която претопих миналата есен — каза Соландия, докато вървяха към преграденото й жилище. — Миналата година имахме добър успех в лова на мамути. Ето защо все още имаме толкова много мазнина. Без нея зимата щеше да бъде трудна. Вече започнах да я топя.

Стигнаха до входа точно когато децата изтичаха навън, носейки най-малкото.

— Да не загубите ръкавиците на Мичери — извика Соландия след тях.

Вердения и Мадения вече бяха вътре.

— Донесох малко пепел — каза Вердения. Мадения само се усмихна колебливо.

Соландия видя с удоволствие желанието й да стане от леглото и отново да бъде сред хора. Каквото и да бяха правили при горещия извор, изглежда, беше помогнало.

— Сложих няколко горящи камъка в огъня за чай.

Мадения, ще ни направиш ли малко — помоли тя. — След това ще използвам останалите, за да стопля отново водата за топене на мазнина.

— Къде да оставя тази пепел? — попита Вердения.

— Можеш да я смесиш с моята. Започнах да топя преди малко.

— Лозадуна каза, че използвате мазнина и пепел — забеляза Айла.

— И вода — добави Соландия.

— Изглежда странна комбинация.

— Да, така е.

— Какво ви накара да смесите тези неща? Искам да кажа, как стигнахте до мисълта да го направите?

Соландия се усмихна.

— В действителност стана случайно. Бяхме на лов. Бях запалила огън в огнище в дълбока яма и печах малко тлъсто мамутско месо. Започна да вали силно. Грабнах месото, шиша и всичко останало и хукнах да търся подслон. След като дъждът намаля, тръгнахме обратно насам към пещерата, но бях забравила една чудесна дървена купа за готвене и се върнах за нея на следващия ден. Огнището беше пълно с вода и в нея плуваше нещо, което приличаше на гъста мръсна пяна. Никога нямаше да ми направи впечатление, ако не бях изпуснала вътре един черпак и бръкнах, за да го хвана. Отидох до потока да го измия. Беше гладко и хлъзгаво като истински сапунен корен, но по-добро, а и ръцете ми бяха станали съвсем чисти. Черпакът също. Мазнината беше напълно отмита. Върнах се обратно, напълних купата с пяна и я донесох тук.

— Толкова лесно ли се прави? — учуди се Айла.

— Не. В действителност не е толкова лесно. Не че е трудно, но иска известен опит — отвърна Соландия. — Първия път имах късмет. Всичко трябва да бъде съвсем точно. Оттогава непрекъснато го правя по същия начин, но невинаги успявам.

— Как го правиш? Би трябвало да си разработила няколко начина, за да постигаш успех в повечето случаи.

— Не е трудно да се обясни. Стопявам почистената мазнина, става от всякакъв вид, но всеки е различен. Най-много харесвам мамутската. След това вземам дървена пепел, смесвам я с топла вода и оставям сместа да престои известно време. След това я прецеждам през мрежа или кошница с дупки в дъното. Сместа, която се прецеди, е силна. Може да разрани или изгори кожата ти, уверих се в това. Трябва незабавно да я отмиеш. Както и да е, след това разбъркваш силната смес в мазнината. Ако имаш късмет, получаваш мека пяна, която чисти всичко, дори кожа.

— Но невинаги успяваш — каза Вердения.

— Не. Много неща могат да се объркат. Понякога бъркаш и бъркаш, и бъркаш, а не иска да се смеси. Ако това се случи, малко нагряване може да помогне. Понякога съставките се отделят и могат да се получат един твърде силен и един твърде мазен пласт. Понякога се пресича на буци. Понякога се получава по-твърда смес, отколкото друг път, но това не е лошо. Независимо от всичко с течение на времето се втвърдява.

— Но понякога се получава, както първия път — каза Айла.

— Едно нещо, което съм научила, е, че мазнината и течността от пепел трябва да бъдат топли почти колкото кожата на ръката. Като я напръскаш малко, не трябва да усещаш нито студ, нито топлина. Пепелявата течност е по-трудна за определяне, защото е силна и може да те изгори слабо, и тогава ще трябва да я измиеш със студена вода. Ако те изгори по-силно, разбираш, че трябва да добавиш още вода. Обикновено не изгаря много, но не бих искала да попадне в очите ми. Може да започне да щипе, ако се приближиш твърде много до изпаренията.

— И смърди — допълни Мадения.

— Вярно е — потвърди Соландия. — Смърди. Ето защо винаги правя сместа в средата на пещерата, дори и когато съм подготвила всичко тук.

— Мамо! Мамо! Ела бързо! — Влетя в пещерата Неладия, втората дъщеря на Соландия и след това изтича навън.

— Какво има? Нещо се случи на бебето ли? — извика жената, втурвайки се след нея. Останалите я последваха до входа.

— Вижте! — посочи Дозалия и те всички погледнаха навън. — Бебето ходи!

Мичери се беше изправил до вълка, държеше се за козината му с широка, самодоволна усмивка и крачеше несигурно, докато Вълчо бавно и внимателно се придвижваше напред. Всички се засмяха с облекчение, последвано от възхищение.

— Този вълк усмихва ли се? — попита Соландия. — Струва ми се, че го прави. Изглежда толкова доволен от себе си, че се смее.

— Аз също мисля така — потвърди Айла. — Често съм си мислила, че може да се смее.

— Не е само за церемонии, Айла — говореше Лозадуна. — Ние често използваме топла вода само за да се къпем. Ако искаш да вземеш вътре и Джондалар само за да се отпуснете, ние нямаме нищо против. „Свещените води на майката са като другите й Дарове за Нейните деца. Те са предназначени да бъдат ползвани, да им се наслаждават и радват. Точно както трябва да се наслаждаваме на чая, който си направил“ — добави той, вдигайки чашата.

Почти цялата Пещера, тези, които не бяха отишли на лов, се бяха настанили около огнището в откритата централна част на пещерата. Повечето хранения не бяха организирани, с изключение на специални случаи. Понякога хората се хранеха поотделно, на семейни групи и понякога с останалите. Този път тези, които бяха останали в пещерата, се бяха събрали за обедното хранене и яли заедно, най-вече заради любопитството на всички към гостите. Яденето се състоеше от гъста месна супа от крехко, изсушено еленско месо, допълнена с малко мамутска тлъстина, която я правеше засищаща и достатъчно хранителна. Завършваха с чай, който беше направила Айла, и всички отбелязаха колко е хубав.

— Когато се върнат, може би ще използваме басейна. Мисля, че той ще се зарадва на една топла баня и бих искала да я споделя с него — каза тя.

— По-добре я предупреди, Лозадуна — каза една жена с хитра усмивка. Беше представена като съпруга на Ладуни.

— За какво да ме предупреди, Ларония?

— Понякога се налага да избираш измежду Даровете на Майката.

— Какво искаш да кажеш?

— Иска да каже, че Свещените води могат да бъдат прекалено разпускащи — каза Соландия.

— Все още не разбирам — намръщи се Айла. Знаеше, че всички говорят за едно и в това има елемент на хумор.

— Ако заведеш Джондалар на топла баня, тя ще отнеме силата на мъжествеността му — каза Вердения, по-откровена от другите — и могат да минат няколко часа, преди да се изправи отново. Така че не очаквай много от него след топлата баня. Не и веднага. Много от мъжете не се къпят в Свещените води на Майката именно по тази причина. Страхуват се, че мъжествеността им ще се оттече в Свещените води и никога няма да се върне.

— Може ли това да се случи? — попита Айла, гледайки в Лозадуна.

— Никога не съм видял или чул — отвърна мъжът. — Ако все пак има нещо, то обратното изглежда по-вероятно. Мъжът става по-енергичен малко след това, но то е, защото се е отпуснал и се чувства добре.

— Аз наистина се чувствах чудесно след топлата баня и спах много добре, но мисля, че не беше само от водата — каза Айла. — Може би чаят?

Мъжът се усмихна.

— Това беше важен ритуал. В една церемония винаги има нещо повече.

— Е, аз съм готова да се върна в Свещените води, но мисля да почакам Джондалар. Смяташ ли, че ловците ще се върнат скоро?

— Сигурен съм — увери я Ларония. — Ладуни знае, че преди утрешното Празненство на майката трябва да се свършат някои неща. Мисля, че не биха отишли днес, ако не искаше да види как действа дългобойното ловно оръжие на Джондалар. Как го нарича той?

— Копиехвъргач, и е много ефикасно, но както и всичко друго също иска опит. По време на пътешествието си правихме много упражнения.

— Ти можеш ли да си служиш с неговия копиехвъргач? — полюбопитства Мадения.

— Имам свой. Винаги съм обичала да ловувам.

— Защо не отиде с тях днес? — попита момичето.

— Защото исках да разбера как се прави това почистващо вещество. Имам няколко дрехи, които искам да почистя и закърпя — каза Айла, стана и се отправи към церемониалната палатка, но се спря. — Имам нещо, което бих искала да покажа на всички. Някой виждал ли е досега изтегляч на конец? — Всички поклатиха глави с озадачени погледи. — Ако ме почакате за момент, ще донеса моя, за да ви покажа.

Айла се върна от жилищното помещение с принадлежностите си за шиене и няколко дрехи, които беше приготвила за поправка. Всички се струпаха около нея, за да видят още едно от чудните неща, които бяха донесли пътешествениците, тя извади от принадлежностите си малък цилиндър, направен от леката, куха кост на птичи крак, изтръска от него две игли от слонова кост и подаде едната на Соландия.

Жената разгледа внимателно добре полираното миниатюрно копие. Единият му край беше изострен като шило. Другият беше малко по-дебел и през него беше пробита съвсем малка дупчица. Жената помисли малко и внезапно се досети за какво служи.

— Не каза ли, че това е изтегляч на конец? — попита тя, подавайки го на Ларония.

— Да. Ще ви покажа как да го използвате — отдели Айла тънка ивица сухожилие от по-дебела влакнеста нишка. Намокри края и го заглади до точица, след това го изчака да изсъхне. Конецът от сухожилие се втвърди леко и запази формата си. Тя го наниза през дупчицата в задния край на мъничкото копие от слонова кост и го остави за момент настрана. Взе малък прибор от кремък с остър връх и проби с него дупки близо до краищата на дрехата, чиито бодове покрай страничния шев се бяха изтеглили, а някои от тях бяха прокъсали кожата. Новите дупки бяха малко по-назад от предишните.

След като направи дупките за новия шев, Айла се зае да им демонстрира новото приспособление. Прокара върха на костената игла през дупките в кожата и хващайки здраво малкото копие изтегли конеца, завършващо малко възелче.

— Ооо! — въздъхнаха в един глас хората, които се бяха разположили наблизо и особено жените. — Вижте! Тя не хвана конеца, а направо го изтегли. Мога ли и аз да опитам?

Айла подаде дрехата наоколо и на всяка една да опита, като обясняваше, показваше и им разказваше как й е хрумнала мисълта и как всички в Лъвския бивак са й помагали да я развие и я осъществи.

— Това е много добре направено шило — забеляза Соландия, разглеждайки го отблизо.

— Изработи го Уимез от Лъвския бивак. Също той направи и пробивач, който използвах, за да пробия дупките, през които мина конецът — обясни Айла.

— Тази принадлежност е много трудна да се направи — каза Лозадуна.

— Джондалар казва, че Уимез е единственият каменар на кремък, когото някога е срещнал, сръчен колкото Даланар и може би малко повече.

— Това е висока похвала от него — каза Лозадуна. — Всички признават Даланар за най-големият майстор в обработката на камък. Уменията му са известни даже и от тази страна на глетчера, сред лозадунаите.

— Но Уимез също е майстор.

Всички се обърнаха изненадани. Джондалар, Ладуни и няколко от останалите ловци бяха влезли в пещерата, носейки със себе си убита дива коза.

— Имали сте сполука — зарадва се Вердения. — И ако никой не се възпротиви, аз искам кожата. Исках малко вълна от дива коза, за да направя постелята за Майчинството на Мадения — изпревари тя с желанието си всички останали.

— Мамо! — смути се Мадения. — Как можеш да говориш за майчинство?

— Мадения трябва да премине Първите си Обреди, преди да се мисли за Майчинството — каза Лозадуна.

— Доколкото се отнася до мен, тя може да получи кожата — заяви Ларония — и да я ползва, за каквото поиска — долови тя следа от алчност в молбата на Вердения. Не им се случваше често да убият някоя от неуловимите диви кози и поради това вълната им беше рядкост и по тази причина скъпа, особено в края на зимата след цял един сезон на сгъстяване преди пролетното окапване да й е придало парцалив вид.

— Мен също не ме интересува. Вердения може да я вземе — каза Соландия. — Независимо кой ще вземе кожата, прясното козе месо е добре дошла промяна, особено за Празненството на Майката.

Няколко от останалите също изразиха съгласието си и никой не се противопостави. Вердения се усмихна. Предявявайки претенциите си първа, тя осигури ценната кожа за себе си, точно както се беше надявала.

— Прясното козе ще стане добре със сушения чесън, който съм донесла, а имам и боровинки.

Отново всички погледнаха към входа на пещерата. Айла видя млада жена, която не беше срещала преди това. Тя водеше за ръка малко момиченце и беше следвана от млад мъж.

— Филония! — извикаха в хор няколко човека.

Ларония и Ладуни се втурнаха към нея, придружени от всички останали. Явно младата жена не им беше непозната. След няколко приветствени прегръдки Ларония взе бебето, а Ладуни вдигна малкото момиченце, изтичало към него, и го постави на раменете си, а то погледна надолу и се засмя доволно.

Джондалар стоеше до Айла и се усмихваше на щастливата сцена.

— Това момиче би могло да ми бъде сестра — каза той.

 

 

— Филония, виж кой е тук — поведе Ладуни младата жена към тях.

— Джондалар? Ти ли си? — попита тя, гледайки го с интерес. — Дори и не съм си помисляла, че ще се върнеш. Къде е Тонолан? Има някой, когото искам да видя.

— Съжалявам, Филония. Сега той се движи в друг свят — отвърна Джондалар.

— О! Съжалявам да го чуя. Исках да види Тонолия. Сигурна съм, че тя е дете на неговия дух.

— Аз също съм сигурен в това. Тя съвсем прилича на сестра ми, като че ли и двете са рожби на едно огнище. Бих искал майка ми да я види, но мисля, че ще бъде доволна дори само да знае, че нещо е останало от него на този свят — детето на духа му.

Младата жена забеляза Айла.

— Но ти не си се върнал сам.

— Не, не е — каза Ладуни, — но почакай да видиш и другите му спътници. Няма да повярваш на очите си.

— Дошъл си в най-подходящото време. Утре ще бъде Празненството на Майката — заяви Ларония.