Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (17)

Първа сцена

 

ГЛОСТЪР

Епископе, короната сложете

върху главата му!

 

УИНЧЕСТЪР

Закриляй, Господи, крал Хенри Шести!

 

ГЛОСТЪР

Сега, управителю на Париж,

пред Господа обет тържествен дайте,

че няма друг да имате за крал

освен крал Хенри, че за близки свои

ще смятате, които са със него,

а за противници — които мътят

кроежи против неговата власт!

Тъй действайте и Бог да ви закриля!

 

ФАСТОЛФ

Велики господарю, като идвах

от град Кале за тържеството тук,

ми беше връчено едно писмо

от дука на Бургундия за вас.

 

ТОЛБЪТ

Позор за дука и позор за теб!

Аз дадох клетва, рицарю страхливи,

че ще лиша това краче на заяк

от жартиерата на храбростта…

… което сторих, тъй като без право

си бил приет във този славен орден!…

Простете ми, кралю, и всички вие,

но в битката при град Пате, където

аз имах в строй шест хиляди войника,

а пък французите почти шейсет,

туй куче, преди още да бе даден

от нас или от тях единствен изстрел,

побягна най-позорно от полето.

В тоз бой загубих над хиляда души

и изненадан, с още други знатни,

сам паднах в плен. Сега кажете вие,

осъждате ли моята постъпка,

или тоз знак на рицарство не бива

да украсява „рицари“ такива?

 

ГЛОСТЪР

Наистина едно подобно бягство

е срам дори за простия войник,

а камо ли за рицар и началник!

 

ТОЛБЪТ

Когато учреди се този орден,

онези, чийто крак бе украсен

със рицарската жартиера, бяха

от знатен корен, смели, с чисти нрави,

прославили се в бой, великодушни,

нетрепващи пред никаква опасност.

Туй значи, че тоз, който носи знака,

а няма тези качества високи,

е узурпирал званието „рицар“

и със това окалял, осквернил

свещения ни орден, за което

би трябвало — по моему — да бъде

позорно деградиран и разжалван

като селяк, роден край някои плет,

а перчещ се със кръв на благородник!

 

КРАЛЯТ

Ти, срам за нас, присъдата си чу!

В изгнание върви под страх от смърт!

Сега вий, лорд-настойнико, четете

писмото на бургундския ни дук!

 

ГЛОСТЪР

Какво туй значи? Тонът му е нов!

„До краля“ — само толкоз! Нищо друго!

Нима не помни, че е ваш васал

или говори тази странна рязкост

за ново отношение към вас?

Да видим. „Развълнуван от бедите

на своята родина и от стона

на тез, които страдат под гнета ви,

аз скъсвам грешната си дружба с вас

и взимам справедливата страна

на Шарл, законния французки крал.“

Чудовищна измяна! Нима могат

съюз, приятелство, обет да крият

такава двойственост?

 

КРАЛЯТ

                        Какво? Нима

бургундският ми чичо е въстанал?

 

ГЛОСТЪР

О, да, милорд, и станал ваш противник!

 

КРАЛЯТ

Това ли е най-лошото в писмото?

 

ГЛОСТЪР

Най-лошото и всичко, господарю!

 

КРАЛЯТ

Тогаз лорд Толбът ще се срещне с него

и за измяната ще му плати!

Дали съгласен сте на туй, милорд?

 

ТОЛБЪТ

Дали съгласен съм? Така съгласен,

че ако вий не бяхте го изрекли,

бих молил да ме пратите с войската!

 

КРАЛЯТ

Тогава я стегнете и веднага

тръгнете срещу него! Нека види,

че ние не търпим да ни изменят

и че е зле с приятел да се гаври!

 

ТОЛБЪТ

Аз тръгвам, господарю, и желая

да видите разгрома на врага!

 

ВЪРНОН

Велики господарю, разрешете

да се сразя в двубой!

 

БАСЕТ

                На мене също

двубоя разрешете, господарю!

 

ЙОРК

Тоз мой слуга е. Чуйте го, кралю!

 

СЪМЪРСЕТ

А тоз е мой. Изслушайте го, сир.

 

КРАЛЯТ

Спокойно, господа! Сами да кажат!…

Защо и със кого ви трябва толкоз

да встъпвате в двубой?… Един след друг!

 

ВЪРНОН

Със този! С него! Той ме оскърби!

 

БАСЕТ

И аз със него! Той ме оскърби!

 

КРАЛЯТ

С какво сте се взаимно оскърбили?

Кажете и тогаз ще отговоря

на вашите прошения.

 

БАСЕТ

                Кралю,

когато прекосявахме морето,

от Англия към Франция, ей този

със заядлив език ме укори

за розата, с която бях накичен

и чийто огнен цвят — тъй каза той —

му бил напомнял пламналите бузи

на моя господар, когато той

във правен спор със неговия бил

отказвал да признае, че е крив.

За тези и за други груби думи,

обиждащи честта ми и честта

на моя господар, от вас аз прося

възможност да го срещна във двубой.

 

ВЪРНОН

И аз, кралю, за същото ви моля.

Защото, колкото и тоя тука

да скрива под умели хитрини

нахалните си действия, той първи

ме предизвика, като заяви,

че тази бледа роза била намек

за плахото сърце на моя дук.

 

ЙОРК

Ще спре ли твойта злоба, Съмърсет?

 

СЪМЪРСЕТ

А твойта, Йорк, избива постоянно,

макар така изкусно да я криеш!

 

КРАЛЯТ

О, Боже мой, каква ли лудост властва

във мозъка на хората, щом могат

такива страшни разпри да избухват

от тъй несъстоятелни причини?

Роднини наши, Йорк и Съмърсет,

успокоете се, сключете мир!

 

ЙОРК

Да бъде спорът им решен с двубой

и след това сдобрявайте ни, сир!

 

СЪМЪРСЕТ

По същност спорът им засяга нас

и нека между нас да се реши!

 

ЙОРК

Дръж мойта ръкавица, Съмърсет!

 

ВЪРНОН

Не, не! С които почна, с тях да свърши!

 

БАСЕТ

Да, ваша милост, утвърдете туй!

 

ГЛОСТЪР

Да утвърдя ли? Твърдоглавци луди,

проклет да е глупашкият ви спор!

Слуги честолюбиви, как посмяхте

да се явите с дръзката си врява

пред негово величество и мен?…

Аз мисля, лордове, че вие също

не правите добре, като не стига,

че толкоз осъдително търпите

раздора между своите подвластни,

но взимате от думите им повод

за почване на разпра между вас.

Съвет ви давам да смените курса!

 

ЕКСЕТЪР

Сдобрете се, недейте мъчи краля!

 

КРАЛЯТ

Елате тука, двамата, които

налитате на бой! Ако не щете

да вкусите от нашата немилост,

веднага забравете своя спор!

А вие, лордове, помнете где сме:

във Франция, страна с променлив дух.

Ако французите подушат някак,

че има несъгласия сред нас,

о, колко недоволстващи сърца

ще тласнем ний към ропот и към бунт!

А колко срам над нас ще се излее,

когато чуждоземните крале

узнаят, че за нищо, за шегичка

най-първите сред първите на Хенри

загубили са Франция, защото

погубили са своето единство!

Спомнете си за крехката ми възраст,

за славните победи на баща ми

и нека не дадем за дреболия,

което е спечелено със кръв!

Арбитър нека бъда в този спор.

Нима ако си бодна тази роза…

… ще трябва да ме смятат по-наклонен

към Съмърсет, отколкото към Йорк?

Роднина съм на двамата и значи

обичам ги и двамата еднакво,

така че да се прави този извод,

е все едно като да ме упрекват

за таз корона, тъй като корона

бил носел и шотландският владетел!

Но вашият разсъдък по-добре

разбира всичко туй и затова,

тъй както мирно се събрахме тука,

да продължим нататък в мир и дружба!

На вас възлагам, родственико Йорк,

регентството над френските земи,

а вие, мой любезни Съмърсет,

съединете конните си части

с пехотата, командвана от него,

и двама заедно, на трона верни

и свързани от общи праотци,

тръгнете бодро и излейте свойта

взаимна жлъч над общия си враг!

Ний, лорд-настойникът и всички други

ще тръгнем — след почивка — през Кале

към Англия, където, вярвам, скоро

пленени ще ми пратите дофина

и Алансон, и цялата им шайка.

 

УОРИК

Не смятате ли, сър, че днеска кралят

показа рядка дарба на оратор?

 

ЙОРК

Да, смятам и все пак не ми харесва,

че носи розата на Съмърсет.

 

УОРИК

Прищявчица! Недейте му се сърди.

Не вярвам да е имал лоши мисли.

 

ЙОРК

Да знаех, че ги има… Но за друг път!

Тежат ни други грижи на главата.

 

ЕКСЕТЪР

Добре направи, че си премълча,

защото, ако туй, което чувстваш,

избликнеше навън, боя се, Ричард,

че тука биха се разкрили бездни

от тайна злост и яростна ненавист,

невиждани до днес! Но и така

дори и най-наивният не може

да гледа тази блъсканица с лакти,

тез бесни разпри между големци,

туй давене на техните любимци,

тез клики в непрекъсната борба,

без то да му предсказва черни дни.

Не е добре невръстен да е кралят,

ала когато го заобикалят

открити крамоли и завист глуха,

очаквай смут, готви се за разруха!