Джей Бонансинга
Хрътка (42)

41.
Пиле в лисича дупка

Шерифското управление в Гранд Лейк не беше точно Форт Апачи. Помещаваше се в порутена пристройка на стара сива дъсчена сграда зад пощата, в която някога бяха складирали писмата с грешни адреси. Вътрешната обстановка бе още по-скромна. Една-единствена стая с гол дъсчен под, евтини шперплатови паравани, три очукани метални бюра до стените и олющен дървен плот пред вратата. В единия ъгъл имаше автомат за закуски, който не работеше от години, на един от первазите беше поставена саксия с прашен фикус, над кафемашината висеше избелял портрет на губернатор Рой Роумър. До тоалетната в дъното имаше и шкаф за оръжие. Не го бяха отваряли от встъпването в длъжност на Буш.

Пеги Дърмайър стоеше до плота и подреждаше жалби, като прибираше приключените случаи в зелени папки, а откритите — в червени. Висока мършава млада жена с модерна прическа, която приличаше на изкривено суфле от сирене, и розов блузон, тя беше Шийна, царицата на джунглата, защото знаеше всичко за окръг Гранд и неговите жители. Но в момента ставаше нещо, което просто не можеше да проумее.

Рано сутринта се бе обадила оная госпожа от Бринкс — онази от автобуса — и беше казала, че в Гранд Лейк щяло да се случи нещо лошо.

— Според теб какво искаше да каже? — без да откъсва очи от папките невинно попита Пеги и направи балон с дъвката си.

— Кой знае? — отвърна шерифът, който стоеше облегнат на вратата на тоалетната, дъвчеше клечка за зъби и наблюдаваше заместника си, който бе приклекнал до шкафа за оръжие.

Облечен в кафява униформа, шериф Джей Флин бе едър мъж с дебели очила и оредяваща, сресана назад руса коса. Когато говореше, приличаше на петела от едно анимационно филмче, но обикновено казваше адски умни неща. Някога шериф Флин бил опасен тексаски рейнджър, но зрението му отслабнало и пилешките пържоли на жена му превърнали мускулите му в желе. Сега беше просто стар мърморко, който отбиваше дните до пенсия в това малко затънтено управление. Само че след онзи телефонен разговор сутринта бе нервен като пиле в лисича дупка.

— Какво кроите вие двамата? — попита Пеги, като се обърна и ги погледна.

Заместник-шериф Клод Темпълтън се мъчеше да отключи шкафа за оръжие. Той беше хърбав дребосък с късо подстригана коса и татуировка на лявата предмишница, на която пишеше „Semper fi“^[2], макар никога да не бе служил в армията. Въпреки това Пеги го харесваше. Темпълтън винаги се държеше като истински джентълмен и боготвореше земята, по която стъпваше шериф Флин.

— Просто трябва да сме готови, Пеги — измърмори заместник-шерифът и най-после успя да отвори шкафа.

— За какво са ви тези неща, момчета?

— Не ни тормози, Пеги — без да изплюва клечката за зъби, рече шерифът.

Тя замислено задъвка дъвката си.

— Ще се изпотрепете с тия пушки.

Флин не й обърна внимание.

— Какво имаме, Клод?

Заместникът извади една от пушките.

— Чакай да видя, прилича на „Мосбърг“ с пистолетна дръжка. — Той остави оръжието на пода.

— Има ли пълнители?

— Да, два по осем патрона… — Темпълтън постави до пушката два черни метални пълнителя, — … и още една пушка, прилича на италианска „МАГ“ дванайсет. — Тя беше по-малка, с дървен приклад и по-широко дуло.

— Ами патрони? — Шерифът продължаваше нервно да чопли зъбите си.

— Има предостатъчно.

Заместникът извади няколко кутии боеприпаси и ги нареди до пушките.

Пеги не можеше да повярва на очите си: две остарели момчета си играеха на войници. Тя се приближи до тях и погледна малкия арсенал на пода. Оръжието и мунициите изглеждаха абсурдно в мръсния тесен офис. Пеги постави ръце на хълбоците и бясно задъвка дъвката си.

— Жалко за нещастния глупак, който се опита да превиши позволената скорост в този окръг — накрая каза тя.

Последва мълчание.

Пеги вдигна очи и видя, че нито един от двамата шерифи не се усмихва.

Милнър Пас беше огромен ледников проход, осеян с древни скали и оскъдна растителност.

Шарлот бавно мина през него и с тридесетина километра в час започна да се спуска по заледения западен склон на планина Джакстроу. Облаците отново обгърнаха колата. От напрежение я болеше цялото тяло.

Пътуването взимаше своето.

Когато стигна до Фарвю Кърв, вече се здрачаваше и лапавицата премина в силен планински дъжд. Той се стичаше през клоните на тъмните стари борове, оглушително тропаше по тънкия покрив на форда и скриваше всичко наоколо. През вентилатора се процеждаше мирис на гора, студени камъни, гнилоч и животински изпражнения. Всичко това допълнително опъваше нервите й и изпълваше мозъка й с гневно жужене на стършели.

След няколко километра лъкатушене пътят започна да се разширява.

Може би се дължеше на промяната на терена, на гъстата гора, на зачестилите пътни знаци или на по-малката височина — но през последния един километър ушите на Шарлот постоянно пукаха. А може да беше свързано с екстрасензорната близост на семейство Латъмор. Докато се спускаше по виещия се път, дишането й се учести, сърцето й се разтуптя по-силно. Няколко минути по-късно от дясната страна се появи надпис: „Туристически център «Кауничи», участък Гранд Лейк — 400 м“.

Шарлот болезнено прехапа устната си. Това беше. Тя още по-силно стисна волана и бинтованите й пръсти започнаха да парят. Ами ако Латъмор вече бе заминал? Ами ако вече беше мъртъв? Гърлото й бе пресъхнало и едва можеше да преглъща. Не очакваше тази част от пътуването да е толкова трудна, толкова страшна. Но все още можеха да се объркат много неща. Имаше чувството, че влиза в капан, и се чудеше дали хората на Фортунато я причакват някъде.

От пелената на дъжда пред нея се появи парков участък, малко бунгало от борови дънери, построено между входното и изходното платно. Порталът беше затворен. Без дори да погледне към бунгалото, Шарлот се насочи към изхода.

После спря на калната пресечка.

Облиза напуканите си устни и с разтуптяно сърце впери очи на запад. На около половин километър надолу се виждаше туристическо градче, сгушено сред дърветата до езеро с форма на полумесец. И още преди да си поеме дъх, Шарлот усети пронизваща болка в челото…

(… отекна силен пистолетен изстрел, по снега плисна тъмна струя кръв…)

… и стисна очи, за да прогони неканените усещания.

Превключи на скорост и потегли към градчето, известно като Гранд Лейк.