Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Osceola The Seminole (or The Red Fawn of the Flower Land), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 57 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

OSCEOLA THE SEMINOLE

OR THE RED FAWN OF THE FLOWER LAND

by Captain Mayne Reid

New York: Carleton, Publisher, Madison Square

London: S. low, Son & Co, 1877

 

Майн Рид

ОЦЕОЛА

РОМАН

Преведе от английски Владимир Филипов

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректори Христина Ден кова

Мина Дончева

Американска. IV издание.

ЛГ. V. Издателски номер 157.

Дадена за набор на 24.XII.78.

Подписана за печат на 16.II.79

Излязла от печат на 25.III.79 г.

Формат 16/70/100.

Печатни коли 21.

Издателски коли 27.

Цена 2,40 лв.

ISBN 9537629532 Индекс № 11 6256_8?8

Издателство „Отечество“, София, бул. Г. Трайков 2А, ДП Балкан — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Оцеола (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Оцеола.

Оцеола
Osceola the Seminole
АвторМайн Рид
Първо издание1859 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман

Оцеола (на английски: Osceola the Seminole, or The Red Fawn of the Flower Land) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1859 година.

Сюжет

Действието в романа „Оцеола“ се развива в американския щат Флорида в началото на 1830-те години, преди и по време на т.нар. Втора семинолска война. Главният герой Джордж Рандолф е син на обеднял плантатор, преселил се от Вирджиния във Флорида. Сред останалите герои са мулатът Жълтия Джейк и негърът Черния Джейк, роби в плантацията. Мулатът е злобен, жесток и отмъстителен, докато Черният Джейк има добро сърце и е привързан към семейство Рандолф. Между негъра и мулата съществува съперничество за любовта на квартеронката Виола, също робиня. Веднъж мулатът я причаква на една горска пътека, и от насилие успява да я отърве сестрата на Джордж – Вирджиния Рандолф. Жълтият Джейк е наказан, озлобен той удушава любимото сърне на Вирджиния, и отново е наказан. Тогава той подмамва един алигатор в басейна, където обикновено се къпе Вирджиния. От сигурна смърт я спасява млад индианец на име Пауел, син на испанец и индианка от племето семиноли.

Мулатът е обвинен и осъден на смърт – да бъде изгорен жив. В подготовката на екзекуцията дейно участие вземат собствениците на съседната плантация – баща и син Рингоулд. Младият Аренс Рингоулд таи неприкрити надежди един ден да се ожени за Вирджиния. Пауел и Аренс Рингоулд си разменят обиди, и в резултат на настъпилата между тях свада, Жълтият Джейк успява да избяга. След него се впускат преследвачи, и пред очите им мулатът е нападнат и завлечен под водата от голям алигатор, а след малко на повърхността се образува кърваво петно. Всички решават, че беглецът е загинал. През това време Аренс Рингоулд, с помощта на приятелите си Нед Спенс и Бил Уилямс, хващат и решават да накажат гордия Пауел. От унижението и бичуването го спасява Джордж Рандолф. Така между главния герой и младия индианец се заражда силно приятелство, към което се присъединяват и Вирджиния и сестрата на Пауел – Маюми. Дружбата им не продължава дълго; скоро за нея узнават родителите на Джордж и правят всички възможно за да ги разделят: Вирджиния е изпратена в пансион, а Джордж Рандолф е записан във военното училище Уест Пойнт.

Когато след няколко години Джордж завършва училището и се връща във Флорида, там назрява война със семинолите, за чиито земи претендират белите заселници. Да бъдат изгонени индианците направо е невъзможно, доколкото между страните има подписан договор. Ето защо във Флорида пристига правителствен пълномощник, който преговаря със семинолите да подпишат нов договор, с който да продадат своята земя във Флорида и да се преселят в прериите на запад. Сред вождовете на семинолите няма единство по въпроса за преселването: някои са готови да се съгласят с условията на белите, други предпочитат да воюват, но да запазят своите земи. В числото на последните е и прославилият се със своята смелост млад вожд, наречен Оцеола. Джордж Рандолф заминава за форт Кинг, където се намира пълномощникът по индианските въпроси и главният щаб на американската армия под командването на генерал Клинч, към който е прикрепен и главният герой. От разговор с Черния Джейк, той узнава, че Рингоулдови с измама са отнели имението на семейство Пауел, и то е заминало оттам. Това го огорчава, тъй като той от години е влюбен в Маюми. По пътя за форта някой стреля по Джордж, и Черният Джейк твърди, че това е бил Жълтия Джейк. На следващия ден във форт Кинг се провежда съвет на вождовете, на който правителственият пълномощник Уайли Томпсън ги призовава да подпишат договор за преселването на семинолите. В най-критичния момент се появява Оцеола, който решава изхода на съвета – под негово влияние главният вожд Онопа отказва да подпише договора. Разгневен, Томпсън се обръща към младия вожд с името Пауел, и едва сега Джордж разпознава своя приятел от младежките си години. Семинолите заявяват, че са готови да се защитават. Тогава пълномощникът им предлага да проведат последно обсъждане и да се съберат отново на другия ден. По-късно същата вечер Джордж е изпратен в гората, за среща с вождовете изменници, от които да получи важна информация. Внезапно се появява познатата му от детството безумна индианка Хай-Юа и го предупреждава за грозящите го опасности. Джордж наистина става свидетел на заговор: неговият стар неприятел Аренс Рингоулд замисля неговото убийство, за да се ожени за сестра му Вирджиния и да завладее плантацията. Убийството трябва да извърши Жълтият Джейк, който до този момент Джордж е смятал за мъртъв. На следващия ден при форт Кинг се провежда нова среща на правителствения пълномощник с вождовете на семинолите, по време на която Оцеола е арестуван, а Хай-Юа определя на Джордж среща в гората.

Джордж иска да уреди сметките си с Рингоулд. Неговият приятел капитан Галахър му дава съвет да даде на Рингоулд повод да го извика на дуел. Такъв бързо се намира: Аренс Рингоулд се хвали с любовните завоевания на своя приятел Скот, адютант на главнокомандващия, като според него Скот е направил Маюми своя любовница. Джордж удря шамар на Рингоулд, след което го ранява в последвалия дуел. Отивайки вечерта в гората, Джордж става свидетел на срещата на Маюми със Скот. Момичето моли Скот да помогне за освобождаването на брат ѝ, а той ѝ отправя срамно предложение да стане негова любовница. Отказът ѝ го прави агресивен, тогава на помощ се спуска Джордж и спасява момичето. Най-накрая те са споходени от щастие – двамата разкриват сърцата си и разменят любовни клетви.

Същата вечер Джордж посещава Оцеола в затвора и го съветва да подпише договора, тъй като това с нищо не го задължава, тъй като съгласно клаузите на договора съгласие за преселването трябва да бъде дадено от мнозинството вождове, а такова няма. Оцеола подписва и е освободен. Междувременно започва мобилизация на доброволци в американската армия. Джордж Рандолф и капитан Галахър са натоварени със задача да формират такъв отряд и заминават за поселището при Суони. По време на пътуването Джордж разбира, че сестра му тайно се среща с Оцеола. Той е огорчен, тъй като това може да навреди на репутацията ѝ, но Вирджиния отказва да даде обяснение на брат си. Но постепенно започва да му се струва, че сестра му харесва капитан Галахър, и той също ѝ отвръща с взаимност. Случайно Джордж узнава, че сестра му често е посещавана от Аренс Рингоулд. той се опасява, че тя може да се омъжи за него. Но, случайно ставайки свидетел на една тяхна среща, той разбира, че всъщност Вирджиния се опитва да получи като дар имението на семейство Пауел. Впоследствие Вирджиния дава обещание на брат си, че няма да има с Рингоулд нищо общо.

Джордж е извикан спешно във форт Кинг. Пътувайки през нощта през гората, е пленен от семинолите и става свидетел на отмъщението на Оцеола, който убива Оматла – вожд изменник, подписал договора за преселването. Джордж е освободен. Впоследствие индианците убиват и правителствения пълномощник Томпсън. Започва истинска война, в която семинолите постигат победа след победа (разгром на отряда на майор Дейд, битката при Ойтлакучи). Главнокомандващите американската армия се сменят един след друг, но нито един не може да нанесе на семинолите по-сериозно поражение. Като по чудо Джордж Рандолф остава жив по време на боевете, в които взема участие. След двумесечно отсъствие той се завръща у дома, измъчван от тежки предчувствия. Когато пристига в плантацията, господарският дом гори, майка му и чичо му са убити, а Вирджиния е отвлечена. Според очевидците, това е работа на индианците, но впоследствие се изяснява, че зад нападението на плантацията стоят Жълтия Джейк и Аренс Рингоулд, всеки от които е движен от свои подбуди и интереси – единият да си отмъсти, другият – като се представи за герой и спасител, да се ожени за Вирджиния. В последвалото преследване Джордж Рандолф е пленен и подложен на мъчения. На помощ пристига Оцеола и братът и сестрата са освободени. Благодарната Вирджиния връчва на Оцеола документ за собственост на имението Пауел, а Джордж обещава на Оцеола да се грижи за сестра му Маюми. Оцеола е тежко болен, той е успял да отмъсти на всички и е загубил интерес към живота. Той е пленен и след няколко седмици умира в затвора от неизлечимата болест. При ареста на Оцеола, от ухапване на гърмяща змия, която носи Хай-Юа, загива Жълтия Джейк.

На финала героите постигат своето щастие – Вирджиния се омъжва за капитан Галахър, Джордж Рандолф се оженва за Маюми, а Черния Джейк за Виола.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Оцеола: Вождът на семинолите“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1946 г.[1]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 48, 1959 г., 420 с.[2]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, 1963 г., 432 с.[3]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, ІІ изд., 1969 г., 432 с.[4]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, 1978 г., 336 с.[5]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 5, 1981 г., 368 с.[6]
  • „Белият вожд. Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, 1986 г., 660 с.[7]
  • „Оцеола“, Пловдив, изд. Хермес, библиотека „Приключенска класика“, 1998 г., 336 с.
  • „Оцеола“, София, изд."Труд", библиотека „Златни детски книги“ № 69, 2013 г., 504 с.

Екранизации

Източници

  1. Оцеола – Майн Рид. 1946 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Оцеола – Майн Рид. 1959 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  3. Оцеола – Майн Рид. 1963 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  4. Оцеола – Майн Рид. 1969 // Архивиран от оригинала на 2014-02-04. Посетен на 2014-05-15.
  5. Оцеола – Майн Рид. 1978 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  6. Оцеола – Майн Рид. 1981 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  7. Белият вожд. Оцеола – Майн Рид. 1986 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

ГЛАВА XXXIV
ЛОВЪК ЗАГОВОР

Да се съмнявам, че това бе Жълтия Джейк, бе все едно да не вярвам на очите си. Мулатът стоеше пред мене точно такъв, какъвто си го спомнях, макар и с други дрехи и малко наедрял. Но целият му вид и чертите на лицето му бяха същите. Пред мене бе Жълтият Джейк — бившият дървар на нашата плантация.

И все пак как е възможно да е той? И то заедно с Аренс Рингоулд, един от хората, които най-ревностно се готвеха да отнемат живота му по най-жесток начин? Не, не, не! Невероятно, невъзможно! Аз навярно се лъжех. Сигурно очите ми ме мамеха.

Но аз бях убеден, че виждам мулата Джейк. Той стоеше на по-малко от двадесет фута от скривалището ми с лице към мене. Луната го осветяваше с блясък, който почти не отстъпваше на дневната светлина. Можах да видя израза на лицето му и да забележа някогашния зъл поглед в очите му. Да, това бе Жълтият Джейк.

В същото време си спомних, че Черният Джейк настойчиво повтаряше, че го е видял колкото и да го уверявах, че греши, колкото и да му се присмивах. Той не искаше да допусне, че може би е видял, човек, който прилича на мулата. Твърдеше, че е Жълтия Джейк или неговият дух. Той твърдо вярваше и не можах да го разубедя.

Спомних си и други факти — необикновеното държание на Рингоулдовци по време на разговора след вечерята и реакцията на Аренс, когато споменах името на мулата. Тогава само това ми направи впечатление. Но сега какво трябваше да мисля? Пред мен стоеше човекът, когото смятахме за мъртъв, заедно с трима други, които дейно участваха в приготовленията за неговата екзекуция. Единият от тях бе най-жестокият от палачите му, а сега изглежда и четиримата се бяха сдушили. Как можеше да се обясни, от една страна, чудното възкресение, а от друга, одобряването им?

Не можех да си обясня. Загадката бе много объркана, за да я разгадая веднага. И изобщо нямаше да успея, ако те самите не ми бяха помогнали.

Единственото възможно обяснение бе, че мулатът въпреки пълната прилика не беше Жълтият Джейк. Така щях да си обясня в края на краищата всичко. Ако четиримата си бяха отишли, без да разговарят, щях да се задоволя с това предположение.

Но те не си отидоха, преди да ми дадат възможност да чуя техния разговор, от който научих не само че Жълтият Джейк е между живите, но и че Хай-Юа бе права, когато ми каза, че животът ми е в опасност.

— Проклетникът, няма го, къде ли е отишъл?

Възклицанието и въпросът бяха произнесени от Аренс Рингоулд. В тона, с който бяха произнесени тези думи, се чувствуваше раздразнение и изненада. Четиримата търсеха някого, когото не можеха да намерят.

От думите на следващия разбрах кого търсят. След известно мълчание до ушите ми достигна гласът на Бил Уилямс, който лесно разпознах, тъй като го бях чувал предишния ден.

— Сигурен ли си, мастър Аренс, че не се е вмъкнал обратно във форта заедно с генерала?

— Съвсем сигурен съм — отговори „мастър Аренс“. — Стоях до портата, когато влязоха. Бяха само двама — генералът и пълномощникът. Въпрос е, дали е напуснал хомъка заедно с тях, или не е? Сглупихме, че не дойдохме навреме, за да ги проследим, когато си тръгнат. Но кой да предположи, че ще го оставят тука? Само да знаех… Казваш — продължи той, като се обърна към мулата, — казваш, че идваш право от индианския лагер, Джейк? Да не сте се разминали по пътя?

— Carrajo![1] Сеньор Аренс. Не!

Гласът и испанските ругатни бяха същите, които бях чувал в юношеските си години. Ако имах някакви съмнения в самоличността на човека, то те изчезнаха. Това, което чувах, потвърди онова, което бях видял. Човекът, който говореше, бе Жълтият Джейк.

— Идвам право от лагера на семинолите. Не го видях по пътя. Срещнах само двама вожда. Аз се скрих зад палмите. Те не ме видяха. Carramba[2], не.

— Дяволите да го вземат! Къде ли е отишъл? Тук няма и следа от него. Знам, че може би има причина да посети индианците. Но откъде е минал, та Джейк не го е видял?

— Може да е заобиколил по другия път.

— По откритата равнина?

— Да, оттам.

— Не. Не ми се струва вероятно. Има само, едно обяснение. Сигурно е дошъл до портата с генерала, минал е край оградата, а после — между къщите на поселниците. Сигурно така е направил.

Рингоулд каза тези думи сякаш на себе си.

— По дяволите! — извика той раздразнено. — Такъв случай няма скоро да ни се удаде!

— Не се ядосвайте, мастър Аренс — каза Уилямс. — Случаи, колкото искате. Сега времената са такива, че скоро пак ще ни падне.

— Сами ще си създадем случай — добави Спенс, които се обади за първи път.

— Да, но това беше случай само за Джейк. Той трябва да свърши всичко, момчета. Никой от вас не трябва да има пръст в тая работа. Защото, ако се разкрие нещо, ще си изпатим. Само Джейк може да свърши всичко, без да загази. Нали знаете, че е мъртъв и законът не го лови. Нали така, жълтото ми момче?

— Carramba! Да, сеньор! Дон Аренс Рингоулд, не се безпокойте! Скоро пак ще ми падне. Джейк ще ви отърве от врага. Никой няма да чуе за него. Скоро на Жълтият Джейк пак ще му падне такъв случай. Вчера пропуснах. Пушката е лоша, дон Аренс!

— Още не се е върнал във форта — отбеляза Рингоулд, отново говорейки като че ли сам на себе си. — Така мисля. А може да е отишъл в лагера на индианците. Но той все пак трябва да се върне тази нощ. Сигурно след като се скрие луната, ще трябва да прекоси откритото място по тъмно. Чуваш ли какво говоря, Джейк?

— Да, сеньор, Джейк всичко чува.

— Знаеш как да се възползваш от намека, а?

— Carramba, да, сеньор. Джейк знае.

— Добре, тогава трябва да се връщаме, Слушай, Джейк, ако…

Гласовете се снишиха до шепот и не можах да разбера какво говорят. От време на време дочувах отделни думи. Можах да разбера значението им, като ги свързах с всичко, което бях вече чул и видял. Те често произнасяха името на квартеронката Вайола и на сестра ми. До мен долитаха отделни части от изречения, като „само той се пречи на пътя ми“; „Майката лесно ще се съгласи“; „Когато стана господар на плантацията, ще ти платя двеста долара“.

От всичко, което чух, се убедих, че двамата злодеи се бяха сговорили да отнемат живота ми, че те сега само повтаряха шепнешком условията на отвратителната сделка.

Нищо чудно, че по челото ми изби студена пот. Нищо чудно, че треперех като лист върху клона, на който се намирах, не от страх, а по-скоро от ужас при мисълта за подготвяното престъпление. Щях да треперя още повече, ако не бях успял да подтисна страшното възмущение, което напираше в гърдите ми.

Аз успях да се овладея с усилие на волята и да запазя тишина. Постъпих благоразумно, защото ако ме бяха открили в този миг, нямаше да остана жив. Бях сигурен и се мъчех да не вдигам шум, за да не издам присъствието си.

И все пак не е лесно да слушаш как четирима души спокойно заговорничат да отнемат живота ти, как се пазарят като за някаква стока и пресмятат колко ще спечелят от сделката!

Гневът ми бе голям, колкото й страхът ми. Той кипеше с такава сила у мене, че едва се въздържах. Моите врагове бяха четирима и при това добре въоръжени. Аз имах сабя и пистолети, но това не бе достатъчно, за да се справя с четирима главорези като тях. В този миг възмущението ми бе толкова голямо, че ако бяха само двама — например Рингоулд и мулатът — щях на всяка цена да скоча от дървото и да рискувам.

Но аз се сдържах и продължих да се спотайвам, докато си отидоха.

Видях, че Рингоулд и двамата негодници отидоха към форта, докато мулатът пое по пътеката към индианския лагер.

Бележки

[1] Carrajo — По дяволите! (исп.) Б. пр.

[2] Carramba. (исп.) — дявол да го вземе! Б. пр.