Даниел Стийл
Развод (26)

Глава 25

За щастие първите дни от любовния роман между Парис и Жан-Пиер се случиха в края на седмицата, така че те цели четиридесет и осем часа не се облякоха и не станаха от леглото. Тя искаше единствено и само да бъде с него. В събота си поръчаха пица за вкъщи, а Парис приготви сандвичи с фъстъчено масло, за които той каза, че били отвратителни, след което изяде два. Двамата лежаха заедно във ваната в неделя вечер, когато се обади Мег.

Парис говори с нея няколко минути, но не й каза нищо. Жан-Пиер разбра, но също не каза нито дума и не издаде присъствието си. Същото се случи, когато половин час по-късно се обади Уим.

Парис не попита младия мъж какво смята да прави, защото според нея въпросът бе излишен. Той щеше да остане тук толкова, колкото реши и двамата щяха да се наслаждават на тази кратка и прекрасна любов. Никога не бе правила нещо подобно в живота си и не очакваше нищо повече. Не се опитваше да го превърне в нещо, което не е, или да изтръгва обещания от него, или да му ги дава. Не задаваше въпроси и не очакваше отговори. Времето, което прекараха заедно, беше неочакван дар. Парис не искаше нищо друго. И предполагаше, че той също.

В понеделник сутрин, преди да тръгне на работа, тя го попита какво смята да прави и той я погледна безизразно.

— Ще отида да видя едно списание. Някой ми говори за него в Париж. Любопитен съм.

— Ще бъдеш ли тук, когато се прибера довечера?

— Ще се опитам. — Той й се усмихна и я целуна.

Все още държеше хотелската стая, макар че не беше се връщал в нея цели три дни и нощи. Откакто в петък прекрачиха прага на къщата, не бяха обличали дрехи. Прекараха времето във ваната и леглото, обличаха хавлии или намятаха хавлиени кърпи и се разхождаха голи.

Парис не се чувстваше притеснена от него, нито се срамуваше, и двамата се наслаждаваха на свободата си. Преди да излезе, тя му даде резервните ключове от къщата, като му показа как да включва и изключва алармата. Нямаше притеснения да го остави сам в къщата. Вярваше му безрезервно, не само по отношение на вещите и дома си, но и по отношение на самата себе си. Чувстваше се сигурна с него.

— Merci, mon amour — благодари й Жан-Пиер. — A tout a l’heure. — Изпрати й една въздушна целувка и излезе само няколко минути след нея.

 

 

— Е, как прекара уикенда? — попита я Бикс, когато се видяха в офиса.

Изглеждаше по-различна, докато сваляше сакото си. Сякаш от порите й струеше живот.

— Прекрасно. А ти?

— Не ми минавай с тези номера — изгледа я той. Познаваше я отлично. — Жан-Пиер още ли е тук?

— Така мисля — рече с невинна усмивка Парис, а Бикс не успя да види нищо в очите й. Беше толкова изморена, че едва ги държеше отворени.

Когато същата вечер се прибра вкъщи, Жан-Пиер вече беше там и готвеше. Беше направил печено агнешко бутче с гарнитура от зелен фасул, беше купил сирене и багета. Вечерята беше много вкусна, а Парис го попита дали е открил списанието, за което бе излязъл.

— Е, за какво става дума? — полюбопитства тя, докато поглъщаше лакомо храната. Бяха прегладнели, от три дни не бяха яли почти нищо.

— Интересно. Малко е, но имат новаторски идеи. Хареса ми.

— Ще работиш ли за тях?

Той кимна и я погледна над хляба и сиренето, след което зададе един изключително прям въпрос.

— Парис, искаш ли да остана, или да си вървя? Ако остана за месец или два, това много ли ще усложни живота ти?

Тя се взря в очите му дълго и сериозно. И отговори също така прямо.

— Ще се радвам, ако останеш.

Дори се стресна от собствените си думи, но това беше самата истина. Точно това чувстваше и не можеше да излъже или да го скрие.

Той целият засия. Беше готов да направи всичко, което тя поиска.

— Тогава оставам. Визата ми е за шест месеца. Но ще си отида в мига, в който ти кажеш.

Беше най-доброто решение и за двамата и напълно я устройваше. Никой не знаеше, че той е тук, а нощите и уикендите им принадлежаха.

Мег беше прекалено заета с Ричард, за да идва да посети майка си, а Уим имаше изпити.

Парис и Жан-Пиер прекараха цял месец заедно. В края му Мег успя да дойде за една нощ, преди да отлети за Деня на благодарността при баща си. Жан-Пиер отдавна беше освободил стаята си в хотела, но каза, че ще излезе на хотел, когато пристигне Мег.

— Може би така е най-добре — съгласи се Парис.

Не искаше все още да шокира дъщеря си с новата си връзка, а и не знаеше какво точно да й каже и дали изобщо да й казва.

Мег пристигна във вторник вечерта, Уим също дойде да прекара нощта при майка си. Парис беше щастлива, че и двете й деца бяха при нея. Приготви им страхотна вечеря. Мег и Уим щяха да отлетят за Ню Йорк на следващата сутрин. Ричард бе останал в Лос Анджелис да прекара празника с дъщеря си.

— Добре ли ще се чувстваш сама, мамо? — Мег знаеше, че на самия празник е канена при Бикс и Стивън, но се страхуваше, че ще остане сама през уикенда. Майка й нямаше много приятели в Сан Франциско, не се срещаше с никого, поне така си мислеше.

— Всичко ще бъде наред. Радвам се, че ще бъдем заедно на Коледа. Това е по-важно за мен.

Много по-късно същата вечер, когато Уим си легна и двете с Мег си оправяха леглото, Парис сподели тайната си, всъщност само част от нея. Тя рядко криеше нещо от дъщеря си. Но онова, което се бе случило през последните пет седмици, беше необикновено. Разказа й само, че се среща с един мъж и че той е французин. Но не призна, че живее при нея и че е с петнадесет години по-млад.

Това беше прекалено голям залък, че да бъде преглътнат наведнъж. Страхуваше се, че Мег ще се задави от новината.

— Какъв е той? — Дъщерята беше доволна както винаги, когато нещата при майка й се развиваха добре.

— Възхитителен. Фотограф. Ще работи тук няколко месеца.

— Много лошо. — Мег се разтревожи. — Кога ще си замине?

— Не знам. Засега ни е приятно заедно — философски я успокои Парис.

— Разведен ли е, или е вдовец?

— Разведен. Има десетгодишен син. — Но не призна, че е с няколко години по-възрастен от Мег.

— Не е ли странно, че тези стари мъже имат малки деца?

Мег се заблуждаваше, че баща й и приятелят на майка й са на една възраст. Парис издаде един неясен звук от рода на „ъхъ-мммм“ и кимна, докато си миеше зъбите. Но знаеше, че рано или късно ще трябва да разкрие възрастта на Жан-Пиер, особено ако се наложеше да се срещнат. Разликата в годините не притесняваше нито нея, нито него. Той дори каза, че няма никакво значение. Бившата му жена също била по-голяма от него, наистина само с пет години.

Но Парис нямаше представа как децата й щяха да реагират и затова беше доста нервна.

На следващия ден тя сподели тревогите си с Бикс. Чувстваше се измамница заради това, че не каза всичко на Мег, особено след коментара, който тя направи за късния старт на някои мъже и техните малки деца.

— Не мисля, че в наше време някой обръща внимание на подобни аномалии — успокои я Бикс. — По-стар, по-млад, или на едни и същи години. Какво значение има? Я се огледай и виж какво става — петдесетгодишни жени си имат двадесет и пет годишни гаджета. Седемдесетгодишни мъже се женят за тридесетгодишни и имат бебета. Светът се промени. Много хора дори не се женят, а имат по няколко деца. Самотни мъже или жени си осиновяват бебета. Нищо вече не е същото. Правилата се промениха. Мисля, че можеш да правиш почти всичко, което си поискаш. Освен това не си обидила, наранила или осакатила никого, нали? Надявам се, че децата ти са свестни и ще те разберат.

Парис им се обади в Ню Йорк на самия Ден на благодарността, докато бяха на гости при баща си. Рейчъл вдигна телефона. Парис помоли да говори с Мег и не каза нищо друго. Но помоли Уим да пожелае на баща си весел празник. Това беше първият и единствен контакт, който осъществи с Питър за една година, от деня, в който заведоха Уим в университета. Повече не бяха говорили нито по телефона, нито на живо. Нямаше причини, пък и така беше по-лесно за всички.

Жан-Пиер бе до нея, когато говори с децата, след което отидоха при Бикс и Стивън и прекараха чудесно. Това беше първият Ден на благодарността за Жан-Пиер и той много го хареса. След това, през свободните дни гледаха два френски и един американски филм. Жан-Пиер обожаваше киното.

През следващия месец двамата живяха в мъничкия си като балонче свят. Като двама близнаци в утробата на майката. Всичко беше защитено и безопасно. Парис организира милион коледни приеми и тържества заедно с Бикс. Или имаше чувството, че са толкова, защото бе много изморена, а Жан-Пиер работеше за новото списание. Издателите все още не можеха да повярват на късмета си, че работи за тях, а той трябваше да обяснява надълго и нашироко в Париж и Ню Йорк защо е изчезнал от хоризонта през последните два месеца и кога би могъл да се върне. Имаше виза до април, след което или трябваше да направи нещо, за да получи постоянна зелена карта, което нямаше да е много трудно, или да се върне у дома. Но за момента всичко беше просто и лесно в техния малък свят. А Парис бе щастлива. Тя покани Ричард да се присъедини към нея и децата за Коледа и осъзна, че трябва да направи нещо, за да може и Жан-Пиер да присъства на празника. Искаше и той да бъде с нея. Така че ще не ще трябваше да хване бика за рогата и през седмицата, която оставаше, да подготви децата си за присъствието на Жан-Пиер в нейния живот. Искаше да даде на Мег поне няколко дни да преглътне новината, но ръцете й трепереха, когато вдигна слушалката на телефона. Одобрението и поддръжката на децата й бяха важни за нея и тя си задаваше въпроса дали не бе отишла твърде далеч и как щяха да приемат връзката й с по-млад мъж.

И така, след кратък разговор, тя хвърли бомбата.

— Случи се нещо необикновено — започна тя.

— Все още ли се виждаш с френския фотограф? — попита след известно мълчание Мег. Предусети, че е нещо, свързано с него.

— Да. Ако нямаш нищо против, бих искала да го поканя на Коледа заедно с нас. Той няма никакви познати тук, освен хората, с които работи, мен, Бикс и Стивън.

— Добре, мамо.

Мег беше много благодарна на майка си, че е поканила Ричард. Нещата между двамата се развиваха много сериозно и младото момиче искаше на празника да бъде с него.

— Мисля обаче, че трябва да ти кажа нещо, преди да пристигнеш.

— Да не би да е някой чудат пришълец с три очи? — попита подозрително Мег.

— Не, не е — отвърна предпазливо Парис. Сега трябваше просто да каже истината. — Той е… различен. Поне за мен. Той е млад. — От другата страна на линията настъпи тишина и тя се почувства все едно беше дъщеря, а не майка.

— Колко млад?

Парис си пое дълбоко въздух.

— На тридесет и две. — Е, това беше, каза го.

Мег не отговори около минута.

— О! Доста млад. — Гласът й беше изумен.

— Да, така е. Но не е инфантилен. Всъщност е съвсем зрял и мъжествен. — Сега вече се разсмя. Защото Жан-Пиер изобщо не беше такъв. Понякога имаше чувството, че му е майка, с изключение на времето, прекарано в леглото, където той нямаше равен на себе си. — Не, не е — поправи се тя. — Той е напълно нормален тридесет и две годишен мъж, а аз вероятно съм една стара глупачка. Но ми е толкова хубаво с него! — Това поне беше самата истина. Нямаше съмнение в това.

— Добре тогава. — Мег се опитваше да бъде разумна и зряла, но Парис усещаше, че е шокирана, и можеше да я разбере. Поведението й със сигурност бе отклонение от нормалното и не бе нещо, което дъщеря й очакваше от нея. — Влюбена ли си в него? — попита загрижено Мег.

— Мисля, че да. Засега. Но рано или късно той ще си отиде във Франция. Това не може да продължава вечно. Всъщност си е взел нещо като кратка отпуска, отдих от естествената си среда. Не може обаче да го прави постоянно. Сега работи за едно малко списание тук, вместо за „Харпър Базаар“ или „Вог“. Но ни е хубаво заедно.

— Ако ти си щастлива, значи всичко е наред, мамо. Само не вземай никакви прибързани решения и не прави лудости. Като например да се омъжиш за него.

Мег не се сещаше, че това се отнася със същата сила за нея и Ричард. Разликата помежду им бе още по-голяма, но той беше мъж. За нея бе шокиращо и странно майка й да има връзка с по-млад мъж, докато възприемаше като напълно нормално Ричард да ходи с по-млада жена. Но по-късно Ричард я разубеди. Той смяташе, че майка й не е сторила нищо глупаво и няма да стори, макар че много известни жени в света се свързваха и дори омъжваха за още по-млади мъже. След като говори с него по въпроса, Мег се почувства по-спокойна.

Уим обаче наистина беше шокиран.

— На колко е години? — попита той с неочаквано изтънял глас, когато Парис му каза.

Тя повтори. Синът й бе стреснат.

— Все едно аз да излизам с някое четиригодишно момиченце — рече той.

Парис разбра колко е объркан.

— Не е точно така. Той не е хлапе, а възрастен човек.

— И какво прави с жена на твоята възраст? — безмилостно зададе въпроса си Уим.

Тонът му подсказваше, че не одобрява тази връзка. Изглежда целият свят бе полудял. Баща му бе изоставил майка му и се бе оженил за жена на възрастта на сестра му, която щеше да има бебе, а това му изглеждаше смешно и дори проява на лош вкус. Сега пък майка му си бе намерила гадже почти на половината на нейните години. Или на годините на новата жена на баща му. Младостта очевидно печелеше всички битки. Младостта беше на мода. Уим беше убеден, че и двамата му родители са откачили.

— Ще трябва да попиташ него — отговори Парис, опитвайки се да се покаже много по-спокойна отколкото бе. Не искаше никое от децата й да бъде разстроено, нито да изглежда глупаво в очите им, но не беше сигурна, че го е постигнала.

 

 

Бикс я успокои отново на другия ден. Той намираше Жан-Пиер за страхотен мъж. Самият Жан-Пиер не се чувстваше притеснен. Сякаш изтриваше разликата във възрастта им с един замах и когато Парис беше с него, не я чувстваше като проблем. В действителност всичко беше нормално. Никой не ги заглеждаше на публично място, нито бе изненадан да ги види заедно, което бе голямо облекчение за нея.

Когато децата пристигнаха един ден преди Бъдни вечер, тя ги представи един на друг. Моментът бе доста неудобен. Всички сякаш се душеха, изучаваха се като кученца, въртяха се един около друг и се проверяваха. Когато Парис отиде да види докъде е стигнало печеното във фурната, Ричард направи опит да разчупи леда. И преди да разбере какво става, всички вече се смееха и си говореха, закачаха се и си разменяха шеги и анекдоти, а до края на вечерта бяха станали приятели. Дори Уим прие и хареса Жан-Пиер. Двамата играха скуош на следваща сутрин, а когато седнаха на трапезата за Бъдни вечер, Уим сякаш бе по-близък с него, отколкото майка му. Притесненията, задръжките и тревогите бяха отлетели във въздуха и изчезнали.

Беше прекрасна Коледа, но имаше нещо, на което Парис би се посмяла от сърце. Светът наистина се бе объркал тотално. Дъщеря й беше с мъж, достатъчно възрастен да й бъде баща, който всъщност бе по-подходящ за майката. А майката бе с мъж, който технически би могъл да й бъде син и бе по-подходящ за дъщерята. Все още мислеше за тези превратности на съдбата, когато двамата с Жан-Пиер си легнаха. Децата бяха в апартамента за свекървата на долния етаж.

— Твоите деца ми харесаха — рече той. — Много са добри. И бяха много мили с мен. Не ти се сърдят, нали?

— Не. Благодаря ти за разбирането.

На него също не му беше лесно. Беше в чужда страна, едва говореше езика, работеше в списание, което бе далеч под статута и възможностите му, и живееше с жена, която можеше да му бъде майка. Но си беше истинско забавление. Това бе една чудесна Коледа. Когато двамата си легнаха, той й подаде малко пакетче. Тя го отвори и видя, че съдържа прекрасна златна гривна от „Картие“ с висулки — малка Айфелова кула и златно сърце с нейните инициали върху едната страна и неговите върху другата. Точно над тях беше гравирано „Je t’aime“.

— Joyeux Noel, mon amour^[1] — прошепна нежно Жан-Пиер.

Сетне разопакова своя подарък. Бяха пазарували от едно и също място, сякаш се бяха наговорили. Тя му бе купила часовник от „Картие“. Парис знаеше, че каквото и да се случи занапред, тази Коледа завинаги щеше да остане в сърцето й. Тя беше най-прекрасният подарък в живота й. Бяха вкусили най-сладките мигове и живееха във вълшебното си кълбо. Въздушното мехурче бе станало малко по-голямо. Сега вече включваше и децата й и поне засега всичко бе прекрасно. Весела Коледа.