Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bloodhound, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2014)

Издание:

Джей Бонансинга. Хрътка

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2000

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-109-0

История

  1. — Добавяне

27.
Предсмъртни мъки

Шевролетът се превърна в необязден мустанг, който препускаше през царевицата и вдигаше прах и буци пръст. Привел рамене, Джуниър здраво стискаше волана. Жилите на шията му се бяха издули, по челото му се стичаха капки пот. Той си мърмореше под нос, по-скоро на себе си, отколкото на Шарлот.

— Ще се оправим… ще успеем… не се тревожи, не се тревожи…

Земята не беше такава, каквато очакваше — не мека, богата почва, а нещо като натрошени бетонни парчета, които разтърсваха малкия автомобил и заплашваха да го разбият на части. Ала Джуниър продължаваше да се носи напред сред бурени и царевични стъбла. Не откъсваше очи от далечния хоризонт и не обръщаше внимание на златистокафявия линкълн, който плътно го следваше.

Наляво зърна движение.

Успя да хвърли поглед през прозореца и видя безкрайни електрически кабели, прорязващи синьото небе, ниски хълмове, стари тополи и кафяви ниви с ранна царевица. Миришеше на стара съхнеща тор. Пейзаж почти като от картинка. Почти. Идилията нарушаваше единствено далечният тътнещ облак прах — втори автомобил се приближаваше от север. Джуниър едва го различаваше в маранята на около осемстотин метра разстояние.

Голям бус.

— Гангстерите пристигат! — надвика рева той.

Шарлот не отговори.

Джуниър натисна педала докрай и усети, че задните гуми захапват пръстта. Колата се разтърси и запищя като ранено животно. Малкият й четирицилиндров двигател отчаяно ревеше, жалките й седемдесет и пет коня се гърчеха в предсмъртни мъки, но вече нямаше значение, нямаше значение, защото планът на Джуниър беше успял. Прашният облак от север се приближаваше, линкълнът също, и той се чувстваше като плъх, попаднал в капан.

— Започваме! — извика Джуниър. Боен вик, който означаваше: „Втората фаза от плана“.

Той рязко зави надясно.

Шевролетът се вряза в ограда от бодлива тел. Коловете се изтръгнаха от земята и се блъснаха в предното стъкло и покрива на автомобила. Джуниър стремглаво се спусна надолу по склона, профуча през някаква орехова горичка, като одраска боята в дебелите стволове, и стигна до сухо дере. Зави на север и натисна газта. Колата се тресеше толкова силно, че Джуниър не можеше да се съсредоточи. Усещаше тракането на зъбите си в черепа си. Шарлот се беше свила на пода и той се опита да се пресегне и да я издърпа на седалката. Ала в следващия миг вдигна поглед, видя изход от дерето — естествена рампа от диви храсти на западния склон — и рязко завъртя волана.

Шевролетът се заби в листака.

За да попадне точно на мушката на врага.