Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Osceola The Seminole (or The Red Fawn of the Flower Land), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

OSCEOLA THE SEMINOLE

OR THE RED FAWN OF THE FLOWER LAND

by Captain Mayne Reid

New York: Carleton, Publisher, Madison Square

London: S. low, Son & Co, 1877

 

Майн Рид

ОЦЕОЛА

РОМАН

Преведе от английски Владимир Филипов

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректори Христина Ден кова

Мина Дончева

Американска. IV издание.

ЛГ. V. Издателски номер 157.

Дадена за набор на 24.XII.78.

Подписана за печат на 16.II.79

Излязла от печат на 25.III.79 г.

Формат 16/70/100.

Печатни коли 21.

Издателски коли 27.

Цена 2,40 лв.

ISBN 9537629532 Индекс № 11 6256_8?8

Издателство „Отечество“, София, бул. Г. Трайков 2А, ДП Балкан — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Оцеола (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Оцеола.

Оцеола
Osceola the Seminole
АвторМайн Рид
Първо издание1859 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман

Оцеола (на английски: Osceola the Seminole, or The Red Fawn of the Flower Land) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1859 година.

Сюжет

Действието в романа „Оцеола“ се развива в американския щат Флорида в началото на 1830-те години, преди и по време на т.нар. Втора семинолска война. Главният герой Джордж Рандолф е син на обеднял плантатор, преселил се от Вирджиния във Флорида. Сред останалите герои са мулатът Жълтия Джейк и негърът Черния Джейк, роби в плантацията. Мулатът е злобен, жесток и отмъстителен, докато Черният Джейк има добро сърце и е привързан към семейство Рандолф. Между негъра и мулата съществува съперничество за любовта на квартеронката Виола, също робиня. Веднъж мулатът я причаква на една горска пътека, и от насилие успява да я отърве сестрата на Джордж – Вирджиния Рандолф. Жълтият Джейк е наказан, озлобен той удушава любимото сърне на Вирджиния, и отново е наказан. Тогава той подмамва един алигатор в басейна, където обикновено се къпе Вирджиния. От сигурна смърт я спасява млад индианец на име Пауел, син на испанец и индианка от племето семиноли.

Мулатът е обвинен и осъден на смърт – да бъде изгорен жив. В подготовката на екзекуцията дейно участие вземат собствениците на съседната плантация – баща и син Рингоулд. Младият Аренс Рингоулд таи неприкрити надежди един ден да се ожени за Вирджиния. Пауел и Аренс Рингоулд си разменят обиди, и в резултат на настъпилата между тях свада, Жълтият Джейк успява да избяга. След него се впускат преследвачи, и пред очите им мулатът е нападнат и завлечен под водата от голям алигатор, а след малко на повърхността се образува кърваво петно. Всички решават, че беглецът е загинал. През това време Аренс Рингоулд, с помощта на приятелите си Нед Спенс и Бил Уилямс, хващат и решават да накажат гордия Пауел. От унижението и бичуването го спасява Джордж Рандолф. Така между главния герой и младия индианец се заражда силно приятелство, към което се присъединяват и Вирджиния и сестрата на Пауел – Маюми. Дружбата им не продължава дълго; скоро за нея узнават родителите на Джордж и правят всички възможно за да ги разделят: Вирджиния е изпратена в пансион, а Джордж Рандолф е записан във военното училище Уест Пойнт.

Когато след няколко години Джордж завършва училището и се връща във Флорида, там назрява война със семинолите, за чиито земи претендират белите заселници. Да бъдат изгонени индианците направо е невъзможно, доколкото между страните има подписан договор. Ето защо във Флорида пристига правителствен пълномощник, който преговаря със семинолите да подпишат нов договор, с който да продадат своята земя във Флорида и да се преселят в прериите на запад. Сред вождовете на семинолите няма единство по въпроса за преселването: някои са готови да се съгласят с условията на белите, други предпочитат да воюват, но да запазят своите земи. В числото на последните е и прославилият се със своята смелост млад вожд, наречен Оцеола. Джордж Рандолф заминава за форт Кинг, където се намира пълномощникът по индианските въпроси и главният щаб на американската армия под командването на генерал Клинч, към който е прикрепен и главният герой. От разговор с Черния Джейк, той узнава, че Рингоулдови с измама са отнели имението на семейство Пауел, и то е заминало оттам. Това го огорчава, тъй като той от години е влюбен в Маюми. По пътя за форта някой стреля по Джордж, и Черният Джейк твърди, че това е бил Жълтия Джейк. На следващия ден във форт Кинг се провежда съвет на вождовете, на който правителственият пълномощник Уайли Томпсън ги призовава да подпишат договор за преселването на семинолите. В най-критичния момент се появява Оцеола, който решава изхода на съвета – под негово влияние главният вожд Онопа отказва да подпише договора. Разгневен, Томпсън се обръща към младия вожд с името Пауел, и едва сега Джордж разпознава своя приятел от младежките си години. Семинолите заявяват, че са готови да се защитават. Тогава пълномощникът им предлага да проведат последно обсъждане и да се съберат отново на другия ден. По-късно същата вечер Джордж е изпратен в гората, за среща с вождовете изменници, от които да получи важна информация. Внезапно се появява познатата му от детството безумна индианка Хай-Юа и го предупреждава за грозящите го опасности. Джордж наистина става свидетел на заговор: неговият стар неприятел Аренс Рингоулд замисля неговото убийство, за да се ожени за сестра му Вирджиния и да завладее плантацията. Убийството трябва да извърши Жълтият Джейк, който до този момент Джордж е смятал за мъртъв. На следващия ден при форт Кинг се провежда нова среща на правителствения пълномощник с вождовете на семинолите, по време на която Оцеола е арестуван, а Хай-Юа определя на Джордж среща в гората.

Джордж иска да уреди сметките си с Рингоулд. Неговият приятел капитан Галахър му дава съвет да даде на Рингоулд повод да го извика на дуел. Такъв бързо се намира: Аренс Рингоулд се хвали с любовните завоевания на своя приятел Скот, адютант на главнокомандващия, като според него Скот е направил Маюми своя любовница. Джордж удря шамар на Рингоулд, след което го ранява в последвалия дуел. Отивайки вечерта в гората, Джордж става свидетел на срещата на Маюми със Скот. Момичето моли Скот да помогне за освобождаването на брат ѝ, а той ѝ отправя срамно предложение да стане негова любовница. Отказът ѝ го прави агресивен, тогава на помощ се спуска Джордж и спасява момичето. Най-накрая те са споходени от щастие – двамата разкриват сърцата си и разменят любовни клетви.

Същата вечер Джордж посещава Оцеола в затвора и го съветва да подпише договора, тъй като това с нищо не го задължава, тъй като съгласно клаузите на договора съгласие за преселването трябва да бъде дадено от мнозинството вождове, а такова няма. Оцеола подписва и е освободен. Междувременно започва мобилизация на доброволци в американската армия. Джордж Рандолф и капитан Галахър са натоварени със задача да формират такъв отряд и заминават за поселището при Суони. По време на пътуването Джордж разбира, че сестра му тайно се среща с Оцеола. Той е огорчен, тъй като това може да навреди на репутацията ѝ, но Вирджиния отказва да даде обяснение на брат си. Но постепенно започва да му се струва, че сестра му харесва капитан Галахър, и той също ѝ отвръща с взаимност. Случайно Джордж узнава, че сестра му често е посещавана от Аренс Рингоулд. той се опасява, че тя може да се омъжи за него. Но, случайно ставайки свидетел на една тяхна среща, той разбира, че всъщност Вирджиния се опитва да получи като дар имението на семейство Пауел. Впоследствие Вирджиния дава обещание на брат си, че няма да има с Рингоулд нищо общо.

Джордж е извикан спешно във форт Кинг. Пътувайки през нощта през гората, е пленен от семинолите и става свидетел на отмъщението на Оцеола, който убива Оматла – вожд изменник, подписал договора за преселването. Джордж е освободен. Впоследствие индианците убиват и правителствения пълномощник Томпсън. Започва истинска война, в която семинолите постигат победа след победа (разгром на отряда на майор Дейд, битката при Ойтлакучи). Главнокомандващите американската армия се сменят един след друг, но нито един не може да нанесе на семинолите по-сериозно поражение. Като по чудо Джордж Рандолф остава жив по време на боевете, в които взема участие. След двумесечно отсъствие той се завръща у дома, измъчван от тежки предчувствия. Когато пристига в плантацията, господарският дом гори, майка му и чичо му са убити, а Вирджиния е отвлечена. Според очевидците, това е работа на индианците, но впоследствие се изяснява, че зад нападението на плантацията стоят Жълтия Джейк и Аренс Рингоулд, всеки от които е движен от свои подбуди и интереси – единият да си отмъсти, другият – като се представи за герой и спасител, да се ожени за Вирджиния. В последвалото преследване Джордж Рандолф е пленен и подложен на мъчения. На помощ пристига Оцеола и братът и сестрата са освободени. Благодарната Вирджиния връчва на Оцеола документ за собственост на имението Пауел, а Джордж обещава на Оцеола да се грижи за сестра му Маюми. Оцеола е тежко болен, той е успял да отмъсти на всички и е загубил интерес към живота. Той е пленен и след няколко седмици умира в затвора от неизлечимата болест. При ареста на Оцеола, от ухапване на гърмяща змия, която носи Хай-Юа, загива Жълтия Джейк.

На финала героите постигат своето щастие – Вирджиния се омъжва за капитан Галахър, Джордж Рандолф се оженва за Маюми, а Черния Джейк за Виола.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Оцеола: Вождът на семинолите“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1946 г.[1]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 48, 1959 г., 420 с.[2]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, 1963 г., 432 с.[3]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, ІІ изд., 1969 г., 432 с.[4]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, 1978 г., 336 с.[5]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 5, 1981 г., 368 с.[6]
  • „Белият вожд. Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, 1986 г., 660 с.[7]
  • „Оцеола“, Пловдив, изд. Хермес, библиотека „Приключенска класика“, 1998 г., 336 с.
  • „Оцеола“, София, изд."Труд", библиотека „Златни детски книги“ № 69, 2013 г., 504 с.

Екранизации

Източници

  1. Оцеола – Майн Рид. 1946 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Оцеола – Майн Рид. 1959 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  3. Оцеола – Майн Рид. 1963 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  4. Оцеола – Майн Рид. 1969 // Архивиран от оригинала на 2014-02-04. Посетен на 2014-05-15.
  5. Оцеола – Майн Рид. 1978 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  6. Оцеола – Майн Рид. 1981 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  7. Белият вожд. Оцеола – Майн Рид. 1986 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

ГЛАВА LXXXVIII
БЪРЗА ЕКЗЕКУЦИЯ

Обърнах се към негъра за обяснение, но преди той да отговори на въпроса ми, аз се досетих какво става.

Собственото ми състояние ме подсети. Спомних си за раната. Спомних си също, че куршумът, който ме рани, бе дошъл зад гърба ми, че куршумът, който се удари о дървото, дойде от същата посока. Мислех, че на диваците бях задължен за тези изстрели. Но не, по-лоши диваци — Спенс и Уилямс, бяха стреляли по мене!

Откритието бе ужасно, а мотивите им — тайнствени.

Сега си спомних за случките от предишната нощ. Спомних си за държанието на двамата негодници в гората, за съмненията на стария Хикмън и неговия другар, за други обстоятелства, които се бяха запечатали в паметта ми още преди това.

Отново действаше ръката на Аренс Рингоулд. О, Боже мой, като си спомня само този човек, това чудовище…

— Съдят двамата негодници — каза Джейк в отговор на въпроса ми. — Това е цялата работа, масса Джордж.

— Кого — попитах машинално, тъй като вече знаех кого има предвид Джейк под думите „съдят двамата негодници“.

— Божичко, масса Джордж, не ги ли виждате — Спенс и Уилямс! Станали са бели като белени тикви. Май те ви застреляха, а не индианците. Още отначало разбрах и казах на Хикмън. Ама Хикмън каза, че той сам ги видял. Същото каза и Уедърфорд. И двамата ги видели да стрелят два пъти. Сега ги съдят.

С необикновен интерес аз отново обърнах очи и се вторачих първо към едната група, а после към другата. Сега огънят правеше по-малко шум. Сърцевината на дърветата бе почти изгоряла и избухванията на газовете в празнините на дървесината бяха по-редки. Гласовете на бързо свиканите съдебни заседатели се чуваха над поляната.

Напрегнах слух. Чух, че разпаленият спор още продължава. Не бяха постигнали съгласие по въпроса за присъдата — някои поддържаха становището задържаните да бъдат екзекутирани незабавно, докато други се противопоставяха на това мнение и искаха да забавят екзекуцията, за да се направят допълнителни разследвания.

Имаше и хора, които не вярваха, че Спенс и Уилямс са виновни. Деянието им бе толкова зверско, че бе невероятно. Какви са били мотивите им? И то по време, когато те сами излагаха живота си на опасност?

— Никаква опасност! — извика Хикмън в отговор на въпроса. — Никаква опасност! Цял ден никой не стреля по тях. Казвам ви, хора, че те са се разбрали с индианците. Те са шпиони и това, дето направиха снощи, е доказателство. Ако не беше станал пожарът, дето те не са го очаквали, щяха да офейкат, след като стреляха. А цялата история, че се били загубили, са бабини деветини. И двамата познават гората като всички животни, дето живеят в нея. И двамата са идвали често насам и май по-често, отколкото трябва. Загубили се били! Хайде де! Чували ли сте някоя мечка да се загуби?

Някой каза нещо, но не чух какво. Гласът на ловеца отново прозвуча ясно и отчетливо.

— Питате какви им били мотивите. Сигурно искате да кажете какво ги е накарало да направят тази мръсотия? Признавам, че не ми е съвсем ясно, но се съмнявам в още един човек. Няма да кажа кой и защо. Има неща, дето може да се казват, а има неща, дето не може. Последните пет години видях доста чудни работи, пък и съм чувал някои неща. Ако и това, което са ми казали, е вярно, защото това, дето съм го видял, съм сигурен, че е вярно, то казвам ви, хора, има един друг, по-важен, на дъното на цялата работа. Така е.

— Но наистина ли казваш, че си ги видял да се целят в тази посока. Сигурен ли си?

Въпросът бе зададен от един висок човек, който стоеше сред спорещите мъже. Той бе в напреднала възраст и имаше строг вид. В неговото лице познах един от съседите ни в поселището — голям плантатор, който имаше връзки с чичо ми и който се бе присъединил към групата преследвачи от приятелски чувства към нашето семейство.

— Да — отговори старият ловец, и то с явно възмущение. — Та нали и Джим Уедърфорд, и аз ги видяхме с очите си. Струва ми се, това е достатъчно да разберете, че са гадини. Цял ден ги наблюдавахме, защото знаехме, че нещо се мъти. Видяхме и двамата да стрелят към другия край на поляната, да се целят точно в младия Рандолф. После и черният каза, че и двата изстрела са дошли от тази посока. Какви други доказателства искате?

В този миг чух глас до себе си. Джейк викаше към групата.

— Масса Хикмън, ако искат доказателства, май мога да ги дам. Един от куршумите, дето не улучи младия господар, се заби в дървото. Ето го и дървото, дето бяхме зад него, огънят не го е хванал. Може би пък ще и откриете чия пушка го е изгърмяла!

Веднага приеха предложението. Неколцина притичаха към дървото, зад което бяхме седели с Джейк на пост. То и някои други дървета наоколо поради една или друга причина не бяха обхванати от пламъците и все още стояха непокътнати от пожара. Джейк също изтича и посочи мястото.

Разгледаха кората, намериха дупката и грижливо извадиха оловното доказателство. То бе запазило кръглата си форма и бе леко издраскано от нареза на цевта. Куршумът бе от най-големите, каквито съществуват. Знаеше се, че Спенс носи пушка от най-голям калибър. Но въпреки това събраха пушките на хората от цялата група и премериха големината на цевите им. Куршумът не се поместваше в цевта на никоя друга пушка освен в пушката на Спенс.

Доказателството беше неоспоримо. Присъдата не се забави. Единодушно решиха, че двамата престъпници трябва да умрат.

— Като кучета трябва да умрат! — извика с възмущение в гласа Хикмън. В същото време той вдигна пушката си. — А сега, Джим Уедърфорд, прицели се! А вие там, хора, дръпнете се! Ще им дадем една възможност да спасят проклетите си кожи. Да отидат към онези дървета, та да навикнат на топлината. Скоро ще се намерят на още по-горещо място. Да тръгват. Казвам, да тръгват, иначе ще стрелям в групата.

Хората, които държаха пленниците, разбраха заплахата на ловеца. Страхувайки се, че той може да я осъществи, внезапно пуснаха поверените им пленници и бегом се върнаха на мястото, където се бе състоял съдът.

Двамата нещастници изглеждаха обезумели. Ужасът сякаш им бе свързал езика и те стояха като заковани на едно място. И двамата не направиха опит да избягат: може би им бе ясно, че е абсолютно невъзможно да избягат и това парализираше волята им да предприемат някакъв опит. Разбира се, не бе възможно да се измъкнат от поляната. Думите на възмутения ловец да отидат към дърветата бе подигравка от негова страна. След десет секунди те щяха да се изпекат сред горящите клони. Това бе миг на затаено напрежение. Чу се само един глас — гласът на Хикмън:

— А сега, Джим, цели се в Спенс. Остави другия на мене. Думите бяха казани шепнешком и набързо и преди още Хикмън да свърши да говори, две пушки изпукаха едновременно. Екзекуцията бе извършена. Предателите бяха мъртви. Бързото наказание на осъдените негодници бе остра критика против по-изтънчената процедура на съдебните дела, при които се правят всички усилия, привеждат се всякакви аргументи, за да се даде възможност на престъпника с доказана вина да избегне наказанието за извършеното престъпление, нещо, което обикновено става или с помощта на някакви правни формалности, или на политически машинации.