Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (47)

Господарят на всичко живо

Човекът е единственото разумно същество на Земята. Изглежда, че теорията на Морисън важи в рамките на цялата планета. Можем ли да отнесем тази представа и за други населени светове? Хипотезата на Чарлз Дарвин за естествения подбор на видовете, която доказва, че винаги оцелява най-способният, и познанията по теория на управлението, които водят към извода, че една система може да се управлява качествено само от един център, говорят, че това правило може би е валидно навсякъде.

А как ще изглеждат съществата, с които най-вероятно ще влезем в контакт? Това зависи от физичните и химичните условия на планетата, която ги е създала. Едно от основните влияния върху зараждането на живота ще бъде гравитацията на планетата — майка. Вече бе споменато, че всяка по-съществена промяна в стойността на гравитацията би означавала значително утежняване на съществуването на антропоморфните същества.

Да погледнем най-напред хомо сапиенс през очите на антрополог. Човешкото тяло има средна височина от 150 до 180 см. Затова джуджетата и великаните сред нас са изключение, а и техните размери не надминават определени граници — обикновено от 60 до 240 см. Какво ще стане, ако увеличим два пьти средната височина на човека? А. Кларк пише, че „такъв човек ще тежи осем пъти повече, а повърхността на напречния разрез на костите ще се увеличи само 4 пъти. Затова натовареността на костната система ще се удвои. Възможно е да съществува гигант с височина три метра и половина, но костите му често ще се чупят и той ще трябва да се движи много предпазливо. За да може да съществува такъв «вариант» на хомо сапиенс, необходими са съществена промени в конструкцията му.“

В крайна сметка английският писател дава два варианта: или това мислещо същество трябва да има кости от метал, което отново ще предизвика ред биохимични промени в организма, или то трябва да живее на планета с по-слабо притегляне (или изобщо без притегляне). Кларк обаче не може да си представи как ще работи мозък, подобен на човешкия, уголемен десет пъти.

Какви изключителни качества ще трябва да притежава човек, живеещ в среда с намалено притегляне, да кажем 0,75 G? На този въпрос се е опитал да отговори д-р С. Доул. Преди всичко там трябва да има понижено въздушно налягане. В подобни условия най-добре биха живели същества с дихателна система, no-добра от тази на хората, с по-голям гръден кош, белодробна кухина и дихателни органи. Освен това те не би трябвало да имат големи наследствени увреждания и някои други изменения, защото може да повлияе на развитието им. Понеже около такава планета ще има по-малка защитна броня от радиационни зони, до повърхността ще проникнат по-големи дози космическо излъчване. В резултат наследствените промени у децата ще се проявяват по-бързо, а и целият генетичен развой ще бъде ускорен.

Каква би могла да бъде долната ръстова граница при човека? Познаваме много бозайници, чиято големина не надхвърля 30 см. „Но по-подробните изследвания показват, че те имат съществено различни пропорции и техните крайници са много по-силни, отколкото у човека — пише Кларк. — Ако човекът, уголемен до 6 м, е прекалено крехък и немощен, обратното — човекът, смален до 30 см, ще бъде безнадеждно тромав и необикновено мускулест. В неговия организъм също ще се променят някои основни жизнени процеси, защото вътрешните органи няма да бъдат в необходимите пропорции спрямо цялото тяло. Трябва да се има още предвид, че малкият мозък не може да осъществява сложната дейност, която е характерна за по-големия. Според Доул на планета с притегляне 1,5 G ще живеят разумни същества, чиито размери ще бъдат по-малки от тези на хората. Конструкцията на телата им — с по-ниско поставен център на тежестта — ще трябва да бъде по-стабилна, преди всичко вероятно ще имат по-големи крака и сърце. Те ще трябва да притежават голяма сила и ще имат по-кратко време за реакция. По-силното притегляне ще напомня за себе си, като предизвиква по-чести падания. Течният организъм ще трябва да преодолява по-чести травми и болести — например изкълчване на глезените, разкъсване на мускулите, влошена дейност на някои вътрешни органи. По-дебелата покривка от радиационни зони ще пропуска по-малко излъчвания. Това означава, че генетичните промени ще протичат много по-бавно, отколкото на Земята. Ако на планетите със силно привличане има живи същества, техният ръст не превишава няколко сантиметра — твърди Кларк — и те не биха могли да бъдат разумни, ако не компенсират недостатъчния ръст с разширяване, за да могат да поберат в тялото си съответствуващия обем на мозъка. В световете, където притеглянето е петдесет пъти по-голямо от земното, могат да съществуват организми с големината на кукла. Но ако такова същество би било способно на разумно мислене, то не би имало размерите на кукла, а на палачинка.“