Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (20)

Управлявана панспермия

От повърхността на планетите се откъсват голямо количество микроби, които се наричат космозоа, и се носят в космичното пространство. Щом достигнат друга подходяща планета, те я населват. Тази представа за живота навсякъде и винаги — теорията за панспермията — принадлежи па шведския учен Сванте Арениус и е създадена през 1908 г. Неговите колеги я отхвърлиха, защото авторът й не можеше да докаже нито една точка от нея. Микроорганизмите едва ли биха издържали пътуване при суровите условия на космическото пространство. Не е ясен също така и начинът на откъсването на космозоата от повърхността на създалото я тяло. Това не обяснява първоначалното развитие на живота.

През 1930 г. Константин Циолковски усъвършенствува хипотезата за панспермията. Същества, много по-интелигентни от нас и обитавали някои далечни планети, са разнасяли живота и по другите небесни тела. „Без намесата на Разума — пише съветският теоретик — спорите не биха могли да изминат непреодолимите разстояния …“

Повече от две десетилетия никой не се занимава с тази идея. После Мелвин Калвин предположи, че първите организми са могли да достигнат Земята с помощта на метеорити. Ако са били скрити в ядрата им, суровата среда на Вселената не ги заплашва. Със същата възможност за защита е съгласен и Саган, който по-късно провери хипотезата на Арениус. Той по експериментален път установи, че и най-издръжливият микроорганизъм би загинал при свободното движение във Вселената, защото ще е изложен в продължение на столетия на унищожителното въздействие на радиацията.

През 1973 г. идеята на Циолковски бе развита от генетиците проф. Френсис Крик и д-р Лесли Оргуел от Института за биологически изследвания Салк в Калифорния. В статията „Управлявана панспермия“, която излезе в американското астрономическо списание „Икар“, те пишат: „На други планетни системи разумен живот по естествен път може да възникне по-рано, отколкото на Земята“. Те тръгват от предположението на В. Мец от 1972 г., според което нашата Галактика е на 13 милиарда години. Първото поколение звезди вероятно не е имало планети. Но второто поколение, което според А. Блау и М. Шмит е възникнало два милиарда години след формирането на Млечния път, вероятно вече е имало. „Ето защо много е възможно планетите, които приличат на Земята, да са съществували най-малко 6,5 милиарда години преди възникването на нашата Слънчева система.“ А само 4 милиарда години са били достатъчни, за да се развие на Земята цивилизация, използуваща техниката за по-нататъшното си развитие. Следователно още преди създаването на Слънцето по Млечния път са могли да пътуват звездолета на разумни същества и да посещават различни планетни системи. За това вече има много книги и статии, повечето научнофантастични. Но понякога се занимават и специалистите. Така например американският астроном проф. Томас Гоулд през 1960 г. изказа предположението, че микроорганизмите са били донесени на Земята неволно в далечното минало от чужди посетители. Крит и Оргуел са на мнение, че чуждите развити цивилизации са изпращали съвсем преднамерено автоматични звездолети със запаси от микроорганизми до далечните планетни системи, например водорасли, отглеждани в смес от въглероден окис и вода и облъчвани от някакво изкуствено слънце. „Не бива да забравяме, че по-голямата част от най-рано намерените фоси-ли приличат на нашите днешни бактерии и водорасли… Това показва колко неправдоподобно е предположението, че Земята е била заразена само с висши организми …“

Един кораб може да носи товар от 1 тон — или 10 кутии с по 10 трилиона микроорганизми. Според изчисленията на д-р Питър Снийт микроорганизмите могат да живеят в кабината на космическия кораб милиони години — ако са защитени по определен начин и са в хладилници, в които температурата се доближава до абсолютната нула. Диаметърът на диска на Галактиката е около 100 000 светлинни години, а ширината му — приблизително 18 000 светлинни години. Ако звездолетите се движат със скорост, равна само на една трета от скоростта па светлината (100 000 км/ч), те могат да достигнат границата па Млечния път, без товарът им да бъде унищожен.

За причините на една такава „сеитба във Вселената“ можем само да гадаем. Дали първите развити цивилизации са искали по този начин да демонстрират своите възможности? Или пък са установили, че засега са сами в Галактиката и са искали да създадат повече съседи за потомците си? Психологията на извънземните същества е също така трудно разбираема, както и земната психология. Напълно е възможно извънземните цивилизации да са заразили останалите планети и по съвсем други съображения…

Криг и Оргуел развиха модерната теория за панспермията във връзка със своята специалност — молекулярната биология. Според тях скоро ще дойде време, когато и човечеството ще разполага с ракети за изпращане па животворни микроби до отдалечените краища на Вселената.

Генетикът акад. Николай Дубинин смята, че това е смела хипотеза. Немалко смели идеи на Крик се потвърдиха, но те винаги са били дълбоко научно аргументирани. А в този случай според него смелата идея е без съответните аргументи.

Физикът проф. Филип Морисън: „Планът на Криг и Оргуел е чисто разсъдъчен. Гоулд още преди тях изказа подобна мисъл. Според мен независимото възникване на живот на различни места е много по-вероятно. Мисля, че така Вселената може да се насели много по-бързо, отколкото чрез присаждане на живот на молекулно равнище.“

Екзобиологът д-р Лев Мухин: „Силата на тази хипотеза е в това, че нейната неправдоподобност не може да се докаже. Крик ми изпрати тази статия преди отпечатването и. Писах му, че има неоснователни аргументи. Обърнах внимание, че с молибдена се заблуждава. Количеството елементи, съдържащи се в живите организми, силно се различава от тяхното присъствие на Земята.“

Физикът проф. Чарлз Таунс: „Мисълта за управлявана панспермия, предложена от Криг и Оргуел, е много интересна идея, която не може да се опровергае. От друга страна, ми се струва, че това е само един от многото възможни начини.“

Акад. Опарин: „Естествено, можем да мечтаем за «посяване на живота на Земята» от някакви извънземни същества. Но ако само за миг допуснем, че това фантастично събитие се е случило, то няма да спомогне за решаването на нашия проблем Все пак животът трябва да е възникнал чрез еволюция! А според нашите днешни научни познания най-благоприятно място за това е била Земята.“

С проверката на хипотезата за управляваната панспермии ще трябва да почакаме. Но едно е ясно и днес. Крик и Оргуел внасят революционен възглед в установената схема за възникването на живота, още повече от космическа гледна точка. Макар и някои слаби аргументи на двамата генетици да се опровергаят, тази идея импулсира други учени за оригинални разсъждения, което може би ще ги изведе на прав път.

Възникването на всички органични вещества, които могат да участвуват при образуването па пьрвичната „предбиологична супа“, вероятно има общи белези. Това показва студията на д-р Едуард Апдърс, д-р Риоши Хаятси и д-р Мартин Стадиър от института „Енрико Ферми“ в Чикагския университет, публикувана па 21. XI. 1973 г. в „Сайънс“. Чикагските изследователи установиха, че във въглеродните хондрити и в продуктите на лабораторните модели на първична атмосфера и в облаците междузвездни молекули има редица еднакви течни вещества.

„Някои от течностите в земната кора се намират в подобни отношения, както във въглеродните хондрити — посочват те в сп. «Сайънс». — Това навежда на мисълта, че Земята е получила тези течни вещества от хондритите, които са се образували в по-студените части на слънчевата мъглявина. Според някои автори по този начин е възникнала не само предбиологичната органична материя, но и част от нефта“.

Работата на тримата учени е кулминационна точка в изследванията на небиологичните органични вещества, които са спадали към „предбиологичната супа“. Засега те най-добре изясняват тяхното възникване. Това не е последен опит, а начало на серия от експерименти на съвсем ново равнище.

Всички досегашни изследвания ни внушават следния извод: Ако животът е възникнал на Земята самостоятелно, предполага се, че негова преходна степен е химичният предбиологичен развой на органичните вещества, който в определена фаза преминава на биологично равнище. Това е принцип от хипотезата на Опарин и Халдейн, чиято първа част вече е проверена лабораторно. Сега специалистите установяват, че химичният предбиологичен развой на органичните елементи протича и в междузвездното пространство и на най-различни небесни обекти. Значи ли, че и в Космоса органичната материя с небиологичен характер може да се превърне в органична биологична материя, или тази промяна настъпва, след като зародишните вещества се установят на някоя планета или спътник?

Известно е, че „предбиологичната супа“ се състои от 24 органични вещества. До края на 1973 г. почти две трети от тези органични молекули бяха открити в междузвездното пространство. Някои органични вещества са намерени в опашката на кометата Кохоутек, докато ядрото й е било сковано от лед. Сходството между състава на кометите и междузвездните облаци довежда д-р Ванисек до идеята, че с определена решителност можем да видим посредници дори в кометите, които в далечното минало са донесли в биосферата на Земята, преди това стерилизирана от излъчването на дотогава неустановеното Слънце, достатъчно количество от неразрушени органични биогенни вещества.

Щом като нашата планета е утихнала достатъчно, в нейната атмосфера самостоятелно е възникнал живот. Зародиши на живота е съдържала и първичната мъглявина и от нея преди шест или седем милиарда години се е родила нашата планетна система. Органичните вещества или спорите — най-малките частички на живата материя — са донесени на Земята от метеоритите преди около 4 милиарда години. Кометите донасят живот на Земята. Земното кълбо е съзнателно населено от нашите разумни съседи. Това са пет възможности — за коя от тях имаме най-много аргументи?

За всички хипотези, повече или по-малко разработени, липсва каквото и да било пряко и решаващо доказателство. Възможно е животът на Земята да е възникнал по два или три от тези начина — нека не забравяме, че е трябвало да мине през много родилни мъки. Не можем да изключим и нов, неизвестен досега начин на възникване на живота.

Но всички известни хипотези потвърждават една принципна мисъл. Животът на нашата планета не е изключение, възможно е да възниква по-често, отколкото доскоро си мислехме. За съжаление и това е само предположение, подкрепено от косвени доказателства.

Възможно е най-близко до действителността да е радио-астрономът Бул, който твърди, че възникването на небесните тела и животът на тях е една от общите закономерности в развитието на Вселената.