Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (38)

„Водна яма“ за „Циклоп“

През 1971 г. в Калифорния се срещат 22 абсолвенти на различни американски университети. Те трябва да решат техническите проблеми за приемане на сигналите от извънземни цивилизации. Това е четвъртият летен семинар в Станфордския университет, организиран от НАСА, но време на който бъдещите учени трябва да разработят комплексна изследователска задача. Душата на семинара са д-р Бърнард Оливър, вицепрезидент на корпорацията „Хюлет-Пакард“, и неговият най-близък помощник д-р Джон Билингам от „Еймс“. Концепцията на проекта, наречен „Циклоп“, е предложена от Оливър. На по-нататъшните лекции и дискусии в Бъркли идват изтъкнати специалисти. Резултатите от усилената 11-дневна работа, коят струва 100 000 долара, е една книга от 250 страници.

В увода на побликацията са цитирани думите на проф. Мартин Рийс: „Отсъствието на доказателства не е доказателство за отсъствие“. В началото авторите разглеждат възможността за съществуване на разумни космически същества. В подкрепа на тази мисъл те привеждат следните аргументи:

1. Планетните системи са по-скоро правило, отколкото изключение и очевидно съществуват около повечето звезди. Авторите преценяват, че в нашата Галактика има около 100 000 милиарда места, където е могъл да възникне живот.

2. Възникването и ранното развитие на земния живот отговарят на известни физически и химически закони, които са функционирали в първоначалната среда на нашата планета.

3. Тези закони важат за цялата Вселена. Мостри от първоначалния материал на живота се намират на различни места във Вселената. Затова процесът на възникване и развитие на живота може да се повтори навсякъде.

4. Можем да предполагаме, че факторите, определящи естествения подбор на видовете, впоследствие водещ до развитие на разумен живот, съществуват на всяка планета, на която е възникнал живот.

5. Ако някъде живеят разумни същества, много е вероятно, че те ще се стараят да приспособяват и използуват средата на своята планета за подобряване условията на живот — ще възникне техническа цивилизация.

През 1971 г. д-р Греъм Съфолк и д-р Дейвид Блак от „Еймс“ анализираха наблюденията, които бяха довели Ван де Камп до заключението, че звездата на Барнард има две планети. Ревизията на изчисленията показва, че там има по-скоро три тъмни сателита. Освен това авторите на проекта „Циклоп“ отбелязват, че при още осем звезди астрометрически са засечени планети, при което звезда 70 от съзвездието Змиеносец има две планети. Ако времето на възникване на земния живот е типично, Млечният път е населен с развит живот вече 5 или 6 милиарда години. Но „ако типичната продължителност на живота е по-малка от 1 или 2 милиарда години, тогава развитият живот е бил по-разпространен в миналото, отколкото сега“. От друга страна, ако времето на развитие от нежива материя към разумни същества и продължителността на живота са по-дълги, отколкото днешната възраст на Галактиката, тогава „гъстотата на живота в Галактиката ще нарасне“. Групата американски специалисти предполага, че междузвездната комуникация е един от типичните белези на разумен живот. Не е изключено създаването на такива планетни съобщителни линии да е предхождано „може би от милиони опити в течение на милиарди години, при което само един е могъл да бъде успешен“.

Авторите посочват три импулса за установяването на междузвездна връзка:

1. Разумните същества около една звезда разбират, че тяхното слънце изгасва и затова изпращат в пространството информация за историята и познанията си, без да чакат отговор. Разгадаването на посланието дава на други разумни същества доказателства за съществуването на друг живот и дава осно-вания за съзнателното му търсене.

2. В една планетна система има няколко небесни тела, на които съществува живот. Това е довело най-разумните същества до заключението, че и в други части на Вселената могат да живеят развити съседи. Такъв, между другото, отчасти е и нашият случай. Както вече казахме, различни непреки доказателства ни навеждат на мисълта, че на други планети н спътници от Слънчевата система съществува микроскопичен живот.

3. Съвсем случайно две развити култури са възникнали на две близки звезди, така че сравнително бързо са установили радиовръзка. Тази ситуация би била най-вероятна в местата, където има по-голяма концентрация на звезди — например в звездните купове или в центъра на Галактиката.

Авторите напомнят, че освен някои придобивки евентуалният контакт с други светове носи и определени рискове. Според тях заплахата от инвазия не представлява реална опасност. Те изхождат от това, че междузвездните полети са изключително трудни дори и за много развити цивилизации, а за междузвездна емиграция изобщо не може да става дума. Ако обществото достигне такова равнище, че да може да пътува между звездите, то ще бъде способно да реши навреме и затрудненията, свързани с пренаселеността на някои райони — чрез заселване на необитаеми досега светове. То ще търси такива планети, преди изобщо да е възникнала опасност от пренаселване или от изгасване на звездата. Дори много е вероятно, че тази задача ще решава галактическото сдружение на цивилизациите (ако съществува такова). „Ако това е така, то членството в галактическото общество ще бъде по-скоро източник на безопасност, отколкото на риск.“

Не може да се говори и за евентуална експлоатация на Земята и нейните жители от развити космически същества. Техният разум и мъдрост, засилени от „космическия поглед върху нещата“, би трябвало да направят подобно нещо невъзможно. По-деликатен и no-голям риск се крие в евентуалното повлияване иа нашата култура от чужда култура. Би могла да възникне ситуация, в която да бъдем зависими от космическата култура. Единствените ни оръжия ще бъдат подходящите предпазни мерки и голямата прозорливост. Много от учените биха приели спокойно контакта с отдалечени светове. Но дали човечеството като цяло е подготвено за него? Дали това няма да подействува по-скоро неблагоприятно на нашата психика — с това, че би ни подтиквало към регрес, към самоподценяване? Както знаем от нашата история, надмощието на една култура над друга, на по-силната над по-слабата, вишни предполага физически контакт. Ако не е имало териториална агресия, по-низшата култура често е преживявала благополучно срещата с чуждия свят и е продължавала да се развива. Що се отнася до междузвездните отношения, авторите говорят само за контакти по радиото. „В течение на безкрайно дълго време“ междузвездните полети се смятат за немислими. А чрез радиото не може да се завладява. „Не можем, да твърдим, че междузвездният контакт е напълно лишен от риск. Можем единствено да изкажем мнението, че по всяка вероятност придобивките ще бъдат значително повече от опасностите…“

От това, че ще се опитаме да уловим чужди сигнали, няма да възникне риск. Той може да се появи едва след нашия отговор. Засега имаме достатъчно време за обсъждането на този въпрос, и то иа международно равнище. Според мнението на Оливър и Дрейк посланията ще бъдат във вид на образи. И двамата предполагат, че чуждите разумни същества ще притежават визуални способности. Ако ние уловим информация на чужд свят или пък сами изпращаме данни за нашата цивилизация, какъв обем познание би представлявало всичко това? Отговор на въпроса се е опитал да даде Морисън. Нашите познания за древна Гърция не превишават 10 милиарда бита (бит е единица за информация). Морисън означава това хранилище на информация с хелас. Ние бихме искали да изпратим или да приемем от другите космически култури около 100 хеласа познание. При обсъждането на възможностите да се улови разговор на две чужди цивилизации, колективът на Оливър заключи, че не може да се употреби лазер. Този тип излъчване би изисквал огромно количество енергия. Затова ние можем да търсим радиосигнали на разстояние приблизително 10 светлинни години. Ако се построят по-сложни апаратури, търсенето може да се разшири на разстояние 100, а по-късно — 1000 светлинни години. Идеята за такава приемателна система е в основата на проекта „Циклоп“. За голям принос на групата млади учени можем да смятаме посочената от тях интересна честота, която изглежда много подходяща за междузвездна кореспонденция. При дължина на вълната, по-малка от 18 см, което отговаря на излъчването на хидроксилния радикал, поглъщането на електромагнитните вълни от водните пари в атмосферата над Земята бързо нараства. А над 21 см, което е познатата честота на водорода, рязко се увеличава естественият радиошум на Космоса. И двете явления би следвало да съществуват и на другите планети. Затова на междузвездните излъчвания като че е предопределена „водната яма“ между 18 и 21 см.

Приемането на отдалечени сигнали на сантиметрови вълни изисква специална антенна система с обща площ 7–20 кв.км. Това отговаря на кръгло огледало с диаметър 3–5 км. Построяването на такъв радиотелескоп, който освен това трябва да може да се насочва към всяка точка от небето, не е по силите на съвременната техника. Дори и в Космоса, където ще се избягнат притеглянето и ветровете, трудно бихме могли да монтираме и поддържаме такава конструкция. Единствената възможност е да построим редица малки антени една до друга на Земята. Най-удобно ще бъде цялата система да е съставена като мрежа от шестоъгълници от управляеми антени с диаметър 100 м. Комплексът от 100 единици ще има диаметър 1 км, от 200 единици — диаметър 1,4 км, 500 единици — 2,2 км, от 1000 единици — 3,16 км, а от 2000–4,4 км. Антените ще бъдат плътно една до друга и ще се управляват от контролен център. Съоръжението, свързано с мощен компютър, ще може едновременно да приема сигнали с необичайно широк диапазон от мегахерци. Освен това то ще увеличи дължината на вълната с 0,1 херца, което значи, че такъв комплекс от радиотелескопи ще замести 1 милиард отделни приемници. А в сравнение с радиотелескопа, който е използувал Дрейк при проекта OZMA, това устройство ще бъде 10 милиона пъти по-чувствително.

Ако строим междузвездната радиостанция „Циклоп“ със скорост около 100 антени на година, ежегодно ще са нужни около 600 милиона долара. Система с диаметър 5 км ще струва от 10 до 25 милиарда, двойно по-голяма система — около 60 милиарда. Авторите отбелязват, че изграждането на защита от външни влияния и обратна защита на средата от влиянието на системата ще бъде голям проблем. Такова защитно съоръжение, което сигурно ще бъде доста скъпо, не беше разглеждано на семинара. Ако се намери пространство, обкръжено с планини, те ще пазят вътрешната област от радиосмущенията. А що се отнася до Циклополис, градчето, в което ще живее обслужващият станцията персонал, най-подходящо ще бъде то да се построи извън планинския венец. Изборът на мястото за построяване на такава апаратура ще бъде много сложен. То трябва да отговаря на много условия. Предварително са изключени земетръсните области; късите дължини на вълните изискват относително ниска влажност на въздуха; за антенните конструкции е нужно да няма силни ветрове и през зимата да не вали сняг. Редиците на радиотелескопите трябва да са поставени на голяма равна площ, отдалечена от населените места и от самолетните коридори; най-добре би било, ако това място е заобиколено от планини от всички страни.

Ясно е, че търсенето ще се насочи към звездите от клас F, G и К. Засега астрономите имат пълен техен списък само на разстояние няколко десетки светлинни години. Това е по-малко от една хилядна от подлежащите на изследване обекти. Затова първата крачка към целта е съставянето на списъци на всички звезди приблизително до 15 величина, групирани спо-ред спектралните класове, които са на разстояние около 1000 светлинни години. Това „картографиране“ на небето може да започне още в периода на проектирането и строежа на първата серия антени от „Циклоп“. Строежът на цялата система ще продължи 10–25 години. Щом бъдат пуснати в експлоатация първите редици от радиотелескопп, може да започне изследването на най-близките звезди. С времето ще можем да проникваме все по-дълбоко във Вселената. В началото може да се очаква, че за една година ще „чуваме“ излъчванията на около 15 000 звезди, на всяка от които ще посвещаваме 2000 секунди, т.е. малко повече от половин час. След 10 години станцията ще бъде много по-чувствителна. Струва си да се помисли за ново „прослушване“ на изследваните вече звезди. След първите две изследователски акции ще получим представа за обектите на разстояние 500–700 светлинни години.

След завършването си съоръжението „Циклоп“ ще може да изследва обекти, отдалечени на 1000 светлинни години. През този етап системата може да изпраща сигнали от Земята, след което можем да се връщаме в определено време към отделните звезди и да наблюдаваме дали не са реагирали по някакъв начни. Ако не получим никакъв отговор, ще бъде необходимо да се преразгледа цялата концепция на търсенето. Ще бъде рано да се отказваме, трябва да продължим. Освен това както търсещото, така и сигналното устройство на „Циклоп“ ще бъде автоматизирано. Очевидно е, че ще бъде по-добре, ако на земната повърхност съществуват няколко таки-ва гигантски станции, предаващи и приемащи сигнали, и ако техните действия са координирани в световен мащаб.

Дали не съществува някаква „естествена адресна книга“, която би ни улеснила в търсенето на космически съседи? Проф. Джошуа Ледърбърг, световноизвестен специалист по генетика, допуска съществуването на някаква проста и единствена точка в Галактиката, към която биха се насочвали погледите на всички цивилизации, независимо от това, къде живеят те. Той смята, че тази магическа точка може да бъде центърът на Галактиката. Авторите на проекта „Циклоп“ разгърнаха тази мисъл. Или някаква развита култура излъчва определен всепосочен сигнал от центъра на Млечния път, или центърът на Галактиката представлява своеобразна информационна централа, до която се изпращат или от която се приемат сигналите на цивилизацията. „Ако действително съществува галактическа общност на културите, т.е. общество, от което може да се очаква собствена култура, появява се възможността неговият живот да е по-дълъг от 1000 години. Гордостта от конфронтацията с тази развита общност и участието в нейните дълговременни цели биха могли да дадат нови измерения на собствения ни живот, мащаби, които никой човек не може да си представи.“