Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hledame kosmcke civilizace, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Карел Пацнер

Търсим космически цивилизации

Превод от чешки Маргарита Младенова, Ирина Кьосева

Външен редактор Янко Бъчваров

Редактор Стоянка Полонова

Художник Юлия Иванова

Художествен редактор Христо Жаблянов

Технически редактор Елена Млечевска Коректор Люба Манолова

 

Чешка. I издание. ЛГ II. Тематичен № 23 95324. Дадена за набор на 14.VII.1980 г.

Подписана за печат на 4.XI.1980 г. Излязла от печат на 28.XI.1980 г. Поръчка № 173 Формат 60×90/16. Печатни коли 16. Издателски коли 16. Усл. изд. коли 16,59. Цена на книжното тяло 1,16 лв. Цена 1,24 лв.

Издателство „Народна младеж“, София, 1980

ДП „Васил Александров“ — Враца

 

Karel Pacner

HLEDAME KOSMCKE CIVILIZACE

Prace, 1976

© Karel Pacner, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — img с размер вместо img-thumb

Опит за създаването на космически език

Проф. Ханс Фройдентал, математик от холандския университет в Утрехт е категоричен: най-подходящ ще бъде абстрактният език на математиката. Той е най-разбираемият „логически език“, който може да бъде разгадан от непознатите разумни същества. Жителите на далечните светове ще разберат нашите сигнали само ако излъчваните понятия са строго разпределени според своята логика. Отначало тази задача ще прилича на създаването на памет у компютрите.

През 1960 г холандският математик публикува обемиста книга под заглавие „Линкос“ (от латинското Лингва космика = космически език). Авторът подчертава, че „Линкос“ не трябва да се разбира като упътване за разшифроване и зашифроване на космически послания, а като абстрактна схема на езика, който можем да използуваме според ситуацията и техническите възможности. Най-напред изпращаме някои от първите числа, основани на прости сигнали, например точки. След това трябва да покажем на чуждите „слушатели“ някои основни математически знаци. Това изглежда доста сложно, но в действителност е съвсем лесно. Изпращаме например числото „едно“, после някакъв знак, който ще изразява понятието „е по-малко“, и накрая числото „две“. След това по същия начин излъчваме „две е по-малко от три“, „три е по-малко от четири“… Този метод ще използуваме, за да обясним на непознатите адресати нашето разбиране за знаците „плюс“, „минус“, „по-голям“, „делено на“, „умножена по“ и всички останали. По-късно ще бъдат обяснени основите на алгебрата. От-начало Земята трябва да излъчва някои неравенства от типа „100+10 е по-голямо от 10+11“. Следна понятието „абстрактно число“. И накрая авторът препоръчва да се приключи с „човешкото понятие за математиката“ — с търсене на неизвестни величини, с въвеждане на въпроси. След математическата азбука ще дойде понятието за време. Опичало ще се изпращат сигнали с различна дължина, после ще се изразят с числа и едва тогава ще се въведе единица за време и поня-тията „преди“, „по-късно“, „минало“, „бъдеще“, „по-рано“ „след“ …

Много сложна ще е задачата да обясним на космическите „слушатели“ правилата на нашия морал и поведение. Но авторът на „Линкос“ се справя и с този проблем. Отначало ще бъдат представени четири абстрактни лица, които по характерен начин изчисляват най-различни математически задачи: А винаги задава въпроси, Б винаги им отговаря правилно, В винаги отговаря неправилно, Г участвува рядко в дискусията. Така ще се опитаме да обясним човешкото схващане за оценка на дейностите, означаването на добро и лошо. Например учителят А задава задача. Ученикът Б отговаря правилно, В — — погрешно, Г — също правилно, но след продължително време. Затова учителят А казва на Г, че той не се е справил със задачата. Оттук идва поуката, че добрият отговор не е правилен, ако трябва да го чакаме дълго време. Или А чака отговор от Б на друг въпрос. Но вместо Б говори В и за изненада отговорът му е правилен. Но учителят А е недоволен и казва на В, че той е отговорил погрешно. Пренесено на математическо равнище, това означава, че не е правилно да се отговаря на въпрос, зададен другиму…

Фройдентал е посветил много страници на разясненението, че човекът се отличава от останалите живи същества на нашата планета. В текста „който може да говори“ се среща много по-често от „който се движи“, „който възприема“, „който се интересува“. Човекът е същество, което може да говори — по такъв механичен начин авторът се опитва да отделя човечеството от останалия свят.

В заключение холандският математик обяснява основните физически закони, на които се подчинява човешката дейност. Той въвежда понятията „движение“, „материя“, сравнява ги от гледище на човешкото поведение и от гледище на физиката. По-нататък той показва предимството на колектива пред отделния индивид — например много хора могат лесно да пренесат голям предмет, а сам човек няма да може… Естествено авторът отделя много място и за излагане смисъла на формулата Е =mc2.

Фройдентал съобщи, че втората част на книгата ще съдържа обяснения на понятия като живот и материя, в нея ще бъдат уточнени характеристиките на чисто човешкото поведение.