Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bloodhound, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2014)

Издание:

Джей Бонансинга. Хрътка

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2000

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-109-0

История

  1. — Добавяне

54.
Жажда за кръв

Сплескан от удара, куршумът беше изгубил първоначалната си форма. Ала това парче метал с цвят на месинг бе ключът към спасението й.

Шарлот отчаяно се опита да го измъкне от дънера, отначало с голи ръце, но после осъзна, че е безполезно — пръстите й бяха абсолютно безчувствени. Зад нея отекваха стъпки, чуваше се тежко, неравно дишане. Тя затършува в джобовете на якето си, ала откри само пистолета, един резервен пълнител и монетата на Пол.

Мафиотите се приближаваха. Сърцето й затуптя още по-силно.

Монетата на Пол!

Шарлот извади сребърния долар и го пъхна в дупката. Все едно се опитваше да пробие замръзнал бетон. Стъпките вече бяха на около двадесет и пет метра от нея, може би още по-близо. По тила й полазиха тръпки. Внезапно й се зави свят, тялото й затрепери, но продължаваше да се опитва да извади куршума.

Парчето метал най-после изскочи от дървото и падна в снега.

„Господи Боже, моля те, не изчезвай!“

Шарлот запълзя в снега. Вятърът шибаше лицето й, замъгляваше очите й със снежинки. На двадесетина метра от дясната й страна изпращя суха съчка, издрънча метал. Тя се задъхваше, ровеше в кишата, мислеше си, че е безнадеждно, и тъкмо щеше да се откаже… когато лявата й ръка изведнъж напипа нещо топло.

Куршумът.

Шарлот го извади от снега.

Остра, пареща болка прониза дланта й. Тя потръпна, изпусна го и отново го взе, като духаше в шепата си. Без да обръща внимание на болката, Шарлот бързо си пое дъх, вдигна дясната си ръка към устата си и разкъса бинта със зъби.

Зад нея нещо се движеше в бурята, от гъсталака се разнесе шумолене. Тя запълзя в обратната посока, спря зад един голям камък и премести куршума в дясната си ръка.

И отвори веригата.

В очите на преследвачите…

(… виждам я! Виждам я! По дяволите, виждам тая шибана путка зад камъка, само на десетина-петнайсет метра. Мога да я очистя! Дебелия ще свърши тая работа, Дебелия ще пръсне черепа на тая тъпа кучка…)

… и Шарлот светкавично извади пистолета от колана си, без дори да поглежда през лявото си рамо. Сякаш бе забравила коя е и в какво вярва и действаше на някакво примитивно равнище като женски гущер, чиято единствена цел е да елиминира заплахата за малките си. Мозъкът й беше като разделен на части екран, виждаше собствения си убиец…

(… прицелвам се в тая кучка с калашника, прицелвам се право в черепа й…)

… и тя насочи пистолета си през рамо, без да поглежда…

… после натисна спусъка пет пъти едно след друго.

Зад нея сякаш избухна барутен погреб. Първите два куршума прелетяха далеч от дебелия мъж, но го уплашиха достатъчно, за да насочи автоматичните си откоси нагоре и в небето се издигна ослепителен фонтан от светлина. Другите три пронизаха детектива в тялото, рамото и ръката и той се просна в листака.

Автоматичният й пистолет продължаваше да стреля. Тя не изчака да види дали е успяла да го убие. Чуваше приближаването на останалите преследвачи, които се опитваха да й пресекат пътя от две страни. Единият беше на около двадесет и пет метра на север, вторият — на четиридесетина метра на юг. И двамата дишаха тежко като хищници и излъчваха към нея ярки пипала фосфоресцираща енергия.

Жажда за кръв.

Шарлот се изправи и се затича на изток през покритите със сняг храсти.

С надеждата, че ще стрелят по нея.

И че няма да я улучат.