Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bloodhound, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2014)

Издание:

Джей Бонансинга. Хрътка

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2000

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-109-0

История

  1. — Добавяне

36.
Съсипникът

Времето в този район на Скалистите планини винаги беше капризно като необязден кон. Силни ветрове, чести бури и рядък студен въздух, в който слънцето изглеждаше по-голямо. Хората, които живееха в хладните сини сенки на Биг Томпсън Каниън на височина две хиляди и триста метра, отлично познаваха този постоянно променящ се климат. През лятото слънцето бързо се издигаше над равнините на изток, изсушаваше росата и хвърляше в клисурите дълги сенки. Въздухът ставаше кристалночист и ухаеше на бор и диви цветя. Но още преди пладне над върха на Лонг Пийк на запад започваха да се събират първите облаци. По обед сивото небе се спускаше ниско над ливадите и градовете и заваляваше дъжд. Местните можеха да си сверяват часовника по него.

Много рядко обаче се случваше микроклиматът да се промени.

Метеоролозите наричаха това „летни атмосферни фронтове“, но хората ги знаеха под друго име. Наричаха ги „съсипници“, защото съсипваха туристическия бизнес и попарваха надеждите на хотелиерите. Проваляха лятото и съсипваха икономиката. Обикновено идваха от северозапад с ледниковите ветрове от Британска Колумбия и носеха отвратително ниски температури, силни бури и бързо променящи се атмосферни условия, и не се знаеше колко ще продължат. Дни, седмици или цяло лято.

Такъв съсипник вилнееше в Естийз Парк, когато Шарлот Викърс пристигна по разсъмване в офиса на фирмата за автомобили под наем. Беше уморена от пътя от автогарата и нервите й бяха опънати. Шарлот помоли служителя за възможно най-малката кола и бързо попълни името, адреса и номера на шофьорската си книжка в стандартния формуляр. После се опита да плати с кредитната карта на Джуниър.

— Картата на съпруга ви ли е? — Служителят, надуто дребно конте с тъмночервена плетена жилетка и педантично сресана посребрена коса, я гледаше над половинките си очила.

— Да — с разтуптяно сърце отвърна Шарлот. Вятърът разтърсваше стъклената врата зад нея и ушите й пищяха.

Офисът беше малък, само с два метални стола и автомат за напитки. Миришеше на застояло кафе и парфюм, с който мъжът се опитваше да прикрие киселата си миризма на цигари.

Той отново погледна кредитната карта и сви устни.

— Обикновено искаме два документа за самоличност.

— Аз просто наемам кола, за бога — ядосано отвърна Шарлот. — Дадох ви номера на шофьорската си книжка.

— Въпреки това трябва да видя валидна шофьорска книжка или друг документ за самоличност.

— Нямам.

Служителят снизходително се усмихна.

— Тогава няма да наемете кола.

— Аз не искам да ми отпуснете заем!

— Госпожо, фирмената политика…

— Фирмената политика ли?! — неочаквано извика тя. Очите й се навлажниха от гняв и мъжът зад плота отстъпи назад, сякаш пред него имаше отровна змия.

— Госпожо…

— Чакайте малко! Чакайте! Къде отиде обикновената учтивост? Къде отиде любезността? Нима няма да помогнете на човек, изпаднал в затруднение?

Тя се задъха. Сърцето й щеше да се пръсне в гърдите й и й се зави свят. Лицето на служителя се бе вкаменило и Шарлот мъчително преглътна. Никога през живота си не беше избухвала на обществено място и сега се уплаши. Всичко около нея се разпадаше.

— Господине — накрая каза тя, — извинявам се… малко съм разстроена.

— Да — студено отвърна той.

Шарлот си пое дъх и се овладя.

— Както вече казах, съпругът ми е закъсал в Гранд Лейк и трябва колкото може по-бързо да отида там. Моля ви, помогнете ми.

Служителят продължаваше ледено да я наблюдава.

— Съжалявам — каза той. — Нищо не мога да направя.

Шарлот кимна, после взе раницата си и портфейла на Джуниър.

И излезе.

 

 

Старецът седеше на шезлонг пред бунгалото си на Фиш Крийк Роуд и поправяше някаква лампа. Увит в безброй ризи и оръфани пуловери, той имаше рядка бяла коса и широко сипаничаво лице. Върху вестник пред него бяха подредени частите и старецът го затискаше с крак, за да не го отвее вятърът.

Когато Шарлот се приближи, той вдигна глава и я погледна. Очите му бяха воднисти, но мили.

„Опитай се да не изглеждаш отчаяна… Ако изглеждаш отчаяна, той ще заподозре нещо… Просто се дръж небрежно.“

Докато крачеше по тясната отбивка, Шарлот се мъчеше да успокои мислите си. Порутеното бунгало със саксии на прозорците предполагаше великодушен характер.

— Здравейте — каза тя.

— Добър ден — кимна старият чудак.

— Като че ли се задава отвратителна буря.

— Определено. — Той присви очи под студения вятър. Изражението му не бе негостоприемно, но като че ли я питаше каква работа има тук.

— Съжалявам, че ви безпокоя — започна Шарлот, — но попаднах в страшно затруднение.

— Нима?

— Да, господине. В затруднение съм и трябва колкото може по-скоро да намеря кола. — Тя посочи паркирания пред гаража форд ескорт. Автомобилът беше от края на осемдесетте години, с две врати и в сравнително прилично състояние. Като че ли планинският въздух му се отразяваше добре.

Старецът я погледна, като мигаше и поглаждаше наболата си брада.

— Какво ви трябва? — попита той накрая.

— Колата ви. Ще ви платя. Само за тази нощ. Спешно е. Опитах във фирмата за автомобили под наем, но не искаха да ми дадат кола без шофьорска книжка…

— Нямате ли шофьорска книжка?

— Това е дълга история. Наистина ужасно ми трябва кола. Може да се каже, че е въпрос на живот и смърт. Ще ви платя колкото поискате.

Той остави лампата.

— Съжалявам, миличка, но не давам тази кола под наем. Нито я продавам.

Щеше да й откаже. Трябваше бързо да направи нещо. Шарлот извади портфейла на Джуниър от раницата, отброи две петдесетачки и пет двадесетачки — почти всичките й пари — и му ги подаде. После извади кредитната карта на Джуниър. Ръцете й се разтрепериха толкова силно, че я изпусна на земята.

Старецът продължаваше да я гледа равнодушно.

— Не мога да ти взема парите, миличка.

Тя вдигна картата.

— Моля ви, вземете кредитната карта в залог. Само за един ден. Обещавам ви, че утре ще върна колата. Моля ви. Умолявам ви.

Старецът сви устни.

— Тая кредитна карта може да е също толкова негодна, колкото моята лампа.

— Погледнете датата, обадете се в банката, ако искате.

— Добре де, добре, не казвам, че не ви вярвам. — Той дълго гледа парите и кредитната карта. После се обърна към форда. Очевидно обмисляше.

Стомахът на Шарлот се сви.

„… моля те, моля те, моля те…“

Старецът въздъхна и кимна към колата.

— Спирачките малко лепнат и трябва да напълните резервоара.