Даниел Стийл
Развод (29)

Глава 28

Сватбата на Мег беше елегантна, красива, направена с вкус и мярка. Беше такава, каквато Парис бе искала — незабравима. Мег искаше да бъде в градина, така че наеха „Бърлингейм Клъб“. Двамата с Бикс прецениха, че е една от най-красивите сватби, които са организирали.

Парис говори с Питър пет пъти преди самото събитие, защото трябваше да обсъдят цената, която двамата си поделиха. Разговорите им бяха сухи, кратки и свързани само с делови въпроси. Всеки път обаче, когато говореше с него, дъхът й секваше, тя се разтреперваше и краката не я държаха. Знаеше обаче, че когато се срещне лице в лице с него на сватбата, ще бъде още по-лошо. Нямаше да може просто да остави слушалката и да се отдалечи.

Направо изпитваше страх да го види. Бяха минали цели две години откакто за последен път бяха заедно в Бъркли, а оттогава бяха говорили само няколко пъти по телефона. А сега трябваше да се срещне не само с него, но и с Рейчъл, децата и бебето. Стомахът и сърцето й бяха вързани на възел.

Добре че бе прекалено заета с приготовленията на сватбата, за да мисли за тези неща. Видя Питър едва в деня на събитието. Очакваше дъщеря си в задната част на църквата. Ричард беше в друга стая заедно с кума, за да не зърне булката преди церемонията. Мег искаше да спази всичко от традицията. Тя приличаше на приказна принцеса, с ефирен като облак воал, малка коронка от перли на главата и бяла дантелена рокля, която имаше сякаш безкраен шлейф. Парис бе очарована. За нея това беше един незабравим ден — дъщеря й се омъжваше за мъжа, когото обичаше. Парис отдавна бе престанала да се притеснява за разликата във възрастта им и бе напълно съгласна, че Ричард е най-подходящият съпруг.

Когато отиде в задната част на църквата, за да провери дали всичко върви както трябва, тя видя Питър да седи сам, в очакване на Мег. Младоженката бе с шаферките, всички се смееха нервно, докато оправяха воала върху лицето й и й пожелаваха щастие и дълъг семеен живот. Едва задържаше огромния букет от момини сълзи и миниатюрни бели орхидеи. Биксби беше поръчал момините сълзи специално от Париж.

Парис влезе в стаята, видя, че Питър седи сам, но двамата не си проговориха. Стояха един срещу друг и се гледаха. Беше невъзможно да не си спомнят за своята собствена сватба преди двадесет и шест години. Никога не беше си представяла, че сватбата на собственото й дете ще протече по този начин. Беше очаквала, че двамата заедно ще изпратят Мег. А ето че сега го виждаше за пръв път от две години в черквата, а другата му жена го чака отвън.

— Здравей, Питър — наруши тя тишината и видя в очите му, че е изненадан от вида й.

Да, благодарение на Бикс тя беше толкова красива, че сама не можеше да се познае. Розовото бюстие от коприна обгръщаше все още младежката й гръд, а полата от бежова дантела се разстилаше до земята. Отвори уста да каже нещо, да й направи комплимент, да я похвали колко забележително изглежда, но не можа да намери думите, затова се приближи бавно към нея. Изглеждаше нервен, както от притесненията около сватбата, така и от вида на бившата си жена. Тя беше по-красива, отколкото си позволяваше да си спомня.

— Здравей, Парис. Много си хубава — рече тихо той.

За момент дори забрави, че са тук заради Мег. Също като бившата си съпруга и той можеше да мисли единствено за деня на собствената им сватба и как всичко се сгромоляса с трясък. Беше щастлив с Рейчъл и бебето, но когато видя Парис, настоящето изчезна и той се завърна в миналото. Почувства се млад, а когато я прегърна, се развълнува и всичко, което някога бяха изпитвали един към друг, оживя.

Парис усети вълнението му, отдръпна се и го погледна.

— И ти си много хубав. — Всъщност Питър винаги е бил хубав мъж. Тя го харесваше и щеше да го харесва винаги. — Почакай само да видиш дъщеря си.

Но в този момент не Мег изпълваше душата му, а Парис, и всичко, което някога беше тяхно и което бяха загубили. Питър не знаеше какво да каже. Всъщност знаеше прекрасно, но не можеше да извини или да заличи онова, което бе направил. Имаше голяма разлика да гледаш нещата отдалеч и да ги видиш лице в лице. Не бе предполагал, че ще го залее подобна вълна от чувства и съжаления, спомени и болка, когато я види, и не бе подготвен за тях. Когато се взря в очите й, видя, че тя му е простила. Но най-лошото бе, че не знаеше дали сам ще може да си прости някога. Беше му много трудно да го направи, докато я гледаше. Тя бе така елегантна и достойна, така уязвима и същевременно горда. Близостта с нея развълнува сърцето му и той нямаше представа какво да каже. Надяваше се един ден животът да бъде благосклонен към нея. А знаеше от децата, че това съвсем не е така.

— Ще бъдат готови след няколко минути — предупреди го Парис и излезе от стаята.

Уим заведе майка си до мястото й на първия ред и тя видя, че Рейчъл седи точно зад нея с двете момченца и бебето на ръце. Опита се да не се вцепени, защото се бе надявала да се настанят няколко реда зад нея. Парис обърна лицето си на другата страна, а Уим седна до майка си и в този миг органистът започна да свири, което беше знак, че церемонията започва. Първите шаферки на Мег пристъпиха плавно по пътеката.

Когато Мег влезе с баща си подръка, наоколо се разнесоха възклицания и одобрителен шепот. Дъщеря й бе толкова прекрасна булка, че на човек сърцето му се свиваше.

Сватбата беше съвършена. Мег бе невинна и прекрасна, олицетворение на надеждата и любовта. Тя гледаше с такова щастие Ричард, че Парис почувства как сърцето й ще се пръсне. Всеки момент щеше да се разплаче. Питър срещна погледа на бившата си съпруга и в очите му се четеше такава нежност, че й се прииска да стане и да докосне ръката му. Но знаеше, че не бива. Той се плъзна покрай нея, зад гърба й, и зае мястото си до новата си жена, а Парис трябваше да стисне зъби и да събере всичката си воля, за да не се разплаче с глас. Реалността беше безмилостна. Само фактът кой къде бе седнал обобщаваше цялата ситуация. Уим погледна загрижено майка си, бе обещал на сестра си да се грижи за нея. Мег го бе инструктирала да бъде много внимателен, защото знаеше, че тази сватба ще бъде много тежка за нея. Той хвана ръката й, а Парис му се усмихна през сълзи. Беше добро момче и прекрасен син.

След церемонията Парис и Питър застанаха на входа на църквата заедно с булката и младоженеца, кума и кумата и приемаха поздравленията на дългата редица от гости. За част от секундата й се стори, че отново са мъж и жена, но тогава погледът й откри Рейчъл в тълпата и забеляза, че тя я наблюдава. На лицето й бе изписан странен израз на извинение и съжаление, а не на триумф, както се страхуваше Парис. Двете жени си кимнаха дискретно, така че никой да не ги види. С това Парис искаше да й каже, че й е простила. Всъщност не съществуваше начин Питър да бъде спрян да извърши онова, което си бе намислил, и тя знаеше това. В известен смисъл вината бе само негова. Сега разбираше, че загубата му е своеобразен урок.

Това беше урок с огромна важност — да загуби почти всичко, което бе обичала и в което бе вярвала, освен децата си. Бе един от най-жестоките удари на съдбата, макар да знаеше, че някъде има подарък и за нея. Все още не беше го намерила, но беше сигурна, че е там, и очакваше момента, в който ще го открие. И тогава щеше да бъде свободна. Но дотогава трябваше да се бори, да бъде търпелива и да става все по-силна с всеки изминал ден. Рейчъл беше част от това дълго пътуване, както и Питър, Биксби и дори Жан-Пиер. А един ден, Парис го знаеше, щеше да разбере защо всичко това се бе случило с нея.

Но засега жената, заради която Питър я бе напуснал, неочаквано й се стори незначителна. Парис я мразеше по-малко от него заради бебето, което имаха. Някой го подаде на Рейчъл, докато Парис я наблюдаваше като хипнотизирана. Беше едно малко момиченце само на четири месеца. Такова, каквото самата тя искаше да има. Само тази мечта й бе останала. Щом нямаше да има мъж, който да я обича, тогава вероятно едно дете щеше да запълни самотата й. Не бе казала нищо на децата си за това свое намерение, но мислеше само за него. Такъв беше пътят й и тя скоро щеше да поеме по него.

Парис се обърна, за да се ръкува и с другите гости. Мег и Ричард стояха на няколко крачки от нея. Не беше виждала по-щастливи хора в живота си. Новият й зет горещо я прегърна. Изглеждаше по-възрастен от нея. Сърдечно й благодари за всичко, което бе направила за него, за подкрепата и разбирането. Беше искрен, много горд и щастлив.

— Винаги ще бъда с теб, Парис — прошепна той, докато я прегръщаше.

Двамата бяха станали истински приятели, повече от роднини. Парис знаеше, че той ще се грижи за Мег. Дъщеря й беше наистина щастливо момиче, и го заслужаваше. Щеше да му бъде добра жена и любяща майка на децата му. Беше прекрасно да ги гледа как стоят в началото на дългия път, който им предстоеше. Пожела им щастие и дълъг живот и никога да не тъгуват или скърбят. Всички молитви бяха за тях — животът да бъде благосклонен и добър.

Гостите отидоха в клуба, където започнаха да се снимат, да пият коктейли и да се веселят. Биксби вървеше сред тълпата, поздравяваше хора, срещаше приятели, представяше ги един на друг и следеше за всички подробности.

Гостите бяха настанени около две дълги маси с означени места. Парис бе писала собственоръчно картичките до зазоряване тази сутрин. Две млади жени ги посрещаха и настаняваха. Парис и Питър бяха на отделни маси и възможно най-далеч един от друг. Биксби и Стивън седяха до нея. На нейната маса имаше потенциални подводни камъни, защото тя не бе близка с много от поканените и макар че от две години живееше в Сан Франциско, почти не бе имала време да създаде нови приятелства, освен с клиентите за кратко време, докато осъществят мероприятието. Така че на нейната маса беше настанен бизнес партньорът на Ричард, както и кумата, която Парис познаваше от Гринуич. Те бяха подходяща компания за нея.

Натали и Виржиния трябваше да дойдат за сватбата и Парис очакваше с известен страх и нетърпение срещата си с тях. Двете бяха тръгнали сутринта и все още не бяха пристигнали, но Мег ги бе настанила на другата маса с голяма група приятели на Питър от Гринуич, така че групата там се оформи както някога, в отминалите дни. Всъщност Парис имаше да прави много други неща, вместо да седи и да клюкарства с приятелките си.

Докато поднесат вечерята, остана без дъх. Бе поздравила триста души, разреши един малък проблем, който Биксби бе пропуснал, между фотографа и един човек от обслужващия персонал, и се представи сама на мъжа, който бе партньор на Ричард, когато седна до него и въздъхна с облекчение.

— Извинете ме, че съм толкова невнимателна събеседница — помоли го тя с усмивка. — Познавате ли някого на масата?

Беше изненадана, че прилича толкова много на Ричард, само че бе малко по-възрастен, по-висок и косата му бе по-тъмна. Но в него имаше нещо познато и когато го попита, той се засмя, но не й каза нищо. Казваше се Андрю Уорън и Парис веднага се сети от разказите на Мег, че е разведен и има две дъщери. Знаеше, че е адвокат като Ричард и се занимава с делата на звезди от шоубизнеса. Парис го попита за работата му и той й обясни, че всъщност се занимава с делата на писатели и сценаристи, докато Ричард се заемал с актьори и режисьори, което било много по-забавно, но и стресиращо. Писателите според Андрю причинявали много по-малко неприятности.

— Работя с всички сценаристи и автори, които продават книги и сценарии за филми. Повечето от тях са невероятно саможиви и затворени, така че почти никога не се срещаме и не ги виждам. Просто получавам ръкописите им и ги чета. И те са много доволни, че не им се налага да ме виждат. През повечето време си стоя вкъщи и чета. Не е необходимо да посещавам снимачни площадки или филмови премиери, нито да успокоявам изпаднали в истерия актриси, както прави Ричард. Предпочитам да си гледам моята работа и тя ми харесва — сподели той с Парис. — При това съм пишман писател и работя върху собствена книга.

Всичко, което й разказа, беше интересно. Беше приятен събеседник, но Парис не можеше да му обърне достатъчно внимание. Налагаше се да става на всеки пет минути и да говори с някого, затова й бе мъчно за него. Не бе добра компания, а не искаше да бъде груба. Той обаче изглеждаше доволен, въпреки че не успя да говори много с нея.

Парис прошепна на Биксби може би за десети път да се опита да го забавлява. А сетне двамата със Стивън й разказаха, че Андрю бил много забавен човек.

Когато обявиха първия танц, Мег танцува първо с Ричард, сетне с баща си. После Питър покани Рейчъл. Уим изтанцува първия танц с Парис, после Ричард покани тъща си, а когато цялата сватба се изсипа на дансинга, тя успя да се върне на масата и да седне изтощена на стола. Не беше спряла цялата вечер.

— Вие не сте сложили залък в устата си — укори я бащински Андрю.

Най-сетне двамата имаха време да си поговорят. Той й разказа, че има два дъщери на около тридесет години, едната в Лондон, другата в Париж, и двете омъжени, но все още без деца. Между другото спомена, че бившата му съпруга се е омъжила отново и живее в Ню Йорк. Той също бе живял там по време на брака им. Изведнъж Парис се сети какво й бе разказала Мег и защо физиономията му й бе позната. Бившата му съпруга бе от известно и много богато семейство и сега беше омъжена за губернатора на Ню Йорк. Този мъж се бе движил в най-висшите кръгове на обществото, докато е бил женен, а сега водеше съвсем тих и спокоен живот. И повече от любопитство и по навик, придобит благодарение на уроците и предупрежденията на Бикс, тя го попита от колко време е разведен. Той се усмихна. Не изглеждаше сърдит на въпроса, говореше с нежност за бившата си съпруга, и изглеждаше съвсем нормален мъж.

— От десет години. Момичетата бяха още в колежа, а ние преминахме през доста неприятен процес, който вдигна много шум, но имаше повече смисъл, отколкото начинът, по който живеехме. Преместих се тук заради бизнеса си, Елизабет мрази Калифорния. Остана в Ню Йорк, аз дойдох в Лос Анджелис. Тя е тясно свързана с политическите кръгове и животът й там означава много за нея. Смята, че тук е прекалено повърхностно, мрази цялата филмова индустрия. Политическата сцена никога не е представлявала особен интерес за мен, но за нея означаваше всичко. Ние сме толкова различни, всъщност винаги сме били, така че най-вероятно се бяхме изчерпали напълно. Стана трудно да общуваме, животът ни тръгна в различни посоки. Все още сме много добри приятели и аз много харесвам сегашния й съпруг. Той е просто идеален, най-подходящият човек за нея, много повече, отколкото бях аз. Ние преживяхме една от онези безнадеждни любовни връзки, които се опитваме да продължим до безкрайност, но е невъзможно. — Докато говореше, беше мило усмихнат. — Все пак запазихме отлични отношения. Когато момичетата бяха по-малки, аз прекарвах ваканциите с тях и майка им. Мисля, че губернаторът ни мислеше за луди, но важното е, че нямаше нищо против. Миналата година ходихме заедно на лов в Шотландия. Ние сме от модерните семейства. Много по-различни са от онези, в които сме израснали и познаваме — рече през смях Андрю и я покани на танц, макар че тя предпочиташе да остане седнала и да си почива.

Все пак стана, защото реши, че ако откаже, ще бъде много грозно и грубо.

— Да, наистина звучи цивилизовано — продължи тя разговора за бившата му жена и нейния нов съпруг, докато танцуваха бавен валс на дансинга. — Но не мисля, че аз съм способна на подобно нещо.

Двете с Рейчъл не бяха разменили и дума на сватбата. Само оня единствен поглед в църквата, от който се разбираше, че се познават, но никоя не направи опит за нещо повече. Особено Парис. Белезите от загубата на Питър все още бяха пресни и дълбоки и вероятно никога нямаше да изчезнат. Отношенията на Андрю Уорън с бившата му жена й изглеждаха невероятни, напълно невъзможни.

— Съгласен съм, ние сме рядък случай. Не знам какви са обстоятелствата около вашия развод, но запазването на добрите отношения става само ако решението е общо. Ние и двамата бяхме готови за този акт. Просто не можехме да останем заедно и да живеем под един покрив. Дори смея да твърдя, че разводът ни бе като спасение, като милост и за двама ни, а за жена ми той се превърна в благословия. Мисля, че сега тя е много по-щастлива с новия си мъж, отколкото някога е била с мен. През последните години от брака ни със сигурност не беше. Бяхме от онези двойки, които просто не е трябвало да се женят, но понеже са го сторили, се опитват да накарат брака да проработи. Получава се една дълга агония. Жена ми е политиканка, а аз не се интересувам въобще от политика. Тя е общественичка, публична личност, обича светския живот и висшето общество, аз напротив — мразя този шум, показност и клоунада. Беше богато момиче от висшето общество, а моят баща имаше магазин за хранителни стоки, който прерасна във верига от магазини, сетне наистина я продаде много изгодно, но аз нямах нито възможностите, нито предимствата, с които тя бе израснала. — Парис знаеше от Мег, че впоследствие Андрю беше направил истинско състояние и също като Ричард сега бе много богат и преуспял човек. — Тя обича конете, аз се страхувам от тях. Аз исках много деца, тя не. Изобщо много различия. Да ви кажа истината — смятам, че я отегчавах до смърт. — Той отново се разсмя, сякаш това изобщо не го притесняваше.

Изглеждаше широко скроен и лъчезарен човек и Парис въобще не се притесняваше от него. Докато си говореха, тя просто изпълняваше светските си задължения.

— Сега можем да бъдем добри приятели — завърши Андрю.

Парис обаче не можеше да си представи, че може да бъде приятелка с Питър. По-скоро бяха двама непознати с общи спомени, много от които болезнени. Най-доброто, което можеше да му предложи, беше мир от разстояние, а и той искаше само това от нея. Онова, което споделяха Андрю и бившата му жена, беше съвсем различно. А пък съпругът на бившата му жена бе кандидат за президент, така че връзката беше много интересна.

— Никога ли не сте мислили да се ожените повторно? — продължи учтиво да разпитва Парис, когато си седнаха на местата.

Изглеждаше като мъж, който привлича вниманието на жените, но тя очакваше да чуе дежурният отговор „не срещнах подходящата“. И отново беше изненадана.

— Да, исках, но разбрах, че нямам нужда. Срещал съм много забележителни и прекрасни жени, повечето от които сигурно щяха да бъдат и чудесни съпруги. Но не съм сигурен в себе си. Аз съм един кротък и свит човек. Единственото, което искам да правя, е да си чета ръкописи. Не желая да отегчавам отново някого до смърт. Според Елизабет, жена ми се казва така, да бъде човек женен за мен, било толкова вълнуващо и романтично, колкото да гледаш как изсъхва боята.

Онова, което имаше предвид, бе, че не иска да допуска същата грешка. Беше разумно и това много й хареса. Изобщо Андрю й допадна, но не в романтичен смисъл. Беше замесен от същото тесто като новия й зет. Не виждаше в негово лице потенциален любовник, но можеха да станат добри приятели и тъй като той имаше тесни връзки с Ричард, беше сигурна, че пътищата им отново ще се пресекат.

— На моите години не смятам да се женя отново — продължи той. — Мисля, че за Мег и Ричард е чудесно. Но аз съм на петдесет и осем и нямам енергия да се посветя на едно младо момиче, освен това се чувствам много глупаво с младежи. Ричард е с десет години по-млад от мен, а това е голяма разлика. Той иска да има деца и да започне живота си отначало. Аз обаче се чувствам добре така — акостирал на тих бряг. Имам време за себе си, виждам децата си, срещам се с приятели, когато имам настроение. Нямам желание да започвам отначало. Харесвам живота си такъв, какъвто е и не искам да го променям.

Очевидно се чувстваше напълно доволен от съдбата си, в пълно съгласие със себе си и нямаше намерение, нито интерес да преследва някоя жена, най-малкото Парис. Той я разпита за работата й и тя му разказа, а Бикс през цялото време се намесваше и украсяваше разговора със смешни случки и весели истории за Парис и клиентите им.

Андрю ги слушаше с интерес и призна, че му звучи фантастично.

— Вие сигурно много се забавлявате, когато работите — рече възхитен той.

В този момент Ричард я покани на танц и Андрю продължи разговора си с Бикс.

— Той е най-добрият ми приятел — обясни й Ричард, след като й благодари още веднъж за прекрасната сватба. — Страхотен човек. Казах хиляда пъти на Мег, че искам да ви запозная. Но тя смята, че няма да го харесаш. Андрю обикновено е доста мълчалив. Но няма по-добър приятел на света от него. Мисля, че бившата му съпруга вероятно скоро ще стане първа дама.

— Същото ми спомена и Мег. Много ми беше приятно да говоря с него. Надявам се Бикс да не го изплаши с прекалено ужасяващи истории за мен, докато танцуваме — разсмя се при мисълта Парис, но всъщност не се притесняваше много.

Тя изобщо не се опитваше да впечатли Андрю. Той не беше от този тип мъже. Беше човек, на когото можеш да разчиташ. Освен това го харесваше. Чувстваше, че ще станат добри приятели. Не я привличаше сексуално. Беше хубав мъж, може да се каже дори красив. Но тя вече не се интересуваше от любовни срещи, а и доколкото бе успяла да разбере, той също.

Когато Ричард я отведе до мястото й, Андрю беше отишъл на другата маса да се види с познати. Бикс се опита да й каже какъв забележителен човек е той, но тя го прекъсна с думите, че не я интересува. Не ставаше дума за липса на привличане, химия или хормони. Просто Парис бе решила повече да не се занимава с подобни неща. Никакви срещи, никакви кандидати. Въобще. Харесваше й да живее така и не искаше да променя живота си.

— Не ми казвай, че той е още един Малкълм Форд — доста ядосан и раздразнен я настъпи Бикс. Според него тя бе станала невъзможна след Жан-Пиер. Беше се оградила с непревземаеми стени. — Ако не чувстваш нищо към Андрю, значи имаш алергия и изпитваш отвращение към хубавите, интелигентните и добре възпитани мъже. Малкълм Форд е един от най-умните и добре изглеждащи хора, които някога съм срещал, и ако ти имаше достатъчно ум поне да поговориш с него и да го свалиш, вместо да се занимаваш с онова парижко хлапе, сега щеше да си омъжена — скара й се ядосано Бикс.

— Кой ти е казал, че искам да се омъжвам? — попита закачливо Парис, като го гледаше със засмени очи.

— Преча ли ви? — попита Андрю, който се върна и седна при тях, а Бикс изви изразително очи нагоре и му се оплака, че тази жена е невъзможна.

— Нищо подобно. Просто изказах мнението си — че не искам да се омъжвам отново.

— Това е много лошо — рече Андрю. — Не съм напълно съгласен с вас, но понякога е по-полезно, стига да се чувствате добре. Трудно е да се подредят парченцата от пъзела така, че да съвпаднат и да си пасват. Когато обаче стане, няма нищо по-добро. Ето, вижте Мег и Ричард.

Двамата се усмихнаха, защото двойката се целуваше на дансинга.

— Да не забравяме, че тя е много по-млада от мен — рече Парис. — И както сам казахте, нужна е много енергия. Не съм сигурна, че я имам. Всъщност съм убедена, че ми липсва.

— Точно това е и моят проблем — усмихна се Андрю, а Бикс простена.

— Вие двамата се нуждаете от витамини, а може би и от хормонални инжекции. Ако повечето хора имаха отношение към брака като теб — той посочи възмутено Парис, — щяхме да фалираме.

Всички се разсмяха. Той имаше право. Голямата част от приходите им идваше от сватбите.

— Бракът е за младите — отговори Парис.

— Бракът е за младите духом — поправи я Бикс.

— Бракът не е за сестрички и мамини дечица — добави и Андрю и компанията отново избухна в смях.

— Добро попадение — намеси се Стивън.

След малко всички станаха и се смесиха с гостите, говориха с приятели, пиеха питиета, а младите танцуваха.

Когато Парис и Бикс си тръгнаха, минаваше три. Питър и Рейчъл си бяха отишли преди час, дори не останаха да видят как Мег ще хвърли букета. Рейчъл искаше да се върнат в хотела, за да нахрани бебето, а и момченцата бяха изтощени. Така че Питър тръгна с нея, макар да му се щеше да остане, за да поговори пет минути с Парис, да й благодари. Но така и не успя. А и Парис почувства облекчение от тази несъстояла се среща. Нямаше какво да му каже. Вече бе изтекла много вода, а и нямаше нужда от благодарности. Беше го направила за дъщеря си. Знаеше, че ще носи белезите си, но щеше да успее да преживее и с тях. Бе се примирила и въпреки че й бе отнело много време, живееше в спокойствие.

А Мег направи нещо глупаво, когато хвърли букета. Тя настоя майка й също да излезе на дансинга заедно с другите неомъжени жени. Бикс бе направил специален малък букет за хвърлянето, така че Мег можеше да запази истинския булчински букет. Правеше това за всички булки. Според него беше недопустима загуба прекрасният булчински букет да отиде при някоя непозната. А и по-малкия букет булката по-лесно хвърляше зад гърба си. Но Мег отказа да го хвърли, докато и майка й не излезе на дансинга. Накрая Парис склони и се почувства неловко и смешно сред момичетата на половината на нейните години, които скачаха, за да хванат надеждата под формата на красиви цветя. Бракът бе мечта и надежда, които Парис въобще не таеше в себе си и дори не желаеше. Бе скръстила ръце и гледаше встрани, когато букетът я удари право в гърдите като футболна топка. Дъщеря й всъщност се бе прицелила добре и го бе хвърлила много точно. Първата й мисъл бе да го остави да падне, за да го вземе някой друг, но чисто инстинктивно протегна ръка и го сграбчи, преди да стигне земята. Може би, ако го остави да падне, това ще донесе лош късмет на дъщеря й. Остана с букета в ръце, всички я поздравяваха, а Мег я гледаше усмихната от стола, на който се бе качила, за да го хвърли.

След малко и Ричард хвърли жартиера сред ергените, повечето от които се дърпаха, също както Парис не искаше да хване букета. Но така или иначе, той бе у нея и когато си тръгнаха с Бикс, тя го носеше със себе си. Сватбата бе забележителна и много весела, дори Биксби изглеждаше доволен.

— Какво ще правиш с това? — попита той, като кимна към букета.

Със Стивън щяха да я закарат у тях.

Парис вдигна рамене и се усмихна.

— Може би ще го изгоря.

— Ти си отвратителна. Надявам се да се срещнеш с Андрю. Каза ми, че има двама автори в Сан Франциско и идва доста често тук. Мисля да го поканя някой път.

— За какво? Ти ми намираш толкова работа, че нямам време за забавления. Нямам възможност да се срещам с него.

Нито пък интерес, щеше да добави, но се въздържа. Той беше хубав човек. Но много мъже бяха такива, а тя не искаше нито един от тях. Беше имала достатъчно през живота си и сега бе решила да се оттегли от състезанието.

— Ако не направиш усилие, ще накарам Сидни да ти уреди още една среща с непознат. Няма да играеш ролята на тъжната вдовица цял живот! — заплаши я Биксби.

Жан-Пиер го нямаше почти шест месеца и тя бе категорично решила да остане сама. Бикс само си губеше времето.

— Не съм тъжна, щастлива съм — отговори му Парис.

— Точно това ме тревожи. Не си ли самотна?

— Понякога. Но не съм отчаяна. Различно е. За мен самотата е най-доброто решение. — Чувстваше носталгия, изпитваше и усещане за загуба сега, когато Мег беше омъжена. — Харесваше ми да съм омъжена. Мислех, че ще бъде съпруга цял живот. Но вече не го искам. Може би се страхувам прекалено много. Докато човек открие, че бракът му не върви, обикновено е затънал до гуша сред алигаторите и потъва. Или ще се удави, или ще го разкъсат. Не бих могла да преживея още веднъж подобно нещо и да остана невредима, Бикс. Залозите са прекалено високи. А шансовете да спечеля наградата на моите години са прекалено малко. По-добре да си купя билет от лотарията. Мисля, че там късметът ми ще е по-голям.

— Май е време да ти погодим още една среща с непознат — промърмори намусено Бикс, докато чакаха Стивън. Той се бавеше прекалено дълго.

— Не ми трябва. Макар че би било забавно, особено ако помолиш Синди за това. — Все още й ставаше смешно, когато се сетеше за скулптора от Санта Фе, а и Бикс често я задяваше за него.

— Не бива да останеш сама — загрижено рече той. — Ти си хубава жена, при това си добра и умна. Не пропилявай тези качества.

Не искаше да се примири с перспективата, че тя се е отказала да си търси някого, но със сигурност знаеше, че това не беше лесно. А тя очевидно повече не искаше да прави усилия. Без съмнение, да намериш подходящия човек изискваше упоритост и време. И в повечето случаи придобивката не си струваше, наградата далеч не бе онази, която се очакваше, ако изобщо можеше да бъде наречена така.

— Смятам твоята теория за иглата в купата сено за забележителна. Но купата става все по-голяма, а иглата все по-малка, когато човек остарява и годините се трупат. А и очите ми вече не са толкова добри, колкото бяха. По-лесно е просто да спра да се оглеждам и да търся.

— А когато го направиш — рече дълбокомислено и поучително Бикс, — ще се окаже, че си боса върху въглените и ще се опариш! Или убодеш.

— Говориш също като оня от Санта Фе. Той имаше петметров бодил.

Тя се разсмя, в този момент дойде Стивън и всички се качиха в колата. Парис все още държеше в ръцете си букета, а когато се прибра у дома, го сложи във вода. От страна на Мег това беше много мил жест. Едновременно безвреден и изпълнен с надежда. Защото тя не го хвана, просто букетът я удари, понеже беше запратен към нея. Едва не я събори, но това не се брои. Беше невредима, все още. А букетът наистина беше прекрасен.