Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (21)

Пета сцена

 

ТОЛБЪТ

Мой сине Джон, извиках те да дойдеш,

за да изучиш бойната наука

и възродиш семейното ни име,

когато старост мършава и слабост

ме приковат към немощния стол.

Но — о, злокобни, пагубни звезди! —

пристигаш при баща си ти, когато

смъртта празнува своя празник тука,

във час на неминуема опасност;

затуй яхни най-бързия ми кон

и аз ще ти покажа път, по който

ще можеш да избягаш от смъртта.

Побързай, синко! Всеки миг е скъп!

 

ДЖОН

Как искате да ви обърна гръб?

Не съм ли Толбът? Син не съм ли ваш?

Зарад честта на скъпата ми майка

недейте ме изкарва син на друг —

ако побягна, кой не ще си каже:

„Тук Толбътовци биха се държали.

Да бъде Толбът тоз беглец? Едва ли!“

 

ТОЛБЪТ

За да мъстиш за мен, стори го ти!

 

ДЖОН

Тоз, който бяга, татко, не мъсти!

 

ТОЛБЪТ

Останеш ли, ще паднем тук и двама.

 

ДЖОН

Тогаз вий бягайте — друг изход няма!

Смъртта ви ще е удар за страната,

а мойта ще остане неузната.

Не дава мойта повод за хвалби,

а вашата врагът ще протръби.

Не ще посрами бягството честта ви,

а мене в срам покрит ще ме остави:

че умен бил сте, всички ще рекат,

за мене виноват ще е страхът

и трудно някога ще стана мъж,

когато в бой побягнал съм веднъж.

За честна смърт ви моля на колене:

животът в срам не е живот за мене!

 

ТОЛБЪТ

Да те съгледа майка ти във гроба?

 

ДЖОН

А да посрамя нейната утроба?

 

ТОЛБЪТ

Заклевам те да тръгнеш, сине мой!

 

ДЖОН

Добре, но не да бягам, а във бой!

 

ТОЛБЪТ

В теб част от мене ще живее, сине!

 

ДЖОН

Не, част от вас със мене ще загине!

 

ТОЛБЪТ

Ти нямаш още име да се пази!

 

ДЖОН

А „Толбът“? Или то да се погази?

 

ТОЛБЪТ

Тоз моя воля ще те оправдае!

 

ДЖОН

А кой подир смъртта ви ще я знае?

Да бягаме и двамата тогава!

 

ТОЛБЪТ

Зарязал своите? Такава слава

да ме очерни в тези стари дни?

 

ДЖОН

А младостта ми тя да опетни?

Не ще ме убедите вий, понеже

човек на две не може да се реже.

Където вий сте, там ще съм и аз!

Не искам, татко, жив да съм без вас!

 

ТОЛБЪТ

Да се простим тогава, сине мой,

роден, за да угаснеш в този бой!

Ела и както заедно сме тук,

да литнем на възбог един до друг!