Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The first Part of Henry the Sixth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

В Орлеан.

Влизат Толбът, Бедфорд, Бургундският дук, Капитан и Войници.

 

БЕДФОРД

На изток съмва и нощта изтегля

катранния си плащ, покрил земята.

Достатъчно ги гонихме. Отбой!

 

Сигнал за отбой.

 

ТОЛБЪТ

Да се докара тук това, което

бе нявга Солзбъри, и нека бъде

положено сред главния площад

на този — дявол взел го! — Орлеан.

Изпълних свойта клетва пред духа му:

за всяка капка кръв, която беше

пролята от прекрасното му тяло,

петима техни паднаха таз нощ.

А за да знаят бъдните потомства

как ние отмъстили сме за него,

във главния им храм ще му издигна

безценна гробница, върху която

ще издълбая, за да се чете,

как беше оплячкосан Орлеан,

как Солзбъри коварно бе убит

и как бе той плашило, бич и ужас

за всичко френско!… Ала, господа,

учудва ме, че нийде не видяхме

ни негово височество дофина,

ни ясновидката му Жана д’Арк,

ни кой да е от долната му шайка.

 

БЕДФОРД

Изглежда, че в гъмжилото на боя

те, вдигнати от сънните легла,

прескочили са градските стени,

убежище да дирят сред полето.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Аз сам — макар през нощната мъгла

и пушека на боя — убеден съм,

че зърнах как, изплашени от мен,

Дофинът и овчарската му фльорца

изприпкаха натам ръка в ръка,

съвсем като гугутчета, които

не могат да живеят поотделно.

Когато тук поставим всичко в ред,

ще ги подгоним с цялата войска.

 

Влиза Пратеник.

 

ПРАТЕНИКЪТ

Приветствам ви, милорди! Кой от вас

е войнственият Толбът, на когото

във Франция се чуди всичко живо?

 

ТОЛБЪТ

Пред теб е той. Кой праща те при него?

 

ПРАТЕНИКЪТ

От свойта благонравна господарка,

Овернската графиня, съм изпратен

да те помоля, благородни лорде,

да я възрадваш, като посетиш

прескромния й замък, за да може

да се гордее после, че при нея

отсядал е мъжът, чиято слава

изпълва с гръм ушите на света.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Тъй значи! Виждам, нашите войни

превръщат се във весели забави,

в които дамите измолват срещи.

Тоз нежен зов не бива да презреш ти!

 

ТОЛБЪТ

Ако презра го, да не бъда рицар!

Там, дето хиляди мъже не биха

успели със ораторско изкуство,

една жена надви със малко нежност…

Благодари на свойта господарка

и й кажи, че Толбът най-охотно

ще бъде неин гост… А може би

и вий ще дойдете със мен, милорди?

 

БЕДФОРД

Не, туй надхвърля онова, което

доброто възпитание изисква;

а чул съм, че неканените гости

са най-добре дошли, като си тръгват.

 

ТОЛБЪТ

Тогава сам, щом друго средство няма,

ще бъда гост на таз любезна дама!…

Елате, капитане!

Шепне на капитана.

                Значи ясно?

 

КАПИТАНЪТ

Напълно, сър! Ще действам съответно.

 

Излизат.