Джей Бонансинга
Хрътка (57)

56.
Куршум двадесет и втори калибър

Задъхана и с разтуптяно сърце, Шарлот откри един от куршумите, забит в стар бор на двадесетина метра на изток по пътеката, и отчаяно се опита да го измъкне с ледената монета и с разкървавените си нокти. Беше пъхнала пистолета под колана си и когато чу изтракването на пушката зад себе си, цялата настръхна. Първия път русият културист не я бе улучил, ала сега се приближаваше и изстрелът щеше да отекне всеки момент.

Най-после успя да изрови куршума, стисна го в дланта си…

… и се затича в гората.

Русият Карл я следваше по петите. Въпреки воя на виелицата тя ясно чуваше дишането му и тежките му стъпки. Шарлот се скри зад няколко огромни бора и се съсредоточи върху малкото парче метал в ръката си. Стисна клепачи и се опита да отвори веригата.

По екрана в главата й запращяха електрически сигнали.

(… вече я виждам, виждам сянката й зад ония дървета, ще я очистя, аз съм адски точен пич с адски голяма пушка…)

Шарлот се долепи до дънера на един от боровете. Дъхът й секна — русият гигант имаше интелект на дете, на психически разстроено дете, и се приближаваше, за да пръсне черепа й, виждаше я и тя бе в капан, в капан!

Огледа се и осъзна, че е изгубена, в която и посока да поеме. Той щеше да я убие в момента, в който тя излезеше на открито между дърветата.

Вятърът пронизително виеше.

Тя стисна куршума и се запровира към южния край на горичката.

(… онзи шум, дращенето, стъпките, тя се движи, излиза иззад дървото, хей, хей, хей, сега ще я гръмна…)

Внезапно й хрумна идея.

Шарлот извади ругера, наведе се и вдигна от земята една суха пръчка.

После я хвърли назад и падането й сепна русия Карл, който инстинктивно се завъртя към звука и стреля. Когато зърна яркия проблясък сребриста светлина, тя се хвърли към главореза…

… затвори очи и се прицели на екрана в главата си.

(… тя ме сочи с пръст… не, не, чакай! Това не е пръст…)

Шарлот натисна спусъка.

Двадесет и две калибровият куршум улучи главата му, прониза лявото полукълбо на мозъка му и го повали на земята. Докато падаше, културистът неволно стреля — нов проблясък сред върхарите на дърветата.

И това беше краят на русия Карл.

Шарлот се затича към пътеката, по която само преди минути бяха избягали Пол и момчето. Нямаше време да мисли, че току-що е убила двама мъже. Нямаше време да мисли за замръзналите си пръсти и крака, нито за намаляващите патрони. Трябваше да намери Латъмор и сина му и да ги отведе на безопасно място.

Бурята бе достигнала връхната си точка и Шарлот не виждаше на повече от два-три метра пред себе си. Държеше ругера насочен напред и отчаяно пресмяташе наум, докато се препъваше по пътеката: в пълнителя имаше осем патрона и тя беше изстреляла седем, един пред къщата, пет по дебелия мъж и един по русия.

Прескочи едно паднало дърво, излезе от острия завой на пътеката…

… и връхлетя върху Дигър Мусолино.

Беше толкова неочаквано, че и двамата се оказаха неподготвени. Стиснала ругера в треперещите си ръце, тя почти комично се подхлъзна по леда и спря точно когато Дигър вдигаше 45-калибровия си пистолет към нея. Очите му бяха разширени и излъчваха паника, главата и раменете му бяха покрити със сняг. За миг сцената сякаш замръзна.

Вятърът продължаваше да вие.

Те просто стояха един срещу друг с насочени напред оръжия.

После Дигър каза:

— Жената чудо, глупости!

И двамата стреляха.