Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (19)

Реабилитация на метеоритите

„Метеоритът от Мърчисън имаше голяма стойност за нас, тъй като беше открит веднага след падането, така че възможността за замърсяване беше минимална — съобщи по-късно д-р По-намперума. — Техниката, развита за установяване на аминокиселини в лунните образци, беше използувана при изследването на този метеорит…“

Всички работи протичат изключително в стерилна среда, за да се изключи възможността от смесване на метеоритни и земни органични вещества. Най-напред учените стриват на прах два образеца от ядрото (с тегло 10 и 15 г), смесват праха с тройно дестилирана вода и центрофугират получената маса. Едва тогава биохимиците започват да я изследват заедно с един геолог и специалисти по метеорити. Съставът на екстракта се установява на три апарата — спектрограф, стълбовиден и газов хроматограф.

На 5. XII. 1970 г. в „Нейчър“ се появи суха, но изненадваща статия, наречена „Наличие на аминокиселини и въглеводород в Мърчисънския метеорит“.

На Земята има 21 аминокиселини, градивният елемент на белтъчините. В австралийския хондрит учените намериха 17 аминокиселини, но 11 от тях досега не са имали никаква функция в живия организъм. Друго свидетелство за небиологичния и извънземен произход на тези вещества е откритието, че въглеводородите от биологичен и небиологичен тип се смесват. Интересно е, че техният строеж отговаря на строежа на веществата, които Понамперума получава при експериментите си, повтарящи в лабораторията естественото химическо развитие. Третото доказателство е, че в образеца е имало относително много въглерод 13 в сравнение със земните органични вещества. И накрая тези вещества имат интересна характеристика. В земната природа аминокиселините са асиметрични (с изключение на една). Природата просто създава такива вещества от „ляв“ тип и досега учените с нищо не можеха да си обяснят подобен избор. В това време химиците започнаха сравнително лесно да получават в лабораториите аминокиселини, които представляват смес от двата типа, т.е. от „ляв“ и „десен“ тип. В метеора от Мърчисън групата на Понамперума откри молекули на аминокиселини, които са от двата типа, приблизително в еднакво количество.

Откритието на ляво- и дяснонасочени извънземни аминокиселини води до два забележителни извода. Първо. Изследователите от Мофит Фийлд работиха с метеорита при съвършена стерилност. Ако там бяха проникнали лявонасочени земни аминокиселини, при анализа те щяха да са повече от дяснонасочените. Второ. Всички земни аминокиселини са продукт на живата материя. Може да се предполага, че на планетите, където съществува някакъв живот, също се образуват аминокиселини или с лява, или с дясна асиметрия, което (въз основа на земния лабораторен опит) може да означава, че са създадени не от високоорганизирана материя, а от прости неживи вещества. Тези два аргумента солидно подкрепиха хипотезата за извънземния произход на намерените аминокиселини.

Според Понамперума изследването на Мърчисънския метеорит води до три общи извода:

— дава нов поглед върху теорията за химичното развитие;

— установява предпоставки за съществуване на живот навсякъде във Вселената — живот, възникнал по химичен път;

— може да помогне при уточняване хронологията на възникването на живота на Земята и другаде във Вселената.

Както съобщава бюлетинът на НАСА, „откриването на небиологични аминокиселини в метеорита показва, че градивни елементи на живота (като аминокиселините) могат да се образуват при химичен процес, че този комплекс молекули може да възникне извън Земята, в други части на Слънчевата система и вероятно навсякъде във Вселената, и че това откритие определя хронологията на възникване на дадено небесно тяло. Специалистите предполагат, че телата от Слънчевата система, включително и Земята, са се кондензирали преди около 4,5 милиарда години от облак междузвезден прах. Мърчисън, както и всички други метеорити, също датира оттогава. Съществуват много основания да се предполага, че аминокиселините и другите структури органични вещества, намерени в него, съществуват там от времето на формиране на Земята …“

Но един метеорит не е убедително доказателство за всички скептици. Ето защо до септември 1971 г. Понамперума и другите негови колеги изследваха още два по-стари метеорита — Мюри и известния Оргуел. Освен известните от Мърчисън аминокиселини те откриха в тях още седем други, които също имат безспорен извънземен произход и които не може да бъдат резултат от земно замърсяване. Всички те също се характеризират със смесена асиметрия. Придобитият опит дава възможност на калифорнийските изследователи да търсят и други вещества. Във всичките три тела те откриват осем вида пиримидини, които приличат на биологичните пиримидинови молекули — а те спадат към основните градивни блокове на носителите на наследствеността, дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК).

Междувременно д-р Джон Гронин и д-р Карлтън Мур от Аризонския държавен университет съобщават на 25 юли 1971 г, в сп. „Сайънс“, че в метеорита Аленде те не са успели да открият с традиционна методика никакви аминокиселини. Като сравняват изследваните досега тела, те установяват, че Мърчисън и Мюри спадат към друг тип въглероден хондрит, който съдържа 2–3 процента въглерод и около 0,2 процента азот. Аленде е представител на трети тип, тъй като съдържа само 0,25 процента въглерод и 0,006 процента азот. Това показва, че не всички видове въглеродни хондрити са носители на зародиша на живота.

На 24 март 1972 г. в „Нейчър“ група учени съобщиха, че е помощта на друга методика са открили и в метеоритите Аленде значително количество пара-формалдехид, т.е. верига от молекули на формалдехидни съединения. Съобщението е подписано от д-р Ървинг Бърджър, д-р П. Зубопиц, д-р Дж. Чен-длър от Американската геологическа служба и д-р Р. Кларк от Смитсъновия институт.

Два месеца по-рано в същото списание д-р Р. Рош от Калгарския университет в канадския щат Алберта доказваше, че формалдехидът, открит във Вселената, е космополимер.

„На този етап можем само да правим предположения — пише Понамперума в сп. «Геотаймс» за резултатите от своите изследвания на първите два метеорита. — Въпреки това откриването на еднакво комплексно подреждане на аминокиселините и пиримидините в двата метеорита може да означава, че това е основната фаза на един химичен процес, който е довел до възникването на живота… Ако започнем с тези 18 аминокиселини, теоретично е възможно да изградим един жив организъм.“

Откритията на Понамперума за простите аминокиселини в метеоритите и откритията на Харада за същите вещества в някои лунни образци дадоха импулс за серия опити на биолозите д-р Мери Сондърс и д-р Доана Ролфинг от университета в Южна Каролина в Колумбия. Те загряват редица прости аминокиселини до 175° С. След няколко дни получават редица по-сложни аминокиселини. Накрая те сравняват своите резултати с изводите от по-ранни опити за синтезиране на органични вещества в земната атмосфера. Количеството на отделните сложни аминокиселини и в четирите случая — при Милер, Фокс, с лунните образци и с метеоритите — по принцип съвпада. Винаги най-много е глицинът, три пъти на второ място остава аланинът, два пъти на трето място — аспарагиновата киселина…

„Нашите опити показват — пишат М. Сондърс и Д. Ролфинг през 1972 г. в сп. «Сайънс», — че ако аминокиселините съществуват непрекъснато в свободно състояние, после под въздействието ни топлината те могат да се полимеризират, т.е. да се свързват в дълги вериги. И ако групата на д-р Р. Кийгс има право, когато твърди, че в далечното минало Луната е била гореща, можем да предполагаме, че полимери, подобни на протеина, биха могли да съществуват и извън Земята.“

И изведнъж се появиха забележителните данни за множество въглеродни хондрити, някои от които биха могли да бъдат носители на първоматерията на живота във Вселената. — Въглеродните хондрити са най-редкият материал за изследване — заяви д-р Зденек Цеплеха. — Те имат малка гъстота н сцепление и затова повечето от тях се разпадат в атмосферата на нашата Земя. В космичното пространство броят на тези метеорити е огромен. Това установихме наскоро заедно с д-р Роберт Маккроски в астрофизическата обсерватория Смитсън в Кембридж. Анализирахме снимки от няколкостотин ясни болида, получени с помощта на камери от Европейската мрежа и американската Прерийна мрежа. Оказа се, че обикновените хондрити, които преобладават в нашите музеи, са само 8 процента във вселената. Обратно — въглеродните хондрити са около 60 процента. При това те са предимно от I тип, или дори по-редки, и затова може би с по-голямо съдържание на въглерод, отколкото обикновено има в тип I. Общо във Вселената има 27 процента кометни частици и 5 процента рядък материал с гъбовидна структура. Нашите наблюдения се отнасят до телата с размери от няколко десетки сантиметра до десетки метра.

Какъв извод можем да направим? Става ясно огромното влияние на земната атмосфера, която като „сито“ не позволява на слабо съединените въглеродни хондрити да достигнат Земята. Минават само най-големите обекти. За да можем да намерим на Земята поне малък камък от въглероден хондрит, неговото първично тяло трябва да бъде поне 10 пъти по-голямо в сравнение с обикновения хондрит, който минава през атмосферата. Освен това много е възможно на Земята да има голямо количество материал, за който изобщо не знаем… Изследването на въглеродните хондрити с нови лабораторни методи успешно продължава.

В метеорита Мугей, които падна през 1889 г. в Украйна, акад. Александър Виноградов и д-р Генадий Вдовикин от Вернадския институт по геохимия и аналитична химия при АН на СССР откриват полинуклеотиди, подобни на ДНК, но неизвестни на Земята. Намерените аминокиселини напомнят веществата, открити в Мърчисън. Двамата известни съветски учени не изключват възможността в първоначалния облак от газове и прах, от който вероятно възникват планетните системи, да са съществували благоприятни условия за естествен синтез на полинуклеотиди от едноклетъчни вещества, и то при сравнително ниска температура.

Една година по-късно, в края на 1973 г., Квенволден даде ново доказателство. В метеоритите Мюри и Мърчисън той откри 17 различни мастни киселини, който не се срещат на Земята.

Всичко това дава повод за нови размишления. Дали нашата планета не е била бомбардирана от метеорити скоро след своето формиране и дали животът на Земята не е донесен от въглеродни хондрити? Или ако първичните примитивни форми на живот са се създали на Земята самоволно, дали дъждът от метеорити не е донесъл още животворни вещества и с това развитието да се е ускорило или усъвършенствувало? И дали някои типове въглеродни хондрити или други непознати материали не са вечните носители на първоматерията на живота?