Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Osceola The Seminole (or The Red Fawn of the Flower Land), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

OSCEOLA THE SEMINOLE

OR THE RED FAWN OF THE FLOWER LAND

by Captain Mayne Reid

New York: Carleton, Publisher, Madison Square

London: S. low, Son & Co, 1877

 

Майн Рид

ОЦЕОЛА

РОМАН

Преведе от английски Владимир Филипов

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректори Христина Ден кова

Мина Дончева

Американска. IV издание.

ЛГ. V. Издателски номер 157.

Дадена за набор на 24.XII.78.

Подписана за печат на 16.II.79

Излязла от печат на 25.III.79 г.

Формат 16/70/100.

Печатни коли 21.

Издателски коли 27.

Цена 2,40 лв.

ISBN 9537629532 Индекс № 11 6256_8?8

Издателство „Отечество“, София, бул. Г. Трайков 2А, ДП Балкан — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Оцеола (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Оцеола.

Оцеола
Osceola the Seminole
АвторМайн Рид
Първо издание1859 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман

Оцеола (на английски: Osceola the Seminole, or The Red Fawn of the Flower Land) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1859 година.

Сюжет

Действието в романа „Оцеола“ се развива в американския щат Флорида в началото на 1830-те години, преди и по време на т.нар. Втора семинолска война. Главният герой Джордж Рандолф е син на обеднял плантатор, преселил се от Вирджиния във Флорида. Сред останалите герои са мулатът Жълтия Джейк и негърът Черния Джейк, роби в плантацията. Мулатът е злобен, жесток и отмъстителен, докато Черният Джейк има добро сърце и е привързан към семейство Рандолф. Между негъра и мулата съществува съперничество за любовта на квартеронката Виола, също робиня. Веднъж мулатът я причаква на една горска пътека, и от насилие успява да я отърве сестрата на Джордж – Вирджиния Рандолф. Жълтият Джейк е наказан, озлобен той удушава любимото сърне на Вирджиния, и отново е наказан. Тогава той подмамва един алигатор в басейна, където обикновено се къпе Вирджиния. От сигурна смърт я спасява млад индианец на име Пауел, син на испанец и индианка от племето семиноли.

Мулатът е обвинен и осъден на смърт – да бъде изгорен жив. В подготовката на екзекуцията дейно участие вземат собствениците на съседната плантация – баща и син Рингоулд. Младият Аренс Рингоулд таи неприкрити надежди един ден да се ожени за Вирджиния. Пауел и Аренс Рингоулд си разменят обиди, и в резултат на настъпилата между тях свада, Жълтият Джейк успява да избяга. След него се впускат преследвачи, и пред очите им мулатът е нападнат и завлечен под водата от голям алигатор, а след малко на повърхността се образува кърваво петно. Всички решават, че беглецът е загинал. През това време Аренс Рингоулд, с помощта на приятелите си Нед Спенс и Бил Уилямс, хващат и решават да накажат гордия Пауел. От унижението и бичуването го спасява Джордж Рандолф. Така между главния герой и младия индианец се заражда силно приятелство, към което се присъединяват и Вирджиния и сестрата на Пауел – Маюми. Дружбата им не продължава дълго; скоро за нея узнават родителите на Джордж и правят всички възможно за да ги разделят: Вирджиния е изпратена в пансион, а Джордж Рандолф е записан във военното училище Уест Пойнт.

Когато след няколко години Джордж завършва училището и се връща във Флорида, там назрява война със семинолите, за чиито земи претендират белите заселници. Да бъдат изгонени индианците направо е невъзможно, доколкото между страните има подписан договор. Ето защо във Флорида пристига правителствен пълномощник, който преговаря със семинолите да подпишат нов договор, с който да продадат своята земя във Флорида и да се преселят в прериите на запад. Сред вождовете на семинолите няма единство по въпроса за преселването: някои са готови да се съгласят с условията на белите, други предпочитат да воюват, но да запазят своите земи. В числото на последните е и прославилият се със своята смелост млад вожд, наречен Оцеола. Джордж Рандолф заминава за форт Кинг, където се намира пълномощникът по индианските въпроси и главният щаб на американската армия под командването на генерал Клинч, към който е прикрепен и главният герой. От разговор с Черния Джейк, той узнава, че Рингоулдови с измама са отнели имението на семейство Пауел, и то е заминало оттам. Това го огорчава, тъй като той от години е влюбен в Маюми. По пътя за форта някой стреля по Джордж, и Черният Джейк твърди, че това е бил Жълтия Джейк. На следващия ден във форт Кинг се провежда съвет на вождовете, на който правителственият пълномощник Уайли Томпсън ги призовава да подпишат договор за преселването на семинолите. В най-критичния момент се появява Оцеола, който решава изхода на съвета – под негово влияние главният вожд Онопа отказва да подпише договора. Разгневен, Томпсън се обръща към младия вожд с името Пауел, и едва сега Джордж разпознава своя приятел от младежките си години. Семинолите заявяват, че са готови да се защитават. Тогава пълномощникът им предлага да проведат последно обсъждане и да се съберат отново на другия ден. По-късно същата вечер Джордж е изпратен в гората, за среща с вождовете изменници, от които да получи важна информация. Внезапно се появява познатата му от детството безумна индианка Хай-Юа и го предупреждава за грозящите го опасности. Джордж наистина става свидетел на заговор: неговият стар неприятел Аренс Рингоулд замисля неговото убийство, за да се ожени за сестра му Вирджиния и да завладее плантацията. Убийството трябва да извърши Жълтият Джейк, който до този момент Джордж е смятал за мъртъв. На следващия ден при форт Кинг се провежда нова среща на правителствения пълномощник с вождовете на семинолите, по време на която Оцеола е арестуван, а Хай-Юа определя на Джордж среща в гората.

Джордж иска да уреди сметките си с Рингоулд. Неговият приятел капитан Галахър му дава съвет да даде на Рингоулд повод да го извика на дуел. Такъв бързо се намира: Аренс Рингоулд се хвали с любовните завоевания на своя приятел Скот, адютант на главнокомандващия, като според него Скот е направил Маюми своя любовница. Джордж удря шамар на Рингоулд, след което го ранява в последвалия дуел. Отивайки вечерта в гората, Джордж става свидетел на срещата на Маюми със Скот. Момичето моли Скот да помогне за освобождаването на брат ѝ, а той ѝ отправя срамно предложение да стане негова любовница. Отказът ѝ го прави агресивен, тогава на помощ се спуска Джордж и спасява момичето. Най-накрая те са споходени от щастие – двамата разкриват сърцата си и разменят любовни клетви.

Същата вечер Джордж посещава Оцеола в затвора и го съветва да подпише договора, тъй като това с нищо не го задължава, тъй като съгласно клаузите на договора съгласие за преселването трябва да бъде дадено от мнозинството вождове, а такова няма. Оцеола подписва и е освободен. Междувременно започва мобилизация на доброволци в американската армия. Джордж Рандолф и капитан Галахър са натоварени със задача да формират такъв отряд и заминават за поселището при Суони. По време на пътуването Джордж разбира, че сестра му тайно се среща с Оцеола. Той е огорчен, тъй като това може да навреди на репутацията ѝ, но Вирджиния отказва да даде обяснение на брат си. Но постепенно започва да му се струва, че сестра му харесва капитан Галахър, и той също ѝ отвръща с взаимност. Случайно Джордж узнава, че сестра му често е посещавана от Аренс Рингоулд. той се опасява, че тя може да се омъжи за него. Но, случайно ставайки свидетел на една тяхна среща, той разбира, че всъщност Вирджиния се опитва да получи като дар имението на семейство Пауел. Впоследствие Вирджиния дава обещание на брат си, че няма да има с Рингоулд нищо общо.

Джордж е извикан спешно във форт Кинг. Пътувайки през нощта през гората, е пленен от семинолите и става свидетел на отмъщението на Оцеола, който убива Оматла – вожд изменник, подписал договора за преселването. Джордж е освободен. Впоследствие индианците убиват и правителствения пълномощник Томпсън. Започва истинска война, в която семинолите постигат победа след победа (разгром на отряда на майор Дейд, битката при Ойтлакучи). Главнокомандващите американската армия се сменят един след друг, но нито един не може да нанесе на семинолите по-сериозно поражение. Като по чудо Джордж Рандолф остава жив по време на боевете, в които взема участие. След двумесечно отсъствие той се завръща у дома, измъчван от тежки предчувствия. Когато пристига в плантацията, господарският дом гори, майка му и чичо му са убити, а Вирджиния е отвлечена. Според очевидците, това е работа на индианците, но впоследствие се изяснява, че зад нападението на плантацията стоят Жълтия Джейк и Аренс Рингоулд, всеки от които е движен от свои подбуди и интереси – единият да си отмъсти, другият – като се представи за герой и спасител, да се ожени за Вирджиния. В последвалото преследване Джордж Рандолф е пленен и подложен на мъчения. На помощ пристига Оцеола и братът и сестрата са освободени. Благодарната Вирджиния връчва на Оцеола документ за собственост на имението Пауел, а Джордж обещава на Оцеола да се грижи за сестра му Маюми. Оцеола е тежко болен, той е успял да отмъсти на всички и е загубил интерес към живота. Той е пленен и след няколко седмици умира в затвора от неизлечимата болест. При ареста на Оцеола, от ухапване на гърмяща змия, която носи Хай-Юа, загива Жълтия Джейк.

На финала героите постигат своето щастие – Вирджиния се омъжва за капитан Галахър, Джордж Рандолф се оженва за Маюми, а Черния Джейк за Виола.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Оцеола: Вождът на семинолите“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1946 г.[1]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 48, 1959 г., 420 с.[2]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, 1963 г., 432 с.[3]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, ІІ изд., 1969 г., 432 с.[4]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, 1978 г., 336 с.[5]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 5, 1981 г., 368 с.[6]
  • „Белият вожд. Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, 1986 г., 660 с.[7]
  • „Оцеола“, Пловдив, изд. Хермес, библиотека „Приключенска класика“, 1998 г., 336 с.
  • „Оцеола“, София, изд."Труд", библиотека „Златни детски книги“ № 69, 2013 г., 504 с.

Екранизации

Източници

  1. Оцеола – Майн Рид. 1946 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Оцеола – Майн Рид. 1959 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  3. Оцеола – Майн Рид. 1963 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  4. Оцеола – Майн Рид. 1969 // Архивиран от оригинала на 2014-02-04. Посетен на 2014-05-15.
  5. Оцеола – Майн Рид. 1978 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  6. Оцеола – Майн Рид. 1981 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  7. Белият вожд. Оцеола – Майн Рид. 1986 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

ГЛАВА III
ДВАМИНА НА ИМЕ ДЖЕЙК

Всяка плантация си има своя „лош човек“. Често той не е само един, но винаги един е най-злият. Жълтият Джейк беше нашия зъл демон.

Той беше млад мулат, не грозен на вид, но винаги начумерен и мрачен. Вече няколко пъти Жълтият Джейк бе проявявал свирепа злоба и жестокост.

Хора с такъв характер се срещат по-често сред мулатите, отколкото сред негрите. Тази психична особеност се обяснява с обстоятелството, че мулатите се гордеят със своята жълта кожа и смятат, че стоят по-горе от негрите както умствено, така и физически. Ето защо те чувствуват по-болезнено несправедливостта на своето унизително положение.

Що се отнася до чистокръвния негър, той рядко проявява безчовечна жестокост. В драмата на човешкия живот той е жертвата, а не злодеят. Няма значение къде се развива действието, по родните му земи или другаде. Нему винаги се пада ролята на страдащия. И все пак душата му не е помрачена от отмъстителност или жестокост. По целия свят няма по-добро сърце от сърцето, което бие в гърдите на черния африканец.

Жълтият Джейк проявяваше жестокост дори и без да го предизвикат. Жестокостта бе вродена в неговия характер, без съмнение това беше наследено качество. Той беше истински мулат — по баща — испанец, а по майка — негър. Собственият му баща го бе продал на баща ми!

Робиня ли е майката, и синът е роб. Ако бащата е бил свободен човек, това съвсем не означава, че и неговият син ще бъде свободен. При чернокожите и червенокожите в Америка децата споделят съдбата на майката. Само жена от кавказка раса може да бъде майка на бели хора.

В плантацията имаше и друг Джекоб и за да ги различават, на единия бяха дали прякора Жълтия Джейк. Другия наричаха Черния Джейк. Двамата бяха еднакви по ръст и на възраст, а по нрав се различаваха повече, отколкото по цвета на кожата. Жълтият Джейк имаше по-светла кожа, но затова пък Черният Джейк имаше по-добро сърце. Израженията на лицата им също се различаваха, единият беше винаги мрачно начумерен, докато белите зъби на Черния Джейк винаги блестяха, тъй като усмивката не слизаше от лицето му. Другият се усмихваше само когато замисляше нещо лошо.

Черният Джейк беше от Вирджиния. Той беше един от хората, които принадлежаха на старата плантация, и се бе „пренесъл“ заедно с господаря си. Той изпитваше към него чувства на привързаност, каквито често съществуват между господар и роб. Смяташе се за член на нашето семейство и се гордееше, че принадлежи към нашата плантация. Като всички негри, родени в „Стария доминион“, той се гордееше с родното си място. „Негрите от Вирджиния“ се ползуваха с уважението на другите негри. Като изключим цвета на кожата му, Черният Джейк не беше грозен. Неговите черти бяха по-скоро като на мулат. Устните му не бяха дебели, носът му не беше сплескан, нито челото му беше ниско като на хората от неговата раса. Тези характерни за негрите черти не се срещат непременно у всички. Познавам и други негри с чисто африканска кръв, чиито черти са съвсем правилни като на Черния Джейк. По телосложение той можеше да мине за етиопски Аполон.

Имаше един човек, който го смяташе за красив — за по-красив от неговия жълт съименник. Това бе квартеронката Вайола, първата красавица на плантацията. От дълго време двамата се състезаваха за ръката на Вайола. Двамата се надпреварваха за нейните усмивки. Но Вайола беше малко капризна и не й липсваше кокетство. В края на краищата обаче тя показа явно предпочитание към Черния Джейк. Не е необходимо да добавям, че негърът и мулатът ревнуваха квартеронката един от друг. Мулатът изпитваше неудържимо чувство на омраза към своя съперник, чувство, което предпочитанието на Вайола бе разпалило в свирепа злоба.

Неведнъж те бяха мерили силите си и всеки път Черния Джейк излизаше победител. Може би по-скоро заради това, отколкото заради вида му Вайола го даряваше с усмивки. По целия свят, през всички времена красотата се е прекланяла пред смелостта и силата.

Жълтият Джейк бе нашият дървар. Черният Джейк се грижеше за конете и караше ландото на „белия масса“[1].

История като тази на двамата съперници, с тяхната любов и ревност, е нещо обикновено в живота на една плантация. Аз я разказвам не защото е интересна сама по себе си, а защото доведе до редица събития, които изиграха важна роля в моя живот. Първото от тези събития бе следното: Жълтият Джейк, изгарящ от ревност поради успеха на съперника си, бе станал зъл към Вайола. Веднъж, срещайки я в гората далеч от къщи, той й направил обидно предложение. Отказът го направил безразсъден. Само неочакваното появяване на сестра ми му попречило да извърши насилие. Ние не можахме да затворим очи пред намеренията му. Мулатът бе наказан главно по настояване на сестра ми.

За пръв път Жълтият Джейк получаваше наказание, макар че не за първи път го заслужаваше. Баща ми бе снизходителен към него — дори всички твърдяха, че е прекалено снизходителен. Той беше добър по природа и никак не обичаше да прибягва до крайната мярка — камшика. Но в този случай сестра ми бе настоявала упорито мулатът да бъде наказан. Вайола бе нейна прислужница и сестра ми не можеше да отмине неговото престъпно държание.

Наказанието не го изцери от склонността му да върши злини. Скоро се случи още нещо, което доказваше неговата отмъстителност. Намериха хубавото сърне, което сестра ми така обичаше, мъртво на брега на езерото. Не беше вероятно да е умряло от естествена смърт — само час преди това го бяха видели да подскача на поляната! Не бе възможно да го е умъртвил някой алигатор или вълк. По него нямаше нито капка кръв, нито рана, нито дори драскотина. Всичко това показваше, че сърнето трябва да е било удушено. Впоследствие предложенията се потвърдиха. Оказа се, че Жълтият Джейк бе удушил сърнето, а Черният Джейк го бе видял. Той работел в портокаловата горичка и станал свидетел на престъплението. Неговите показания станаха причина мулатът да бъде бичуван повторно.

Много скоро след това последва и трето събитие — между негъра и мулата избухна разпра, която доведе до бой. Последният бе търсил случай да отмъсти на своя съперник в любовта и на човека, станал свидетел на последната му постъпка.

Разпрата не мина само с бой. Жълтият Джейк, тласкан от инстинкта, наследен от испанските му прадеди, извадил нож и нанесъл тежка рана на невъоръжения си противник.

Този път наказанието бе още по-строго. Аз самият бях вън от себе си от гняв, тъй като Черният Джейк беше мой „телохранител“ и любимец. Макар да бе чернокож и неук, неговият весел характер го правеше приятен събеседник. В дните на моето детство той беше спътникът, когото предпочитах и по реката, и в гората.

Справедливостта изискваше Жълтия Джейк да бъде наказан. Заслуженото наказание обаче се оказа безрезултатно. Той бе непоправим. Като че ли зъл дух се бе вселил в душата му и го беше обладал напълно.

Бележки

[1] Масса — изопачено от мистър, господар. Б. пр.