Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (44)

Нов скептицизъм и нови надежди

Отначало малко се смущавах. С Кардашов се познаваме от няколко години, но просто не знаех как да го попитам за възгледите на неговия шеф. Шкловски всъщност отрече всичко, което доскоро твърдеше, и неговите хипотези може да са станали причина Кардашов и приятелите му да са прекъснали търсенето. Но накрая се разбрахме.

Двайсет години Шкловски беше един от главните защитници на идеята, че не сме сами във Вселената. През 1977 г. той се отрече от нея и сега има ново становище — че земната цивилизация е неповторима във Вселената, т.е. че в наблюдаемата част на Вселената сме сами. „Повечето от нас смятат, че Шкловски не е прав — каза ми д-р Кардашов през октомври 1977 г. — Но добре е, че създаде, а сега поддържа това становище — сега сме принудени да разсъждаваме над него, да търсим контрааргументи… Получихме нов импулс за развитие на хипотезата за съществуване на извънземни цивилизации, след много години се появи противник, чиято възгледи заслужават внимание.“

Първата сериозна среща на Шкловски с опонентите му се състоя през пролетта на 1977 г. на философския семинар на астрономическия институт „Щернберг“ в Москва. Втората, този път на международен форум, бе на симпозиума CETI през есента на 1977 г. в Прага на международния астрономически конгрес. Шкловски приведе аргументи:

1. Въпреки всички изследвания досега не е открита нито една планета близо до някоя друга звезда. Имаме само непреки доказателства, които често са спорни.

2. Не е ясен механизмът на възникване на земния живот, още по-малко — възможностите за възникване на живот в другите части на Вселената.

3. Съвременното експоненциално развитие на земната цивилизация скоро ще доведе до овладяване на Космоса. Ако предположим, че такова развитие е типично за развитите цивилизации, те биха могли да колонизират практически цялата наблюдаема Вселена и ние би трябвало отдавна да сме регистрирали проявите на тяхната астроинженерна дейност.

Контрааргументите на съветските му противници бяха изложени от д-р Б. Пановкин в сп. „Природа“ : Обстоятелството, че досега не сме успели да установим дейността на други цивилизации във Вселената, може да се обясни с това, че техният модел на мислене е различен от нашия. Възможно е засега да не сме в състояние да уловим техните радиосигнали — защото съвсем отскоро се опитваме да го сторим или защото не сме провели достатъчно експерименти. И накрая не е изключено да не можем да различим тяхното предаване от естествените процеси в Космоса. Недостигът на факти за наличието на планети у другите звезди или за механизм а на възникване и развитие живота на Земята и във Вселената спорел Пановкин не е сигурна основа за твърдението, че интелигентни космически съшества няма.

На пражкия симпозиум никой не подкрепи Шкловски. „Не сме съгласни с мнението на Шкловски — заяви на пресконференцията проф. Билингам. — В последно време преминахме към търсене на сигнали в микровълновата област, в която досега не сме търсили. Новата микротехника, микроелектроника и другите усъвършенствувани апаратури откриват съвсем нови възможности. За да можем да кажем дали имаме съседи в Космоса, или сме сами, е необходима многогодишна упорита работа.“

На пражкия международен астронавтичен конгрес в секцията на големите орбитални конструкции съветските специалисти изнесоха доклад за космически радиотелескоп който да може непрекъснато да се уголемява. Разбира се, тази апаратура ще се използува не само за обикновени радиоастрономически изследвания: тя ще бъде включена и в рамките на съветския проект CETI 2, сред авторите на който са такива известни астрофизици, конструктори и радиоинженери като чл.-кор. Шкловски, чл.-кор. Кардашов, акад. P. З. Сагдеев, директор на Института за космически изследвания, проф. Феоктистов. Този радиотелескоп ще се изгражда от отделни модули с диаметър 200 м. Авторите се надяват, че ще успеят да създадат уред с диаметър до 10 км, който да работи на вълни от 1 мм до 1 м. Съветските специалисти направиха редица изчисления, които показаха теоретичната възможност за създаване на такива големи конструкции. При това създаването на орбитална антена с диаметър 1 км ще бъде по-евтино от построяването на същото съоръжение на Земята. А съвременната техника вече дава възможност да се пристъпи към конструиране на опитен двестаметров модул, което, разбира се, ще изисква многогодишна работа.

През декември 1978 г. акад. Роалд Сагдеев ми разясни сегашното състояние на работите над този телескоп и главните планирани задачи: „Засега не може да се говори за конструиране на много големи антени. Мисля, че през първата половина на 80-те години както в рамките на програмата Интеркосмос, така и в западните страни ще започнат да се строят антени с диаметър 20–30 м. Орбиталните радиотелескопи ще работят синхронно с радиотелескопите, работещи на Земята. Подобни едновременни наблюдения вече са правени — например апаратурите в СССР, САЩ и Австралия следяха заедно избрани радиообекти. Методът се нарича интерферометрия. Колкото по-голямо е разстоянието между тези радиотелескопи, толкова по-голяма е възможността да се получат повече подробности за радиогалактиките, пулсарите, квазерите и другите особени небесни тела. Земните възможности вече са изчерпани, сега е необходимо да се лети в Космоса, за да може да бъде увеличено разстоянието между отделните телескопи.“ Много добър помощник на радиоастрономите при изучаването на Вселената стана радиотелескопът РАТАН-600 в Кавказ, каз, най-голямата неподвижна конструкция от този род в света. Първата му част бе пусната в експлоатация прел юли 1974 г., а последната, четвъртата — три години по-късно. Докато повечето от останалите радиотелескопи имат форма на чаша, кръст, плоча и други подобни, РАТАН-600 представлява кръг от гигантски отражатели с диаметър близо 600 м, пре-половен със средна стена от също такива огледала. Радиотелескопът се намира край градчето Зеленчукская, в малка долина сред Кавказките планини. Планината предпазва апаратурата не само от ветровете, но преди всичко от смущенията на земните предаватели и дейността на промишлените предприятия. Трийсет километра по на юг, в подножието на Кавказ, беше построен втори уникат на съветската астрономия — шестметров оптически далекоглед, също най-голям в света. И двата мощни уреда са част от Специалната астрофизическа обсерватория на АН на СССР. Самият радиотелескоп се състои от 895 алуминиеви щита с размери 7,5 на 2 м. Вътрешната стена се състои от други 122 огледала. Всяко огледало самостоятелно може да се насочи към произволна точка на небето. РАТАН-600 има две големи предимства — чувствителен е колкото чаша с диаметър 130 м и има различителна способност като 600 — метрова антена. Тази антенна система приема сигнали на дължини на вълната от 1 до 30 мм.

Американските учени също се активизираха. През октомври 1978 г. сътрудниците на Лабораторията за реактивни двигатели в Калифорния организираха търсене на сигнали от извънземни цивилизации. Те имаха намерение за четири години да изследват 80 на сто от цялото небе. НАСА получи за бюджетната 1979 г. над два милиона долара, предназначени за програмата SETI. Астрономите от обсерваторията Кит Пийк стигнаха до извода, че почти една десета от всички звезди в нашата Галактика трябва да имат планети. Проф. Хелмут Абт изследва „горящите звезди“, които се въртят около оста си няколко десетки пъти по-бързо от Слънцето и имат температура, много по-висока от неговата. Първоначално се предполагаше, че тези звезди не могат да имат планети; Абт смята, че 7 процента от тях трябва да имат свои спътници. Предполага се, че около 10 процента от студените звезди трябва да имат планетни системи.

В рамките на проекта Орион за визуално търсене на чужди планети се готви екипът на д-р Д. Блек. Целта е от два телескопа, отдалечени един от друг на 60 м, да се създаде самоконтролираща се апаратура — интерферометър. По този начин според теоретическите изчисления — планета с размерите на Земята ще може да се открие на разстояние до 32 светлинни години.

Проф. Дрейк е по-предпазлив. На юбилейното заседание на Американското научно дружество през февруари 1978 г. той съобщи, че сега разработва уред за откриване на планети с размерите на Юпитер на разстояние до 30 светлинни години. Модернизират се уредите за регистриране на космически съобщения. Съществува реална възможност за 22 години астрономите да успеят да уловят радиосигнали на интелигентни същества извън нашата Слънчева система.

Днес вече е общоприето становището, че възникването и развитието на живота е закономерно явление; следователно би могло да се приеме, че възникването и развитието на съзнанието в космически мащаби също може да бъде закономерно явление. Както казва акад. Н. П. Дубинин: „Засега не знаем дали една от проявите на многообразието в движението на материята не е еволюционната верига «неорганична материя — органична материя с разум». Може тази градация да е закономерна, а може и да не е закономерна. Именно това трябва да бъде установено.“

В началото на 60-те години А. Кларк предсказа, че нашият първи контакт с извънземни цивилизации ще бъде установен към 2030 г. Но дали с оглед на досегашното темпо на научно-техническо развитие половин век не е твърде дълъг срок? От друга страна, трябва да се вземе предвид и това, че търсенето на развити технически съседи е комплексен и сложен проблем.

„Ако не знаем в коя точка на небето, на каква честота и според какъв временен график да търсим, всяко усилие за постигане на пряк контакт с междузвездното пространство е белязано от много тежко неравенство“ — констатира проф. Брейсуъл.

Търсенето на потенциални космически съседи ще бъде най-продължителната научна задача, която някога си е поставяло човечеството — решиха единодушно участниците в заседанието през май 1976 г. във вашингтонската централа на НАСА. Тя ще продължи цели десетилетия, ако не и столетия. Такъв „безкраен“ проект няма да бъде целесъобразен. Всеки законодател или държавен чиновник, който отпуска финансови средства за определена задача, очаква след определено време резултатите от нейното изпълнение. Затова по-удобно би било търсенето да се раздели на редица междинни системи — например годишно в рамките на системата CETI трябва основно да се проучат 5000 звезди.