Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Osceola The Seminole (or The Red Fawn of the Flower Land), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

OSCEOLA THE SEMINOLE

OR THE RED FAWN OF THE FLOWER LAND

by Captain Mayne Reid

New York: Carleton, Publisher, Madison Square

London: S. low, Son & Co, 1877

 

Майн Рид

ОЦЕОЛА

РОМАН

Преведе от английски Владимир Филипов

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректори Христина Ден кова

Мина Дончева

Американска. IV издание.

ЛГ. V. Издателски номер 157.

Дадена за набор на 24.XII.78.

Подписана за печат на 16.II.79

Излязла от печат на 25.III.79 г.

Формат 16/70/100.

Печатни коли 21.

Издателски коли 27.

Цена 2,40 лв.

ISBN 9537629532 Индекс № 11 6256_8?8

Издателство „Отечество“, София, бул. Г. Трайков 2А, ДП Балкан — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Оцеола (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Оцеола.

Оцеола
Osceola the Seminole
АвторМайн Рид
Първо издание1859 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман

Оцеола (на английски: Osceola the Seminole, or The Red Fawn of the Flower Land) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1859 година.

Сюжет

Действието в романа „Оцеола“ се развива в американския щат Флорида в началото на 1830-те години, преди и по време на т.нар. Втора семинолска война. Главният герой Джордж Рандолф е син на обеднял плантатор, преселил се от Вирджиния във Флорида. Сред останалите герои са мулатът Жълтия Джейк и негърът Черния Джейк, роби в плантацията. Мулатът е злобен, жесток и отмъстителен, докато Черният Джейк има добро сърце и е привързан към семейство Рандолф. Между негъра и мулата съществува съперничество за любовта на квартеронката Виола, също робиня. Веднъж мулатът я причаква на една горска пътека, и от насилие успява да я отърве сестрата на Джордж – Вирджиния Рандолф. Жълтият Джейк е наказан, озлобен той удушава любимото сърне на Вирджиния, и отново е наказан. Тогава той подмамва един алигатор в басейна, където обикновено се къпе Вирджиния. От сигурна смърт я спасява млад индианец на име Пауел, син на испанец и индианка от племето семиноли.

Мулатът е обвинен и осъден на смърт – да бъде изгорен жив. В подготовката на екзекуцията дейно участие вземат собствениците на съседната плантация – баща и син Рингоулд. Младият Аренс Рингоулд таи неприкрити надежди един ден да се ожени за Вирджиния. Пауел и Аренс Рингоулд си разменят обиди, и в резултат на настъпилата между тях свада, Жълтият Джейк успява да избяга. След него се впускат преследвачи, и пред очите им мулатът е нападнат и завлечен под водата от голям алигатор, а след малко на повърхността се образува кърваво петно. Всички решават, че беглецът е загинал. През това време Аренс Рингоулд, с помощта на приятелите си Нед Спенс и Бил Уилямс, хващат и решават да накажат гордия Пауел. От унижението и бичуването го спасява Джордж Рандолф. Така между главния герой и младия индианец се заражда силно приятелство, към което се присъединяват и Вирджиния и сестрата на Пауел – Маюми. Дружбата им не продължава дълго; скоро за нея узнават родителите на Джордж и правят всички възможно за да ги разделят: Вирджиния е изпратена в пансион, а Джордж Рандолф е записан във военното училище Уест Пойнт.

Когато след няколко години Джордж завършва училището и се връща във Флорида, там назрява война със семинолите, за чиито земи претендират белите заселници. Да бъдат изгонени индианците направо е невъзможно, доколкото между страните има подписан договор. Ето защо във Флорида пристига правителствен пълномощник, който преговаря със семинолите да подпишат нов договор, с който да продадат своята земя във Флорида и да се преселят в прериите на запад. Сред вождовете на семинолите няма единство по въпроса за преселването: някои са готови да се съгласят с условията на белите, други предпочитат да воюват, но да запазят своите земи. В числото на последните е и прославилият се със своята смелост млад вожд, наречен Оцеола. Джордж Рандолф заминава за форт Кинг, където се намира пълномощникът по индианските въпроси и главният щаб на американската армия под командването на генерал Клинч, към който е прикрепен и главният герой. От разговор с Черния Джейк, той узнава, че Рингоулдови с измама са отнели имението на семейство Пауел, и то е заминало оттам. Това го огорчава, тъй като той от години е влюбен в Маюми. По пътя за форта някой стреля по Джордж, и Черният Джейк твърди, че това е бил Жълтия Джейк. На следващия ден във форт Кинг се провежда съвет на вождовете, на който правителственият пълномощник Уайли Томпсън ги призовава да подпишат договор за преселването на семинолите. В най-критичния момент се появява Оцеола, който решава изхода на съвета – под негово влияние главният вожд Онопа отказва да подпише договора. Разгневен, Томпсън се обръща към младия вожд с името Пауел, и едва сега Джордж разпознава своя приятел от младежките си години. Семинолите заявяват, че са готови да се защитават. Тогава пълномощникът им предлага да проведат последно обсъждане и да се съберат отново на другия ден. По-късно същата вечер Джордж е изпратен в гората, за среща с вождовете изменници, от които да получи важна информация. Внезапно се появява познатата му от детството безумна индианка Хай-Юа и го предупреждава за грозящите го опасности. Джордж наистина става свидетел на заговор: неговият стар неприятел Аренс Рингоулд замисля неговото убийство, за да се ожени за сестра му Вирджиния и да завладее плантацията. Убийството трябва да извърши Жълтият Джейк, който до този момент Джордж е смятал за мъртъв. На следващия ден при форт Кинг се провежда нова среща на правителствения пълномощник с вождовете на семинолите, по време на която Оцеола е арестуван, а Хай-Юа определя на Джордж среща в гората.

Джордж иска да уреди сметките си с Рингоулд. Неговият приятел капитан Галахър му дава съвет да даде на Рингоулд повод да го извика на дуел. Такъв бързо се намира: Аренс Рингоулд се хвали с любовните завоевания на своя приятел Скот, адютант на главнокомандващия, като според него Скот е направил Маюми своя любовница. Джордж удря шамар на Рингоулд, след което го ранява в последвалия дуел. Отивайки вечерта в гората, Джордж става свидетел на срещата на Маюми със Скот. Момичето моли Скот да помогне за освобождаването на брат ѝ, а той ѝ отправя срамно предложение да стане негова любовница. Отказът ѝ го прави агресивен, тогава на помощ се спуска Джордж и спасява момичето. Най-накрая те са споходени от щастие – двамата разкриват сърцата си и разменят любовни клетви.

Същата вечер Джордж посещава Оцеола в затвора и го съветва да подпише договора, тъй като това с нищо не го задължава, тъй като съгласно клаузите на договора съгласие за преселването трябва да бъде дадено от мнозинството вождове, а такова няма. Оцеола подписва и е освободен. Междувременно започва мобилизация на доброволци в американската армия. Джордж Рандолф и капитан Галахър са натоварени със задача да формират такъв отряд и заминават за поселището при Суони. По време на пътуването Джордж разбира, че сестра му тайно се среща с Оцеола. Той е огорчен, тъй като това може да навреди на репутацията ѝ, но Вирджиния отказва да даде обяснение на брат си. Но постепенно започва да му се струва, че сестра му харесва капитан Галахър, и той също ѝ отвръща с взаимност. Случайно Джордж узнава, че сестра му често е посещавана от Аренс Рингоулд. той се опасява, че тя може да се омъжи за него. Но, случайно ставайки свидетел на една тяхна среща, той разбира, че всъщност Вирджиния се опитва да получи като дар имението на семейство Пауел. Впоследствие Вирджиния дава обещание на брат си, че няма да има с Рингоулд нищо общо.

Джордж е извикан спешно във форт Кинг. Пътувайки през нощта през гората, е пленен от семинолите и става свидетел на отмъщението на Оцеола, който убива Оматла – вожд изменник, подписал договора за преселването. Джордж е освободен. Впоследствие индианците убиват и правителствения пълномощник Томпсън. Започва истинска война, в която семинолите постигат победа след победа (разгром на отряда на майор Дейд, битката при Ойтлакучи). Главнокомандващите американската армия се сменят един след друг, но нито един не може да нанесе на семинолите по-сериозно поражение. Като по чудо Джордж Рандолф остава жив по време на боевете, в които взема участие. След двумесечно отсъствие той се завръща у дома, измъчван от тежки предчувствия. Когато пристига в плантацията, господарският дом гори, майка му и чичо му са убити, а Вирджиния е отвлечена. Според очевидците, това е работа на индианците, но впоследствие се изяснява, че зад нападението на плантацията стоят Жълтия Джейк и Аренс Рингоулд, всеки от които е движен от свои подбуди и интереси – единият да си отмъсти, другият – като се представи за герой и спасител, да се ожени за Вирджиния. В последвалото преследване Джордж Рандолф е пленен и подложен на мъчения. На помощ пристига Оцеола и братът и сестрата са освободени. Благодарната Вирджиния връчва на Оцеола документ за собственост на имението Пауел, а Джордж обещава на Оцеола да се грижи за сестра му Маюми. Оцеола е тежко болен, той е успял да отмъсти на всички и е загубил интерес към живота. Той е пленен и след няколко седмици умира в затвора от неизлечимата болест. При ареста на Оцеола, от ухапване на гърмяща змия, която носи Хай-Юа, загива Жълтия Джейк.

На финала героите постигат своето щастие – Вирджиния се омъжва за капитан Галахър, Джордж Рандолф се оженва за Маюми, а Черния Джейк за Виола.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Оцеола: Вождът на семинолите“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1946 г.[1]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 48, 1959 г., 420 с.[2]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, 1963 г., 432 с.[3]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, ІІ изд., 1969 г., 432 с.[4]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, 1978 г., 336 с.[5]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 5, 1981 г., 368 с.[6]
  • „Белият вожд. Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, 1986 г., 660 с.[7]
  • „Оцеола“, Пловдив, изд. Хермес, библиотека „Приключенска класика“, 1998 г., 336 с.
  • „Оцеола“, София, изд."Труд", библиотека „Златни детски книги“ № 69, 2013 г., 504 с.

Екранизации

Източници

  1. Оцеола – Майн Рид. 1946 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Оцеола – Майн Рид. 1959 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  3. Оцеола – Майн Рид. 1963 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  4. Оцеола – Майн Рид. 1969 // Архивиран от оригинала на 2014-02-04. Посетен на 2014-05-15.
  5. Оцеола – Майн Рид. 1978 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  6. Оцеола – Майн Рид. 1981 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  7. Белият вожд. Оцеола – Майн Рид. 1986 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

ГЛАВА IX
КЪПАНЕ В БАСЕЙНА

— Жълтия Джейк! Алигаторът!

Единствено тези думи можах да изрека.

Майка ми настойчиво ме молеше да й обясня какво се е случило. Но аз нямах време за губене. Обезумял от страх, се втурнах навън и я оставих сама. Тя бе не по-малко ужасена от мене.

Тичах към басейна. Не по криволичещата пътека, а направо, прескачайки всички препятствия по пътя си. Прехвърлих се през оградата и се втурнах през портокаловата гора. Бягайки, кършех клоните на дърветата, плодовете падаха по земята. Напрягах слух да уловя всеки звук.

Зад мен долитаха различни шумове — чувах пълния с отчаяние глас на майка ми. Виковете й бяха вдигнали цялата къща и прислужниците — мъже и жени, й пригласяха като ехо. Кучетата в ограденото място, уплашени от неочакваната суматоха, залаяха. Домашните птици и птиците в кафезите закрещяха в хор с тях.

Всички тези шумове идваха откъм плантацията. Но не тях се стараех да доловя. Аз се мъчех да разбера какво става при басейна.

И от тази посока вече чувах звукове. До ушите ми достига плясък на вода, примесен с ясен сребрист глас — гласа на сестра ми. „Ха, ха, ха!“ — звънти нейният смях. Слава Богу, нищо не й се е случило!

Изведнъж се сетих, че се къпят, и забавих стъпките си.

Извиках още по-високо:

— Вирджиния, Вирджиния!

Нетърпеливо зачаках отговор. Той не дойде. Навярно плясъкът на водата бе заглушил гласа ми. Извиках още по-високо:

— Вирджиния! Сестро! Вирджиния! Този път тя ме чу и отговори:

— Кой вика? Ти ли си, Джордж?

— Да, аз съм, Вирджиния.

— Какво искаш, братко?

— Излез по-бързо от водата!

— Защо пък да изляза? Приятели ли дойдоха? Много рано са дошли. Нека да почакат. Джордж. Иди ги забавлявай! Искам да се порадвам на прекрасното утро. Водата е чудесна! Нали, Вайола? Сега ще поплувам из езерцето. Ето, хвърлям се!

След това отново се чу плясък във водата и веселият смях на сестра ми и прислужницата й. Изкрещях с пълен глас:

— Слушай ме, Вирджиния. За Бога, излез от водата!

Изведнъж веселите гласове замлъкнаха. Чу се остър писък, последван от отчаян вик. Разбрах, че това не беше отговор на моите молби. Наистина аз исках да уплаша сестра ми, но виковете, които сега достигнаха до ушите ми, бяха изпълнени с ужас. Сестра ми викаше:

— Виж, Вайола! Помощ! Какво чудовище! Насам идва. О, Боже мой помощ! Джордж, помощ! Спаси ме! Спаси ме!

Твърде добре разбрах значението на несвързаните думи и продължителния писък, който ги последва.

— Идвам сестро, идвам!

Мълниеносно се понесох напред, през клоните, които ми се изпречваха.

Но не е ли вече твърде късно? Тя стене в агония! Може би вече е между челюстите на алигатора!

Десетина скока — и се намерих извън горичката. Спуснах се по насипа и спрях при басейна. Пред погледа ми се разкри страхотна картина.

Сестра ми бе сред езерцето и плуваше към брега, където стоеше квартеронката, нагазила до колене във водата. Тя пищеше и размахваше ръце като обезумяла. Зад сестра ми плуваше огромният гущер. Цялото му тяло, предни крайници, лапи й нокти ясно личаха в бистрата вода. Над повърхността се показваше неговия гръб покрит с назъбени люспи. Муцуната и опашката му бяха вдигнати високо. С опашката си той разбиваше водата на бяла пяна, която пъстреше повърхността на езерото. По-малко от десет фута деляха животното от жертвата му. Кокалестите му челюсти почти достигаха зелената вълнена пола на сестра ми, която се носеше след нея по водата като шлейф. Всеки миг алигаторът можеше да се спусне и да сграбчи сестра ми.

Тя плуваше с всички сили. Бе отличен плувец, но можеше ли това да й помогне сега? Костюмът за къпане й пречеше, но и да не беше така, алигаторът можеше да я сграбчи всеки миг. И въпреки това той не го правеше.

Аз и досега не мога да си обясня защо не я нападна веднага. Може би както котката си играе с мишката, така и той се наслаждаваше на чувството си за сила и пълна власт над своята жертва.

Всичко това ми мина през главата само за миг, докато зареждах пушката. Прицелих се и стрелях. По тялото на алигатора има две уязвими места, където нараняването може да бъде смъртоносно — очите или областта на сърцето зад предната лапа. Прицелих се в окото, но ударих рамото. Куршумът рикошира от твърдата набръчкана кожа като от гранитна скала. Той остави само белезникава драскотина по ромбоидните издатини и нищо повече.

Чудовището престана да си играе. Куршумът изглежда му бе причинил болка. Всеки случай накарал го бе да действува по-решително и може би именно той го бе принудил да се хвърли.

Алигаторът замахва с широката си опашка, сякаш за да набере скорост, и се впусна напред. Огромната му горна челюст се изправи вертикално и червеното му гърло се отвори широко. В следващия миг той захапа плаващата пола и о, ужас! — може би краката на сестра ми бяха в ужасната му уста!

Хвърлих се във водата и заплувах към тях, като все още стисках пушката в ръка. Но тя ми пречеше. Пуснах я на дъното и продължих да плувам.

Сграбчих Вирджиния тъкмо навреме, тъй като алигаторът вече я влачеше към дъното. С голямо усилие я издърпах. Напрягах всички сили, за да се задържим на повърхността. Нямах оръжие. Но и да имах, ръцете ми не бяха свободни, за да му нанеса удар.

Аз извиках с пълен глас, като се надявах да изплаша нападателя и да го накарам да пусне сестра ми. Но напразно, той не я пускаше.

Боже мой! Алигаторът ще завлече и двама ни под водата, ще ни удави и ще ни разкъса!

Но внезапно се чу плясък във водата, като че ли някой се гмурна отвисоко в езерото. Кой е този бърз смел плувец; с изгоряло лице и дълга черна коса, която плува след него по водата, с гръд блестяща от лъскави пайети; тяло, облечено в дреха, цялата извезана и обсипана с мъниста? Мъж? Момче!

Кой е този непознат младеж, който ни се притече на помощ?

Той вече е до нас, до ужасния неприятел. В очите му се чете решителност, но той не издава никакъв звук. Поставя ръка на рамото на огромния гущер и с внезапен скок го възсяда. Едва ли ездач би скочил по-умело на седлото на кон.

В издигнатата му ръка блясва нож; замахва и острието потъва в окото на алигатора.

Влечугото изревава от болка. Земята потреперва. Опашката яростно бие водата и пръска пяна на всички страни. Заливани дъжд от пръски. Чудовището пуска сестра ми и аз плувам с нея към брега.

Поглеждам назад и виждам необикновена гледка. Алигаторът се гмурка към дъното заедно със смелия си ездач. Той ще загине! Той е загубен!

Продължавам да плувам, обзет от тази мъчителна мисъл. Излизам на брега и полагам на земята сестра си, която е загубила съзнание. Отново поглеждам назад.

О, радост! Непознатият младеж е отново на повърхността и плува към брега. От другата страна на езерото близо до брега отвратителното животно яростно се мята във водата. То е разярено от болката, която му причиняват нанесените рани.

За щастие сестра ми не беше пострадала. Плаващата пола я беше спасила. По нежната кожа на Вирджиния имаше само незначителни драскотини. Сега вече тя беше в грижливи ръце. С гальовни думи и погледи на състрадание я отнесоха далече от мястото, където бе преживяла опасността.