Даниел Стийл
Развод (20)

Глава 19

Отлетяха обратно за Сан Франциско в неделя следобед, след обилна закуска в „Бел Еър“. В два и половина Парис си бе у дома. Уикендът бе фантастичен.

— Сега вече наистина се чувствам като Пепеляшка — призна тя, докато той носеше чантата й. — Всеки миг ще се превърна в парцаливка.

— О, не, няма! Ако го направиш, аз отново ще те омагьосам — отвърна усмихнат Чандлър. — Ще ти се обадя.

Целуна я за довиждане пред вратата, а тя се притесни като ученичка дали някой да не е видял това. Чувстваше се доста странно — прибира се у дома с един хубав мъж, който й носи куфара. Но всъщност нямаше от кого да се крие. Не познаваше никого в околността и никой не се интересуваше какво прави.

Както й обеща, Чандлър се обади същата вечер.

— Липсваш ми — рече нежно той и Парис почувства как в стомаха й запърхаха хиляди пеперуди. Не искаше да си го признае, но той също й липсваше, повече, отколкото й се искаше.

— Ти на мен също — отвърна тя.

— Може ли да те видя отново? — попита с надежда. — Например утре?

— Ще работя до късно с Бикс — каза със съжаление Парис, това бе самата истина. — Какво ще кажеш за вторник?

— Чудесно. Искаш ли да видиш къде живея? Дори ще сготвя вечеря.

— Няма нищо да правиш. Или… можем да приготвим нещо заедно.

— О, това ми харесва. Съгласен съм — възкликна той. В гласа му се долавяха щастливи нотки. Обеща да й се обади на сутринта.

На другия ден Бикс я очакваше като строг баща, който иска да получи подробен доклад за онова, което се е случило.

— Е? Как се държа?

— Страхотно! По-добре, отколкото очаквах. Като истински джентълмен.

— Точно от това се страхувах — намръщи се Биксби.

— Но защо? Да не би да си искал да ме изнасили? — Парис беше в чудесно настроение и готова да се шегува.

— Не. Но истинските мъже не са перфектни джентълмени. Те стават нетърпеливи, омръзва им да чакат. Не ходят с жените на пазар. А, впрочем забравих да питам той води ли те по магазините?

— Да — отвърна през смях Парис. — Дори ми купи чанта от „Шанел“.

— Ето на, става все по-лошо. Кога за последен път някой мъж те е придружавал по магазините и ти е купувал чанта от „Шанел“? Питър правеше ли го?

— Глупости! Той мразеше да пазарува. Предпочиташе да изкопае канал в двора, вместо да дойде с мен.

— Естествено. Този човек е прекалено съвършен, Парис, и това ме плаши. Истинският мъж ще ти разкъса дрехите. Той не планира следващия си ход, защото няма практика с много жени.

— Е, сигурна съм, че не е девствен — подхвърли Парис.

— И аз тъй мисля. Но повече ми прилича на плейбой.

— Каза, че не бил срещнал подходящата жена. Продължавал да я търси.

— Не му вярвам. Има толкова много прекрасни жени, които умират да срещнат мъж като него. Ако го искаше, щеше да си намери някоя.

— Може би. Но от онова, което ми разказа, излиза, че не е толкова лесно.

— За мъж като него е лесно. Я помисли — има ферари и самолет, има много пари. Красив е. Е, според теб колко е трудно да си намери подходящата жена?

— Добрите жени невинаги искат тези неща. Утре вечер например ще ми сготви вечеря.

— У, ще повърна — направи гримаса Биксби и седна върху бюрото със скръстени крака и разтревожена физиономия.

— Защо? Какво лошо има някой да ми сготви вечеря? Едва ли ще ме трови.

— Нищо. Питър правил ли го е някога?

— Не, ако този отговор ти харесва. — Изведнъж тя стана сериозна. — Слушай, какво ми повтаряш само Питър, та Питър! Точно Питър ме изостави заради друга жена. Е, така ли правят истинските мъже? Много ли ти харесва? На мен не. — За пръв път произнасяше тези думи. — Чандлър е преживял същото като мен, изпитал го е на собствен гръб — продължи с твърд глас тя.

Биксби започваше да я ядосва и дразни с безкрайната си подозрителност. Чандлър не го заслужаваше, според нея беше добър човек.

— Мисля, че е коцкар. Веднъж излизах с един такъв мъж. Той ме глезеше и ме превъзнасяше до небесата. Купуваше ми часовници, гривни, кашмирени сака, водеше ме на ресторанти и пътешествия. Чувствах се на седмото небе и щях да умра от щастие, докато не открих, че спи с още трима други мъже и е най-гадният тип на земното кълбо. Беше без душа, без сърце, а когато се отегчаваше от мен, дори не ми се обаждаше по телефона. Открих истината, но сърцето ми бе разбито. Беше играч. И се страхувам, че Чандлър е същият, само че ходи с жени. Опитай се да не спиш с него прекалено скоро — предупреди я той и тя кимна.

За кратко време двамата с Биксби бяха станали истински приятели и това много й харесваше. Освен това го обичаше. Той беше умен, чувствителен и наистина искрено се тревожеше за нея. Искаше само да я защити от бедите и лошите хора и Парис високо оценяваше това, но все пак бе на мнение, че по отношение на Чандлър може би грешеше.

Двамата работиха до късно през нощта, а на следващия ден тя си тръгна около шест. Чандлър дойде да я вземе в седем и половина. В първия момент тя не го позна, защото караше едно старо „Бентли“, вместо сребристото „Ферари“.

— Каква хубава кола — възхити се тя на автомобила, а Чандлър каза, че почти не я използва, но не иска да я продаде. Обаче предположил, че ще й бъде приятно да я види.

А когато стигнаха до жилището му, Парис наистина ахна. Едноетажната къща бе кацнала на висок хълм и от нея се разкриваше изглед във всички посоки, който можеше да спре дъха на човека. Тераса опасваше цялата къща. Всичко вътре беше от бял мрамор, черен гранит и черна кожа. Обстановката впечатляваше, беше модерна и много стилна. Кухнята се оказа едно малко произведение на изкуството. Истинско чудо. Чандлър бе приготвил всичко. Стриди в собствената им черупка, студена сьомга и спагети капелини с хайвер. За нея нямаше никаква работа, така че седнаха край дългата маса от черен гранит да вечерят. Той намали централното осветление и запали свещи, пусна компактдиск на един от певците, които бяха гледали на живо на представлението за наградите „Грами“. Отвори бутилка прекрасно френско бяло вино специално за нея. Вечерята беше далеч по-елегантна от всичко, което тя сама би сготвила за него, и Парис оцени високо храната.

Сетне двамата седнаха пред камината, където гореше огън, и се насладиха на гледката, която се разкриваше от големите прозорци. Навън бе захладняло. Да седи пред огъня с него, беше много приятно. Неусетно започнаха да се целуват. Познаваше го само от три седмици, но въпреки резервите си и предупрежденията на Бикс, Парис се бе влюбила. В момента не можеше да си спомни защо първоначално бе сметнала подобно развитие на нещата за лоша идея, нито защо трябва да бъде вярна и предана на Питър. Какво значение имаше вече? Та нали сега той беше женен за Рейчъл! Беше съпруг на Рейчъл. Тя не му дължеше нищо — нито лоялност, нито вярност, каза си Парис, докато Чандлър продължаваше да я целува, като прокара ръка по бедрото й. Беше внимателен и не искаше да я плаши. Затова спря и я погледна, а тя се разтопи в прегръдката му. След около час двамата бяха в леглото.

— Парис, не искам да го правиш, ако не желаеш — предупреди я нежно той.

— Искам го — прошепна тя и сгуши главата си в него, когато той започна да гали гърдите й.

Телата им се разгорещиха и преплетоха. Чандлър я облада внимателно и опитно. Достави й такова удоволствие, каквото не бе изпитвала никога с мъжа си. Остана при него, а на сутринта отново се любиха. Питър никога не бе правил това. Когато стана от леглото, Парис се чувстваше леко потисната, като някоя измамница. Но когато седна на масата за закуска, вече бе по-добре. Той седеше срещу нея доволен и щастлив. Не беше мечта, нито сън, а реалност, която й се усмихваше.

— Беше невероятно — каза Чандлър и се засмя, когато тя се изчерви.

Всъщност беше по-хубаво, отколкото бе очаквала.

— Да, наистина — съгласи се Парис, като отпи от пресния портокалов сок, който бе направил.

Чандлър я заведе вкъщи, за да се преоблече за работа, и обеща да й се обади по-късно. На обяд отидоха в италианския ресторант с градината, където вече бяха ходили. Парис бе напълно под обаянието му и този път не сподели нищо с Биксби. Реши, че не е негова работа. Нощта, която прекара с Чандлър, промени всичко. Сега трябваше да бъде лоялна към него, защото имаха връзка.

Чувстваше се малко неловко по време на обяда, защото искаше да му зададе един доста неудобен въпрос. Обаче смяташе, че трябва да постъпи отговорно.

— Аз… всъщност ние… трябва ли да си направим тест за СПИН, преди да продължим?

Предишната нощ той бе използвал презерватив и Парис бе благодарна за защитата, но знаеше, че ако продължат да спят заедно и не използват подобни средства, трябва да си направят тестове. Мег й бе казала, че така се прави в модерния свят.

— Докато използваме презервативи, няма нужда — отвърна Чандлър, като й се усмихна безгрижно.

Тя се съгласи. Не искаше да настоява, нито да задълбочава темата. А и отговорът му изглеждаше разумен. По този начин отпадаше проблемът за предпазване от нежелана бременност.

Чандлър я взе същата вечер и тя отново прекара нощта при него, а на другия ден рано сутринта се обади Мег. Беше силно разтревожена.

— Мамо, добре ли си? Звънях ти снощи и предната вечер, но те нямаше. На работа ли беше?

— Не… Бях с Чандлър.

— И случи ли се нещо?

— Не, разбира се. Всичко е наред. Скъпа, ние просто останахме до късно и си говорихме.

— Добре, но внимавай! Не се влюбвай в него. Моля те!

Предупреждението беше същото като на Биксби, но Парис я успокои и продължи работата си. Горкичкият Чандлър! Всички бяха така подозрителни и зле настроени към него, а той беше толкова добър. Не си спомняше някога да е била толкова щастлива. Искаше да се обади на Ан и да й разкаже за него, но до края на седмицата нямаше никакво време. В събота имаха планирани две сватби, а не можеше да звъни по никое време през нощта. Налагаше се да работи до късно, така че не се видя с Чандлър през уикенда. Едната сватба продължи до два и половина, а другата до четири сутринта, затова предпочете да не звъни и да го буди. Сватбите бяха доста по-трудни за подготвяне и по-различни от приемите. При тях много неща можеха да се объркат. Затова трябваше да бъдат там и да следят всичко да протече гладко до самия край. Чандлър обаче я успокои, че я разбира. Видяха се чак в неделя вечерта. Искаше да го запознае с Уим, но когато се обади на сина си, за да го покани, се оказа, че е зает. Така че двамата с Чандлър вечеряха сами.

Прекараха една спокойна вечер в нейния апартамент. Гледаха видео и този път тя приготви вечерята. Направи голяма купа спагети и салата. Храната не бе така изискана както при него, но виното беше добро. След като правиха любов, той се върна в своята къща. Каза, че на другия ден рано сутринта имал среща.

И така, през следващите три седмици двамата живяха в своя затворен свят. Когато не бе на работа, Парис беше с него. Прекарваше нощите в неговата спалня по-често, отколкото в собствената си. Но повече не се чувстваше самотна. Струваше й се, че живее в някаква приказка. Никога не бе познавала мъж като Чандлър. Беше внимателен, любезен, забавен, мислеше за нея и задоволяваше всяка нейна нужда или желание. И продължаваше да настоява да използват презервативи. Един ден Парис му предложи да си направят тест за СПИН, така че да не използват повече предпазни средства, когато за нея периодът е безопасен. Но той отвърна, че му е по-лесно с кондоми. Парис помисли доста върху този отговор и по-късно същия ден в главата й звънна едно предупредително звънче. Ето защо, когато се видяха, тя отново повдигна въпроса.

— Ако си направим тестове, няма да има нужда да използваме кондоми — рече внимателно тя. Това й изглеждаше просто и естествено.

— Винаги има смисъл от защита — отвърна дълбокомислено той, когато излезе от банята и легна до нея.

Имаше красиво тяло и бе в невероятна форма. Сексуалните му умения бяха направо изумителни. Къде ли бе научил всички тези неща?

Парис бе решила да му зададе въпроса, който изникна в главата й същия следобед, макар да знаеше отговора или поне предполагаше, че ще бъде такъв.

Тя се подпря на лакът и като му се усмихна, го попита:

— Ти не спиш с никоя друга, предполагам. Имам предвид сега, когато сме заедно.

Той също й се усмихна, като прекара ръка по зърното й, което щръкна под пръстите му.

— Хубав и важен въпрос.

— Аз пък мисля, че е много прост — отвърна Парис. — И освен това искам връзката ни да бъде изключителна. Аз единствената ли съм, или има и други?

Беше чула Мег да използва този термин.

— Изключителна е силна дума — отговори Чандлър, легна по гръб и се загледа безизразно в тавана, без да отговори на втория въпрос.

— Какво имаш предвид? — Парис почувства как стомахът й се свива на топка.

— Откакто съм с теб, не спя с никоя друга — изрече Чандлър и я погледна. — Но всичко може да се случи, знае ли човек. Прекалено рано е да си обещаваме каквото и да е.

— Не очаквам обещания — каза спокойно Парис. — Но очаквам да бъдеш единствен, изключителен, моногамен или както искаш го наречи.

— Докато използваме презервативи, това няма значение и не е проблем. Няма да те изложа на риск, Парис. Никога не бих го направил.

— Но нямаш намерение да бъдеш моногамен?

— Не мога да ти обещая такова нещо. Не искам да те лъжа. Ние сме възрастни хора. Всичко може да се случи.

— Значи си запазваш правото да се виждаш и с други жени? — Парис беше потресена. Не беше й минавало през ума, че той може би го правеше и в момента или щеше да пожелае да го прави в бъдеще.

— Ти не ми оставяш време за това — отвърна през смях Чандлър.

Но нали пътуваше! И освен това доста нощи Парис работеше. Имаше неограничени възможности да го прави.

Тя седна и го погледна, докато той продължи да си лежи. Беше разстроена и объркана. Досега дори не й беше хрумнало, че връзката им може и да не е сериозна, че тя може да е просто едно забавление за него, за момента.

— Не си ми казвала, че това е важно за теб — рече раздразнено той. Не му се понрави, че отново повдига въпроса.

— Не мислех, че трябва да ти го казвам. Нали ти самият определи връзката ни като специална и различна.

— Тя си е специална. Но нямам намерение да допусна да ме водиш за каишка. Ние не сме женени. Пък и двамата знаем колко нищожно нещо е бракът.

— Не, аз не знам — почти проплака Парис. — Не знам нищо подобно. Бях вярна на съпруга си и той на мен цели двадесет и четири години. Но това е отделен въпрос. — Неочаквано й стана мъчно. Действителното положение на нещата я разстрои, все едно че някой й нанесе удар. Той беше прав, тяхното не беше брак, а любовни срещи. — Не искам да те деля с други.

— Но ти не можеш да ме притежаваш — рече сърдито Чандлър. Беше се ядосал.

— И не искам. Но трябва да знам, че докато спиш с мен, независимо колко дълго ще продължи това, не спиш с други жени.

— Този разговор е преждевременен и излишен. Ние сме възрастни и свободни хора. Възможно е ти да срещнеш мъж, с когото да поискаш да спиш. Тогава?

— Това не може да се случи, ако съм обвързана с теб. А ако случайно стане, ти ще бъдеш първият, който ще го научи.

— Много благородно от твоя страна — процеди саркастично той. — Но аз не мога да ти дам подобно обещание. В живота всичко става, дори и да не си го планирал.

— А ще ми кажеш ли, ако се случи?

— Не е необходимо. Не ти дължа нищо. Не и след шест седмици познанство. След шест месеца може би, зависи от това как ще се развият нещата между нас. Но дотогава има много време. Все още не сме стигнали доникъде.

— Има ли книга с правила за това? Защото ако има, искам да я видя. Има ли написани срокове за нещата, които трябва да се случат, и кога? Какво трябва да стане след шест седмици, какво след три месеца и какво да очакваме след половин или цяла година? Кой е съставил тези правила?

— Зависи от връзката между двама души — промърмори Чандлър.

Нямаше намерение да й позволи да го притисне и беше ядосан, че се е опитала. Играеше тази игра отдавна и по своите си правила. И не позволяваше на жените да му се бъркат.

— А ние? Каква връзка имаме ние? — попита прямо Парис.

— В момента никаква. Не е официална. Прекарваме си добре, нали? Забавляваме се. Хубаво ни е в кревата. Какво повече ни е необходимо?

Парис не каза нищо. Просто стана от леглото и го изгледа през рамо.

— Аз имам нужда от повече. Трябва да знам, че съм единствената жена в живота ти или поне в леглото ти за момента.

— Това е смешно и неразумно — рече грубо той.

— Може, но не ме интересува. Аз съм такава и така мисля. Смятам, че хората трябва да живеят така. Животът е грижа, любов и присъствие, а не само игра и секс.

— Приятно ли ти е с мен? — попита Чандлър, като се обърна настрани и я загледа.

Тя се обличаше.

— Да. Но животът е много повече от просто забавление.

— Тогава му дай шанс да стигне до там. Прекалено рано е да говорим за подобни неща. Парис, не разваляй всичко!

— Ти вече го направи.

Трябваше обаче да признае, че беше откровен и честен с нея.

— Ако оставиш нещата да се развият от само себе си, може би наистина ще стигнем до сериозна връзка. Но не бива да ги насилваш.

— А докато стигнем, ти ще продължаваш да спиш и с други жени?

— Може би никога няма да го направя. До този момент, откакто съм с теб, не съм. Но бих могъл. Това е истината. Не искам да те лъжа.

— Аз пък не искам да се тревожа и измъчвам за тези неща. Сега, когато вече знам какво мислиш по въпроса, не съм сигурна, че бих могла да ти вярвам. Ти също не би могъл да ми имаш доверие. Откъде ще знаеш какво правя? Обаче ако си само с мен, ще знаеш. Ето там е разликата.

— Не съм очаквал това от теб. Това са много сериозни ограничения.

— Така ли? А ти какво искаш — всеки да живее живота си и да чукаш когото ти падне? Колко модерно и свободолюбиво! И много тъжно. Аз искам повече от това. Искам любов и истинска близост.

— Не съм те лъгал. И няма да те лъжа.

— Знам — отвърна тъжно Парис. — Просто няма да ми кажеш. Нали? — Той не отговори, а Парис стана и го изгледа продължително. — Ако някога промениш мнението си по този въпрос, може да ми се обадиш. — Искаше да каже още: „Ако някога пораснеш и престанеш да играеш“. — Беше чудесно. Благодаря. Но не мога да бъда с теб, ако знам, че ми изневеряваш или ме мамиш. А за мен това е важно. Аз съм старомоден човек.

— Ти искаш просто да се омъжиш за мен и да ме контролираш — подхвърли цинично той. — След като не си женена, искаш да си представяш, че си. Е, не си! Можеше да се наслаждаваш на свободата си. Но няма да ти позволя да ме контролираш.

За него това бе едва ли не престъпление.

— Да, наслаждавах се… до мига, в който ти унищожи всичко.

— Губиш си времето — рече Чандлър. Изглеждаше отегчен. Стана и се изправи срещу нея съвсем гол. — Хората вече не играят по тези правила. Те отдавна са отмрели, още през Средновековието.

— Може би — каза спокойно Парис. — Но ако е така, аз също съм си отишла с тях. Благодаря за всичко. Сбогом.

Тя излезе и затвори вратата. Остана около минута в коридора, след което повика асансьора. Част от нея искаше той да отвори вратата и да я помоли да се върне. Но знаеше, че това никога няма да стане. Беше получила един болезнен урок. И каквито и да бяха основните правила на Чандлър Фрийман за модерния живот, Парис си даваше сметка, че те не бяха за нея. Нито пък той. Биксби се бе оказал прав.