Томас Кинийли
Списъкът на Шиндлер (4)

Първа глава

На 6 септември 1939 дивизиите на генерал Зигмунд Лист, които напредваха бързо на север, завладяха след кратка обсада южния полски скъпоценен камък Краков. Непосредствено след тях пристигна и Оскар Шиндлер, за когото този град щеше да е един не съвсем тих пристан през следващите няколко години. Въпреки че само за месец се разочарова от националсоциализма, той все пак виждаше, че с удобните си железопътни връзки и слабо развита промишленост Краков ще преживее истински разцвет дори при окупацията. Вече нямаше да бъде търговец. Щеше да стане предприемач, милионер.

Не е много лесно да открием във фамилната история на Оскар този жертвоготовен импулс за спасяване на човешки живот. Беше роден на 28 април 1908 в Австро-унгарската империя на Франц Йосиф, в хълмистата Моравия, провинция от старата Австрийска империя. В родния му град Цвикау, голям промишлен център, предците му бяха дошли от Виена в началото на XVI век.

Хер Ханс Шиндлер, бащата на Оскар, одобряваше имперската система, етнически се считаше за австриец и говореше на немски с близките си, по телефона, в предприятието си и в моменти на разнежване. Все пак когато през 1918 семейството на хер Шиндлер се оказаха поданици на Чехословашката република на Масарик и Бенеш, това не предизвика кой знае какъв стрес у бащата, а още по-малко у десетгодишния син. Според думите на възрастния Хитлер, момчето Хитлер още като дете се е тормозело от бездната между митичната велика Германия и политически разделените Австрия и Унгария. Оскар Шиндлер не познаваше тази психоза от детските си спомени. Чехословакия беше такава мъничка наперена държава, че немскоговорещите приемаха с достойнство малцинствеността си, дори когато Депресията и някои грешки на правителството по-късно поохладиха взаимоотношенията между хората.

Родният град на Оскар, Цвикау, беше малък град, като че ли напудрен с въглищен прах. Беше разположен в южните части на планинската верига Йесеникс. Околните хълмове бяха частично засегнати от индустриализацията и все пак гъсто обрасли с лиственица, смърч и ела. Поради многото южни германци, които живееха тук, в града имаше немско училище и Оскар учеше в него. Завърши и специален курс за строителни, минни и пътни инженери, нужни на индустрията в този район. Самият хер Шиндлер беше собственик на фабрика за селскостопански машини и Оскар се подготвяше да постъпи в нея.

Семейство Шиндлер бяха католици. Католическо бе и семейството на Амон Гьот, който по същото време завършваше гимназия и му предстоеше матура във Виена.

Майката на Оскар, Луиза, беше силно вярваща и дрехите й по цяла седмица разнасяха миризмата на тамян, който димеше на облаци по време на литургията в църквата в Сен Мориц. Ханс Шиндлер беше от тези мъже, които подтикваха съпругите си към религията. Обичаше коняка, обичаше и кафенетата. От дрехите на този добър монархист постоянно миришеше на бренди, качествен тютюн и безкрайна земна топлота.

Семейството живееше в модерна къща сред красива градина извън града и в посока, противоположна на индустриалната зона. Имаха две деца — Оскар й сестра му Елфрида. Малко се знае за ежедневните проблеми на фамилията. Знаем, например, за тревогите на фрау Шиндлер, че синът й бил също толкова несериозен католик, както и съпруга й.

И все пак това семейство не е било така потайно. От малкото, което Оскар би казал за детството си, разбираме, че е било безоблачно. Слънчева светлина блика сред клоните на елите в градината. Още в началото на лятото узряват сливи. Ако прекараше част от някое лятно утро в църквата, то когато се прибереше у дома, не носеше със себе си чувството за греховност. Изкарваше колата на баща си на припек пред къщата и човъркаше двигателя. Или пък сядаше на стъпалата отстрани на къщата и започваше да чертае схема за карбуратора на мотопеда, който майстореше.

Оскар имаше няколко приятели от еврейски, средно заможни семейства, които също ходеха в германското училище. Тези деца не бяха типични еврейски издънки — лукави, говорещи само на иврит, и много религиозни. Напротив, те бяха полиглоти и не съвсем ревностни поддръжници на църквата, а също и деца на евреи-бизнесмени. На противоположната страна на равнината Хана, сред хълмовете Бескиди, в подобно еврейско семейство се е родил и Зигмунд Фройд, горе-долу по времето, когато Ханс Шиндлер се е родил в семейството на истински германци в Цвикау.

За да обясним по-нататъшното поведение на Оскар, може би трябва да припомним някакъв конкретен случай от неговото детство. Да кажем, че младият Оскар е защитил някое тормозено еврейско момче, когато са се прибирали от училище. Сигурно е, че такова нещо не се е случвало, но пък ние сме още по-доволни, защото иначе случката би изглеждала много изкуствена. Освен това едно еврейче, на което не са разбили носа, не доказва нищо. Например самият Химлер се е оплаквал в реч пред партийни другари, че всеки германец има приятел евреин: „Това е нещо, което много лесно се казва: «Ще унищожим евреите!» Казва го всеки член на партията. «Разбира се, това е в програмата ни — елиминиране на евреите, унищожаването им… ние ще се погрижим за това.» А после почват да се влачат — осем милиона истински германци и всеки си има по един честен приятел евреин. Наистина другите са свини, но този тук е истински честен евреин.“

Докато се опитваме да открием някакъв намек в думите на Химлер за по-сетнешното поведение на Оскар, ние попадаме на един съсед на Шиндлерови — либерален равин на име доктор Феликс Кантор. Равин Кантор беше добър последовател на Абрахам Гайгер, германец, либерален евреин, който проповядваше, че не е престъпно, а напротив, достойно е човек да бъде германец и евреин. Равин Кантор не бе тесногръд селски учен. Обличаше се модерно и в дома си говореше и на немски. Мястото, където служеше, обикновено наричаше с плуралистичното име „храм“, а не употребяваше по-старото название „синагога“. При него идваха еврейски лекари, инженери и собственици на текстилни фабрики в Цвикау. Когато тези хора пътуваха по работа, казваха на другите бизнесмени: „Наш равин е доктор Кантор. Той пише статии не само за еврейските вестници в Прага и Бърно, но също и за ежедневниците.“ Двамата сина на равин Кантор ходеха в училището на техния германски съсед Шиндлер. И двете момчета бяха достатъчно интелигентни, за да станат по-късно едни от малкото професори евреи в германския университет в Прага. Засега тези ниско подстригани немскоговорещи хлапета се гонеха по къси панталонки из градините на двете къщи. Гонеха децата на Шиндлерови, те гонеха после тях. А Кантор, гледайки ги как се провират през живия плет от тисови храсти, си мислеше, че това, което Гайгер, Грец, Лазарус и другите либерални германски евреи от деветнадесети век бяха предсказали, се сбъдва. Живеем в просветление, нашите германски съседи ни поздравяват — хер Шиндлер дори отправя саркастични бележки по адрес на чешкото правителство в наше присъствие. Ние сме светски учени и разумни тълкуватели на Талмуда. Ние принадлежим и на двадесети век, и на едно древно племе. Ние нито обиждаме, нито пък нас ни обиждат.

По-късно, през трийсетте години, равинът щеше да преосмисли това красиво твърдение и щеше да разбере, че синовете му няма да се спогодят с националсоциалистите с докторски дисертации, написани на немски. Че няма съвременна технология или наука, в която един евреин да намери спасение, както и че новите германски законодатели няма да зачетат нито един равин. През 1936 година семейството се премести в Белгия. Шиндлерови не чуха повече нищо за тях.

Раса, кръв и бащина земя не значеха почти нищо за младия Оскар. Той беше от онези младежи, за които мотоциклетът представлява най-примамливият модел на Вселената. И баща му, технократ по природа, изглежда, поощряваше усърдието на момчето в тази област. През последната година в гимназията Оскар обикаляше из Цвикау на петстотинкубиков италиански „Галони“. Един съученик и приятел, Ервин Трагач, гледаше с неописуемо желание как червеният мотор пърпори по градските улици и привлича вниманието на минувачите. Както децата на Кантор, и този мотор бе нещо необичайно — не само че беше единственият „Галони“ в Цвикау, не само че беше единственият петстотинкубиков „Галони“ в Моравия, но може би беше единствен и в цяла Чехословакия.

През пролетта на 1928, последните месеци от юношеството на Оскар и една прелюдия към лятото, в което щеше да се влюби и да вземе решение за женитба, той се появи на двеста и петдесеткубиков „Мото-Гуци“ — мотоциклет, от който на континента имаше само четири броя извън Италия и всички бяха на професионални състезатели: Гислер, Винклер, унгареца Джу и поляка Колачковски. Сигурно някои хора в града са клатели глави и са казвали, че хер Шиндлер много глези момчето.

Но за Оскар това бе най-хубавото и невинно лято. Едно аполитично момче, с плътно прилепнал кожен шлем, което форсира мотор „Мото-Гуци“ и се състезава в планините на Моравия с отборите от фабриките. Син на семейство, за което връх на политическата мисъл бе да запали свещ на император Франц Йосиф. И точно когато бе достигнал гребена на вълната, последва странен брак, икономически упадък и седемнадесет години на опасна политика. Но засега върху лицето на мотоциклетиста няма и следа от всичко това. Изписана е само гримасата от съприкосновението с насрещния вятър и една решителност — понеже е новак, понеже не е взел страна, понеже още досието му е чисто. Може да си позволи риска точно защото е млад и не е на ничия страна.

Първото му състезание беше през май — планинското, между Бърно и Собеслав. Беше състезание от висока класа, така че скъпата играчка, която преуспяващият хер Ханс Шиндлер бе подарил на сина си, не ръждясваше в гаража. Пристигна трети на червения си „Мото-Гуци“ след два „Терътс“, на които бяха сложили английски двигатели „Блекбърн“.

За следващото си състезание отиде още по-далеч от къщи, чак в Алтватер, сред хълмовете на саксонската граница. Шампионът на Германия при двеста и петдесеткубикови мотори, Валфрид Винклер, беше тук, а също и неговият стар съперник Курт Хенкелман със своя „ДКВ“ с водно охлаждане. Всички звезди от Саксония — Хоровиц, Кохер и Кливар — участваха, плюс състезателите с „Терътс-Блекбърн“ и няколко мотора „Ковънтри Ийгълс“. Представени бяха и три „Мото-Гуци“, единият на Оскар Шиндлер, както и големите машини триста и петдесет кубика и групата на петстотинкубиковите „БМВ“.

Може да се каже, че за Оскар това бе най-хубавият и безоблачен ден. Караше близо до водачите през първата обиколка и си отваряше очите за добра възможност. След час Винклер, Хенкелман и Оскар бяха оставили след себе си саксонците, а другите „Мото-Гуци“ отпаднаха поради технически повреди. Когато на втората обиколка Оскар изпревари Винклер, почувства съвсем ясно, така както усещаше мириса на смола от префучаващите покрай него борове, че неизбежно го очаква кариерата на професионален състезател и един живот, изпълнен с пътувания.

Оскар се заблуди, че вече е последната обиколка, изпревари Хенкелман и двете „ДКВ“, пресече пръв линията и намали. Трябва да е имало и някакъв подвеждащ знак от страна на организаторите, защото публиката също помисли, че състезанието е приключило. Докато Оскар осъзнае, че това съвсем не е така и че е допуснал някаква аматьорска грешка, Валфрид Винклер и Мита Виходил го подминаха и даже изтощеният Хенкелман успя да го измести от третото място.

У дома го подиграваха. Но по техника на карането бе успял да победи най-добрите в Европа. Трагач предполагаше, че причината за скоропостижното прекъсване на кариерата на Оскар е икономическа. Доста точно предположение. Защото през същото лято, само след шестседмично ухажване, той се ожени за дъщерята на един фермер и така загуби благоволението на баща си, който освен това бе и негов работодател.

Момичето, за което се ожени, беше от едно село на изток от Цвикау, в равнината Хана. Беше сираче, завършило католическо училище, и притежаваше онази сдържаност, която го възхищаваше у майка му. Баща й не беше обикновен селянин, а истински фермер. По време на Трийсетгодишната война нейните предци бяха оцелели през многократните атаки и последвалия ги глад, който завладя тази безплодна равнина. Три века по-късно, в също толкова рискова епоха, тяхната наследничка сключи необмислен брак с едно неопитно момче от Цвикау. Баща й не одобряваше това точно толкова, колкото и бащата на Оскар, който виждаше как синът му повтаря неговия неудачен брак. Един любвеобилен съпруг, едно необуздано момче, което твърде прибързано търси някакво успокоение от религиозно, благородно и необразовано момиче.

Оскар срещна момичето на една забава в Цвикау. Казваше се Емили и бе дошла да посети приятели от Алт-Молщайн. Оскар познаваше този район, защото бе продавал трактори в околността.

Когато обявиха годежа из църквите на Цвикау, всички си помислиха, че двамата са много лоша двойка и започнаха да търсят други мотиви за брака освен любовта. Възможно е още през онова лято фабриката на Шиндлер да е била застрашена, защото все още произвеждаха трактори с парни машини, които вече не бяха популярни сред фермерите. Голяма част от заплатата си Оскар влагаше обратно в бизнеса, а сега с Емили идваше и едно наследство от половин милион райхсмарки, едно истински апетитно парче по всеобщо мнение. Но клюките бяха необосновани, защото през това лято Оскар направо бе болен от любов. А и бащата на Емили, като видя, че момчето никога няма да се укроти и да стане прилежен съпруг, изплати само част от този половин милион.

Самата Емили бе доволна да се измъкне от скучния Алт-Молщайн, като се омъжи за красивия Оскар Шиндлер. Най-добрият приятел на баща й, скучният енорийски свещеник, често им гостуваше и Емили израсна, като им сервираше чай и слушаше наивните им разговори на теми от политиката и теологията. Ако все още търсим някакво еврейско влияние, можем да го открием и в детството на Емили: селският лекар, който бе лекувал баба й. И Рита, внучката на магазинера Райф. При едно свое посещение във фермата свещеникът й каза, че не е правилно, по принцип, католичка да дружи с еврейско момиче. Емили се противопостави на този закон с чисто детински инат. Дружбата й с Рита Райф продължи до 1942, когато местни нацисти екзекутираха Рита пред магазина.

След сватбата Оскар и Емили се настаниха в един апартамент в Цвикау. За Оскар трийсетте години изглеждаха като обикновен епилог на онази неудачна надпревара в Алтватер през лятото на 1928. Военната си служба отслужи в чехословашката армия и макар това да му даде възможност да кара камион, откри колко ненавижда военния живот — не поради някакви пацифистки причини, а поради дискомфорта, който причинява. Когато се завърна отново в Цвикау, оставяше Емили сама всяка вечер, висеше по кафенетата като истински ерген и разговаряше с момичета, които не бяха нито религиозни, нито благочестиви. Фабриката им банкрутира през 1935 и баща му веднага напусна фрау Луиза Шиндлер и си нае отделен апартамент. Оскар го намрази заради това, ходеше да пие чай с лелите си и говореше осъдително за Ханс и дори в кафенетата изнасяше речи за предателството на баща му към една добра съпруга. Изглежда, не виждаше приликата между неговия несполучлив брак и пропадналия на родителите му.

Поради широките си бизнес контакти, общителността си, търговския нюх, а също и способността си да издържа на пиене той успя да си намери работа като директор по продажбите в „Моравски електротехнически фабрики“ по време на Депресията. Главната дирекция се намираше в мрачния град Бърно и Оскар пътуваше ежедневно до там. Разбира се, пътуването му допадаше. Донякъде това беше съдбата, която видя, когато изпреварваше Винклер на състезанието в Алтватер.

Когато майка му почина, той се върна спешно в Цвикау и застана от едната страна на гроба заедно с лелите си, сестра си Елфрида и жена си Емили, а бащата предател стоеше сам до енорийския свещеник, който се преструваше на опечален и много тържествен. Смъртта на Луиза сякаш заличи враждебността между Оскар и Ханс. Оскар не можеше да проумее факта, ала жените разбираха, че всъщност Ханс и Оскар са двама братя, разделени случайно от времето и връзките на бащинството.

По това време Оскар вече носеше „Хакенкройц“, пречупения кръст — емблема на партията на Конрад Хенлайн. Нито Емили, нито лелите одобряваха това, но не го вземаха и много на сериозно. Беше нещо, което младите германци в Чехословакия носеха през този сезон. Само социалдемократите и комунистите не слагаха тази значка и не се записваха в партията на Хенлайн, а бог беше свидетел, че Оскар не е нито комунист, нито социалдемократ, а търговец. При всякакви други еднакви условия, ако човек влезеше при германски индустриалец с такава значка на ревера, получаваше заявката.

И въпреки че тефтерът му беше пълен с поръчки, а моливът не спираше да пише, в месеците преди германците да завладеят Полша през 1939, и Оскар усещаше наближаващия исторически прелом и бе поблазнен да стане част от него.

Каквито и да са били мотивите на Оскар да се присъедини към партията на Хенлайн, когато дивизиите навлязоха в Моравия, той веднага усети голямо разочарование от националсоциалистите, толкова бързо и многостранно, колкото след първата година на брака. Изглежда си бе мислил, че нашествието ще позволи да се образува някаква братска Судетска република. В по-късни изявления казваше, че бил ужасен от издевателствата на новия режим над чешкото население, от мародерствата с чешко имущество. Първите изяви на бунт от негова страна се появиха още в самия зародиш на този световен конфликт и без съмнение протекторатът над Бохемия и Моравия, който Хитлер обяви от замъка Храдчани през 1939 година, го изненада с ранните проявления на тирания и господство.

Освен това мненията на хората, които най-много ценеше — на Емили и на отчуждения му баща, — не бяха плод на велико тевтонско въодушевление и предсказваха, че Хитлер няма да успее. Тези мнения не бяха научни, но и Оскаровото не беше научно. Емили вярваше така, както само селяните могат да вярват, че този човек ще бъде справедливо наказан, задето се прави на Господ. Старият хер Шиндлер, поне както една леля разказваше на Оскар, се позоваваше на основни исторически принципи. Съвсем наблизо до Бърно се намираше реката, при която Наполеон бе победил в битката при Аустерлиц. И какво се случи с този победител след това? Превърна се в обикновен човек, отглеждащ картофи на някакъв остров сред Атлантическия океан. Същото ще стане и с това човече. Съдбата, казваше хер Шиндлер старши, не е въже без край. Това е парче ластик. Колкото повече дърпаш напред, толкова по-силно то те дърпа към изходната ти точка. На тази истина животът, бракът и икономическата криза научиха хер Шиндлер, един неуспял съпруг и обикновен земен човек.

Но може би неговият син Оскар все още не беше подчертано враг на системата. Една вечер през онази есен младият хер Шиндлер отиде на парти в санаториум сред хълмовете извън Острава, съвсем близо до полската граница. Домакинстваше управителката на санаториума, клиент и приятел, който Оскар бе открил на път. Тя го запозна с един слаб, представителен германец, Еберхард Гебауер. Говориха за бизнес и за това, какви ходове могат да предприемат Франция, Великобритания и Русия. После си взеха бутилка и се уединиха в празна стая по предложение на Гебауер, за да си поговорят на спокойствие. Насаме Гебауер се представи като офицер от Абвера, разузнавателната служба на адмирал Канарис, и предложи на новия си приятел работа в чуждестранната секция на Абвера. Оскар имаше банкови сметки отвъд границата в Полша, а също и в Южна и Горна Силезия. Би ли се наел да събира военна информация за Абвера от тези райони? Гебауер призна, че за интелигентността и дружелюбието на Оскар е научил от домакинята. С тези свои качества той би могъл да прави и свои наблюдения на индустриални и военни структури, но също и да събира сведения от всички полски германци, с които успее да се запознае в ресторанти, барове или при бизнес срещи.

Човек би извинил младия Оскар, задето се е съгласил да работи за Канарис, защото като агент на Абвера се спасява от военна служба. В това се криеше хубавата страна на предложението. А може би освен всичко е вярвал, че настъплението на Германия в Полша е правилно. Както слабия офицер, който седеше на леглото и си пийваше от бутилката, така и той сигурно все още одобряваше национализма, макар да не одобряваше неговата върхушка. Според Оскар Гебауер може би все още запазваше някакъв морален облик, защото той и неговите приятели се считаха за прилежни християни. Макар че все пак планираха настъплението в Полша, те ненавиждаха Химлер и СС, за които (доста високомерно) смятаха, че се състезават с тях за душите на германците.

По-късно друго ръководство щеше да определи докладите на Оскар като точни и заслужаващи внимание. При своите пътувания по поръчка на Абвера той демонстрираше истински талант да измъква информация от хората при социални контакти, на масата за вечеря, по време на коктейл. Не можем да преценим истинската, стойност на събраното за Гебауер и Канарис, но той хареса Краков и разбра, че градът макар и не голям индустриален център, е прекрасен средновековен паметник с множество металургически, текстилни и химически фабрики в покрайнините.

Колкото до немоторизираната полска армия, нейните тайни бяха очевидни.