Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (40)

Среща в небето

На 6 октомври 1971 г. в Бюракан започва първият съветско-американски симпозиум по проблемите на връзките с извънземни цивилизации. Според акад. В. А. Амбарцумян съществуват много сериозни доводи за задълбочено изследване на този проблем. Той изброява редица предпоставки. Радиоастро-номията е постигнала гигантско развитие. Тя вече може да приема и много слаби сигнали от отдалечени източници, и то на почти всички честоти. Кибернетиката и теорията на информацията са достигнали такова равнище, че могат успешно да решат проблемите на различните видове контакти между цивилизациите и на начините за тяхното взаимно повикване, дори и да нямат договорен код. Биологията обясни много от загадките на живата материя, а това е предпоставка за създаването на представи за различии непознати форми на живот. И накрая — космонавтиката помага да се разберат възникването и развоят на Луната, планетите и Слънчевата система.

„Благодарение на това се създаде ситуация, в която обсъждането на въпроса за извънземните цивилизации може да има удовлетворителен резултат. И ако нашите дискусии поне спомогнат за по-доброто разбиране на пътищата, които могат да водят към развитие в тази важна област, времето, прекарано тук, няма да бъде загубено…“

В новата сграда за конференции са се събрали редица учени с голям опит в търсенето на извънземни цивилизации. Американската наука е представена от световноизвестните специалисти.

Радиоастрономия — Б. БЪРК

Радиоастрономия — Ф.Д. ДРЕЙК

Теоретична физика — Ф. ДАЙСЪН

История — К. ФЛАНЪРИ

Теоретична астрофизика — Т. ГОУЛД

Радиоастрономия — Д. ХИЙШЪН

Радиоастрономия — С. фон ХЬОРНЕР

Неврофизиология — Д. X. ХЮБЪЛ

Радиоастрономия — К. КЕЛЪРМАН

История — Б. МАКНИЙЛ

Кибернетика — М. МИНСКИ

Теоретична физика — Ф. МОРИСЪН

Електроника — Б. М. ОЛИВЪР

Екзобиология — К. САГАН

Молекулярна биология — Л. ОРГЪЛ

Физика — Дж. Р. ПЛАТ

Вирусология — Г. СТЕНТ

Физика — С. ТАУНС

Сред 32-мата съветски учени повечето са представители на физико-математическите науки:

Астрофизика — Л. М. ГИНДИЛИС

Теоретична физика — В. Л. ГИНЗБУРГ

Електроника — Й. К. ХОДАРЬОВ

Радиоастрономия — С. А. КАПЛАН

Астрофизика — Н. С. КАРДАШОВ

Радиоастрономия — В. И. МОРОЗ

Ексобиология — Л. М. МУХИН

Радиоастрономия — Й. Н. ПАРИЙСКИ

Радиоелектроника — Н. Т. ПЕТРОВИЧ

Радиоелектроника — В. И. СИФОРОВ

Теоретична физика — Й. С. ШКЛОВСКИ

Радиоастрономия — В. С. ТРОИЦКИ

От другите страни поканата приеха:

Англия, молекулярна биология — сър ФРАНСИС КРИК

Канада, антропология — РИЧАРД Б. ЛИЙ

Унгария, теоретична физика — ГЕОРГ МАРКС

Чехословакия, аеродинамика — РУДОЛФ ПЕШЕК — инициаторът на международната среща по проблемите на извънземните цивилизации.

Домакините са представени от Д. А. АМБАРЦУМЯН и неговите сътрудници.

Срещата е на достатъчно високо ниво на квалификация, за да може да обсъди редица научни, технически и обществени въпроси във връзка с хипотетичните далечни светове. И все пак същевременно тя е по-малко авторитетна, отколкото е необходимо, за да могат нейните крайни изводи да се включат в реда от срещи на държавниците, които биха ги подкрепили материално. Но всичко с времето си.

Първата голяма дискусия е посветена на класическите въпроси за съществуването на планети около други слънца. „Необходимо е да знаем как са възникнали звездите и планетите! — напомня проф. Т. Гоулд. — Успяхме да проучим звездите по-основно, защото познаваме различните им стадии на развитие. Що се отнася до планетните звезди, можем да ги изследваме само в нашата Слънчева система — а процесът на тяхното развитие вече е приключил. Щом създадем цялостна теория за възникването на планетите, ще стане ясно дали тяхната поява е закономерност, или пък нашата система е изключение. Твърде вероятно е планетите от типа на Земята да са се зародили от струпвания на твърди частици.“

Амбарцумян отхвърля тази хипотеза. Той смята, че дока-зателство против това е например разпадането на свръхплътните тела. „Нямам никаква реалистична теория за образуването на планетите — заявява той, — но има няколко теории, които трябва да се вземат под внимание.“ Засега най-достоверните наблюдения на планети и на други слънца са направени от Ван де Камп. Според последните проучвания звездата на Барнард има три планети. Нещо повече — тяхната отдалеченост от слънцето-майка отговаря на закона на Бод. Този закон изразява теоремата, на която се подчинява дистанцията между повечето планети от нашата система. Ван де Камп и сътрудниците му търсеха отдалечени планети чрез косвен метод — извеждаха тяхното съществуване от отклоненията в движението на звездата-майка. Днес проф. Мороз от Московския университет предлага метод за търсене на планети, основан на анализ на инфрачервените излъчвания на „съмнителните“ звезди. Ако се използува радиотелескоп с диаметър на огледалото 20 м, могат да се откриват планети на разстояние около 30 светлинни години.

Да изследваме предимно звезди от клас G e „шовинизъм“ — отбелязва Саган. — Трябва да изследваме и по-стари звезди. Например ако допуснем, че дадена цивилизация ще съществува 10 милиарда години, очевидно планетата, населявана от нейни представители, ще бъде до звезда клас М.

Може дори да се измерят промените в яркостта на ядрото на звездата, предизвикани от преминаването на планета или планети в равнината, насочена към земния наблюдател. Това е мнението на д-р Парийски, директор на Специалната астрофизическа обсерватория. Тази станция ще има най-големия оптически далекоглед в света (с диаметър 6 м) и най-големия неподвижен радиотелескоп Ратан-600 (с диаметър 576 м). Съветският астроном смята, че чрез предложения от него метод ще могат да се установят и материалните образувания, изграждащи тъмните спътници — при звездите от клас 0 (планети с големината на Юпитер), от клас G (15 пъти по-малки), при белите джуджета — с големината па Земята, а при неутронните звезди — дори и с големината на Луната.

Продължава и дискусията върху проблема за закономерността на възникването на планетите. Много теоретици смятат, че зараждането им по пътя на сгъстявансто на газове е типичен процес. Показателен е например анализът на въртенето на млади звезди. Засега учените могат да си обяснят рязкото спиране на движението им само с внезапното възникване на планетна система.

Втората дискусионна тема са биологическите проблеми. Досегашните опити доказват, че чрез „влизането“ на различни „стартери“ в модела па първичната земна атмосфера могат да възникнат всички биологични вещества, необходими на живота — аминокиселини, нуклеотиди и др. Според Саган проблемът се крие в това, как от тези блокове се образуват съединения като белтъчините — основата на живата материя, и нуклеиновите киселини — носителки на наследствеността. Как се образуват тези сложни системи, на чието равнище започва естественият подбор? Американският екзобиолог припомня мнението на някои специалисти, които смятат, че преходът от сравнително простите вещества, към твърде сложните системи е дело на случайността.

Това означава, че вероятността за възникването на такива процеси е много малка. Продължението на идеята е, че животът на Земята е чудо и че е крайно неправдоподобно да има живот извън Земята.

Проф. Крик не е съгласен. „Тези песимистичен възглед се базира на недостатъчните ни познания. Ние още не познаваме пътя от «предбиологичната супа» до равнището, на което започва естественият подбор. Само че това още не означава, че се е намесила случайността и че ние сме дело на някакво чудо!“ Според него днес, когато познаваме живота само в земното му „издание“, много е трудно да определим количеството населени светове в Галактиката. Ако приемем мнението, че на планетите (а и не само на тях) може да съществува живот от принципно различен тип, картината рязко се изменя… Кое е най-вероятно? Трудно е да се каже, не знаем.

Много по-сложно изглежда обяснението на изминатия път на развитие от възникването на нервната система до появата на това, което наричаме „разум“. Проф. Р. Лий смята, че сложният социален развой е задължително условие за възникването на разума. Неговото изследване се обуславя от три фактора. Първо — съвременната теория за развитието чрез естествен подбор, която може да се отнесе и към други планети; второ — теорията и методът на историческия материализъм, разработени от К. Маркс и Ф. Енгелс, обясняват основните закономерности на човешката история и общество; и трето — усилията на повечето от нас да получат колкото се може по-пълни обобщения, които могат да бъдат допълнени от достъпните факти. „Трябва да се изясни и понятието «разум», «интелект» — продължава Лий. — Интелектът е адаптация на по-сложно поведение и е приспособим само в организъм със собствени сложни модели на поведение, позволяващи много алтернативни решения. С други думи, това понятие не може да означава организъм, който да има например пет разумни начина на поведение и в същото време никога да не използува повече от два начина. От друга страна, сложният мозък трябва да бъде свързан със сложна система на поведение.“ Не само обществените фактори оказват влияние върху развитието на интелекта. Съществуват, разбира се, и други, например размерите на живите същества. Според мнението на канадския антрополог разумните същества по принцип трябва да бъдат по-тежки от 30 кг, а мозъчната им кутия трябва да има обем, по-голям от 400 куб.см. Освен това мозъкът трябва да има около себе си достатъчно свободно пространство, за да може да се развива. Но между висшите примати ще намерим едно същество — шимпанзето, — което може да употребява простите сечива. „Човешкият интелект всъщност е еднозначен с човешката реч. Интелектът е усъвършенствувана комуникация, размяна на по-сложна информация между индивидите.“ При проследяването на човешкото развитие не бива да забравяме, че през голямата част от историята на човечеството човекът е живял като ловец.

„Не мога да определя точно вероятността за възникване на цивилизация, защото ние не знаем колко предисторически култури не са създали цивилизация — продължава след колегата си проф. К. Фланъри от Мичиганския университет. — Но аз мисля, че е имало достатъчно възможности за това, тъй като на много отделни места в света в предисторическо време са възникнали цивилизации, и то независимо една от друга — в Месопотамия, Индия, Египет, Мексико и Перу…“ Американският антрополог подчертава още, че между някои от тях може и да е имало контакти. Интересно е да се изследват общите черти на тези култури. Всичките са се основавали на земеделското производство; повечето от тях са имали собствена архитектура и своя писменост. Развивали са се с различна интензивност, като само няколко са достигнали определено ниво на техниката. Но за никоя не може да се говори като за технически развита цивилизация, макар че някои са имали сравнително високи математически, астрономически и други познания.

Крик обръща внимание върху факта, че дори минимално количество мозъчна тъкан е достатъчно за създаването на интелект и поставя въпроса: Само веднъж ли се е случило това? Не са ли били няколко клоновете интелигентни същества? Според него интелектът се характеризира чрез значимостта на използуваната изчислителна система.

„Обърнете внимание на пропорцията между времето от възникването на живота до възникването на интелекта спрямо времето от възникването на интелекта до възникването на цивилизацията — подчертава Лий. — Това отношение е 97,9 процента. Животът започва да възниква преди 4 милиарда години и еволюцията му завършва преди 4 милиона години. Цивилизацията е възникнала в един период от време, започнат преди 4 милиона години, и завършва преди 10 000 години.“

Според Т. Гоулд все пак не е изключено в течение примерно на два милиона години на Земята да са съществували два вида разумни същества. Ако това е така, вероятността за налчието на някаква закономерност при възникването на разума ще се повиши значително. Същевременно съперничеството на двата вида е помагало на този процес.

Морисън не е съгласен. Десет години в Грийн Банк той беше развивал теорията, че два вида развити живи същества не могат да се появят едновременно на една планета, че накрая винаги побеждава по-силният вид… Сега той напомня, че между бозайниците могат да се открият няколко вида, които са можели да се развият като разумни същества, ако не ги е подтискал човекът.

„Кандидатите са били винаги няколко — продължава проф. Марвин Мински от Масачузетския технологически институт. — Китът, делфинът, главоногите… За съжаление ние не знаем откога те имат днешния си вид, но е сигурно, че поне първичният им мозък е бил добре развит.“ Знаменитият кибернетик и изследовател на изкуствения интелект харесва мисълта на Лий, че е опасно да се живее с ниска интелигентност. Той обръща внимание и върху това, че към езика и интелекта принадлежи н хуморът. Възникването на разума според него е напълно закономерно явление.

Екзобиологът д-р Л. Мухин от Института за космически изследвания към АН на СССР заявява, че нито дефиницията на Лий за интелекта, обусловена от решаването на сложни ситуации от организма и социалния развой, нито характеристиката за значението на математическото мислене, направена от Крик, са напълно изчерпателни. „Нали познаваме низши организми, които могат да решават сложни ситуации, известни са ни и техни начини за съществуване, подобни на социалния живот. Да вземем например китовете, които имат мозък, по-голям от нашия. Никой не може да твърди, че тези същества притежават разум. С подобни аргументи трудно можем да стигнем до някаква точна дефиниция на интелекта.“

В края на дискусията много важни въпроси остават без отговор: Зящо на по-ранен етап от човешката история не са възникнали цивилизации? Защо те са възникнали само в определени части на света? Кога са се развили? Какво обуславя възникването и развитието на интелекта? И какво изобщо трябва да се разбира под това понятие? Въпроси, с които започва тази част от разискванията на заседанието. Ораторите не се съгласяваха с доводите на своите колеги, а само изясняваха гледищата си, привеждаха различни примери, но за обобщаването на развоя на дадена цивилизация очевидно ни липсват още твърде много познания.

С размяната на мнения логически е свързан и друг кръг проблеми, които най-вече интересуват чл.-кор. на AH на СССР Й. Шкловски. Какви са закономерностите в развитието на космическите цивилизации? Трябва ли всички те някога да умрат? И ако е така, каква ще бъде средната продължителност на живота им? За това можем да съдим само по „земния вариант“ на цивилизацията. Шкловски напомня всички тези въпроси в увода на своето изказване. „Мисля, че много развити цивилизации биха могли да нямат биологическа основа, по-скоро да се основават на компютрите и благодарение на това да се разпространяват в огромни пространства. Днес е съвсем ясно, че съществуването на биологични системи в системи, които владеят гигантски енергийни източници, ще бъде безкрайно трудно. В такава ситуация се сблъскваме с напълно нови перспективи.“

„Всяка цивилизация може да има критични моменти в своето развитие — смята проф. Дж. Плат. — Тя ще се справи с първото препятствие, но след него идва второ, трето, четвърто…И всяко от тях може да бъде непреодолимо, смъртоносно. Независимо от това някои цивилизации могат да се справят с всички опасности и да живеят 10 милиона или 10 милиарда години.“ Според американския физик времетрайността на технически развитата цивилизация е от 50 до 100 000 години. Но тя може да живее и само 5 години! Този гигантски диапазон най-добре илюстрира нашето колебание.

„Борбата за покоряване на природата е важен психологически мотив на прогреса — твърди проф. Г. Стент, вирусолог от Калифорнийския университет. — Днес в зависимост от техническото равнище, на което се намират, някои народи губят интерес към по-нататъшния развой и търсят пътища по-скоро за хармонизация с природата.“ Според проф. Стент пример за такова съзвучие са жителите на Полинезия, които са намерили „райски“ живот сред великолепната природа. Същевременно се наблюдава спадане на творческия ентусиазъм в САЩ — една от проявите на спадането е движението „хипи“. Дали внезапното намаляване на темпото не е обикновено явление? Дали това не е нормално и в космически мащаб, при което някои цивилизации ще тръгнат по „полинезийския път“? Много от участниците не са съгласни със заключенията на Стент.

Мински също отрича тази мисъл. Според него по-скоро ще продължим напред — по-машинния път, посочен от Шкловски. „Мисля, че след 80–100 години ще можем да създадем машини с огромен интелект.“ Ще има машини, които наведнъж ще могат да увеличават своя интелект 10 000 или 100 000 пъти.

Според думите на американския физик през последните 15 години паметта на нашите компютри се е повишила един милион пъти. „За едно или две десетилетия изкуственият интелект ще има такова тотално разпространение, че обществото ще трябва да реши дали ще го изхвърли във вселената, или ще има желание да продължи неговото развитие.“

Колко цивилизации съществуват в Млечния път? Саган обобщава дискусията. Ако пренебрегнем въпроса за времетрайността на цивилизацията, приблизително всеки 10 години в Галактиката възниква една нова култура. Ако приемем, че определени цивилизации имат изключително развита техника, така че не живеят само на родната си планета (както предполагат Дайсън, Мински и Шкловски), в Галактиката е възможно да има около един милион развити технически общества — приблизително по едно на 100 000 звезди.

„Боя се, че развитието на разумните същества в областта на техниката няма да разреши проблемите, с които се среща биологичният интелект — посочва проф. М. Й. Маров от Московския институт за приложна математика към АН на СССР. — Да вземем филма на А. Кларк «Една одисея в Космоса през 2001 година», в който автоматът-компютър се бунтува срещу екипаж от хора!“ Що се отнася до времетрайността на цивилизацията, Маров е за 10 милиона години.

Лий повдига въпроса за социологията на контактите с извънземни цивилизации — 4 милиарда години развитие на живота и 2 милиона години живот на разумни същества са протекли добре, но „бяха достатъчни само 26 години — и развилата се през това време техническа атомна цивилизация ни изправи пред опасността от самоунищожение… Искам да напомня казаното от проф. Шкловски за цивилизацията, която живее и умира за един ден. Има някои признаци, които показват, че нашата планета може да се окаже в същата ситуация…“

Според проф. С. фон Хьорнер цивилизацията трябва да преодолее няколко критични момента: популационна експлозия, опасност от самоунищожение, генетична деградация, безвъзвратен застой (стагнация). Затова фон Хьорнер определя средната продължителност на живота на техническите цивилизации само до 100 000 години. Според него установяването на първия контакт може да изисква усилия в течение на 2000 до 6000 години, при което съобщенията ще се разменят на разстояние 1000–3000 светлинни години. И не е изключено за първата междузвездна връзка във Вселената някъде да се е дискутирало още преди 5 милиарда години. „Накрая бих искал да добавя, че междузвездната връзка може да има такова решававащо значение за развоя на цивилизацията, каквото речта за развитието на индивида.“

На третия ден е заседанието за астроинженерната дейност на евентуалните цивилизации. Говори проф. Ф. Дайсън от Принстън. Той формулира в шест точки своето схващане:

1. Да оставим философията, наблюденията ще ни тласкат напред.

2. При наблюденията трябва да търсим цивилизации с развита техника, ако те изобщо съществуват. Именно чрез техниката си те могат да привлекат вниманието ни.

3. Ако обществото е постигнало достатъчно развитие на техниката, то ще разполага с мощни инфрачервени източници. Те най-добре могат да посочат мястото на това общество.

4. Наблюдението не бива да се изолира от основната астрономическа дейност, защото това е пътят за откриване на интересни астрономически обекти. „Напълно подкрепям думите на Шкловски, че всеки обект трябва да бъде смятан за естествен, докато не се докаже неговият изкуствен произход!“

5. При търсенето на цивилизации обикновено изследваме планетите с благоприятни условия за живот, а забравяме за кометите. „Вземем ли веществата въглерод, азот, кислород, които се съдържат в зелената биосфера, достъпната биосфера на кометите ще бъде един милион пъти повече, отколкото на Земята. Оттук заключаваме, че в Слънчевата система кометите са най-вероятната родина на живота, но не днес, а по-скоро в бъдеще.“

6. В такъв случай, ако не само в Слънчевата система има комети, разстоянията между „оазисите на живота“ могат да бъдат равни само на една светлинна година. Затова трябва да преразгледаме начина, по който се опитваме да уловим сигнали от извънземни цивилизации. Би трябвало да търсим по-скоро изкуствени сигнали в радио- и инфрачервеното излъчване на мъглявините, отколкото в излъчването на отделни звезди.

На Дайсън са зададени редица въпроси: за евентуалното съществуване на комети в други планетни системи и планетите им в междузвездното пространство, за наблюдението на изкуствените сигнали и т. н. Изобщо не става дума за механизъм на хипотетичния кометен живот.

При търсенето на развити космически цивилизации трябва да имаме предвид, че не познаваме много от характерните им особености. Д-р Николай Кардашов предлага да се изследват отношенията между времето и пространството, и по-точно въпросът за колапса на свръхплътните обекти. В нашето пространство могат да съществуват особени места, които биха могли да бъдат вход към други временно-пространствени светове — това са така наречените черни дупки. Такива предположения са били изказани още преди три десетилетия.

Съществуването на черните дупки в космическото пространство беше предсказано през 1939 г. на основата на общата теория на относителността от проф. Й. Робърт Опенахаймер и неговия ученик д-р Харланд Снайдър. Ако ядрените огньове на плътните звезди изгаснат, те така ще се разрушат от тежестта на собственото си притегляне, че ще се самопресоват, ще се превърнат в нищожно топченце, в което ще съществуват огромни налягания и огромно притегляне. Дори тогагва те ще излъчват определено количество енергия, но притегателните им сили ще я увличат обратно. И понеже такава умираща звезда не излъчва нищо и въпреки това съществува, вместо нея или обекта, който лежи зад нея, при наблюденията си ние няма да успеем да открием нищо. На това именно се основана теорията за черните дупки. Те би трябвало да поглъщат цялата материя около себе си. Как можем да ги зарегистрираме? Как да намерим едно черно нищо в черното небе? Зелдович и Гусейнов смятат, че тя може да бъде открита чрез наблюдения над близка до нея звезда, тъй като и звездата трябва да е повлияна от притеглянето на черната дупка. Шкловски дори смята, че такава звезда може да губи материя в полза на невидимия гравитационен Херкулес. През 1971 г. астрофизикът д-р М. Хелминг от Грийн Банк изказва мисълта, че черните дупки трябва да притежават свой антипод бели дупки. Те ще имат обратна функция — ще бъдат „входни врати“ към нашата Вселена за други пространства. В статия, отпечатана в „Нейчър“, той отбелязва, че през белите дупки в нашата Вселена се прелива материя от друга вселена. Така се запазва равновесието между нашата и извънземните форма на съществуване на материята. Хелминг признава, че на пръв поглед теорията за тези космически тунели изглежда фантастична. Но той припомня, че количеството енергия, която наблюдаваме в Космоса, на някои места изглежда по-голямо, отколкото може да възникне на основата на познатите физически закони. Ако се докаже, че материята и енергията идват от друга, вселена или вселени, тази голяма загадка на астрофизиката ще бъде обяснена.

На бюраканската конференция Кардашов изказа предположението, че в черните дупки съзнателно може да влезе звездолет. Той подчертана, че това е само абстрактен модел, който не е подложен на никакви практически експерименти. В момента, в който астронавтите приближат на разстояние няколко десетки километра и се озоват в така наречения гравитационен радиус на „входната врата“ към друг свят, те ще изчезнат от погледа на външния наблюдател. Тяхното време ще се ускори и те за хилядни от секундата ще долетят до центъра на звездата. При това ще видят бъдещето на Вселената, в която влизат… Космическият им кораб ще се превърне в машина на времето за бъдещето. Но ако астронавтите не са защитени, огромните налагания в черната дупка ще ги пресоват до безкрайна плътност. Кардашов смята, че не във всички случаи експедицията ще загине. Ако тя използува за пътуването огромно тяло със заредена с електричество повърхност, обектът няма да се поддаде на унищожителните налягания, няма да бъде смачкан в безкрайно малко топче. Процесът ще спре около собствения гравитационен радиус на звездолета. По-късно космическият кораб и екипажът ще си възвърнат предишните размери. Благодарение на това астронавтите ще се измъкнат от гравитационния радиус и ако съществуват други временно-пространствени вселени, разделени по време от безкрайни интеевали астронавтите ще могат да се озоват в тях. Наблюдателят от нашата Вселена вече няма да ги вижда. А астронавтите ще се появят пред евентуалните жители на другата Вселена — за „изходна врата“ ще им послужи бялата дупка. След известно време те могат да продължат пътя си през друга черна дупка отново до друго бъдеще времепространство. Разбира се, това е абстрактно разсъждение.

Впрочем съветските учени бяха „изпреварени“ от писателите фантасти. Пет години преди конференцията Артър Кларк описва пътя на звездолет до друга вселена. Тогава това беше фантазия, а сега е физическа теория, подкрепена със сложни изчисления.

Черните дупки могат да насочат вниманието ни върху съществуването на развити космически общества и по друг начин — отбелязва Саган. Обектите, които поглъщат в себе си цялата околна материя, могат да бъдат опасни за междузвездните полети. Затова твърде възможно е развитите цивилизяции да ги обграждат с предупредителни „шамандури“, които бихме могли да открием. Засега имаме само един кандидат за „черна дупка“ — източникът Хикс — I в съзвездието Лебед.

„Дали на някои отдалечени планети — а сега трябва да добавим — и комети, — като потенциални центрове на извънземни цивилизации могат да съществуват някои физически закони, различии от земните?“ — започва с риторичен въпрос своето изказване акад. Виталий Гинзбург от Физическия институт „Лебедев“ при АН на СССР. Възможно ли е някъде във Вселената да действуват други физически закони, различни от познатите на Земята? Гинзбург отхвърля тази възможност — хипотезата за съществуването на „друга физика“ не се различава много от хипотезата, че на останалите планети от Слънчевата система или дори на някой от ненаселените острови в Тихия океан е валидна „друга физика“. Но независимо от това по отношение на извънземните цивилизации познатите досега закони на физиката могат да се окажат не съвсем точни в три случая:

1. Ако се докаже, че Вселената е възникнала по съвсем различен от общоприетия начин, т.е. ако съществува друга космогония. Както е известно, според общата теория на относителността гравитацията не зависи от времето. Но някои космогонични модели поставят тези два фактора в зависимост. Ако се докаже верността на някоя от тези хипотези, съвременните физически закони ще загубят валидността си. Въпреки това днешните ни познания за гравитационната константа ни дават надежда, че други физически закони ще започнат да действуват на разстояние най-малко 1000 светлинни години от нас.

2. Физиката обсъжда така наречените редки случаи, чиято вероятност за реализиране е нищожна, но непредотвратима. Например според доста спорния модел на Фред Хойл на стационарна вселена атомите на водорода, макар и рядко, възникнат „от нищо“: за една година в 1 куб.км се появява един атом. Обяснение липсва.

3. И накрая ние не знаем дали досега познатите физически закони важат в някои крайни случаи, например при гравитационния колапс, или при други неизвестни досега космически процеси.

Но това, че физиката е една, не изключва няколко вида биология. Например могат да съществуват организми, живеещи на молекулно ниво, т.е. видими само с помощта на съвършен микроскоп. Гинзбург приведе няколко възможности за напълно различни разумни същества — възможности, които не отричат известните досега принципи на физиката. Еднаквият тип спектрални линии на елементите, които получаваме от всички звезди и галактики, потвърждава, физическите закони действително са едни и същи — твърди Голд. Но Саган му възразява: Да мислим, че днес познаваме всички физически закони — това е „интелектуален шовинизъм“! Може жителите на далечните светове да познават закони, които ние ще открием след много години! Морисън предлага да търсим цивилизации, подчиняващи се на същите физически закони, които познаваме и ние. Ако съществуват високоразвити цивилизации, които използуват непознати канали за връзка, те би трябвало да знаят как да установят контакт с такива „космически новаци“, каквито сме ние — отбелязва Хьорнер. Така, както възрастните могат да разбират децата и да разговарят с тях. Наистина не е изключено чуждите разумни същества да са определили някаква долна граница на интереса си към „новаците“. А къде сме ние, земните хора — под или над тази граница? Бихме могли да опитаме да установим това — разбира се, само експериментално.

„Дали няма други причини, поради които досега не сме успели да установим контакт с някоя цивилизация — недоумява Саган — Дали разумните същества не изпращат непознати сигнали, които достигат до нашата планета, а ние не разбираме? Нали жителите на Нова Гвинея например изобщо не подозират за съществуването на електромагнитните вълни, които пронизват и техния свят! Дали единствено електромагнитните вълни могат да бъдат мост между звездите? Нали и ние самите познаваме радиото едва от 75 години — какви ли предаватели ще имаме след още 25 години?“ „А ако приемаме сигнали от развити све-тове и не знаем за това? — питат други участници в бюраканската конференция. — Или ако ги приемаме и ги смятаме за никакъв вид природно космическо лъчене? А ако не съумяваме да различим излъчванията на някои звездни обекти от сигналите на извънземните разумни същества?“ Днес, когато познаваме пулсарите, разликата между двата типа сигнали е напълно заличена! Никой не може да отговори на тези въпроси. Всичко зависи от по-нататъшното развитие на науката и техниката. Кардашов обобщава дискусията: „Едновременното изучаване на проблема за извънземните цивилизации в няколко различни направления е неизбежно и необходимо“.

Предпоследният ден на симпозиума е определен за дебати върху най-подходящите начини за търсене на послания от разумни същества. Дрейк твърди, че днес единственото бързо, ефективно и икономично средство за установяване на подобна връзка е използуването на електромагнитни вълни. Сигналите на радиолокатор, намиращ се в центъра на огромната антена Аресибо в Пуерто Рико, могат да бъдат уловени от подобна апаратура, отдалечена на 2000 парсека или 6000 светлинни години. А за няколко години това съоръжение ще бъде усъвършенствувано така, че ще „се чува“ на разстояние около 20000 парсека, почти из цялата Галактика. Дрейк разглежда подробно честотата и методите на търсене на извънземен разум. В края на краищата без оглед на големите трудности и с помощта на съвременната изчислителна техника дълготрайното системно тьрсене ще бъде увенчано с успех.

Кардашов смята, че трябва да използуваме такива методи за приемане и предаване на сигнали, които изискват най-малко количество енергия за единица информация. Същевременно той предполага, че съществуват два типа оптимални сигнали. Цивилизациите, които търсят съседите си, трябва да предават на едни честоти, а световете, които вече са установили помежду си радиообмен на информация — на други.

Кибернетикът Мински отбелязва, че контактът с развита цивилизация ще означава връзка с високоинтелигентно машинно общество. Такъв интелект може да изпраща в Космоса „по-слания“ не само в позната за нас форма, но и специални про-грами за компютри и телевизионни изображения на машините и паметта им, които също ще крият информация.

Темата „Значение за установяването на контакти с развити същества“ също бе включена в програмата. Морисън предполага, че най-големият принос няма да бъде количеството на получената информация, а нейното качество. Макар че информацията за извънземната култура ще бъде огромен влог в съкровищницата на нашата култура, според неговото мнение тя няма да превишава човешкия опит. Определяща сила на развитието са преди всичко вътрешните сили на човешкото общество. Част от участниците бяха съгласни с Морисън, а други посочиха вероятността от психологически шок, както и други трудности, които може да предизвика установяването на контакт. Мак Нейл се опасява, че земната култура би могла да се подчини на по-силната — космическата. Пешек мисли обратното — че тази среща ще ни помогне да превъзмогнем вътрешните си проблеми и да продължим времето на живота на земната цивилизация. Гинзбург също смята, че не ни заплашва никаква опасност.

Конференцията приключва. Участниците в нея не намират аргументи, с които да докажат, че извънземни цивилизации не същесгвуват или пък е изключено да съществуват. При изработването на заключителната резолюция с препоръки за двете академии на науките, които са организатори на симпозиума, споровете са бурни. Американците настояват документът да съдържа и точен план на конкретния проект за търсене. Особено настойчив е Дрейк. Съветските специалисти са съгласни по принцип, но имат забележки към параметрите на съоръженията, предложени от задокеанските им колеги. Разногласия има също и по въпроса за ползата, която установяването на контакт ще донесе на човечеството — някои участници са много сдържани. Разискванията приключват късно вечерта с приемане на резолюция от три страници, в която между другото се казва: „Участниците в конференцията не бяха единодушни в много детайли, но стигнаха до извода, че вероятността за осъществяване на контакт с извънземни цивилизации е толкова голяма, че оправдава започването на редица точно определени изследователски програми… Техническите и научните резерви на нашата планета вече са достатъчно големи, за да позволят започването на изследвания, насочени към търсенето на извънземни разумни същества. По правило такива проучвания могат да доведат до важни научни резултати дори и в случай, че самото търсене на извънземен разум остане без резултат. Днес изследванията могат да бъдат провеждани и от научните институции на отделните държави… Би било желателно в бъдеще усилията на изследователите да се обединят за по-лесното постигане на целта. Изглежда, че ще е от полза, ако търсенето па извънземен разум се осъществява от представители на цялото човечество…“

Освен това в специално приложение участниците в бюра-канското съвещание набелязаха редица методи за търсене и препоръчаха строежа на няколко типа различни радиотелескопа. Деветчленна работна група в състав: Дрейк, Кардашов, Морисън, Оливър, Пешек, Саган, Шкловски, Товмасян и Троицки ще следи за изпълнението на програмата и същевременно ще подготви следващата международна конференция на CETI.

„Ако някога бъдат открити извънземни цивилизации, то тяхното влияние върху нашите технически и научни възможности ще бъде толкова голямо и тяхното въздействие може да повлияе положително върху цялото бъдеще на човечеството. Практическото и философското значение на успешния контакт с извънземните цивилизации ще бъде толкова голямо, че ще оправдае значителните усилия за неговото установяване…“