Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (52)

Според принципа на неопределеността?

Ние, възпитаниците на европейската цивилизация, като покажем някой предмет, казваме „един“… Но нивхите, живеещи в Далечния изток, не познават числителното „един“. Те имат отделни числителни за дълги предмети, отделни — за къси, отделни — за кръгли. За тях понятието „един“ звучи съвсем различно, ако се говори за „един елен“, „един пръст“, „едно кълбо“. Те дори не познават отделно думата „елен“, а само съчетанията „бял елен“, „сив елен“…

И туземците от Амазония, Австралия и ескимосите никога няма да кажат „човекът стреля“, а винаги ще определят къде, кога и по какво е стрелял ловецът. От друга страна, много преводачи се оплакват, че групата на индоевропейските езици, в която влизат и славянските, има много абстрактни понятия и игри на думи, които са непреводими на друг език.

Щом като между жителите на Земята има такива различия във възприемането на света, какви ли различия в понятията ще има между същества от различни небесни светове? Ще разберем ли изобщо съдържанието на космограмата? Дали няма да се окажем в ролята на делфините, които изобщо не се интересуват от интегралите, защото животът им се е развил съвсем различно от нашия?! За съжаление това може наистина да се случи. В своята студия за взаимоотношенията между културата и науката, публикувана през есента на 1975 г. в сп. „Енкаунтър“, проф. Робърт Опенхаймер пръв посочи тази опасност. Той припомни валидността на принципа за неопределеността, формулиран от немския теоретик проф. Вернер Хайзенберг между двете войни. Същността му се крие в това, че при никой физичен експеримент не е възможно точно да бъдат определени всичките характеристики на една елементарна частица. Ако установим нейното положение, вече не можем да измерим скоростта й, и обратното. Но принципът на неопределеността важи не само за тези две величини, а за всички характеристики, определящи състоянието на микроскопичния обект. В своята статия Опенхаймер припомня, че и нашата наука се развива на основата на този ирщщнп — в определен момент само дадени клонове от нея вървят бързо напред за сметка на другите. А космическите цивилизации могат да смятат за най-важни проблеми на своето познание нещо съвсем различно!

„По принцип не е изключено съществуването на високо развита цивилизация, която или има математика, напълно различна от нашата, или може да мине изобщо без математика …“ — отбеляза на бюраканската конференция през 1964 г. д-р А. Гладки, математик от Новосибирск. Гладки заключава, че в такъв случай дешифрирането на непознатите сигнали ще е много трудно. Напълно вероятно е той да не е знаел мнението на Опенхаймер по този въпрос, тъй като не се позовава на него.

Тъй че изведнъж еднакви опасения се появяват едновременно у няколко учени. Подобно бе и и зказването на д-р Б. Пановкин на съветско-американския симпозиум. То бе подложено на унищожителна критика. Всички участници в спора изразиха убеждението, че законите на природата са толкова обединяваща връзка на познанието, че по принцип са изключени различни подходи. Очевидно те бяха забравили мисълта на Опенхаймер и ентусиазмът за момент бе заслепил научната им обективност.

„Доколко фактите, за които се говори в космическите послания, могат да бъдат чужди за нас? Можем ли да си представим същността на тези, послания?“ Такива въпроси поставя лингвистът д-р Б. Сухотин в сборника за извънземните цивилизации, издаден през 1969 г. под редакцията на проф. Кап-лан. „Още отначало трябва да се каже, че да разберем съобщението и да си представим онова, което то съдържа, са две съвсем различни неща. Докато разбирането е основано на възможността да се предвиждат частите от съобщението, които не сме виждали, или събития, които досега не са се случвали, представата зависи от способността ни да преведем съобщението на езика на образите на действителните явления. Разбира се, не всичко, което разбираме, можем да си представим. Не можем да си представим чувствата на съществата, приемащи радиоизлъчването, но това не намалява разбираемостта на тяхното поведение. Въпреки че другата «действителност» може да се окаже съвсем различна, от нашата, това не е причина да се боим от нейната познаваемост.“

Засега учените не са единодушни по въпроса, как ще бъдат преодолени бариерите между нас и потенциалните ни съседи. За съжаление земният ни опит показва, че именно нашата досегашна изключителност, нашият антропоморфичен поглед върху нещата ще предизвикат най-големите затруднения. Посланието на някоя непозната цивилизация ще бъде костелив орех за цялото човечество. Древните автори са писали своите книги и клинописни таблички главно за себе си и за своите съграждани и изобщо не са мислили, че след няколко хилядолетия някой, който не знае нито езика, нито азбуката им, ще се опитва да разгадае тези текстове… Обратното — всеки автор на космическо писмо ще познава сложността, с която ще се сблъска непознатият читател; при това авторът ще има интерес от действителното разгадаване на текста и без съмнение ще се опита да даде ключ към загадката в увода на посланието — нещо, което ще важи за цялата вселена.