Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (42)

Послание до Месиер 13

От редките и сравнително евтини опити за установяване на радиоконтакт с космически цивилизации сега учените преминават с помощта на сложни уреди и с прилагане на много средства към по-чести или дълговременни програми. Това е най-доброто доказателство за постепенната промяна в мнение-то на правителствата и обществеността за тези усилия.

На 16 ноември 1974 г. бе изпратено първото послание на човечеството към звездите. Сигналът бе произведен от най-силния радиотелескоп в Аресибо в Пуерто Рико. Съобщението съдържаше изображение на Слънчевата система с посочване на Земята като автор на посланието, описание на човешките същества и пуерториканския радиотелескоп, данни за съвременното човечество и схема на основната структура на ДНК. Подобна информация сьдържаха и плочките на автоматичните сонди „Пионер-10“ и „Пионер-11“. Посланието съдържаше 1679 знака и излъчването му продължи 3 минути. Поради трудното насочване на порториканския телескоп към отделни небесни обекти „радиописмото“ бе изпратено към звездния куп Месиер 13, който се намира на 24 000 светлинни години, от Земята и се състои от 300 000 звезди. Вероятността някой да улови в скоро време посланието е съвсем малка. Въпреки това д-р Франк Дрейк, ръководещ изпращането на съобщението, оптимистично заяви: „Ако от близкия Космос някой проучва Земята с радар, той ще открие радиосигналите, чиято енергия ще е 10 милиона пъти по-интензивна от излъчването на няшето Слънце“.

През 1971 г. търсенето на развити космически съседи престана да бъде поле за действие единствено на двете велики сили. Към тях се присъединиха и радиоастрономите от Алгонкуин парк в Канада, но засега също без успех.

През 1975 г. Дрейк и Саган публикуваха в сп. „Сайънтифик Америкьн“ преглед на досегашните търсения на сигнали от извънземни цивилизации. Първите три експеримента имаха еднопосочен опитен характер: 1960 г. — в Грийн Банк Дрейк изследва звездите епсилон от Еридан и тау от Кит с дължина на вълната 21 см (това беше проектът OZMA); 1968 г. — в Горки Троицки се опитва да улови сигнали от 12 близки звезди подобни на Слънцето, на вълни 21 и 30 см; 1972 г. — в Грийн Банк Вертър изучава 10 звезди на вълна с дължина 21 см. Останалите опити са дългосрочни. От 1972 г. на вълни 16,30 и 50 см и с помощта на подбрана мрежа от съветски станции Троицки засича в ефира пулсиращи сигнали, идващи от всички посоки. Същата година на няколко честоти Кардашов започва регистрация на сигнали, идващи също от всички посоки, като използува станции от цялата територия на СССР. От м. ноември 1972 г. до август 1975 г. в Грийн Банк се осъществява проектът OZMA II. Бенджамин Цукерман и Патрик Палмър на вълна 21 см изследват 659 близки звезди, подобни на Слънцето.

През 1973 г. Робърт Диксън и Дени Коул започват десетгодишна програма в Радиоастрономическата обсерватория към Държавния университет в Охайо. На вълна 21 см те изследват не само избрани звезди, а целия Космос — както Троицки и Кардашов. По-късно Алъп Брайдли п Рол Фелдман от Алгонкуин парк изследват няколко звезди на дължина 13 мм. А от 1975 г. Дрейк и Саган с помощта на радиотелескопа в Аресибо се опитват да приемат на вълни 21, 18 и 13 см сигнали от най-близките галактики. През декември 1974 г. Кардашов заяви, че се готви да започне изследване на радиоизлъчването на няколко десетки наново избрани звезди.

НАСА също обсъжда възможността за улавянето на радиопослания от потенциалните ни космически съседи. Това беше съобщено от генералния директор на агенцията д-р Джеймс Флейгър през ноември 1973 г. по време на лекция за работните планове за периода 1974–1991 г. Една година след това американските специалисти започнаха първата подобна акция. През ноември 1974 г. спътникът „Коперник“ (или ОАОС) търсеше в ултравиолетовата зона лазерни сигнали, идващи от звездата епсилон от Еридан. „Коперник“ е втората сполучлива американска астрономическа лаборатория, която лети от август 1972 г. в кръгова орбита на височина повече от 700 км. Снабдена е с телескоп с диаметър 81 см с детектори за откриване на качествени ултравиолетови спектри на звездите. И първото съобщение за този експеримент, издадено от НАСА на 1 май 1975 г., се казва, че спътникът е регистрирал случайни лазерни сигнали от епсилон от Еридан в течение на 14 обиколки около Земята, където специалистите ги анализират. „За една ултракъсовълнова част от ултравиолетовия спектьр, която не прониква през атмосферата, лазерите представляват мощен източник на електромагнитно излъчване, чрез което някое извънземно общество би могло да ни съобщи за съществуването си — заяви ръководителят на експеримента Херберт Вишня. — Ултравиолетовите лазерни сигнали обединяват в себе си голяма потенциална мощност, увеличена от висока ефективност. Освен това звездите с температура, подобна на нашето Слънце, излъчват малко енергия в областта на ултракъсите вълни от ултравиолетовия спектър, така че приемащия телескоп не е «заслепен» от естественото излъчване на звездата. Поради тази причина ултравиолетовите лазери са рационално средство за осъществяване на връзка вътре в галактиката.“ През втората половина на 1975 г. те търсели ултравиолетови лазерни сигнали, които биха могли да идват при нас от звездите тау от Кит и епсилон от Индианец. И трите изследвани обекта се намират сравнително близо до нашата система — на разстояние малко повече от 10 светлинни години. Вишня не разчита на успех още при първите опити. Спорел неговото мнение ще са необходими сто години систематични тьрсения на радио- и лазерни послания.