Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The first Part of Henry the Sixth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Действащи лица

КРАЛ ХЕНРИ ШЕСТИ — крал на Англия

ДУК ГЛОСТЪР (Хъмфри) — чичо на краля и лорд-настойник

ДУК БЕДФОРД (Джон) — чичо на краля и регент на Франция

ДУК ЕКСЕТЪР (Томас Бофорт) — прачичо на краля

УИНЧЕСТЪРСКИЯТ ЕПИСКОП — после КАРДИНАЛ (Хенри Бофорт) — прачичо на краля

ГРАФ (после ДУК) СЪМЪРСЕТ (Джон Бофорт)

РИЧАРД ПЛАНТАДЖЕНЕТ (после ДУК ЙОРК) — син на покойния Ричард, граф Кеймбридж

ГРАФ УОРИК

ГРАФ СОЛЗБЪРИ

ГРАФ СЪФЪК (Уилям де ла Пул)

ЛОРД ТОЛБЪТ (после граф Шрузбъри)

ДЖОН ТОЛБЪТ — негов син

ЕДМЪНД МОРТИМЪР (граф Марч)

СЪР ДЖОН ФАСТОЛФ

СЪР УИЛЯМ ГЛЕНЗДЕЙЛ

СЪР ТОМАС ГАРГРЕЙВ

КМЕТЪТ НА ЛОНДОН

УУДВИЛ — комендант на Тауър

ВЪРНОН — привърженик на Бялата роза (Йорк)

БАСЕТ — привърженик на Алената роза (Ланкастър)

ПРАВНИК, ТЪМНИЧАРИ, ПАПСКИ ЛЕГАТ, ПРАТЕНИЦИ

ДОФИНЪТ ШАРЛ — престолонаследник (после крал) на Франция

РЕНИЕ — Анжуйски дук, с титла крал на Неапол

ДУК АЛАНСОН

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

ОРЛЕАНСКИЯТ БАСТАРД[1]

УПРАВИТЕЛЯТ НА ПАРИЖ

ГЛАВЕН АРТИЛЕРИСТ на Орлеан

НЕГОВИЯТ СИН

НАЧАЛНИК НА ГАРНИЗОНА В ГРАД БОРДО

ФРЕНСКИ СЕРЖАНТ

ВРАТАР на Овернската графиня

СТАРЕЦ-ОВЧАР — баща на Жана

МАРГАРИТА — дъщеря на Рение; после съпруга на Хенри VI

ОВЕРНСКАТА ГРАФИНЯ

ЖАНА (известна като Жана д’Арк)

Лордове, посланици, пазачи на Тауър, часови, глашатаи, офицери, войници, пратеници, слуги, разузнавачи, духове.

 

Място на действието: Англия и Франция.

Бележки

[0] Оригиналното заглавие на пиесата е „The first Part of Henry the Sixth“ — „Първа част на Хенри Шести“. Повечето от действащите лица са исторически.

Крал Хенри VI — син на Хенри V (1422–1461; умрял през 1471) — бил коронясан като деветмесечно дете. Регентският съвет бил възглавяван от чичото на малолетния крал, дук Бедфорд, който по време на отсъствието си от страната като регент на Франция бил заместван от другия му чичо дук Глостър. Почти едновременно с Хенри V умрял и малоумният френски крал Шарл VI. Дофинът му поел короната под името Шарл VII и възобновил войната с англичаните. Около 1430 г. сред народните маси на Франция възникнало мощно патриотично движение, възглавявано от простата селянка Жана д’Арк. Войната добила неблагоприятен за англичаните развой. Жана освободила от обсада град Орлеан и скоро главният английски военачалник Толбът бил пленен, а един друг военачалник — Фастолф — позорно избягал от полесражението. През 1430 г. обаче Жана била пленена и след година осъдена като вещица от френски църковен съд, действащ на окупираната от англичаните френска територия, и изгорена на клада. Но това не подобрило положението на англичаните. През 1435 г. техният съюзник Бургундският дук минал на страната на французите. В същата година умрял дук Бецфорд и регентството на Франция било поето от дук Ричард Йорк. Действията във Франция се затруднили още повече от нарасналото национално съзнание на френските народни маси, от липсата на средства и от раздорите между големите английски феодали, едни от които — начело с дук Глостър, били за войната с французите, а други — водени от Уинчестърския епископ и граф Съфък, за мира с тях. Връх взели привържениците на мира. През 1445 г. Хенри се оженил за Маргарита Анжуйска, дъщеря на бедния крал на Неапол Рене, и прехвърлил на баща й последните владения на англичаните във Франция, които били защитавани с упорство от Толбът. Войната завършила без официално сключване на мир.

Мнозина от героите на пиесата участват и в предшестващата пиеса — „Хенри Пети“.

[1] Бастард — незаконен син; обикновено с нечиста благородническа кръв.