Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (57)

Знаем, че малко знаем

Ние нямаме представа как изглеждат жителите на космическите светове. Предполагаме, че могат да приличат на нас, но те могат да наподобяват и нежива материя. Мисълта на Шкловски, че развитието в последователността „нежива материя — жива материя — живот с естествен разум — изкуствен разумен живот“ е много елегантна, логична и може би привлекателна, но разумът на значителна част от нас, най-висшите разумни биологични същества на Земята, отказва да я приеме за своя собствена. Повечето специалисти предполагат, че ние ще разчетем посланието на далечните ни космически съседи, дори и това да бъде най-големият ребус пред цялата земна наука.

Доста мъгляви са и нашите представи за манталитета на космическите същества и за тяхното влияние върху земното битие. Ние обсъждаме вероятностите от тирана до овчицата, от шока и хаоса до бездънния кладенец на знанието и въпреки това не бива и не можем да се отказваме. Историята ни учи, че съществата, които са искали да се разберат, са се разбирали винаги, а понякога под натиска на външни въздействия са се разбирали и тези, които са били много различни. И най-после историята на науката показва, че всяко познание е принос — откриването на задънена улица вече дава сигнал на бъдещите колумбовци, нютоновци, айнщайновци, гагариновци, армстронговци.

Въпреки че трябва да изхождаме от познанията и опита на земната наука, нашето изследване и евентуалният контакт ще бъдат улеснени, ако захвърлим антропоморфичните очила и си изградим „космически поглед“… Очевидно само по-задълбоченото и по-постоянното проникване в Космоса ще ни доведе до нови, чисто космически критерии и възгледи.