Даниел Стийл
Развод (35)

Глава 34

Парис искаше да стои цялата нощ и да държи бебето на ръце, но накрая се предаде. Остави Хоуп в креватчето и също си легна. Непрекъснато ставаше да я наглежда, като се чудеше дали не сънува.

Андрю си тръгна към единадесет, след като й помогна да подреди нещата на бебето. Сглоби креватчето и дори го застла, докато тя държеше момиченцето.

— Много си добър, бива те — пошегува се Парис.

— Имам практика. И винаги ми е било приятно.

Виждаше се, че обича децата. Той обеща да намине на следващия ден, преди да си тръгне за Лос Анджелис. Писателят най-сетне бе написал сценария.

Бикс и Стивън дойдоха в неделя сутрин да я видят и донесоха фотоапарат, за да ги снимат. Направиха милион снимки. Бикс не беше виждал Парис толкова щастлива и трябваше да признае, че бебето е много сладко. Стивън хвалеше брадичката и нослето й, които бяха съвършено оформени. Хоуп бе облечена в розова рокличка.

В четири часа Андрю дойде отново.

— Много съм щастлив, че участвах в толкова специален уикенд — каза той.

— Аз съм ти безкрайно благодарна за помощта — благодари му Парис. — И за присъствието.

— Чувствам се като щъркела.

Двамата се засмяха. Той остана още няколко минути, целуна бебето по главичката и си тръгна. Обеща да й се обади скоро и този път Парис се зарадва да го чуе. Те вече бяха приятели. Той не й беше нито любовник, нито дори кандидат за такъв. Беше просто приятел, а това тя ценеше далеч повече.

На следващата сутрин получи огромен букет цветя и картичка, на която пишеше „Честито! В чест на Хоуп. С обич, Андрю“. Биксби изпрати едно гигантско розово мече, направено от рози. Беше й позволил да си вземе два дни, така че чак в сряда щеше да е на работа. Вече беше намерила бавачка, на която да остави Хоуп.

В сряда сутрин, когато отиде в офиса, Парис държеше всичко под контрол. Знаеше програмата на бебето, кога обича да яде и в какво положение да спи. Всичко в стаята за гости бе подредено за малката мис Хоуп. А креватчето й бе до леглото на майка й. На всяко парти, което организираха тази седмица и на което присъстваха, Бикс непрекъснато повтаряше на всички:

— Не е ли страхотна нашата Парис? От петък вечер си има бебе!

Хората я поглеждаха озадачени и тя им обясняваше. В петък вече бе събрала цяла планина подаръци. Светът посрещаше малката Хоуп радушно и с усмивка.

До неделя имаха много работа, а в неделя сутринта се обади Андрю. Беше прекарал много весела седмица и й напомни, че Хоуп вече е на девет дни.

— Исках да се обадя в събота вечер, за да й пожелая много щастие, но нямах никакво време. Друг от моите писатели полудя и трябваше да го успокоявам. — Попита я какво прави и изказа надежда, че може би ще дойде следващата седмица, но ще я предупреди предварително.

След това се обади Мег да пита как е бебето. Тя, Ричард и Уим щяха да прекарат Коледа с нея и тогава щяха да видят Хоуп. Празникът бе само след три седмици. Парис нямаше търпение. Каквито и да бяха колебанията им, сега децата й бяха развълнувани и това я радваше. Беше сигурна, че когато видят бебето, ще се влюбят от пръв поглед. Кой можеше да устои на малкото същество!

Месецът беше невероятно натоварен. Разкъсвана между работата и бебето, Парис имаше чувството, че е на някакво рали и се надпреварва с времето. Макар да имаше бавачка, бдеше над детето всяка нощ. До Коледа бе напълно изтощена.

Андрю дойде да се види с клиента си два дни преди празника, а тя едва не заспа на дивана с Хоуп на ръце, когато той пристигна.

— Изглеждаш уморена — отбеляза той, като й подаде една кутия, която тя разопакова. Вътре имаше принадлежности за бебе, одеялце и малка кукла.

— Много ни глезиш. Да, наистина, направо съм изтощена.

Очакваше с нетърпение да дойде януари, за да си вземе отпуск. Джейн се бе съгласила да се върна за един месец и да я замести. Тя отново беше бременна. Бикс се оплакваше, че е заобиколен от жени, които имат или ще имат бебета. Животът му беше доста сложен в момента. Стивън не се чувстваше добре от Деня на благодарността.

Андрю я уведоми, че отива в Лондон, за да посрещне Коледа заедно с дъщерите си. След това щяха да карат ски в Австрия, в Гщаад. Това й прозвуча доста колоритно. Щеше да се върне чак след Нова година.

— Може ли да ви посетя, когато се върна? Сигурен съм, че Хоуп ще бъде два пъти по-голяма.

Естествено, че това не можеше да стане, защото говореха за след две седмици, но имаше нещо в начина, по който го каза, което я изпълни с приятно чувство. Нещо трепна у нея и тя го погледна с други очи.

— И аз ще се радвам да те видя.

Парис искаше да й бъде само приятел, нищо повече, а не беше сигурна дали и той има това предвид. Андрю разсея съмненията й.

— Знам, че имаш силни задръжки относно срещите с мъже и не мога да те упрекна. Напротив, съгласен съм с теб. Но ти обещавам, че ще се държа изключително почтено и няма да ти показвам снимки на каквито и да е фалически скулптури, които може да направя сам, няма да идвам пиян, няма да си поръчвам фасул за вечеря… А, това ми напомни да те питам имаш ли нещо против да вечеряме понякога заедно, или ще го смяташ за среща? — Беше толкова сериозен, че тя не се сдържа и се разсмя.

— Толкова ли съм невъзможна? — попита го Парис.

— Не си невъзможна — отвърна учтиво той, — а само предпазлива. Сигурна имаш сериозни причини да бъдеш такава. Бих казал, че си преживяла доста по-тежки времена от повечето хора. Не те обвинявам, че си подозрителна и срамежлива, и ако направя нещо, което ще те засегне, нарани или разстрои, искам да ми кажеш.

— Като какво например? Да глезиш дъщеря ми, да ми пращаш цветя и да ме возиш до болницата? Бих казала, че всичко това е доста обидно, не смяташ ли? — Те се спогледаха усмихнати. — Просто не искам да развалим приятелството си. Ти стана много важен човек за мен. Не искам да загубя това заради нещо глупаво, което няма да има никакво значение за нас след два месеца.

Но той се надяваше на обратното, а в интерес на истината, дълбоко и тайно в себе си тя също.

Андрю трябваше да бърза за летището, но преди това искаше да е сигурен.

— Е, когато се върна, ще се срещнем ли? Искам да кажа официално.

Парис му се усмихна.

— Да, най-официално.

Той не искаше да се възползва от нея, да я принуждава или да я изненада, нито да я плаши. Харесваше му да бъдат приятели, но също така се стремеше към много повече. Възхищаваше й се за онова, което бе преживяла и успяла да преодолее, и за онова, което бе направила и правеше.

— Ще ти се обадя от Европа — обеща Андрю. — Пази се и се грижи за Хоуп — извика, като изтича по стълбите, след като я целуна по двете бузи.

Тя му махаше от вратата, докато изчезна от погледа й, като се чудеше дали постъпва правилно и дали няма да съжалява. Надяваше се, че не. Беше се заклела в себе си никога повече да не излиза с мъже, а ето че сега отново си показваше носа навън. Бяха минали цели осем месеца от заминаването на Жан-Пиер. Може би срокът беше достатъчен, за да се проясни хоризонтът и въздухът да се изчисти. Освен това у Андрю Уорън имаше нещо съвсем различно. След Питър той беше единственият мъж, когото можеше не само да обича, а и да уважава. Другите бяха забавни, добра компания, или секси, или патетични, но никой не заслужаваше уважението й.

Той й се обади от летището, сетне от Ел Ей, и накрая от Лондон, когато пристигна там.

Сетне дойдоха децата й.

Мег нямаше търпение да гушне бебето и бе силно развълнувана. А Уим се хилеше глуповато, докато Парис ги предупреждаваше да бъдат внимателни, да не я изтърват или ударят. Ричард правеше снимки. Всички бяха съгласни, че Хоуп е най-красивото бебе, което някога са виждали. Тя беше вече почти на четири седмици и се усмихваше на всички.

Когато я остави в креватчето й, Мег се обърна към майка си. На лицето й трептеше една особено женствена усмивка, каквато Парис не бе забелязвала по-рано.

— Ще бъде добре за мен да се упражнявам — каза тя, като погледна майка си, после Ричард и отново майка си.

— В смисъл? — попита Парис и се почувства леко замаяна. Но го отдаде на умората си.

— Ще си имаме бебе, мамо — съобщи Мег, като се хвърли в прегръдките й със сълзи на очи.

— О, господи! Браво! Моите поздравления! Кога?

— Трябва да се роди на четвърти юли.

— Колко патриотично! — разсмя се Парис и целуна зет си, а после отново дъщеря си.

В това време Уим се тръшна на дивата и изръмжа недоволно.

— Ама какво ви става на всички? Да не би да има епидемия? — попита той, без да се обръща към никого конкретно. — Какво толкова сте полудели да си имате бебета?

— Е, ти по-добре да си нямаш — предупреди го Парис и всички се разсмяха.

Същата нощ, когато се върна в дневната след вечеря, тя видя сина си да държи бебето, докато сестра му седеше до него. Всички нейни деца бяха заедно. Това беше най-хубавата Коледа в живота й. Защото имаха Хоуп.