Джей Бонансинга
Хрътка (40)

39.
Лед

Отне й цял час, докато стигне до височина три хиляди метра. Стори й се цяла вечност.

Шарлот стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Превръзката на дясната й ръка се опъна като барабан. Автомобилът пълзеше нагоре в лапавицата едва с тридесет километра в час. В главата й постоянно проблясваха инстинктивни екстрасензорни сигнали. Кой месец беше? Къде се намираше? На Антарктида? Исландия? Тя хвърли поглед към страничния прозорец и видя, че светът свършва само на метър и половина от шосето.

После започваше осемстотинметрова пропаст, потъваща в море от смърчове.

Добре дошла на покрива на света.

След безброй опасни завои все още беше далеч под линията на дърветата, на повече от петнадесет километра от средата на пътя. На височина две хиляди и седемстотин метра мина покрай два елена, на две хиляди и деветстотин метра видя язовец, а веригата на две хиляди деветстотин и петдесет метра я предупреди, че пътят наистина е затворен — верига, която тя без колебание скъса на две с очуканата броня на форда. Лапавицата и мъглата толкова се сгъстиха, че не виждаше нищо.

Шарлот не откъсваше очи от шосето, шестметрово бетонно платно, което изплуваше от небитието. Колата виеше на ниска предавка, двигателят се задъхваше от недостиг на кислород. Паренето в болната й ръка се усили. Тя погледна през страничния прозорец и забеляза, че дърветата са изчезнали и на тяхно място растат само оскъдни храсти. От тук нататък започваше тундра, свят, толкова високо над морското равнище, че фотосинтезата се нарушаваше и можеха да оцелеят само отделни растителни видове. Тук горе беше друга планета. Слава богу, че не виждаше на повече от няколко метра разстояние.

Ако знаеше колко е нависоко, щеше да се подмокри.

Шарлот безуспешно се опита да настрои радиото. Кой знае защо, то винаги й действаше успокоително. А сега тя повече от всякога се нуждаеше от успокоение. От нещо, което да я свърже с цивилизования свят. Затова продължаваше да върти копчетата, назад-напред, назад-напред…

… после вдигна поглед.

Обля я внезапна светлина и мъглата се разкъса като завеса.

Сърцето й спря и тя смаяно зяпна невероятната гледка, разкрила се пред малкия й автомобил — толкова много пространство, толкова огромно, толкова безкрайно сред вълните сребриста светлина. В този момент осъзна, че се е издигнала над облаците, съвсем близо до Господ. В далечината се извисяваха гигантски върхове, чиито назъбени от глетчери склонове имаха цвят на замръзнал живак. Намираше се на три хиляди и шестстотин метра. И Шарлот направи точно това, което инстинктивно би направил всеки човек от края на двадесети век…

Удари спирачки.

Фордът се плъзна по заледения път. Шарлот усети, че сфинктерът й се свива. Жилите й се опънаха като стоманени кабели. Тя се вцепени, дори не успя да извика. Можеше само да гледа с разширени очи как колата се плъзга странично към ръба на скалата.

После полетя надолу.