Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (49)

Целувките на смъртта

Вие бихте могли да обикнете някоя очарователна девойка от друг свят, която прилича на земните момичета, и въпреки това няма да можете да се ожените за нея. Причината за тази категорична забрана ще бъде различното въртене на поляризираната светлина от аминокиселините, които се съдържат в нашия организъм.

Вече бе споменато, че всички земни аминокиселини въртят поляризираната светлина наляво и че природата ги произвежда само като „леви обувки“. Химиците могат да създадат по изкуствен път дясновъртящи аминокиселини. При опитите с вещества с различно въртене е установено, че те се състоят от еднакви атоми, а и техните свойства са еднакви — с изключение на споменатото въртене. Организмът, чиито белтъчини са съставени от лявовъртящи аминокиселини, ще отказва да приема дясновъртящи и ще ги смята за чужди вещества. Възможно е някъде във Вселената да живеят същества, чийто организъм съдържа дясновъртящи аминокиселини. Ако развитието на тяхната планета е протекло по същия начин, както на Земята, техният външен вид няма да се различава от нашия. Но създаването на семейство от представител на тази цивилизация и земен човек ще бъде безсмислено — децата, които ще се родят, ако изобщо биха могли да имат деца, ще бъдат уродливи.

Теоретично би могла да съществува биологична система, която да използува и лявовъртящи, и дясновъртящи аминокиселини. Но организмът на живите същества, основан на такива съединения, ще бъде много по-сложен, защото всъщност той ще разполага с двойно повече видове строителни материали. На практика това ще означава, че биохимичните и физиологичните процеси ще бъдат много по-сложни.

Могат ли да съществуват и крехки същества от силиций, призраци от хелий или флуор? Както е известно, нашият свят съществува благодарение на въглерода. Той влиза в състава на всяка земна жива материя. В белтъчините има около 30 процента въглерод, 50 процента кислород, не цели 20 процента азот и незначително количество водород и сяра. Първопричината за въглеродната база е ясна. Атомите на този елемент имат необикновеното качество да се свързват лесно в дълги и сложни вериги, които са стабилни и не се разпадат при прибавянето на други елементи, а в съединение с тях образуват сложни вещества. И накрая — въглеродът е много разпространен елемент — негови съединения се срещат и в междузвездното пространство. Често се спори по въпроса, дали въглеродът може да бъде заменен със силиций. В Менделеевата таблица този елемент е под въглерода и не се различава много от него. Той има същата пространствена структура и сходни качества.

Възможността за живот на друга химична основа е изследвана подробно. Още през 1931 г. проф. Л. Хендерсън заяви, че единствено въглеродът може да осигури възникване на живот. През 1959 г. в сп. „Сайънс“ проф. Юри и д-р Милър съобщиха, че „съединенията, съставени от елементи, като силиций, амоняк или флуороводород, вече са ни достатъчно познати, за да можем да направим извода, че в такава среда не могат да се развият изключително сложни системи от химични реакции, подобни на тези, които са присъщи на живата материя“. И Лозина-Лозински се противопостави на възможността за съществуването на силициев живот. „Трябва да се отбележи — писа той през 1962 г., — че опитът от изследването на земния живот не може да потвърди подобни предположения. Против тях говори удивителното единство в основния строеж на всички живи същества. Въпреки огромната разновидност в условията на земната среда през цялата история, обхващаща милиони години, нито веднъж в строежа на живата материя не е възникнала по-съвършена комбинация от белтъчната основа на живите вещества, населяващи земното кълбо. Възникването и развитието на живота са били свързани с най-целесъобразното използуване на веществата от околната среда. Ако трябва да се върнем към мисълта за замяната на въглерода в организма със силиций, напълно оправдан ще бъде въпросът, защо този процес не е възникнал и на нашата планета, където силицият е най-разпространеният елемент в земната кора. Наистина той участвува като важна съставка в строежа на скелета на много животни и растения, но никога не се заменя с въглерод или азот…“

Не е изключено по-нататъшните изследвания да открият определени възможности за използуването на други елементи вместо въглерода като база за живот, но само в строго ограничени условия. През април 1973 г. д-р П. М. Моултън от Лабораторията за химическо развитие към Мерилендския университет публикува статия по този въпрос в сп. „Спейсфлайт“. Според него при отсъствие на вода и амоняк могат да се образуват големи и сложни силициеви молекули, както и при необикновени температури и налягания. Но независимо от това засега той не може да си представи пътя, по който от простите неорганични вещества може да се развие силициев живот. Моултън обръща внимание и на хипотезата на д-р Дж. Пиментел за хибридна жизнена база, например силиций-кислород-силиций или силиций-азот-силиций. Но в случая съществува опасност при полимеризацията силицият да изтласка другия елемент и да се появят различни форми на живот, основани само на крехкия силиций.

През 1939 г. Юри и Милър доказаха, че е невъзможен живот без вода и опровергаха предположението, че водата може да се замени с течен амоняк. Аргументираха се с това, че течният амоняк запазва състоянието си само в тясната област на дълбоко охлаждане — точката му на кипене е –33°С, а точката на замръзване –78° С. През 1971 г. тази представа бе оспорена от д-р Дж. Уолин и д-р Б.Ериксън от Ню Йорк, които са облъчвали амонячни пари, метилов алкохол, мравчена киселина и формалдехид и са получили различни аминокиселини. И Саган се отказа от представата за водния монопол и на съветско-американския симпозиум в Бюракан я нарече „земен шозинизъм“.

В студията си Моултън отделя място и на възможността за съществуване на амонячен живот. Според него споменатите нискотемпературни условия важат само при налягане от една атмосфера. Ако налягането се повиши, границата за съществуването на течния амоняк се разширява — точката на топене се повишава сравнително бързо, а точката на замръзване — по-бавно. Например при налягане от 60 атмосфери амонякът се задържа в течно състояние от –32,7 до +98,3° С. По-на-татък Моултън анализира условията за някои биохимични реакции. Неговият извод е, че при липса на вода животът на амонячна основа теоретично е напълно възможен на повърхността.

Друга възможна база за живот дава комбинацията на въглерода с някои халогенни елементи, например сяра, фосфор, флуор, хлор. В такъв случай животът ще има по-добри условия за развитие, ако се гради на три елемента — така, както съчетанието въглерод-водород-кислород създава живота на Земята. Моултън изброява 12 вероятни комбинации от тези елементи. Той отбелязва, че възникването на живот при която и да е от тях ще изисква строги условия на планетата-майка. Независимо от това осъществими са толкова вариации, колкото са предполагаемите планети. Стабилността на тези молекули е възможна благодарение на ниските температури. Американският учен отбелязва, че са необходими основни проучвания върху химията на силиция, амоняка и халогенните елементи.

Чл.-кор. на АН на СССР Михаил Г. Воронков, известен специалист по органична химия и автор на книгата „Силиций и живот“, също не смята живота на невъглеродна основа за изключен. „Не мога да пренебрегна вероятността за съществуването на жива материя, основана на полимерните съединения на силиция, върху студените планети с амонячна атмосфера или пък обратното — върху горещите планети“ — съобщи той през пролетта на 1974 г. в интервю за AПН. „В жизнения цикъл на земната жива материя са включени около 10 милиарда тона силиций, Това е убедително доказателство, че си-лицият е много съществен елемент на живата материя. Освен това имаме много доказателства затова, че животът на Земята, във всичките си форми, е почти невъзможен без силиций…“ Например човек поглъща ежедневно с храната си 10–20 мг силиций. Недостигът на този елемент може да доведе до различни тежки заболявания, както и до преждевременно остаряване.

Ако срещнем организъм с други химически принципи, напълно възможно е изобщо да не разберем, че е жив. А бихме могли да срещнем същества, допирът до които ще е опасен за живота ни. „Ако момче от материя целуне момиче от антиматерия, ще настъпи атомен взрив“ — каза преди време известният италиански физик Емилио Сегре. Засега астрономите не са открили големи космически обекти от антиматерия. Физиците изработват в гигантски ускорители изкуствени античастици, които съществуват само броени части от секундата.