Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Osceola The Seminole (or The Red Fawn of the Flower Land), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

OSCEOLA THE SEMINOLE

OR THE RED FAWN OF THE FLOWER LAND

by Captain Mayne Reid

New York: Carleton, Publisher, Madison Square

London: S. low, Son & Co, 1877

 

Майн Рид

ОЦЕОЛА

РОМАН

Преведе от английски Владимир Филипов

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректори Христина Ден кова

Мина Дончева

Американска. IV издание.

ЛГ. V. Издателски номер 157.

Дадена за набор на 24.XII.78.

Подписана за печат на 16.II.79

Излязла от печат на 25.III.79 г.

Формат 16/70/100.

Печатни коли 21.

Издателски коли 27.

Цена 2,40 лв.

ISBN 9537629532 Индекс № 11 6256_8?8

Издателство „Отечество“, София, бул. Г. Трайков 2А, ДП Балкан — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Оцеола (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Оцеола.

Оцеола
Osceola the Seminole
АвторМайн Рид
Първо издание1859 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман

Оцеола (на английски: Osceola the Seminole, or The Red Fawn of the Flower Land) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1859 година.

Сюжет

Действието в романа „Оцеола“ се развива в американския щат Флорида в началото на 1830-те години, преди и по време на т.нар. Втора семинолска война. Главният герой Джордж Рандолф е син на обеднял плантатор, преселил се от Вирджиния във Флорида. Сред останалите герои са мулатът Жълтия Джейк и негърът Черния Джейк, роби в плантацията. Мулатът е злобен, жесток и отмъстителен, докато Черният Джейк има добро сърце и е привързан към семейство Рандолф. Между негъра и мулата съществува съперничество за любовта на квартеронката Виола, също робиня. Веднъж мулатът я причаква на една горска пътека, и от насилие успява да я отърве сестрата на Джордж – Вирджиния Рандолф. Жълтият Джейк е наказан, озлобен той удушава любимото сърне на Вирджиния, и отново е наказан. Тогава той подмамва един алигатор в басейна, където обикновено се къпе Вирджиния. От сигурна смърт я спасява млад индианец на име Пауел, син на испанец и индианка от племето семиноли.

Мулатът е обвинен и осъден на смърт – да бъде изгорен жив. В подготовката на екзекуцията дейно участие вземат собствениците на съседната плантация – баща и син Рингоулд. Младият Аренс Рингоулд таи неприкрити надежди един ден да се ожени за Вирджиния. Пауел и Аренс Рингоулд си разменят обиди, и в резултат на настъпилата между тях свада, Жълтият Джейк успява да избяга. След него се впускат преследвачи, и пред очите им мулатът е нападнат и завлечен под водата от голям алигатор, а след малко на повърхността се образува кърваво петно. Всички решават, че беглецът е загинал. През това време Аренс Рингоулд, с помощта на приятелите си Нед Спенс и Бил Уилямс, хващат и решават да накажат гордия Пауел. От унижението и бичуването го спасява Джордж Рандолф. Така между главния герой и младия индианец се заражда силно приятелство, към което се присъединяват и Вирджиния и сестрата на Пауел – Маюми. Дружбата им не продължава дълго; скоро за нея узнават родителите на Джордж и правят всички възможно за да ги разделят: Вирджиния е изпратена в пансион, а Джордж Рандолф е записан във военното училище Уест Пойнт.

Когато след няколко години Джордж завършва училището и се връща във Флорида, там назрява война със семинолите, за чиито земи претендират белите заселници. Да бъдат изгонени индианците направо е невъзможно, доколкото между страните има подписан договор. Ето защо във Флорида пристига правителствен пълномощник, който преговаря със семинолите да подпишат нов договор, с който да продадат своята земя във Флорида и да се преселят в прериите на запад. Сред вождовете на семинолите няма единство по въпроса за преселването: някои са готови да се съгласят с условията на белите, други предпочитат да воюват, но да запазят своите земи. В числото на последните е и прославилият се със своята смелост млад вожд, наречен Оцеола. Джордж Рандолф заминава за форт Кинг, където се намира пълномощникът по индианските въпроси и главният щаб на американската армия под командването на генерал Клинч, към който е прикрепен и главният герой. От разговор с Черния Джейк, той узнава, че Рингоулдови с измама са отнели имението на семейство Пауел, и то е заминало оттам. Това го огорчава, тъй като той от години е влюбен в Маюми. По пътя за форта някой стреля по Джордж, и Черният Джейк твърди, че това е бил Жълтия Джейк. На следващия ден във форт Кинг се провежда съвет на вождовете, на който правителственият пълномощник Уайли Томпсън ги призовава да подпишат договор за преселването на семинолите. В най-критичния момент се появява Оцеола, който решава изхода на съвета – под негово влияние главният вожд Онопа отказва да подпише договора. Разгневен, Томпсън се обръща към младия вожд с името Пауел, и едва сега Джордж разпознава своя приятел от младежките си години. Семинолите заявяват, че са готови да се защитават. Тогава пълномощникът им предлага да проведат последно обсъждане и да се съберат отново на другия ден. По-късно същата вечер Джордж е изпратен в гората, за среща с вождовете изменници, от които да получи важна информация. Внезапно се появява познатата му от детството безумна индианка Хай-Юа и го предупреждава за грозящите го опасности. Джордж наистина става свидетел на заговор: неговият стар неприятел Аренс Рингоулд замисля неговото убийство, за да се ожени за сестра му Вирджиния и да завладее плантацията. Убийството трябва да извърши Жълтият Джейк, който до този момент Джордж е смятал за мъртъв. На следващия ден при форт Кинг се провежда нова среща на правителствения пълномощник с вождовете на семинолите, по време на която Оцеола е арестуван, а Хай-Юа определя на Джордж среща в гората.

Джордж иска да уреди сметките си с Рингоулд. Неговият приятел капитан Галахър му дава съвет да даде на Рингоулд повод да го извика на дуел. Такъв бързо се намира: Аренс Рингоулд се хвали с любовните завоевания на своя приятел Скот, адютант на главнокомандващия, като според него Скот е направил Маюми своя любовница. Джордж удря шамар на Рингоулд, след което го ранява в последвалия дуел. Отивайки вечерта в гората, Джордж става свидетел на срещата на Маюми със Скот. Момичето моли Скот да помогне за освобождаването на брат ѝ, а той ѝ отправя срамно предложение да стане негова любовница. Отказът ѝ го прави агресивен, тогава на помощ се спуска Джордж и спасява момичето. Най-накрая те са споходени от щастие – двамата разкриват сърцата си и разменят любовни клетви.

Същата вечер Джордж посещава Оцеола в затвора и го съветва да подпише договора, тъй като това с нищо не го задължава, тъй като съгласно клаузите на договора съгласие за преселването трябва да бъде дадено от мнозинството вождове, а такова няма. Оцеола подписва и е освободен. Междувременно започва мобилизация на доброволци в американската армия. Джордж Рандолф и капитан Галахър са натоварени със задача да формират такъв отряд и заминават за поселището при Суони. По време на пътуването Джордж разбира, че сестра му тайно се среща с Оцеола. Той е огорчен, тъй като това може да навреди на репутацията ѝ, но Вирджиния отказва да даде обяснение на брат си. Но постепенно започва да му се струва, че сестра му харесва капитан Галахър, и той също ѝ отвръща с взаимност. Случайно Джордж узнава, че сестра му често е посещавана от Аренс Рингоулд. той се опасява, че тя може да се омъжи за него. Но, случайно ставайки свидетел на една тяхна среща, той разбира, че всъщност Вирджиния се опитва да получи като дар имението на семейство Пауел. Впоследствие Вирджиния дава обещание на брат си, че няма да има с Рингоулд нищо общо.

Джордж е извикан спешно във форт Кинг. Пътувайки през нощта през гората, е пленен от семинолите и става свидетел на отмъщението на Оцеола, който убива Оматла – вожд изменник, подписал договора за преселването. Джордж е освободен. Впоследствие индианците убиват и правителствения пълномощник Томпсън. Започва истинска война, в която семинолите постигат победа след победа (разгром на отряда на майор Дейд, битката при Ойтлакучи). Главнокомандващите американската армия се сменят един след друг, но нито един не може да нанесе на семинолите по-сериозно поражение. Като по чудо Джордж Рандолф остава жив по време на боевете, в които взема участие. След двумесечно отсъствие той се завръща у дома, измъчван от тежки предчувствия. Когато пристига в плантацията, господарският дом гори, майка му и чичо му са убити, а Вирджиния е отвлечена. Според очевидците, това е работа на индианците, но впоследствие се изяснява, че зад нападението на плантацията стоят Жълтия Джейк и Аренс Рингоулд, всеки от които е движен от свои подбуди и интереси – единият да си отмъсти, другият – като се представи за герой и спасител, да се ожени за Вирджиния. В последвалото преследване Джордж Рандолф е пленен и подложен на мъчения. На помощ пристига Оцеола и братът и сестрата са освободени. Благодарната Вирджиния връчва на Оцеола документ за собственост на имението Пауел, а Джордж обещава на Оцеола да се грижи за сестра му Маюми. Оцеола е тежко болен, той е успял да отмъсти на всички и е загубил интерес към живота. Той е пленен и след няколко седмици умира в затвора от неизлечимата болест. При ареста на Оцеола, от ухапване на гърмяща змия, която носи Хай-Юа, загива Жълтия Джейк.

На финала героите постигат своето щастие – Вирджиния се омъжва за капитан Галахър, Джордж Рандолф се оженва за Маюми, а Черния Джейк за Виола.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Оцеола: Вождът на семинолите“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1946 г.[1]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 48, 1959 г., 420 с.[2]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, 1963 г., 432 с.[3]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, ІІ изд., 1969 г., 432 с.[4]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, 1978 г., 336 с.[5]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 5, 1981 г., 368 с.[6]
  • „Белият вожд. Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, 1986 г., 660 с.[7]
  • „Оцеола“, Пловдив, изд. Хермес, библиотека „Приключенска класика“, 1998 г., 336 с.
  • „Оцеола“, София, изд."Труд", библиотека „Златни детски книги“ № 69, 2013 г., 504 с.

Екранизации

Източници

  1. Оцеола – Майн Рид. 1946 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Оцеола – Майн Рид. 1959 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  3. Оцеола – Майн Рид. 1963 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  4. Оцеола – Майн Рид. 1969 // Архивиран от оригинала на 2014-02-04. Посетен на 2014-05-15.
  5. Оцеола – Майн Рид. 1978 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  6. Оцеола – Майн Рид. 1981 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  7. Белият вожд. Оцеола – Майн Рид. 1986 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

ГЛАВА XIX
ЕДИН ИНДИАНСКИ ГЕРОЙ

Договорът на Оклауаха не можеше да се счита, че е обвързващ за семинолите поради няколко причини. Първо — не бяха го подписали повечето от вождовете. Шестнадесет вождове и младши вождове бяха сложили името си под него. А имаше пет пъти повече.

Второ — в края на краищата това не бе договор, а просто споразумение, според което една делегация от семиноли трябваше да отиде до определените им земи на запад, по бреговете на Бялата река, да ги обходи и като се върне, да докладва на народа си. Самият характер на тези условия показваше, че никакво споразумение за преселване не би могло да се постигне, преди семинолите да разгледат определените им земи.

Това бе извършено. Седем вожда, придружени от правителствен представител, отпътуваха на запад и разгледаха земите. Обърнете внимание на хитростта на пълномощника! И седемте вожда са подбрани измежду онези, които са за преселването. Сред тях са двамата братя Оматла и Черната глина. Вярно е, че с тях е и Хойтл Мати — „Скакалецът“ — родолюбец и смел боец, но жертва на проклятието за индианците: обича огнената вода. Неговата слабост е добре известна на правителствения представител Фейгьл.

Скалъпената хитрост е пусната в действие и успява. Оказват гостоприемство на делегацията във форт Гибсън, на р. Арканзас. Развеселяват Хойтл Мати, разтварят споразумението за преселване пред седемте вожда, те го подписват и фокусът излиза сполучлив.

Но дори и сега условията по договора от Оклауаха не бяха изпълнени. Делегацията трябваше да се върне с доклад и да се допита до народната воля. Народът не бе дал още съгласието си. За тази цел бе необходимо да се свика нов съвет от вождове и бойци.

Това, разбира се, бе само за форма. Добре бе известно, че народът, взет като цяло, не одобрява поведението на седемте вожда и няма да се съгласи. Семинолите нямаха намерение да се преселят.

Това ставаше съвсем ясно, като се вземе предвид, че те ежедневно нарушаваха много от условията на договора. Според документа от Оклауаха договарящите се страни се задължаваха да връщат на притежателите избягалите роби. Но нито един негър не бе изпратен обратно. Напротив, те сега намираха при индианците по-сигурно убежище от всеки друг път.

Пълномощникът знаеше всичко това. Той свикваше новия съвет съвсем формално. Може би щеше да успее да ги убеди, ако не — щеше да ги застави да подпишат под заплахата на щиковете. Така бе казал. Съсредоточаваха войски във форт Кинг. Други ежедневно пристигаха в залива Тампа. Правителството взимаше мерки. То бе решило да прибегне до насилие.

Знаех как се развиват нещата, знаех и какво се бе случило, през годините на отсъствието ми. Моите другари, кадетите, бяха добре запознати с индианските въпроси. Те живо се интересуваха от тях, особено тези които скоро щяха да се отърват от академията, „Войната на Черния сокол“[1], току-що свършила на запад, бе дала възможност на някои да се отличат. Славолюбивите младежи обръщаха сега очи към Флорида.

Но мисълта, че човек може да се покрие със слава в една такава война, изглеждаше почти смешна на моите другари… „То ще бъде лека работа — противникът не го бива. Шепа диваци! — твърдяха те. — Много са малко, за да устоят дори на една единствена дружина. Още от първата схватка ще ги избият и пленят. Няма никаква вероятност да окажат продължителна съпротива. Да, за нещастие няма.“

Така мислеха моите приятели от академията. Всъщност това вярваше и цялата страна по онова време. И армията споделяше тези възгледи. Бяха чули един офицер да се хвали, че щял да мине през цялата индианска територия, охраняван само от един ефрейтор. Друг самохвалко пожела правителството да предостави на него да води войната. Щяло да струва само десет хиляди долара!

Такива бяха настроенията в ония дни. Никой не вярваше, че индианците са в състояние да се съпротивяват дълго време. В действителност малцина смятаха, че те изобщо ще се съпротивяват. Всички считаха, че индианците се борят само за да постигнат по-изгодно споразумение и веднага щом се стигне до бой, ще отстъпят.

Лично аз не мислех така. Познавах семинолите по-добре от другите. Познавах и страната им по-добре и знаех, че макар и да бяха в неизгодно положение и борбата им да изглеждаше безнадеждна, те няма да се съгласят на унизителни условия. Знаех също така, че те не ще бъдат покорени лесно. Но все пак това бяха предположения. Може би грешах. Може би заслужавах насмешките на приятелите си, с които спорех.

Пресата ни запознаваше с всички събития. В академията постоянно се получаваха писма от наши другари, завършили в Уест Пойнт, които служеха във Флорида. И най-малките подробности достигаха до нас. Ние бяхме добре запознати с имената на много от индианските вождове, както и с вътрешната политика на племената. По всичко изглеждаше, че индианците не бяха единни. Имаше хора, които подкрепяха исканията на правителството. Възглавяваше ги единият от братята Оматла. Това беше партията на предателите, която бе малцинство. Патриотите бяха по-многобройни. Към тях се бе присъединил главният „мико“ и могъщите вождове Холата, Хоа-Хайо и негърът Абрам.

Сред патриотите имаше един вожд, чието име се споменаваше в слуховете по-често, отколкото имената на останалите. То все по-често се появяваше в ежедневната преса и в писмата на нашите приятели. Това бе името на един млад боец или както го наричаха — младши вожд, който по някакъв начин бе спечелил голям авторитет сред индианците. Той бе един от хората, които най-яростно се съпротивяваха срещу преселването. По-стари и по-могъщи вождове се вслушваха в неговите съвети.

Ние, кадетите, се възхищавахме от този млад воин. Описваха го като човек, който притежава всичките качества на истински герой — благороден, смел, красив и умен. За физическите и умствените му качества говореха с такъв хвалебствен тон, че всичко изглеждаше преувеличено. Бил сложен като Аполон[2]. Бил красив като Адонис[3] или Ендимион[4]. Във всяко отношение бил пръв — най-добрият стрелец между индианците, най-умелият плувец и ездач, най-бързият бегач, най-успешният ловец, най-изтъкнатият в мир и във война. С една дума, истински Кир[5].

Имаше много ксенофонтовци[6], готови да увековечат славата му. Народът на Съединените щати бе живял дълго в мир с червенокожите. Романтичните диваци бяха някъде далече — чак зад границите на страната. Трудно беше да види човек индианец в поселищата, рядко се чуваше нещо интересно за тях. В последно време не бяха се появявали делегации от племената, за да задоволят любопитството на гражданите.

Събитията бяха възбудили голям интерес към тези деца на гората. Необходим бе един индиански герой — намериха го в лицето на младия вожд.

Той се казваше Оцеола.

Бележки

[1] Войната на Черния сокол — така е наречена всяка от войните между индианци и американци. Б. пр.

[2] Аполон — древногръцки бог на светлината и покровител на музиката и изкуствата. Б. пр.

[3] Адонис — красив младеж от гръцката митология, в който била влюбена богинята на любовта Афродита. Б. пр.

[4] Ендимион — красив овчар, син на върховния древногръцки бог Зевс. Б. пр.

[5] Кир — могъщ древноперсийски цар. Б. пр.

[6] Ксенофонт — древногръцки историк. Б. пр.