Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hledame kosmcke civilizace, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Карел Пацнер

Търсим космически цивилизации

Превод от чешки Маргарита Младенова, Ирина Кьосева

Външен редактор Янко Бъчваров

Редактор Стоянка Полонова

Художник Юлия Иванова

Художествен редактор Христо Жаблянов

Технически редактор Елена Млечевска Коректор Люба Манолова

 

Чешка. I издание. ЛГ II. Тематичен № 23 95324. Дадена за набор на 14.VII.1980 г.

Подписана за печат на 4.XI.1980 г. Излязла от печат на 28.XI.1980 г. Поръчка № 173 Формат 60×90/16. Печатни коли 16. Издателски коли 16. Усл. изд. коли 16,59. Цена на книжното тяло 1,16 лв. Цена 1,24 лв.

Издателство „Народна младеж“, София, 1980

ДП „Васил Александров“ — Враца

 

Karel Pacner

HLEDAME KOSMCKE CIVILIZACE

Prace, 1976

© Karel Pacner, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — img с размер вместо img-thumb

Познанието на желязната ера

Обитателите на чужди светове са оставили в нашата Слънчева система знак за съществуването си — магнитния паметник, открит под повърхността на кратера Тихо. Когато земните селеноархеолози откриват този странно излъскан триметров черен монолит и слънцето го докосва, той изпуска страшно силен радиосигнал… Специалистите предполагат, че монолитът е на възраст поне три милиона години, т.е. че е бил оставен на десет метра под повърхността на Луната по времето, когато на Земята са се гонели нисшите млекопитаещи и са настъпвали ледниковите периоди. Както показват измерванията, посланието е било насочено към Сатурн. Космонавтът Боуман пристига там след мъчително пътуване на борда на планетолета „Дискъвъри“ и има чувството, че сигналът е приет от един от спътниците на планетата — странният на вид Япет. А когато започва непосредственото му изследване, дълбините му се разтварят и земният човек попада в друго пространство и време.

Съществата, инсталирали странното сигнално устройство близо до нас, са съзнавали, че по-добре ще се разбират със същества, които ще могат да изследват поне повърхността на своя най-близък небесен съсед. Но те не са могли да си представят, че докато на Земята се развие разумен живот, тяхната цивилизация ще загине. През шейсетте години известният английски писател Артър Кларк изказа тази своя идея в романа си „Една космическа одисея през 2001 година“.

Кларк е завършил физика. По време на Втората световна война той работи върху усъвършенствуването на радара, още през пролетта на 1945 г. обмисля възможността да се използуват ракетите V-2 като носител на изкуствени спътници, а после предсказва създаването на спътниците за пренасяне на телевизионен образ. След войната написва редица вдъхновяващи научнофантастични книги и не по-малко интересната книга за бъдещето на човечеството и неговата техника. Той е блестящ автор, у когото необикновените хрумвания изобилствуват.

Кларк изказва за пръв път идеята за скрит на Луната предавател в краткия разказ „Патрул“, издаден през 1959 г. В лунния океан нашите изследователи намират изкуствена пирамида, по-стара от живота в земните океани. Явно преди милиарди години са я построили разумни същества от далечна цивилизация… „Сигурно са прегледали съзвездията, както ние разглеждаме планетите. Навсякъде са откривали много светове, но те са били пусти или населени от пълзящи, бездушни същества. Така е изглеждала и нашата собствена Земя с дима от огромните вулкани, все още засенчващ хоризонта, когато първият кораб на този просветен народ пристигнал от бездната иззад Плутон. Той прелетял покрай студените външни планети, защото от пръв поглед било ясно, че животът няма да играе никаква роля в тяхната съдба. Спрял едва между вътрешните планети, които се топлели около слънчевия огън и чакали да се вдигне завесата над тяхното бъдеще. Пътешествениците положително са забелязали и Земята, която се върти в тясната област между огъня и леда, и са разбрали, че тя е избрана измежду децата на Слънцето. Някога, след много векове, тук ще се роди живот, надарен с интелигентност; но далечните пътници ги очакват още безброй звезди и те може би никога няма да дойдат отново по тези места. Затова те оставят тук патрул, един от милионите разсеяни по цялата Вселена, които наблюдават всички светове, от които се очаква живот. Цели векове той послушно е съобщавал, че още никой не го е намерил.

Сега сигурно вече е ясно защо тази кристална пирамида е била издигната на Луната, а не на Земята. Нейните създатели не са се интересували от народите, които тепърва ще търсят своя път от мрака на дивачеството. Нашата цивилизация ще има значение за тях едва когато докажем, че можем да оцелеем — като преодолеем пространството и излезем от люлката си — Земята. Рано или късно тази задача застава пред всяка разумна цивилизация. И това е двойна задача, защото нейното изпълнение зависи от това, дали ще овладеем силата на атома и ще направим окончателен избор между живота и смъртта. Щом преодоляхме тази криза, беше само въпрос на време кога ще намерим пирамидата и ще я отворим. Тя вече не изпраща сигнали и тези, които се грижат за нея, са обърнали внимание на Земята. Може би искат да помогнат на нашата съзряваща цивилизация. Но сигурно те са много стари, а старите често ревнуват младите …“

По-малко от петнайсет години след отпечатването на разказа „Патрул“ изкуствените спътници установиха странна магнитна аномалия на Луната. Точно в центъра на обратната страна на Луната, в кратера на Ван де Грааф, бе идентифицирана отрицателна аномалия на магнитното поле — малка област с една гама по-слаба от околността. Засега не можем по никакъв начин да си обясним това явление. При по-нататъшното изучаване на Луната или при изследването на магнетизма е възможно специалистите да открият някакво естествено обяснение — както при обяснението на редица други загадки от най-ново време. Не е изключена и идеята на Клаок, въпреки че изглежда доста фантастична. Също не е изключено — както ще се изясни по-късно — да е възможно и съществуването на други вселени. Всъщност кое ли от днешните чудеса на науката не е било доскоро фантазия? Атомната бомба, лазерът, полетите до Луната… Много са.